РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 23.04.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на двадесет и пети
март две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 285 по
описа за 2019 година на Ловешкия
административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.84, ал.6 от
Семейния кодекс /СК/, във връзка с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалният кодекс /АПК/.
Административното дело е
образувано по жалба на С.С.С., ЕГН: ********** , с посочен адрес: ***, майка на
детето Т. С. С. ЕГН:**********, срещу Заповед № 11-РДОС-0026/20.06.2019 година
на Директора на РДСП-Ловеч. Жалбата е уточнена от назначения по нейно искане
правен помощник - адв. М.В. с молба вх.№1673/19.05.2020г. на АдмСЛ. По
наведените в жалбата и уточнителна молба доводи, че оспореният административен
акт е незаконосъобразен, се иска отмяната му на основанията по чл.146 от АПК,
поради липса на компетентност, неспазване на установената форма, допуснато
съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие
с материалноправните разпопредби и несъответствие с целта на закона.
В съдебно заседание оспорващата лично и чрез процесуалният представител поддържа жалбата и уточнителната молба на
изложените в нея основания. В писмена защита излага, че не са налице предпоставките
на чл.84, ал.2 от СК. Счита, че посочените в заповедта „ две нерегламентирани
срещу между детето и биологичната му майка “, говори за заинтересованост и опровергава
посоченото в заповедта за липса на интерес за срещи и реинтеграция на детето в
семейната му среда. Налице са данни и за ползване няколко курса за повишаване на родителския
капацитет от Център за обществена подкрепа, които курсове и срещи са
осъществявани и посещавани редовно. Счита, че издадената заповед предмет на обжалването не
защитава интересите на детето, и в същата не са изложени мотиви, а само
декларативно са посочени законови разпоредби регламентиращи тези отношения, от
една страна и от друга страна административния орган не е направил нищо, за да
подкрепи семейството на детето чрез мерки, с които разполага и да върне детето
в семейната среда, а е предприел крайната мярка - вписването му в списъка за
пълно осиновяване. Позовава се на
Тълкувателно решение № 1 / 2015 година на ОСГК , по ТД № 1 / 15 година,
в което е посочено, че общото между хипотезите на чл.93 СК е наличието на трайна
незаинтересованост на родител относно полагането на грижи на детето, както и че
насТ.ването на детето извън семейството следва да се налага като крайна мярка и
по възможност ограничена във времето мярка за закрила, след изчерпване на
всички възможности за закрила в семейството /чл.25 ал.2 ЗЗДет./, тъй като
интересът на детето е с приоритетно значение. Излага, че в Закона за закрила на
детето законодателят е посочил като принципи на закрила в т.2-отглеждане на
детето в семейна среда, както и в т.12, че съответните институции са длъжни да
оказват „подкрепа на семейството“, за преодоляване на настъпили моментни кризи
или проблеми.
Ответникът
– директорът на
регионална дирекция „Социално подпомагане“ /РДСП/ - Ловеч,
в съдебно заседание чрез процесуалният си представител намира жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. В писмена защита излага аргументи
за законосъобразност на обжалвания административен акт. Счита, че от работата
на ДСП Ловеч, ДСП Тетевен и РДСП Ловеч, по случая с детето Т. В.Б., както и от
събраните по делото доказателства, е видно, че майката на детето и съжителят й
- Ф.Ш.Б., който, в хода на делото, припознава детето, не притежават нужния
родителски капацитет да полагат адекватни грижи за отглеждането и възпитанието
на детето. Сочи, че в най-добър интерес
за детето Т. В.Б., ще е то да бъде вписано в Регистъра на деца за пълно
осиновяване, воден от РДСП Ловеч, като по този начин на детето се предостави
възможност да живее и расте в нормална, сигурна и безопасна семейна среда, при
нормални социално-битови условия.
Заинтересованата
страна Дирекция „Социално подпомагане”- Тетевен, в съдебно заседание чрез
процесуалният си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и
недоказана. Подробни аргументи са изложени в Становище с вх. № 4012 от
27.10.2020г. Отчитайки фактологичната ситуация до момента се сочи, че в
най-добър интерес на детето Т. В.Б., е до установяване положителен „родителският
капацитет“ на майката С.С.С. и на бащата Ф.Ш.Б., съчетани с личните им умения,
ресурси и възможности да осигурят сигурна и безопасна семейна среда за
отглеждане на същото в семейството им, както и до отпадане на всички налични
или потенциални рисковете спрямо него, е необходимо да бъде потвърдено
вписването му в Регистър на деца за пълно осиновяване от лица с обичайно
местопребиваване в Република България, воден от РДСП - Ловеч.
Заинтересованата
страна Ф.Ш.Б., конституиран като страна в производството с определение от
о.с.з. на 01.10.2020г., с оглед представеното Удостоверение за раждане,
издадено от Община Ловеч /на л.340 от делото/, че е вписан за баща на детето Т.,
заявява в Становище /на л.367/, че жалбата е основателна и моли да бъде уважена.
Излага, че по делото са налице доказателства, че майката на детето, не
еднократно е ходила да види дъщеря си, макар и не по регламентирания начин, а
по такъв който за нея е бил приемлив, с оглед на това, че е неграмотна. Твърди,
че този факт, че е неграмотна е известен и на Дирекцията, която по никакъв
начин не е спомогнала да не бъде
прекъсната връзката между майка и дъщеря. Напротив детето било настанено извън
община Ловеч. Посочва, че мярката с която бил ограничен по делото на
Тетевенския районен съд е изтекла и той също иска да види детето, още повече,
че е негов баща съгласно представения по делото акт за раждане. Цитира две
молби входирани от тях до Закрила на детето вх.№ ДК/Д-12Б от 10.03.2020 година
и представената от служебния адвокат на С. С. в последното съдебно заседание в
която молба освен свиждане-среща с детето в последния абзац са искали и
реинтеграция на детето в семейството му. Счита, че до този момент институциите
мълчат и не получават никакво съдействие за да видят детето, и така още повече
връзката се прекъсва и отчуждава.
Административен
съд - Ловеч, четвърти състав, като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на
страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията
си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Съгласно чл.84, ал.6 от Семейният кодекс /СК/, вписването, както и отказът от вписване в регистъра,
се извършва със заповед на директора на регионалната дирекция за социално
подпомагане, която подлежи на оспорване по реда на АПК, т.е. 14-дневен срок от
деня на съобщаване, което в случая е сторено на 26.06.2019г.
лично на лицето /л.17/. По делото не са налице данни заповедта да е
оспорвана по административен ред. Жалбата срещу Заповед №
11-РДОС-0026/20.06.2019 година на Директора на РДСП-Ловеч е депозирана в деловодството на АдмСЛовеч
на 01.07.2019г., поради което е допустима за разглеждане, като
подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от
търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в
законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
От доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Според Удостоверение за раждане /на лист 7 и л.340 от
делото/, детето Т. С. С. е родено на *** г. в гр. Ловеч от майка С.С.С., ЕГН **********,***
и настоящ адрес:*** и баща - неизвестен по документи. Майката С.С.С. и
съжителят й Ф. Б., с когото живеят на
семейни начала от 2016г., отглеждали детето в семейна среда. Б. се определял като
биологичен баща на детето, но не го припознал, т.к. по това време изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“. В хода на съдебното производство е приложено
Удостоверение за раждане от ***г*** /на л.40 от делото/, според което Ф.Б. е
негов баща.
На
31.08.2018 г. в Д“СП“ - Ловеч е постъпил сигнал от Национална телефонна линия
за деца - 116-111 с данни, че се е обадило лице, в афектирано състояние, представящо
се за баща на детето Т.. Това лице съобщило, че детето е „лудо“ и му създава
проблеми, и отправил заплахи по адрес на
детето.
При
извършената проверка на постъпилия сигнал от Д“СП“ - Ловеч, детето Т. е
съобщило, че е станало свидетел на упражнено насилие спрямо неговата майка от
страна на лицето Ф.Б.. В Отдел „Закрила
на детето“ при Д“СП“ - Ловеч е проведена работна среща на Мулти-дисциплинарния
екип при работа на случаи на деца жертва на насилие или в риск от насилие, във
връзка с постъпилия сигнал. Предвид констатиран риск за живота и здравето на
детето, е взето решение, че в негов най-добър интерес ще е да бъде настанено в
професионално приемно семейство /ППС/, като мярка за закрила, по реда на чл. 26
от ЗЗДетето.
Със
Заповед № ЗД/Д- ОВ-053/31.08.2018 г. на Директора на Д“СП“ – Ловеч /на л.24/,
детето Т. С. С., е настанено до произнасянето на Съда с решение, в ППС на А.М. ***.
Мярката за закрила е потвърдена с приложеното, влязло в сила на 19.10.2018г.
решение №179/05.10.2018 г. по гр.д.№867 по описа за 2018г. на Районен съд
Тетевен / на л.26 и сл./, със срок на насТ.ването 3 /три/ месеца, считано от
31.08.2018г. или до настъпване на обстоятелства, даващи основание за
прекратяване на предприетата мярка за закрила, като са регламентирани лични
контакти на детето с биологичната му
майка С.С. един път месечно, което не се спазва.
По
данни от делото се установява, че са осъществени две нерегламентирани срещи без
знанието на ППР и ОЗД при ДСП-Тетевен, отправени са заплахи на ППР по телефон
от страна на Ф.Б.. Първата, на 09.09.2018 г. майката С.С., заедно със своя
съжител Ф.Б., влизат, без предварително разрешение от О“ЗД“ при ДСП - Тетевен,
в дома на приемния родител А. В.. При неочакваното посещение, детето търси
помощ от приемния родител, като видимо изразява страх от вида им. Втората,
в края на месец септември 2018 г. майката на детето, придружена от съжителя си,
осъществяват нерегламентирана среща с детето, в градинката пред Кметството на
село ****, общ. Тетевен, където детето е седяло със свои съученици, тъй както е
било в междучасие. По информация от приемния родител, детето отново е изпитало
чувство на страх, при срещата с майката - С.С. и определящия се за биологичен
баща - Ф.Б..
От
Дирекция „СП“ - Тетевен е депозирана Молба с изх. №
СЛ/Д-ОВ-ТН/312-004/20.09.2018 г. до Районен съд - град Тетевен, с искане за
вземане на мерки срещу лицето Ф.Ш.Б. по реда на Закона за защита от домашно
насилие. По образуваното гражданско дело
№ 881/2018г. по описа на PC - Тетевен, е постановено Решение и е издадена
Заповед за защита от домашно насилие от 16.11.2018 г., с която лицето Ф.Ш.Б. се
задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
детето, забранено е да приближава на разстояние
по-малко от сто метра пострадалото дете за срок от 18/ осемнадесет/
месеца, „жилището“, в което същото живее в семейството на приемния родител на
посочения адрес / на л.33/.
След
изтичане срока на предприетата мярка за закрила, със Заповед № ЗД/Д-ОВ-ТН-073
от 30.11.2018г. на Директора на ДСП - Тетевен, е продължено насТ.ването на
детето в същото ППС. Мярката е потвърдена с с приложеното по делото влязло в
сила на 15.01.2019г. решение № 243 от 31.12.2018 г. на PC - Тетевен по гр. дело
№ 1134/2018г. / на л.38 и сл./, за срок от една година и шест месеца, считано
от 30.11.2018 г. или до настъпване на основание за прекратяване на насТ.ването,
или промяна на мярката за закрила.
Горепосочената Заповед №
ЗД/Д-ОВ-ТН-073 от 30.11.2018г. на Директора на ДСП – Тетевен е връчена на С.С.
на 05.12.2018г. според известие за
доставяне /на л.203 от делото/. В заповедта от 30.11.2018г. е записано, че може да се обжалва от
заинтересованите лица по реда на Административно процесуалния кодекс в 14
дневен срок от получаването й пред Регионална дирекция Социално подпомагане –
гр.Ловеч, а разпореждането на предварителното изпълнение в 3 дневен срок пред
Административен съд Ловеч. Според нейното съдържание С. е уведомена буквално
цитирано: “за правните последици от прилагането на чл.84, ал.2 и чл.93, ал.1, 2
и 3 от Семейният кодекс, а именно „осиновяване без съгласие на родителя се
допуска, когато детето е настанено в приемно семейство и родителя в срок до 6
месеца от датата на насТ.ването по административен ред, съгласно Закона за закрила
на детето, без основателна причина не е поискал прекратяване на насТ.ването в
срока по чл.93, ал.2 от СК“, край на цитата /л.202/.
В доклад от 24.10.2018г. относно
емоционалното състояние на детето, изготвилият го психолог е отразил, че детето
е емоционално натоварено. От поведението на детето по време на срещата, от
жестикулацията, накъсаната вербализация и затихващия тон на изказ може да се
каже, че освен физически тормоз над детето Т. има психо-емоционално насилие,
чувства се напрегната, несигурно и в същото време предпазлива / на л. 167/.
С направление за ползване на социални услуги от
31.10.2018г. детето е насочено за дългосрочна такава към Център за обществена
подкрепа гр.Тетевен /на л.172/, поради необходимост от индивидуална работа с
психолог с цел подобряване на емоционалното състояние на детето и преодоляване
на травмата от преживения психически тормоз в семейната среда, работа с педагог
с цел образователни занимания за компенсиране на пропуските в учебния процес и
затвърждаване на нови знания и индивидуална работа със социален работник с цел
споделяне на чувства и преживявания. В тази връзка са изготвените от Д „СП“ Тетевен - Социален доклад /л.173/, План за
действие /л.177/, Прокол от преглед на оценка на случая и Плана за действие
/л.174/, Оценяване на случая /л.195/. Изготвена
е Индивидуална оценка на потребностите /л.197/, в която относно способностите
за родителя да се грижи за детето е посочено, че на този етап майката С.С. не е
в състояние да осигури адекватна защита от вредни фактори и опасности за детето
Т., и в най-добър интерес на детето е да продължи да се отглежда в спокойна
семейна среда, в ППС на А. В.. Както и Социален доклад във връзка с преглед
оценка на случая и плана за действие /л.199/, според който в Положителни и отрицателни страни на
семейството е записано, че по отношение на биологичната майка може да се
изтъкне като отрицателна страна факта, че е допусната детето Т. да присъства на
семейни конфликти между нея и съжителя й Ф.Б.. Отразено е, че детето е
присъствало на семейни свади, слушало е размяна на остри реплики помежду им и е
станало свидетел на физическо насилие от страна на съжителя спрямо неговата
майка и, че майката не спазва законово определените контакти между нея и
детето, постановени в съдебното решение на РС Тетевен. От изброения роднински кръг на
детето не се е интересувал от него и не е инициирал среща с детето.
В
постъпило в РДСП – Ловеч
писмо с вх. № 30-51282#1/17.06.2019 г., от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Тетевен се твърди, че за
детето Т. С., настанено за отглеждане в ППС на територията на община Тетевен са
настъпили обстоятелства по чл.84, ал.2 от СК, поради което са изпратени
документи / изброени по т.т.1-16/, необходими за вписване в Регистъра на деца,
подлежащи на осиновяване при условията на пълно осиновяване, воден от РДСП
Ловеч / л.8 и сл./. Сред тях е Социален доклад от 13.06.2019 г., на директора
на ДСП Тетевен, в който е посочено е, че поради настъпили обстоятелства по реда
на чл.84, ал.2 от СК и в най-добър интерес на детето, същото трябва да бъде
вписано в регистър на деца, подлежащи на осиновяване при условията на пълно
осиновяване, воден от РДСП Ловеч. Изразено е становище, че реинтеграцията на Т.
С. С. в семейство на осиновители ще гарантира по най-добър начин неговите висши
права и интереси /л.л.9-11/.
На 20.06.2019г. е издадена оспорената заповед №
11-РДОС-0026/20.06.2019 година на директора на регионална дирекция „Социално
подпомагане“ /РДСП/ -Ловеч, с която на
основание чл.84, ал.6 и ал.2 от СК и чл.11 от Наредба № РД-07-7/05.10.2010 г.
за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване
и във връзка с писмо вх. № 30-51282#1/17.06.2019
г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Тетевен е разпоредено да се извърши вписване на детето Т. С. С.
ЕГН:********** в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от РДСП – Ловеч. Като мотиви в заповедта е посочено, че са
изпълнени всички елементи от фактическия състав на чл.84, ал.2, изречение
последно от СК, а именно: Детето е настанено по административен ред в
професионално приемно семейство /съгл. Заповед № ЗД/Д-ОВ-ТН-073/30.11.2018г, на
Директора на ДСП - Тетевен и Съдебно решение № 243/31.12.2018 г. на PC -
Тетевен по гр. дело № 1134/2018г.,/ и родителя, без основателна причина, не е
поискал прекратяване на насТ.ването или мярката за закрила, в срок от 6 месеца
от датата на насТ.ването. Прието е, че според данните, изложени в социалните
доклади, изготвени от Д“СП“ - Тетевен е, че в най-висш интерес на детето Т. С. С.,
предвид обстоятелството, че е „дете в риск“, да бъде вписано в регистъра на
деца за пълно осиновяване и да бъде предоставена възможност за отглеждането му
в семейна среда, която да гарантира нормалното физическо и нравствено развитие
на детето.
От данните по делото се установява още от
фактическа страна, че на 17.06.2020 г. в
ДСП - Тетевен е постъпило писмо с изх. №ДК/Д-ОВ-064/15.06.2020 г. от ДСП -
Ловеч с приложена молба с изх. №ДК/Д-ОВ-056/10.06.2020 г. от С.С.С. с искане за реинтеграция на детето Т. в
нейната семейна среда, като моли да направи свиждане-среща с детето си в
определено време и час / л.325/. Приложена е и Декларация по чл.66 от СК от С.С.,
нотариално заверена от Н.Х.- нотариус, Декларация по чл.64 и чл.65 от СК за
припознаване на дете от лицето Ф.Б., нотариално заверена.
С писмо
с изх. №ДК/Д-ОВ-127/11.09.2020 г. изготвено от Д“СП“ - Ловеч, са препратени
Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акта за раждане
№0058/04.03.2010 г., в което е видно, че детето Т. С. С. е припознато от лицето
Ф. Ш. Б. и е с нови имена - Т. В.Б., Заявление от лицето Ф.Б. с вх.
№ДК/Д-ОВ-126/10.09.2020 г., в което заявява желание за среща с детето Т., като
негов биологичен баща и Удостоверение с №001667/09.09.2020 г., издадено на
лицето Ф.Б. от д-р И.В. - ОПЛ на територията на гр. Ловеч.
От доказателствата
по делото се установява още от фактическа страна, че майката С.С. е подала заявление от 30.08.2018г. за работа с психолог към ЦОП –
Ловеч / л.137/. Според Направление за ползване на социални услуги на Д “СП“
Ловеч /на л.128 гръб/ необходима е индивидуална работа с майката С.С.С.-работа
със социален работник и психолог, за повишаване на родителския капацитет и
умения по осигуряване на сигурна среда, гарантиране на закрила на детето от
вредни фактори и отговорности свързани със задълженията й като родител. В
Социален доклад от 10.12.2018г. относно резултатите от работата на Център за
обществена подкрепа Ловеч по Направление на ОЗД към ДСП Ловеч за предоставяне
на дългосрочна социална услуга-работа с психолог и социален работник за С.С., е
отразено, че има изградена доверителна връзка с екипа, че многократно е
подпомагана с дрехи, инфоормирана е, че графикът за срещи с детето следва да се
обсъди и договори с приемния родител, за дадените консултации относно задълженията и отговорностите й като родител,
и защо работата по случая следва да продължи до постигане на целите, заложени в
индивидуалния план за подкрепа / л.209/.
На 03.09.2018г. майката С.С.С. е подала молба до
директора на Д“СП“ Ловеч, с която, чрез упълномощения адвокат моли да разпореди
връщане на детето в семейството му и да извърши проверка по отношение на
отглеждането му / л.115/.
С решение №91 по гр.д.№294/2020г. на РС
Тетевен, потвърдено с решение по гр.д.
№414/2020г. на Окръжен съд Ловеч, детето е настанено на основание чл.28 ал.4 във
вр. с чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗДт в професионалното приемно семейство на А. В. за
срок от три години, считано от 30.05.2020г. година или до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на мярката за закрила. Определен е и е
регламентиран режим на срещи между детето и биологината му майка един път
месечно в специално обособено за целта помещение в сградата на ДСП Тетевен и в
присъствието на социален работник, както и при необходимост детето да ползва
„заместваща приемна грижа“ /л.359-365/.
От приложената на л.317 от делото
служебна бележка се установява, че С.С. е посещавала по график за
психологическо и социално консултиране Център за обществена подкрепа гр.Ловеч в
периода от 10.09.2018г до 05.03.3019г. Според служебна бележка /на л.372/ С.С.
и Ф.Б. са посещавали Център за обществена подкрепа /ЦОП/ гр.Ловеч от
20.07.2020г. до 29.09.2020г. и са спазвали всички клаузи по договора за
ползване на социалната услуга във вр. с Направление от 12.06.2020г. / на л.357/.
Във връзка с направлението са приложени по делото, изготвените от ЦОП гр.Ловеч-
Протокол с № 413/30.10.2020г. към ЦОП - гр. Ловеч, Социален доклад предложение
с № 143/30.10.2020г. към ЦОП - гр. Ловеч, График за провеждане на консултация
към ЦОП - гр. Ловеч, Протокол с № 274/10.08.2020г. към ЦОП - гр. Ловеч,
Индивидуален план за работа по случай към ЦОП - гр. Ловеч, Договор за ползване
на социална услуга с № 20-75/20.07.2020г. към ЦОП - гр. Ловеч и Социален доклад
на ОЗД към ДСП - гр. Ловеч / л.л.385-400/. Според Протокол на л.386 и Социален
доклад /л.387 и сл./ С. и Ф. са постигнали положителни резултати в осъзнаването
на родителските грешки, довели до ситуацията с извеждането на детето от
семейната среда, осъзнаване на личната родителска отговорност по отношение на
отглеждането и възпитанието на детето, осъзнаване на травмите, които видовете
насилие нанасят върху детската психика. Установява
се още, че жалбоподателката С.С. е неграмотна.
Съгласно писмо вх.№ 190 на л.420 от Д“СП“
Ловеч, на 20.01.2021г. в ОЗД при ДСП - Ловеч се явило лицето Ф.Ш.Б., който
декларирал в саморъчна декларация с вх.№ДК/Д-ОВ-011/20.01.2021 г. / на л421/,
че не желае детето Т. B.Б.да бъде върнато на майката, тъй като са разделени от
16.12.2020г., тя живее с друг мъж, няма условия да гледа детето, твърди, че
майката С.С.С. злоупотребява с алкохол. Във връзка е новопостъпилите
обстоятелства, становището на ДСП - Ловеч е, че на този етап мярката за закрила
насТ.ване в приемно семейство осигурява отглеждането на детето в сигурна и
безопасна среда и отговаря на потребностите и интересите на детето Т. В.Б..
По
представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на
чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
На
основание чл.15, ал.2 от ЗЗДет., детето е изслушано по делото, тъй като е
навършило 10 годишна възраст. Заявява, че се чувства добре при леля А. и иска
да остане в приемното семейство. Заявява също и, че би живяла с А. и С., с уговорката да не е там Ф..
Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Оспорваната заповед е валиден акт. Издадена е
от административен орган с териториална и материална компетентност - директора
на регионална дирекция за социално подпомагане –гр.Ловеч, съгласно чл.84, ал.6
от СК. Формално бжалваната заповед е издадена в предвидената по закон писмена
форма и съдържа фактически и правни основания, без да е надлежно мотивирана. Мотивите като фактически и правни
основания за издаването на акта съдържат обосноваване на акта, съображенията,
които са ръководили органа да издаде акта и то в този му вид и съдържание.
Съдебната практика приема, че се касае за липса на мотиви не само, когато в
акта не са изложени никакви съображения, но и когато такива съображения са от
много общ характер или органът е изложил само фактически обстоятелства без да
вземе отношение към тях и без да изложи конкретни съображения. Изключително
бланкетно изложения в заповедта мотив за вписване на детето Т. в Регистъра за
деца за пълно осиновяване, воден от РДСП – Ловеч, без да е извършена
необходимата аргументация по доказването, налага изводът за непосочване на
конкретни доводи, които в достатъчна степен да обосноват вписването на малолетното дете Т. в Регистъра за деца за
пълно осиновяване, воден от РДСП – Ловеч, поради което е налице липса на
мотиви, порок, който води до незаконосъобразност на акта, представляващ самостоятелно
отменително основание по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.
По отношение спазване на
административно-производствените правила и съответствието с материалния закон и
целта на закона, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.84, ал.2 изр.трето от СК,
когато на детето е предоставена социална услуга - резидентен тип, или е
настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на насТ.ването
без основателни причини в срока по чл.93, ал.2, Дирекция „Социално подпомагане“
уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето
в регистъра, ако интересите на детето налагат това. Законодателят е въвел
допълнителна предпоставка за вписване на дете в регистър за осиновяване в
случаите, когото детето е настанено в приемно семейство, а именно - интересите
на детето да налагат вписването му.
С
разпоредбата на чл.93, ал.2 във вр. с ал.3 от СК е предвидено, че осиновяване
без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в приемно
семейство и родителят в срок до 6 месеца от датата на насТ.ването по
административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна
причина не е поискал прекратяване на насТ.ването или промяна на мярката и
връщане на детето или насТ.ването му в семейство на роднини или близки по реда
на Закона за закрила на детето.
Следователно, за да се постанови вписване на
детето в регистъра за пълно осиновяване при условията на чл.84, ал.2 от СК се
изисква да са изпълнени кумулативно три предпоставки – на детето да е
предоставена социална услуга-резидентен тип, или да е настанено в приемно
семейство, в 6-месечен срок родителите без основателна причина да не са
поискали промяна на мярката за закрила и интересите на детето да налагат
вписването му в регистъра на деца за пълно осиновяване. Уредената от закона
хипотеза предполага пълна дистанцираност и незаинтересованост на родителя за
детето или обективна трайна невъзможност за полагане на грижи, необходими за
развитието на детето. В конкретния случай спрямо детето, настанено в приемно
семейство, е изпълнена само първата предпоставка. Не са изпълнени втората и
третата предпоставки.
Видно
от доказателстава със заповед от 30.11.2018г. детето Т.
С. С. е настанено в
професионалното приемно семейство на А.М. В.,
като тази мярка за закрила е потвърдена с решение от 31.12.2018 г. на PC - Тетевен по гр. дело № 1134/2018г., и в
указания 6-месечен срок от насТ.ването в приемното семейство по административен
ред /от 30.11.2018г. до 30.05.2019г./ от страна на
майката С.С., не са подавани молби за реинтеграция на детето в семейна среда. Такива молби за прекратяване на насТ.ването и реинтеграция на
детето са подавани от С. преди първоначалната дата от периода и след крайната
дата от периода, но преди издаване на обжалната заповед, а именно на
05.09.2018г. /л.115/, на 18.06.2019 година /л. 258, гръб/ и на л. 262 от
30.07.2019 година, като през 2018 година /както е посочено в оспорената
заповед/ са осъществени две нерегламентирани срещи между детето и биологичната
му майка, в присъствието на нейния съжител Ф.Б..
За липсата на активност от
страна на майката С.С. през конкретния период, обаче, съдът намира че е налице
основателна причина. По делото са налице категорични данни, че майката е
неграмотна, не може да чете и пиши, а уведомяването за разпоредбите на чл.84, ал.2 и чл.93, ал.2
от СК и последствията от тяхното прилагане, според данните от преписката е извършено чрез връчване по пощата на
заповедта за насТ.ване на детето в приемно семейство по административен ред /на
л.202/. По делото липсват писмени доказателства /подписана
декларация/, от които да е видно, че майката е запозната с правата и задълженията
си във връзка с горните норми. Съдът счита, че
разясняването трябва да е по начин, съответстващ на интелектуалното ниво и
емоционалното състояние на майката. Нарушената
комуникация между майката и органите на ДСП води до неизпълнение целта на закона
за съхраняване интересите на децата да бъдат отглеждани в семейна среда.
Безспорно, незнанието на закона не оневинява лицето, но
самият СК държи на важността на регулираните отношения, и изисква родителите да
бъдат информирани и да им бъде разяснено какви са последиците от това
производство. Нещо, което не е направено в процесния
случай. Следва да се отчете, че по делото са налични
молби подадени от С.С. от 05.09.2018г. и 18.06.2019 година, с които се иска връщане на детето й
в семейна среда, но същите съдът счита, че са подадени от последната, водена от
майчинския инстинкт да отглежда детето си, а не поради знанието и разбирането
на закона и в частност на нормите на чл.84, ал.2 и
чл.93, ал.2 от СК. В подкрепа
на последното са констатациите на социалните работници, че майката е мотивирана
да полага грижа за детето в семейна среда, но за това към момента липсва
необходимия родителски капацитет. Изискването за уведомяване е
императивно и е установено от законодателя с цел да бъде разяснено както задължението
на родителите да поискат прекратяване на насТ.ването на детето или промяна на
мярката на закрила, с оглед отглеждането на детето в семейна среда, така и
последиците от неизпълнението на това задължение, а именно вписване на детето в
регистъра за пълно осиновяване и впоследствие осиновяване на детето без
съгласието на родителя. Според данните по преписката не е спазена
регламентираната процедура: съставено е поставящо началото на процедурата
писмено уведомление по чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-7-07/5.10.2010
г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно
осиновяване; но не е
изготвен съгласно чл. 11, ал.1 изр.второ
социален доклад по приложение № 2 от същата Наредба, съдържащ пълно и в съответствие с изискванията на чл.
35 от АПК изследване на всички релевантни факти и
обстоятелства /вкл. социален статус, трудови навици на майката и
др./; майката
не е уведомена за последиците от пропускането на 6-месечния срок по чл. 93, ал. 2 от СК с връчването на заповед №
ЗД/Д-ОВ-ТН-073/30.11.2018г, и възпроизвеждане в съдържанието на същата на
текста на разпоредбата.
Не
са приложени доказателства, че е изпратено уведомление до родителят на детето
от страна на Дирекция „СП“ за това, че 6-месечният
срок за насТ.ване на детето изтича и че следва вписване в регистъра за пълно
осиновяване, и за това че ако майката не предприеме действия за прекратяване на
насТ.ването или промяна на мярката за закрила, на основание чл.84, ал.2, вр. чл.93, ал.2 от Семейния кодекс ще се предприеме вписване в
регистъра за осиновяване без нейно съгласие. Нарушена е разпоредбата на
чл.26, ал.1 от АПК като директора на дирекция „СП“ - не е уведомил родителят С.С.,
относно наличието на условия по чл.84, ал.2, предл. последно от СК за вписване
на детето в регистъра за пълно осиновяване, както и относно това да е указал,
че в 3-дневен срок от получаване на уведомлението тя може да представи писмени
или други доказателства, които да бъдат взети предвид от административния орган
при произнасянето. Такова уведомление се изпраща поотделно на
майката и на бащата, когато живеят разделени, като се прилага и резултата от
връчването или се прилага разпоредбата на чл. 61, ал.
3, вр. чл. чл.
26, ал. 2 АПК. В този смисъл решение № 10468 от 11.08.2017 г. по адм. дело № 2841/2017 г. на ВАС, VІ-то отд-е. В случая, дори да
се приеме, че майката на детето е уведомена за цитираните разпоредби в
заповедта за насТ.ване на детето в приемното семейство, доколкото е неграмотна,
то тази заповед не поставя началото на административното производство по
вписване на детето в регистъра за осиновяване. Поради това за
започването на това производство е необходимо нарочно уведомяване, че срокът по
чл. 93, ал. 2 от СК е
изтекъл, като се обясни кога започва да тече този срок. Такова уведомяване липсва. Уведомяването на родителите
за тези разпоредби преди да са настъпили условията, визирани в тях, не
освобождава ответника от задължението да ги уведоми, че започва производство по
вписване на детето в регистъра за осиновяване.
От изложеното се налага извода, че от
страна на ответника е допуснато съществено нарушение на общата процедура по
вписване на децата в регистъра за пълно осиновяване, което се отразява на
законосъобразното провеждане на процедурата по издаване на оспорената заповед
за вписване на детето Т. С. С. в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден
от РДСП-Ловеч, и представлява основание за отмяна на оспорения административен
акт. Констатираното нарушение на
административно-производствените правила води и до противоречие с материалния
закон-неизпълнена втората предпоставка на чл.84, ал.2 от СК, още повече при
наличието на подадени молби от биологичната майка за връщане на детето при нея.
В тази връзка следва да се посочи, че в закона не е предвидена
процедура за вписване на дете при наличие на изрично несъгласие на родител,
каквото несъгласие реално представляват горните молби.
Искането на С. за реинтеграция на детето е възприето от компетентния
административен орган и е започната работа в посока връщане на детето при
биологичния родител /с тази цел жалбоподателката е насочена към социалната
услуга, описана по-горе/. Вписването на дете в регистъра за
пълно осиновяване е мярка, която води до реалната възможност детето да бъде
осиновено и да бъде прекъсната връзката на същото с биологичните му родители.
Тези хипотези /по чл.84, ал.2 от СК/ предполагат пълна
незаинтересованост на родителя за детето, каквато безспорно в случая не е
налице.
При
формирането на преценката относно вписването на детето в Регистъра на деца за
пълно осиновяване, воден от РДСП – Ловеч, не е съобразена и третата
предпоставка, а именно - интересите на
детето да налагат вписването му, тъй като в мотивите на заповедта не е
обоснована необходимост от вписването на детето. При спазване на нормативно-регламентираната
дефиниция за „най-добър интерес на детето“, заложена в §1, т.5 от ЗЗдет., не може да се обоснове изводът, че интересите на
детето налагат вписването му в регистъра към настоящия момент.
Вписването в
регистъра на деца за пълно осиновяване е крайна мярка, която води до
прекратяване на биологичната връзка на детето с неговите роднини по произход.
Поради това трябва да са изчерпани всички възможности за реинтеграция на детето
в семейната му среда и в семейството на близки и роднини, след извършване на
социален анализ на всички допустими и подходящи социални услуги, с оглед
възрастта и интересите на детето, едва след това да се премине към издаване на
заповед за вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване.
С оглед, обаче, на установеното по делото, че
към настоящият момент родителите нямат нужния родителски капацитет за
отглеждане на детето в семейна среда, както и че не са в състояние да отговорят
на нуждите му, липсата на ангажираност
от тяхна страна, ресурси и мрежа за подкрепа, както и предвид факта, че
родителите се нуждаят от ползване на социална услуга за повишаване на
родителския капацитет и обстоятелството, че детето Т. С. С. се развива физически
и емоционално добре в приемното семейство съдът намира, че в интерес на
малолетното дете е на този етап да продължи да живее в семейството на приемния
родител, до промяна на обстоятелствата за това. Всички данни
от социалния доклад и другите събрани по делото доказателства обосновават извод
от необходимостта от отглеждане на малолетното дете Т. С. С. в приемното
семейство към настоящия момент, но не и изпълнение на условията за вписване в
регистъра за осиновяване.
Предвид гореизложеното, като издадена при нарушение на формата, на административно-производствените
правила и при противоречие с материалния закон и целта на закона, оспорената
заповед за вписване на малолетното дете Т. С. С. в Регистъра на деца за пълно
осиновяване, воден от РД „СП”-Ловеч следва да бъде отменена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172
ал.2 предл.второ от АПК, Ловешки административен съд, четвърти административен
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Заповед № 11-РДОС-0026/20.06.2019 година на директора на регионална дирекция за
социално подпомагане /РДСП/ –гр.Ловеч, с която е наредено да се извърши
вписване на детето Т. С. С. ЕГН:********** в Регистъра
на деца за пълно осиновяване, воден от РДСП – Ловеч.
Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд Ловеч
пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Препис от
решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: