№ 277
гр. А., 13.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Невена Т. Кабадаиева
при участието на секретаря Неделина Ст. Рабаджиева
като разгледа докладваното от Невена Т. Кабадаиева Гражданско дело №
20215310101731 по описа за 2021 година
Предявени искове с правно основание чл. 26 ал.1 пр.3 ал. 2 ЗЗД.
В. Н. К., с адрес гр А. ул „С.“ № 2вх Б т.3 ап.15, в депозирана против
КРЕДИТО ООД, със седалище и адрес на управление гр София бул „Гоце
Делчев“ № 100 ет 5 бизнес сграда Азимут ИМ, моли да бъде постановено
решение, с което да бъде прогласена нищожността на договор за кредит от
12.11.2020г поради неспазване на изискуемата от закона форма, заобикалящ
закона, морала и добрите търговски практики. Твърди, че на 12.11.2020г е
сключила договор за потребителски кредит с ответника, по силата на който й
е отпуснат заем собщ размер от 1000лв, срок на кредита 14 месеца, с размер
на погасителните вноски 189,10лв, при ГЛП от 20,05% и ГПР от 22,00%, с
общ размер на всички плащания 2647,80лв. Твърди, че при сключването на
договора за кредит не са спазени императивни разпоредби на чл .10 ал.1 ЗПК
тъй като е написан на шрифт по-малък от определения в закона минимум 12,
разпоредбата на чл. 11 ал.7 ЗПК, тъй като общия размер на кредита не е
посочен коректно, разпоредбата на чл. 11 ал.1 т. 9 А от ЗПК, тъй като не е
посочена методология на изчисляване на лихвения процент, както и
разпоредбата на чл. 11 т 10 ЗПК, тъй като не е посочен реалния ГПР. Прави
възражение за нищожност на уговорената в договора неустойка, като
1
уговорена в противоречие с добрите нрави и прекомерна, не е посочено как
се формира неустойката, и същата е определена в размер по-голям от размера
на предоставения паричен заем и се кумулира към погасителните вноски,
което води до скрито оскъпяване на кредита. В договора не е посочен редът за
осъществяване на предсрочно погасяване на кредита, което е в нарушение на
чл. 11 т.22 ЗПК, нарушена е и разпоредбата на чл. 4 ЗПФУР тъй като в раздел
8 на ОУ предвидените задължения на потребителя обуславят правата на
заемодателя като ограничават нейните. Твърди на следващо място, че не е
спазена предписаната от закона форма при сключване на договора. Ангажира
доказателства, претендира разноски.
Ответникът оспорва иска и моли да бъде отхвърлен. Твърди, че исковата
молба е бланкетна и не касае разпоредбите на сключения между страните
договор. Същият е индивидуален, не е сключен при ОУ, поради което
възражението за противоречие на ОУ е недопустимо, а цитираният раздел 8
не съществува. Счита, че изискването на чл. 10 ал.1 ЗПК е спазено изцяло,
тъй като както договорът така и приложенията към него са в еднакъв размер и
вид шрифт с големина 12, договорът е в подсигурен ПДФ файл, който не
разрешава намеса по вида и размера на шрифта, точният размер на кредита е
посочен в преамбюла на договора, спазена е и методологията на изчисление
на лихвения процент , посочена в чл. 39. Не оспорва наличието на сключен
договор за кредит от 12.11.2020г, по силата на който на ищцата е
предоставена сума в размер на 1000лв. Договорът за кредит е сключен онлайн
в платформата на ответника, сключването на договора става в личния профил
на кредитополучателя след коректно попълнена апликационна форма и в
случай че кредитополучателят е одобрен от кредитора. Кредиторът изпраща
на ел адрес на кредитополучателя проект на договора за кредит, след което
кредитополучателят има тридневен срок да направи промени в цялото
съдържание, в случай че е съгласен с всички клаузи на договора и не желае
промяна на нито една от тях, кредиторът изпраща СМС потвърждаващ код,
който след въвеждането прави активен бутон „подпиши“ в профила на
кредитополучателя. В случай, че кредитополучателят желае да промени някоя
или всички клаузи по договора за кредит, в дадения срок следва да изпрати на
хартиен носител или сканиран в подсигурен ПДФ файл проект на договор,
който да бъде подписан от кредитора. С въвеждането на уникалния код от
кредитополучателя се счита, че същият е подписан от всяка страните на
2
договора за кредит, а след сключване на договора за кредит кредиторът
незабавно превежда заемната сума по банкова сметка на кредитополучателя
или по начин, избран от последния. Твърди , че неустойката е индивидуално
уговорена и приета за разумна от двете страни, начислява се на основание
чл.25 от Договора при неизпълнение от страна на кредитополучателя да
представи предвидените в чл. 25 обезпечения. Счита неоснователно и
възражението за противоречие с разпоредбата на чл. 11 т 9А ЗПК, тъй като
договорът за кредит е сключен при фиксиран лихвен процент. Посочено е
освен това правото на кредитополучателя да погаси кредита предсрочно – в
чл. 10 от Договора. Счита, че дори да бъде обявен за нищожен договорът за
кредит, ищцата дължи чистата сума предоставена по договора, а в настоящия
случай ищцата е внесла две пълни вноски с падеж 12.12.2020,12.01.2021г,
50лв на 18.02.2021г, 358,20лв на 22.03.2021г, 15лв на 22.04.2021г. Ангажира
доказателства, претендира разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното: Между ищцата,
в качеството на кредитополучател и ответника – кредитор, е сключен договор
за потребителски кредит № OL00029975 от 12.11.2020г, по силата на който на
кредитополучателя е предоставена сумата от 1000лв, при договорен ГЛП от
20,05% и ГПР 22,00%, такса експресно разглеждане в размер на 455,28лв,
неустойка 1062,31лв, платими на 14 месечни погасителни вноски, съгласно
погасителен план, в срок до 12.01.2022г. Като обща сума, дължима по кредита
е посочена сумата от 2647,40лв. Страните са договорили правото на
кредитора да начисли неустойка при неизпълнение от страна на
кредитополучателя на наякое от задълженията по чл 14 от договора за
кредит, както и при неизпълнение на задължението за предоставяне
обезпечение. Страните са договорили в деня на сключване на договора или
най-късно до три календарни дни след подписването му, задължението на
кредитополучателя да предостави на кредитора обезпечение - две физически
лица солидарни длъжници, всяко от което да отговорая на посочени в
договора изисквания – размер на осигурителния доход над 2000лв, да работи
по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор
за паричен заем при кредитора, да няма неплатени осигуровки за последните
две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции
или ако има такива, да е със статус редовен, като в случай на непредставяне
3
обезпечението, кредитополчателят дължи неустойка в размер на 1062,31лв.
/чл 26 ал.2 от Договора/. Ал 3 от същия текст предвижда, че в случай че
кредитополучателят представи обезпечението не по -късно от три дни след
сключване на договора и след подписване на договора за встъпване в дълг от
поръчителите, се изготвя нов погасителен план, който не включва
неустойката. Представените и приети по делото мемориални ордери/л.34-
36вкл/ не се коментират, тъй като не са подписани и не е ясно от кого са
изготвени.
Съгласно заключението на СТЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като пълно компетентно и безпристрастно изготвено, видът и
размера на шрифта на представените за изследване документи – договор за
потребителски кредит № OL00029975 от 12.11.2020г , погасителен план, ОУ
към него е Courier New 12 пункта.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи: От наведените обстоятелства и формулирания петитум следва да се
направи извод, че е предявен иск с правно основание чл. 26 ал.1 ЗЗД -
за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит №
OL00029975 от 12.11.2020г. С оглед твърденията е налице интерес от
предявяване на иска.
Разгледан по същество. Не е спорно по делото обстоятелството, че на
12.11.2020г между ищцата в качеството на кредитополучател и ответника –
кредитор, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на
ищцата е предоставена сумата от 1000лв, при договорен ГЛП от 20,05% и
ГПР 22,00%, такса експресно разглеждане в размер на 455,28лв, неустойка
1062,31лв, платими на 14 месечни погасителни вноски, съгласно погасителен
план, в срок до 12.01.2022г. Не се спори между страните и по отношение
обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да предостави
заемната сума. Спор по отношение на това, че договорът е сключен по реда на
ЗПФУР, както и че е спазена процедурата по сключването му, не е налице.
Твърди се от ищцата, че е нарушена разпоредбата на чл. 10 ал.1 ЗПК, тъй
като договорът и Приложение № 1 към него са изписани с шрифт по-малък
от определения от закона минимум 12. Това възражение е
неоснователно/СТЕ/. На следващо място ищцата възразява, че е нарушена
разпоредбата на чл. 11 ал.1 т 7 ЗПК, тъй като общия размер на кредита не е
посочен коректно . Това възражение е основателно. В представения договор
4
за потребителски кредит, като обща стойност на плащанията е посочена
сумата от 2647,40лв, за която не става ясно по какъв начин е определена и
какви вземания се включват в нея. На следващо място ищцата възразява, че е
нарушена разпоредбата на чл. 11 ал.1 т 9 а от ЗПК, тъй като не е посочено по
какъв начин се определя и изчислява лихвения процент. Това възражение е
неоснователно. В договора за кредит е посочено, че всички изчисления на
лихва и главница се правят въз основа на година от 360 дни/ч.39/, освен това
по договора не се прилага референтен лихвен процент, в който случай следва
да бъде посочена методиката за изчислението му съгласно цитираната
разпоредба. Твърди на следващо място, че посоченият ГПР не отговаря на
действително приложения. Доказателсва в подкрепа на това възражение не са
ангажирани. Нарушаване разпоредбата на чл. 11 т 22 от ЗПК не влече
недействителност на договора за кредит по смисъла на чл. 22 от с з , поради
което това възражнеие не се коментира. Ищцата счита, че предвидената в
договора неустойка е нищожна, тъй като е уговорена в противоречие и
нарушение на добрите нрави и е прекомерна, не е уговорена с оглед
възможните вреди от неизпълнението, а дължимостта й е предвидена
кумулативно и независимо от изпълнението на основното парично
задължение на кредитополучателя и води до скрито оскъпяване на кредита.
Това възражение е основателно. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди от кредитора. Последният, преди сключване на
договора за кредит, следва да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя/чл. 16 ЗПК/ и да прецени дали да му предостави кредит без
обезпечение, а риска от невръщането на кредита следва да се калкулира в
уговорената по договора лихва. В настоящия случай клаузата за неустойка
предвижда заплащането на неустойка от кредитополучателя за неизпълнение
задължение за предоставяне обезпечение по договора - поръчителство на
двама поръчители. Целта на неустойката е да санкционира поведението на
неизправния длъжник, а уговарянето на неустойка предвиждаща че
длъжникът следва да заплати обезщетение на кредитора за непредставянето в
срок на обезпечение, отговарящо на посочени от кредитора изисквания на
задълженията по договора, и то в срок който изключва възможността на
кредитополучателя да изпълни изискванията за предоставяне на
обезпечение/свързани с необходимостта от представяне на документи от
поръчителите/ надвишава границата на възпиращата функция на санкцията
5
и накърнява добрите нрави. Предвидено е освен това заплащането на
неустойка още при сключването на договора и преди изтичане срока за
представяне на обезпечение, същата е калкулирана към погасителните
вноски, като е предвидено изготвяне на нов погасителен план в случай на
представяне на обезпечението след посочения в договора срок. Освен това
размерът на договорената неустойка надвишава размера на предоставения
кредит. Ето защо и преценявайки комплексно условията на клаузата за
неустойка, съдът намира че същата накърнява добрите нрави по смисъла на
чл. 26 ал.1 пр 3 ЗЗД и води до обогатяване на кредитора за сметка на
длъжника. В този смисъл възражението на ответника, че клаузата за
неустойка е индивидуално уговорена, е неоснователно. Доказателства, че
договорът за кредит би бил сключен и без клаузата за неустойка не са
представиени от ответника, поради което не е налице хипотезата на чл. 26
ал.4 ЗЗД. Ето защо следва да бъде прогласена нищожността на договор за
потребителски кредит № OL00029975 от 12.11.2020г.
При този изход на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.1
ГПК ще бъде осъден ответникът да заплати на ищцата разноски по
производството в размер на 705,90лв.
Поради, мотивите изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за потребителски
кредит № OL00029975 от 12.11.2020г, сключен между В. Н. К. ЕГН
**********, с адрес гр А. ул „С.“ № 2вх Б т.3 ап.15, и КРЕДИТО ООД
ЕИК204554530, със седалище и адрес на управление гр София бул „Гоце
Делчев“ № 100 ет 5 бизнес сграда Азимут, по силата на който на
кредитополучателя е предоставена сумата от 1000лв, при договорен ГЛП от
20,05% и ГПР 22,00%, такса експресно разглеждане в размер на 455,28лв,
неустойка 1062,31лв, платими на 14 месечни погасителни вноски, в срок до
12.01.2022г., на основание чл. 26 ал 1 пр 3 ЗЗД
ОСЪЖДА КРЕДИТО ООД ЕИК204554530, със седалище и адрес на
управление гр София бул „Гоце Делчев“ № 100 ет 5 бизнес сграда Азимут да
заплати на В. Н. К. ЕГН **********, с адрес гр А. ул „С.“ № 2вх Б т.3 ап.15
6
разноски по производството в размер на 705,90/седемстотин и пет лв и
деветдесет ст/лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
7