ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 10.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11 състав, като разгледа гр.д. № 11905 по описа на СГС за 2012 г., в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Ю.Б.“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и
такава е издадена на 18.01.2012 г. по ч.гр.д. № 1594/2012 г. на СРС, 65 - ти
състав срещу длъжниците „Г.Е.Б.“ ЕООД, „Е.Б.Б.Д.“ ООД, В.М.Д. и В.Й.Д. за солидарно осъждане за плащане на сумата
от 274 605,00 евро – главница, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2012
г. до плащането, произтичащо от запис на заповед от 17.09.2007 г. След
постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК от длъжниците
В.М.Д. и В.Й.Д. са предявени установителни искове за
вземането, предмет на издадената по отношение на тях заповед за изпълнение. В
допълнителната искова молба „Ю.Б.“ АД не оспорва, че процесният
запис на заповед е издаден за обезпечаване на вземанията на банката по
посоченото от ответниците каузално правоотношение –
договор за банков кредит от от 17.09.2007 г., сключен
между „Ю.Б.“ АД, от една страна, „Г.Е.Б.“ ЕООД, като кредитополучател. Твърди към
момента на издаване на заповедта за незабавно изпълнение да са погасени суми по
каузалното правоотношение в размер на 673 962,59 евро. Сочи, че по образуваното
изпълнително дело, след влизане в сила на разпределението на 02.06.2011 г., е
превел на банката сумата от 2 673 010,85 евро и 658 143,90 лева, с която сума
са погасени следните дължими суми по договора за кредит: 658 143,90 лева –
разноски и такси по договора за кредит; 289 801,72 евро – договорни лихви и 2
383 209,13 евро – част от дължима главица в общ размер на 2 681 226,26 евро.
Сочи, че незаплатена била дължимата главница по договора за кредит в размер на
298 017,13 евро и дължима законна лихва върху главницата за периода 05.05.2010 г. – 30.01.2013 г. в размер на 375 945,46 евро, като за събиране на тези суми били
образувани две заповедни производства, едно по гр.д. №
42296/2011 г. по описа на СРС, 72-ри състав за сумата от 25 000,00 евро и по
гр.д. № 1594/2012 г. по описа на СРС, 65 състав за сумата от 274 605 евро.
Ответниците В.М.Д. и В.Й.Д. оспорват исковете. В писмената си защита ответникът В.Й.Д. иска производството по делото да бъде прекратено поради наличие на влязло в сила решение по частичен иск за същото вземане, който е отхвърлен.
Установява се от представеното по делото съдебно решение по гр.д. № 4988/2019 г. по описа на СГС, І-15 състав, влязло в сила на 12.12.2020 г., че със същото е отхвърлен предявеният от „Юробанк България“ ЕАД срещу В.М.Д. и В.Й.Д. иск по чл. 422 ГПК с правна квалификация по чл. 485, вр. с чл. 537 ТЗ за признаване за установено, че ответниците дължат на банката, при условията на солидарност, сумата от 25 000 евро, представляваща част от дължимите суми по запис на заповед, издаден в полза на „Ю.Б.“ АД на 17.09.2007 г. за сумата в размер на 2 800 000 евро, с издател „Г.Е.Б.“ ЕООД /с предходно наименование „Бяло поле-2“ ЕООД/ и авалиран от ответниците, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение от 14.11.2011 г. по ч.гр.д. № 42296/2011 г. по описа на СРС, 72-ри състав. Видно от мотивите на решението, предявеният иск е отхвърлен, тъй като съдът е приел, че към датата на приключване на съдебното дирене вземанията по каузалният дълг са изцяло погасени.
Налице е идентичност в предмета на двете заповедни дела - гр.д. № 42296/2011 г. по описа на СРС, 72-ри състав и по гр.д. № 1594/2012 г. по описа на СРС, 65 състав, делата са между едни и същи страни, за вземания по един и същ запис на заповед, за обезпечаване на вземанията от едно и също каузално правоотношение, като по първото дело предявеният установителен иск е частичен.
С отхвърляне на частичния иск се отрича съществуването на вземането по основание, поради което искът за горницата на същото вземане се явява недопустим. В този смисъл следва да се посочи, че ищецът не е разграничил в двете производства частичните вземания по абстрактната сделка за какви вземания от каузалното правоотношение са предявени като общият им размер надхвърля претендираната главница по договора за банков кредит. В този смисъл са и мотивите по т. 2 на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, в които е прието „При отхвърляне на частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл успешно да предяви иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право. Следователно СПН обхваща цялото вземане, т.е. това решение се ползва със СПН и по отношение на непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите факти. Силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира действието си и за непредявената част, защото от гледна точка на материалното право несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем според твърденията на ищеца.“
Предвид изложеното производството по делото следва да е бъде прекратено.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответниците имат право на сторените от тях разноски по делото. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника В.М.Д. сторените от нея разноски по делото в размер на 15 660,93 лева, а на ответника В.Й.Д. – сумата в размер на 6135,00 лева.
По аргумент от т. 13 на тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде обезсилена и издадената гр.д. № 1594/2012 г. по описа на СРС, 65 състав заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 11905/2012 г. по описа на СГС, І-11 състав.
ОБЕЗСИЛВА издадените
на 18.01.2012 г. заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, въз основан на нея по
ч.гр.д. № 1594/2012 г. на СРС, 65 - ти състав в частта срещу длъжниците В.М.Д. и В.Й.Д..
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК: ******да заплати В.М.Д., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.4 ГПК сумата в размер на 15 660,93 лева – разноски.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“
АД, ЕИК: ******да заплати на В.Й.Д. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата в
размер на 6135,00 лева - разноски.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис.
Препис от настоящето да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: