Р Е Ш
Е Н И
Е № 111
гр. Силистра,
28.11.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд
гр.Силистра, в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври, две
хиляди и деветнадесета година, в състав – Павлина Георгиева-Железова, при
участието на секретаря Анета Тодорова, разгледа докладваното от съдията АД №
157 / 2019 г. по описа на Административен съд Силистра, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по реда
на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба
на СНЦ „ДУЛОСУ”, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: с.
Чернолик, ул. „Янтра” № 3, община Дулово, област Силистра, чрез адв. Л., против
Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №
29/19/1/0/00029/3/01/04/01 от 22.04.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“,
с който е установено и определено публично вземане, подлежащо на възстановяване
в размер на 55 359,04 лева – получено окончателно плащане по
административен договор за безвъзмездно финансово подпомагане № РД 50-198 от
07.12.2015 г. в рамките на Наредба № 16 от 30.07.2015 г. за прилагане на подмярка
19.1 „Помощ за подготвителни дейности на мярка 19 „Водено от общностите местно
развитие“ от „Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020
г.
В жалбата се навеждат
оплаквания за незаконосъобразност на акта поради липса на мотиви, съществени
нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и
несъобразяване с целта на закона. Моли се за отмяна на акта. Не се претендират
разноски.
Ответникът –
Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие", чрез писмено становище на гл.
юрисконсулт Г., оспорва жалбата като неоснователна. Развива подробни
съображения за законосъобразност на оспорения акт поради липса на отменителни
основания по чл. 146 от АПК. Претендира за минимално юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд –
Силистра, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото не се
спори, че въз основа на договор за безвъзмездно финансово подпомагане № РД
50-198 от 07.12.2015 г. (л. 2371),
в изпълнение на Наредба № 16 от 30.07.2015 г. за прилагане на подмярка 19.1
„Помощ за подготвителни дейности на мярка 19 „Водено от общностите местно
развитие“ от „Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020
г. (Наредбата), на 08 март, 2017 г. жалбоподателят е получил безвъзмездна помощ
в размер на 55 359,04 лева, представляващо цялостно, окончателно плащане
по договора.
С Решение № 35 от
04.04.2017 г. на Районен съд Дулово по АНД № 21 от 2017 г., влязло в законна
сила на 05.05.2017 г., законният представител на сдружението С.Н.А.,
председател на СНЦ „ДУЛОСУ“, е признат за виновен за престъпление по чл. 309,
ал, 1, вр. с чл. 26 от НК. Изпълнителното деяние съставлява: съставяне на
неистински частни документи: протокол от заседанието на СНЦ „ДУЛОСУ“ от
27.08.2015 г. за избор на координатор по проекта, 4 бр. декларации съгласно
приложение № 8 от наредбата и 4 бр. декларации съгласно Приложение № 11 към
Наредбата.
Посочените
инкриминирани документи са използвани пред Министерство на земеделието и
храните (МЗХ) гр. София на 04.09.2015 г. като приложение към заявлението за
изразяване на интерес, както и на 07.12.2015 г. - при подписване на договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 19.1 от ПРСР
2014-2020г., за да се докаже взетото решение от СНЦ, липсата на пречки в
декларираните обстоятелства и съществуването на правото за кандидатстване и
сключване на договор с МЗХ, гр. София.
С писмо с изх.
№01-6300/54 от 18.01.2019 г., връчено на 24.01.2019 г. ,ДФ „Земеделие”,на основание
чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, е открил производство по
издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане, с което е
предоставена възможност за отговор и представяне на доказателства.
В отговор с писмо с
вх. № 01-6300/54 от 06.02.2019 г. СНЦ „ДУЛОСУ“ е възразил, че от деянието на
законния представител на сдружението не са последвали имуществени вреди,
получените по договора финансови средства са разходвани по предназначение и в
обществен интерес и че последващото евентуално издаване на акт за установяване
на публично задължение би било в противоречие с изискването на АПК за
съразмерност на акта с преследваната цел.
Възраженията са били
счетени за неоснователни с развити мотиви, пресъздадени и в оспорения акт.
Изложено е, че съображенията за липсата на съставомерни имуществени вреди,
които да се намират в причинно-следствена връзка с деянието, са относими към
приключилото с освобождаване от наказателна отговорност производство пред съда
по реда на чл. 375 и сл. от НПК. Липсата на такива е условие да бъде приложен
института на освобождаването от наказателна отговорност с налагането на
административно наказание по аргумент на чл. 78а, буква „в“ от НК.
Коментирано е, че
средствата по проекта, въпреки че са разходени по предназначение, подлежат на
връщане поради нарушение на договора и подзаконовите актове. Инкриминираните
документи са предоставени при подаване на заявлението за изразяване на интерес
и са станали основание за одобрение на проекта и сключване на договора за финансово
подпомагане. Използването на неистински документи е нарушение и основание за
пълно отказване на подпомагането съгласно чл. 35, параграф 6 от Делегиран
регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на
Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Посредством
престъплението, извършено в условията на продължавано, признато от съда за
виновно извършено, се засягат обществените отношения,свързани с подправката на
документи, въз основа на които се одобрява, респ. разплаща проект със средства
от фондове на ЕС и националния бюджет. В цитирания Регламент, съответно нормите
на договора и приложимата наредба е предвидена възможността при узнаване на
подобни обстоятелства, да бъде оттеглена финансовата подкрепа, чрез установяването
и възстановяването в бюджета на изплатения неправомерен разход за финансиране.
На 22.04.2019 г.
Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал процесният оспорен АУПДВ №
29/19/1/0/00029/3/01/04/01, с който по основание и размер е определено публично
вземане, подлежащо на възстановяване финансово подпомагане, в размер на
изплатените 55 359,04 лева .
Като правни основания
са посочени разпоредбите на: чл. 20а, ал. 2, във вр. с чл. 27, ал. З и ал. 5,
изречение първо от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 48.
ал. 1, т. 9 от Наредба № 16 от 30.07,2015 г. за прилагане на подмярка 19.1
„Помощ за подготвителни дейности“ на мярка 19 „Водено от общностите местно
развитие“ от „Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020
г.“ чл. 35, параграф 6 от Делегиран регламент (ЕС) № 640 / 2014 на Комисията от
11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306 / 2013 на Европейския
парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и
контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните
санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на
селските райони и кръстосаното съответствие, чл. 59, aл. 1 и ал. 2 от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от
Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 10, ал. 2 от договор за
финансово подпомагане № РД 50-198 от 07.12.2015 г.
Като фактически
основания в акта са повторени тези, в отговор на възражението против акта по
чл. 26 от АПК, и резюмират следното:съдебно решение на наказателния съд,
задължително за страните в административното производство, установява, че към
заявлението за предоставяне на интерес № 19-19-1-01-40 от 04.09.2015 г. са
ангажирани съставени от С.Н.А., в качеството му на представляващ бенефициента,
неистински частни документи-протокол за избор на координатор и декларации,
удостоверяващи нормативни изисквания по програмата за подпомагане.Използването
на тези документи, съставени и представени за нуждите на одобрението по
подмярката. респ. за изплащането на финансова помощ по договора, представлява
нарушение по чл. 10, ал. 2 от договор № РД 50-198 от 07.12.2015 г., чл. 48,
ал.1, т. 9 от Наредба № 16 от 30.07.2015 г., както и на чл. 35, параграф 6 от Делегиран
регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на
Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или
оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните
плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното
съответствие.
При така установените
факти, съдът намира от правна страна следното:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените
му правомощия. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" е
специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по
правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП предвижда, че изпълнителният директор на ДФ „Земеделие"
е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи
нейната дейност, и я представлява.
Налице е материална
компетентност за издаване на акта. Процесното вземане е публично.Съгласно чл.
162, ал. 2, т. 8, пр. последно от ДОПК публични са вземанията, представляващи
парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на
Европейския съюз. То произтича от неизпълнен административен договор за
финансово подпомагане № РД 50-198 от 2015 г., с клаузи, възпроизвеждащи
задължение по националното законодателство – чл. 48, ал. 1, т. 9 от Наредба №
16 / 2015 г. за прилагане на подмярка 19.1 “Помощ за подготвителни дейности“ на
мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от ПРСР.
В същия смисъл е и
разпоредбата на чл. 27, ал. 5, изр. първо от Закона за подпомагане на
земеделския производител (ЗПЗП) за вземания на Разплащателната агенция, възникващи и въз
основа на административен договор, какъвто е процесният случай.
Съгласно чл. 27, ал.
7 от ЗПЗП (Нова-ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), която като
процесуална има обратно действие, дължимостта на подлежаща на възстановяване
финансова помощ поради неспазване на критериите за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ по мерките и подмерките от
програмата за развитие на селските райони, извън основанията по чл. 27, ал. 6
от същия закон, се установява с издаване на акт за установяване на публично
държавна вземане по реда на ДОПК. Настоящият казус попада извън приложното поле
на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, тъй като подлежащото на възстановяване получено
плащане не съставлява финансова корекция, а парична санкция за неизпълнение на
административен договор и норма на национално и Европейско законодателство по
програма за финансиране.
Също така, с чл. 166, ал. 2 от ДОПК е регламентирано, че когато в
съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно
вземане, то се установява по основание и размер с акт за установяване на
публично държавно вземане, който се издава по реда за издаване на
административен акт, предвиден в АПК. Ако в закона не е определен органа за
издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация.
Съобразно посочените по-горе норми, а също и според чл. 11а, чл. 27, ал. 3, чл. 47 и др. от ЗПЗП, съответната администрация е
Разплащателната агенция, като нейните функции на основание чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от
ДФЗ. Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на
разплащателната агенция с представителни и ръководни правомощия - чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, т.е. същият е ръководител на тази
администрация, по смисъла на чл. 166, ал. 2 от ДОПК.
В обобщение, в
изпълнение на служебното правомощие по чл.168 от АПК, настоящият състав намира,
че оспореният акт е издаден при наличието на материална компетентност на
неговия издател.
Обжалваният АУПДВ е
издаден в писмена форма, с изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, вкл. фактическите и правни
основания за издаването му. Изложените мотиви предоставят възможност за
извършване на проверка за приложението на материалния закон въз основа на
фактите, счетени за относими от административния орган.
Не са допуснати
съществени нарушения на административно- производствени правила, които да
обосновават неговата отмяна. Правото на участие на заинтересованото лице е
осигурено чрез надлежното му уведомяване за служебното иницииране на
производство за издаване на административен акт по чл. 26 от АПК.
Неоснователно е
възражението за неспазена процедура поради несъобразяване на сроковете по чл. 57
от АПК. Същите, обратно на поддържаното от жалбоподателя, са инструктивни, а не
преклузивни, което означава, че при нарушаването им, не отпада правомощието на
административния орган да се произнася. В същото време специалните нормативи –
ЗУСЕСИФ и наредба № 16 / 2015 г. въвеждат специални срокове за администриране,
които в процесния случай са спазени.
Съдът намира, че
административният акт е материално-законосъобразен поради следните съображения:
С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е въведено задължение на
Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на
недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК представляват
публични държавни вземания.
Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 9 от Наредба № 16 / 30.07.2015 г. за прилагане на
подмярка 19.1 “Помощ за подготовителни дейности“ на мярка 19 „Водено от
общностите местно развитие“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. ползвателят на
помощта дължи връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху
тях и съответно Изпълнителният директор на ДФЗ е оправомощен да откаже цялата
финансова помощ, когато по надлежния ред се установи, че бенефициентът е
представил пред ДФЗ неистински документи, респ. с невярно, преправено
съдържание, включително когато те са представени при или по повод
кандидатстването му за предоставяне на финансова помощ. По делото е установено
и не се оспорва,че с влязло в сила решение за замяна на наказателната с
административно-наказателна отговорност е установено, че съставените и
използвани при процесното финансиране документи - протокол от заседанието на
СНЦ „ДУЛОСУ“ от 27.08.2015 г. за избор на координатор по проекта, четири броя
декларации съгласно приложение № 8 от Наредбата и четири броя декларации
съгласно Приложение № 11 към Наредбата, са неистински, преправени. Както е
изложено в мотивите на оспорения акт, посочените инкриминирани документи са
употребени като нормативно изискуеми пред Министерство на земеделието и храните
(МЗХ) гр. София на 04.09.2015 г. като приложение към заявлението за изразяване
на интерес, както и на 07.12.2015 г. - при подписване на договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 19.1 от ПРСР 2014-2020
г., за да се докаже взетото решение на УС на СНЦ, липсата на пречки в
декларираните обстоятелства и съществуването на правото за кандидатстване и
сключване на договор с МЗХ, гр. София. Посочените фактически обстоятелства
съставляват материални предпоставки по чл. 48, ал. 1, т. 9 от Наредбата за
възникване правомощието на Изпълнителния директор на ДФЗ да издаде АУПДВ за
връщане на неправомерно получената финансова помощ. При тези съждения
материалният закон се явява приложен съответно и не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 4 от АПК. (Решение № 4633 от 28.03.2019 г. на ВАС по
адм.дело № 7335 / 2018 г., VIII отд; Решение № 10325 от 03.07.2019 г. на ВАС по
адм.дело № 3263 / 2019 г., VIII отд.)
Неоснователно е
възражението, че правомощието за връщане на финансовата помощ не е възникнало
поради липса на вреди, произтекли от използването на процесните документи с
невярно съдържание. Процесната хипотеза касае връщане на финансово
подпомагане,получено при отпаднало, респ. несъществуващо основание, а не
финансова корекция. При тази ситуация не вредата е ирелевантна, тъй като тя не
е предвидена като правнозначима в цитирания текст на чл. 48, ал. 1, т. 9 от
Наредбата. Независимо от това съждение, вреда е нанесена като форма на
нарушаване на финансовата дисциплина в процеса на съответното финансиране, тъй
като са нарушени принципите за законност.
Неоснователно е
оплакването, че актът е незаконосъобразен, тъй като издателят му е узнал за
правопрепястващия правото за финансиране факт след извършеното плащане. Материалната
предпоставка по чл. 48, ал. 1, т. 9 от Наредбата съставлява обективен факт от
действителността, който се съобразява от административния орган независимо от
момента на узнаването му в рамките на мониторинга.
Спазена е и целта на
закона – прилагане на нормативната уреда, включително и защита финансовите
интереси на Съюза съобразно разпоредбата на чл. 58 от Регламент /ЕС/ № 1306 / 2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика.
В обобщение, съдът
намира оспорването за неоснователно, поради което следва да се отхвърли.
При този изход на
делото в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
съобразно чл. 143, ал. 4 от АПК в размер на 100 лева (чл. 37 от Закона за правната помощ във вр.с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ).
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
СНЦ „ДУЛОСУ”, ЕИК: *********, УРН: 675224 със седалище и адрес на управление: с.
ЧЕРНОЛИК, ул. „ЯНТРА” № 3, ОБЩИНА ДУЛОВО, ОБЛ. СИЛИСТРА, чрез адв. Л., против
Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №
29/19/1/0/00029/3/01/04/01 от 22.04.2019
г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който са установени и
определени публични вземания, подлежащи на възстановяване в размер на
55 359,04 лева – получено окончателно плащане по административен договор
за безвъзмездно финансово подпомагане № РД 50-198 от 07.12.2015 г. в рамките на
Наредба № 16 от 30.07.2015 г. за прилагане на подмярка 19.1 „Помощ за
подготвителни дейности на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от
„Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.
ОСЪЖДА СНЦ „ДУЛОСУ”, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: с. ЧЕРНОЛИК, ул. „ЯНТРА” № 3,
ОБЩИНА ДУЛОВО, ОБЛ. СИЛИСТРА ДА ЗАПЛАТИ на ДФ „Земеделие" София, бул. „Цар
Борис ІІІ" 136 сумата 100 лв. (сто лева) разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: