Протокол по дело №3962/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3638
Дата: 18 октомври 2022 г.
Съдия: Цветан Иванов Колев
Дело: 20221100203962
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 3638
гр. София, 13.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
при участието на секретаря Александрина Кр. Попецова
и прокурора К. Д. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Цветан Ив. Колев Частно
наказателно дело № 20221100203962 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За СГП се явява прокурор К. Х..

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА М. Е. – редовно призован, се явява лично,
доведен от органите на Съдебна охрана.
За него се явява адв. М.К. - САК, служебен защитник.
Съдът запитва лишения от свобода Е. възразява ли адв. М.К. да бъде
назначена за служебен защитник.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Е.: Съгласен съм.
СЪДЪТ, на основание чл. 94, ал. 1 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА адв. М.В.К. в качеството на служебен защитник на
лишения от свобода М. Е..

В залата се явява преводач Х. А.Б..
По искане на съда за участие в производството е осигурен преводач,
който да осъществява превод от български език на турски език и обратно.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА Х. А.Б. за преводач на лишения от свобода М. Е. от
турски език на български език и обратно.

ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА ГР. СОФИЯ се явява инспектор Т.Г..
Същата представя заповед № Л-353/18.10.2021 г. на Началника на Затвора гр.
1
София за осъществяване на представителство на Началника на Затвора гр.
София.

Становище на страните по хода на делото:
СТРАНИТЕ поотделно: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, след съвещание и с оглед становището на страните намира,
че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и поради това
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕ СЕ самоличността на лишения от свобода, както следва:
М. Е. - роден на ******* г. в гр. Самандаг, област Хатай, Република
Турция, постоянен адрес в Република Румъния, гр. Вълча, ул. *******,
неженен, с основно образование.

СНЕ СЕ самоличността на преводача, както следва:
Х. А.Б. – на 55 години, български гражданин, неосъждана, без
роднински връзки със страните.
Съдът предупреди преводача за отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК.
ПРЕВОДАЧ Б.: Обещавам да дам коректен превод.

На осн. чл. 274, ал. 1 НПК, съдът разяснява на страните правото им на
отвод към състава на съда, към съдебния секретар, а на лишения от свобода и
неговия защитник, правото на отвод и към прокурора.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ, на осн. чл. 274 ал. 2 НПК, разяснява на лишения от свобода
правата му по чл. 55 и следващите от НПК.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Е.: Разбирам правата си.

По делото е постъпила молба, подписана и ръкописно изписана от
името на М. Е., в която заявява, че желае определената дата да бъде отменена,
като прави отказ от внесената молба.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Е.: Бях помислил така да го направя, но в
момента не мисля така. В момента оттеглям молбата си за отказ.
ИНСПЕКТОР Г.: Ще представя в рамките на съдебното следствие
писмени доказателства.
АДВ. К.: Нямам искания. Моля да бъде уважено днес направеното
изявление за отказ от молбата, с която беше сезиран съда, а именно за
неползване правото на условно предсрочно освобождаване. Самата аз
непосредствено преди заседанието изрично го попитах каква е тази молба и в
2
днешно съдебно заседание променил ли се е становището изразено в нея и
той каза, че да, променил си е становището и не желае да я поддържа и желае
да я оттегли, за което уведоми днес съда.

СЪДЪТ, на основание чл. 276, ал. 1 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Производството е образувано въз основа на лично депозирана молба от
лишения от свобода М. Е., изтърпяващ наказание „Лишаване от свобода“ в
Затвора гр. София, с която иска допускането на условно предсрочно
освобождаване за остатъка на изтърпяване на „Лишаване от свобода“,
наложено по НОХД № 672/2019 година по описа на ОС Хасково.
ПРОЧЕТЕ СЕ.

АДВ. К.: Нямам доказателствени искания.
ИНСПЕКТОР Г.: Искам да представя и моля да приемете Заповед №
554/06.10.2022 г. на Началника на Затвора гр. София за налагане на
дисциплинарно наказание на осъдения и писмено предупреждение, както и
актуална справка с днешна дата.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Да се приеме като
доказателство по делото, тъй като има отношение към предмета на делото.
АДВ. К.: Да се приеме представената справка от инспектор Г..
Формално отговарят на изискванията за изясняване на предмета, предвид
спецификата на настоящото производство, а по същество ще взема отношение
по основателността им по ход на делото по същество.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА М. Е.: Да се приемат.

СЪДЪТ, намира че представените днес писмени документи са пряко
относими към предмета на доказване по делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като доказателство по делото представената днес Заповед №
554 от 06.10.2022 година, както и актуална справка за изтърпяната част от
наказанието „Лишаване от свобода“.
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като доказателства към материалите по
делото представените лично досие на осъдения М. Е. № 1042/2019 година,
което след приключване на производството да бъде върнато на началника на
затвора.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме искания.

АДВ. К.: Правя искане, ако може представителя на пенитенциарното
заведение да представи доказателства досежно датата на връчване на днес
представената заповед за наказание, тъй като виждаме, че е с дата 06.10.2022
3
година, но дата на връчване считам, че е важно да бъде установена, туко-що
на въпрос на моя подзащитен той не успя да ми отговори за конкретната дата
на връчване. Правя това искане за уточнение, ако разбира се има готовност
днес представителя, предвид процесуалната възможност и най-вече права за
обжалване в 7-мо дневен срок, днес е дата 13-ти, заповедта е с дата 6-ти,
реално ние към днешна дата не знаем, дори да е връчена на същата дата,
именно 06.10.2022 г., към днешна е последния ден, в който евентуално той би
могъл да се възползва от правото си да обжалва въпросната заповед.
ИНСПЕКТОР Г.: На гърба на заповедта е датата, където пише
„Запознах се“ е датата, на която лицето се запознава с нея.
СЪДЪТ предявява заповедта на молителя с въпроса дали подписът е
негов.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Е.: Подписът е мой, но не съм сигурен за
датата, в която ми е връчена.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме други искания.

СЪДЪТ намира делото за попълнено с доказателствен материал,
изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

АДВ. К.: Уважаеми г-н Председател, аз Ви моля да уважите
депозираната по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК молба от лишения от свобода
М. Е. като основателна, отговаряща на изискванията на закона и да приемете,
че са изпълнени абсолютно всички кумулативни предпоставки за решение в
този смисъл.
При внимателния прочит на материалите приложени по настоящото
производство, а именно доклада, който е задължителен, както всички знаем за
този вид производства документ, справката относно периода изтърпян от
наказание, периодът представляващ фактически остатък за доизтърпяване на
наказанието, както и времето, в което, както е и установено от всички
приложени писмени доказателство по делото, лишеният от свобода Е. полага
труд в условията на пенитенциарното заведение, аз считам, че
основателността на неговата молба, с която се инициира настоящото
производство се подкрепя от всички доказателства по делото. Отделено от
това, достатъчно данни за поправянето на лишения от свобода М. Е. се
съдържат и в приложеното от затворническите власти досие, в което е видно
следно:
Правилно, както и началникът на затвора е отразил, видно и от
справката приложена по делото е, че е изпълнена първата кумулативна
предпоставка от разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК. Категорично, обаче,
от становището на началника на затвора, че не е налице втората
4
предпоставка, а именно данни за поправяне у инициатора на настоящото
производство М. Е. се оборват от всички приложени справки в
затворническото досие, макар и самият доклад. В своята практика аз рядко
срещам толкова благоприятен и толкова положителен доклад за дадено
лишено от свобода осъдено изтърпяващо наказание лице. Разбира се, в този
смисъл моята работа е значително облекчена и улеснена, тъй като не е
необходимо да преповтарям всички безспорно установени, констатирани и
отразени във въпросния доклад, който всички ние знаем, че се явява почти
ключов във вземането на крайното решение от съдебната инстанция по
отношение на това дали да бъде уважена която и да е молба за условно
предсрочно освобождаване или тя да бъде оставена като неоснователна и да
получи отрицателен отговор на съда.
Разбира се, че съвсем леко само ще маркирам и изцяло стъпвам и се
уповавам на писмените доказателства по делото, че както и затворническите
власти, така и аз след запознаване с материалите по делото, намирам че
установеният риск от рецидив е в изключително ниски степени, а именно
отговарящ на критерия т. 20 по нормативната уредба на вътрешно
ведомствените критерии. Видно е, че повече от 2 години г-н Е., по негова
инициатива, уважена от началника на затвора, е с предоставено право да
полага труд, отзивите, както на управата на затвора, така и на всички
служители за него са повече от положителни. В годините има издадени 5 бр.
заповеди на Началника на затвора, с които г-н Е. е награждаван и всички тези
отразени данни сочат на един солиден аргумент доказателства относно
поправянето на лишения от свобода Е. и осъзнаване, а от тук и реализиране
на целите на наказанията, така както същите са заложени в чл. 36 от НК.
Видно от приложените писмени доказателства по делото е, че
наказанието, което към настоящия момент Е. изпълнява е по първо и
единствено осъждане, маркирано е, че съществуват някакви данни за друго
осъждане на територията на Република Румъния, но след като не са
ангажирани каквито и да е доказателства в тази насока, а ще моля да
пренебрегнете това представляващо бланкетно изречение, находящо се в
доклада на Началника на затвора.
Днес беше ангажирано писмено доказателство от представителя на
затворническата администрация, а именно Заповед № 554 от 06.10.2022
година, връчена на г-н Е. на 07.10.2022 година. Познавайки нормативната
уредба и по-конкретно разпоредбата на чл. 105 на ЗИНЗС, и при правилния
прочит на днес ангажираното писмено безспорно се установява, че към
днешна дата същата заповед не е акт, който да получи стабилитет, т.е. към
днешна дата все още не е изтекъл срокът за обжалване, какъвто законът
предоставя в конкретния случай на М. Е.. Въпреки всичко, и независимо от
обоснователността на доводите ми, че на първо място чисто процесуално не
следва да бъде третирана тази заповед като индиция относно някакви
отрицателни данни, които един вид да допълнят доклада на Началника на
затвора, аз ще си позволя съвсем бегло да маркирам и основателността на
тази заповед, респективно и наложеното с нея наказание на лишения от
свобода М. Е.. Считам, че тази заповед, с която формално се констатират
5
някакви нарушения реално не отговаря на съвременните обществени нагласи,
отношение и на съвременното житие и битие, в принципен смисъл.
Забележете, г-н Председател, какви непозволени вещи от списъка за
позволени такива на Министерство на правосъдието са открити при
извършения обиск в помещението обитавано от г-н Е.. Реално това
представляват вещи, несъмнено от категорията на такива, необходими за
елементарното битово съществуване и пребиваване, на което и да е човешко
същество. Не може заповед в насока на наказание да се издава и
непосредствено след като вече е била депозирана молба за условно
предсрочно освобождаване, т.е. вече е имало достатъчно данни за това, че ще
се състои производство по този ред - за налични завеса, матрак, разклонител,
калкулатор и радио часовник. Нито е имало открито оръжие, нито е имало
наркотични вещества, нито има установен някакъв предмет от категорията на
общоопасните такива, да, разбира се, този списък е нормативен акт, но този
списък, в не голямото далечно минало, по настояване на едни лица, решили,
че ще се присвоят титула „ВИП“ арестанти, самия министър на правосъдието
тогава допълни този списък под обществения натиск, сериозен такъв, с
всевъзможни далече не толкова жизнено необходими от битов характер вещи.
Да не изпадам в подробности и конкретика, аз съм убедена, че всички
присъстващи в тази съдебна зала ме разбират и се досещат какво имам
предвид. Така че Ви моля, с цялото ми уважение към Вас, както на
процесуални основания, така и все пак при анализ и прочит на заповедта, с
която е наложено наказание, макар и не влязло в сила към днешна дата, да
приемете, че по своя характер, най-вече същество, тази заповед не отговаря на
съвременните обществени изисквания.
Пред Вас стои един човек, който видно от цялото мнение на
затворническата администрация с цялостното си поведение до настоящия
момент, безспорно е доказал своето поправяне и считам, че молбата е от
рядко обоснованите такива и то от самата администрация на затвора, като
основателна и Ви моля с Вашето решение да се произнесете в този смисъл.

ИНСПЕКТОР Г.: Уважаеми г-н Председател, началникът на затвора
възразява в случая за условното предсрочно освобождаване на М. Е.,
дотолкова доколкото от материалната предпоставка за това освобождаване не
са налице към момента достатъчно убедителни и категорични доказателства
за неговото поправяне. Действително е налице позитивна линия на поведение,
действително към момента наложеното дисциплинарно наказание все още не
е влязло в сила, но към момента няма данни за обжалването на това
наказание.
Действително рискът от рецидив е занижен, но той при първоначално
определен не е бил висок и нивата са нормални, наградите са 5, изразено е
желание от постъпването му в затвора да бъде ангажиран, и то трудово, и
всичко това говори за действително налице позитивна промяна в нагласите на
лицето и изобщо деклариране за изтърпяване на присъдата, по-ранно
освобождаване, да, така е, налице са. Не е за пренебрегване това
дисциплинарно нарушение, което е регистрирано именно след като
6
действително има подадена молба за условно предсрочно освобождаване.
Прекалено внимание се обърна на това обстоятелство, че след като е подадена
тази молба е наложено дисциплинарно наказание, защото то спира, това е
поведението на осъдения, а администрацията не може да не реагира когато е
нарушен редът, не е нужно да има оръжие, наркотици, но това не е по-
маловажно в случая какво притежава и както не притежава от гледна точка на
спазване на изискванията по ЗИНЗС.
Не на последно място, бих казала, че режимът, първоначалният, е
изменен миналата година от „строг“ на „общ“ и това което всъщност
администрацията на затвора залага на осъденото лице и с оглед на остатъка от
2 години, 4 месеца и 18 дни е именно да се проследи това поведение, което
той декларира към днешна дата в заведение от „открит“ тип. Т.е. залага се
типа заведение да бъде от „открит“ тип, при по-смекчен режим на надзор, да
започне евентуално да излиза сред обществото, където да полага труд и
рискът от вреди за обществото, който първоначално определен е бил висок, в
момента е сведен до среден, да задържи поне тази си позиция. Рискът от
вреди е първоначално определен като висок, в последствие е занижен на
среден за обществото и нисък за персонала и останалите, които са в
контролираната среда.
От гледна точка на това и целите, които се залагат от администрацията,
а именно да се промени типа на заведението за изтърпяване и да се проследи
поведението в този вид за остатъка от 2 години е основаното, поради което
Началникът на затвора счита, че към момента не са налице категорични данни
за поправяне на лицето. Моля да оставите молбата без уважение.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата следва да бъде оставена без
уважение. В действителност същият е изтърпял повече от ½ от наложеното
наказание „Лишаване от свобода“, но според администрацията на затвора,
инспекторът, който съответно наблюдава осъденото лице, същият не се е
поправил в достатъчна степен убедително, за да може да се обоснове
неговото условно предсрочно освобождаване. В действителност
администрацията на Затвора гр. София сочи, че се е поправил до известна
степен, има позитивна промяна, но не на последно място може би влияние
оказва това, че му е наложено дисциплинарно наказание за неспазване на
реда в местата за лишаване от свобода и без значение, че в действителност
същият не е държал наркотици за един милион, за каквото е бил осъден с
влязла в сила присъда, е държал вещи, които според ЗИНЗС са забранени за
местата за лишаване от свобода. Това ясно показва какво е отношението му
към наложените правила и в достатъчна степен обосновава, че не се е
поправил и превъзпитал достатъчно, още повече, че същият намирам, че се е
съгласил с наложеното му наказание, тъй като въпреки срокът за изтичане на
същото е почти изминал, остава един ден, същият не е депозирал жалба, с
което се е съгласил и е приел, че в действителност вещите, които са
констатирани в заповедта са намерени в килията му и нарушава реда там.
Предвид което, моля молбата му да бъде оставена без уважение.
7

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Е. за лична защита: Първоначално
благодаря на всички Вас и прокуратурата, уважаеми Съдии, след като
получих това решение от 7 години „Лишаване от свобода“, дойдох в 10-та
група, в 8-ма стая бях настанен и вече 2 години и половина съм в същата
килия и вече от 2 години и половина повече от 50 пъти бяхме контролирани и
проверявани. Часовникът стоеше на стената, леглото така или иначе лежа от 2
години и половина на него, нас ни преместиха от едно място на друго и
попитахме дали можем да си вземем нещата и казаха, че няма проблем. Аз се
срамувам, че заради една завеса бивам наказан, даже и на децата не мога да го
кажа.

АДВ. К. реплика: Не случайно отбелязах колко морално неотговаряща и
остаряла изобщо е тази наредба в частта относно списъка за позволените
вещи. Не чух нито един конкретен от изброените уж критерии, които се
изискват, за да се вземе становище дали е налице втората формална
предпоставка от материално правна гледна точка, а разпоредбата на чл. 70 е
именно поправяне и налични доказателства даващи основателност на молба
за условно предсрочно освобождаване. Такива бланкетни и декларативни
заявления, които не намират опора в доказателствения материал по делото аз
Ви моля да ги съобразите като такива и да ги пренебрегнете.

СЪДЪТ дава последна дума на лишения от свобода М. Е.: Г-жа
прокурорката и представителя казаха, че до сега не съм преместван в открит
тип, но тъй като ме харесваха там където работя и от две години работя с 600
човека в затвора. Работя като помощник лавкаджия. Искам да уважите моята
молба тази грешка аз я направих, даже се извинявам и на децата си и на Вас,
даже се извинявам и на българските власти и на българската държава за това,
че съм извършил това престъпление.

След тайно съвещание, съдът намери следното:
Производството е по реда на чл. 70, ал. 1 и следващите от НК, същото е
инициирано от лишения от свобода М. Е. с искане за допускане на условно
предсрочно освобождаване на остатъка му от наказанието „Лишаване от
свобода“.
Искането е процесуално допустимо, доколкото е депозирано от лице,
което има качеството лишен от свобода, същият и към момента изтърпява
такова наказание в пенитенциарно заведение на територията на Република
България. Очевидно е и че настоящият състав е компетентен да се произнесе,
доколкото Затвора гр. София е в рамките на месната подсъдност на Софийски
градски съд. По същество, съдът намира следното:
Първата от предпоставките на чл. 70, ал. 1 от НК е налична, тя е
предопределена от обстоятелството, че лишеният от свобода е изтърпял
повече от половината от определеното му наказание „Лишаване от свобода“ с
8
общ размер 7 години, а изтърпяна част към настоящия момент – 4 години, 7
месеца и 12 дни. По тази предпоставка в съдебно заседание спор между
страните не се разви. Подобен се разви по отношение на наличието на втората
от кумулативните предпоставки на чл. 70, която има относителен характер,
доколкото подлежи на преценка на множество обстоятелства, посредством
които да се достигне до извода дали лишения от свобода се е поправил или не
се е поправил за изтеклия престой в пенитенциарното заседание. По тази
предпоставка съдът счита, че са налице доказателства, които установяват в
достатъчна степен поправяне на лишения от свобода, за да може да бъде
допуснато условно предсрочно освобождаване. За да приеме това съдът черпи
информация единствено и само от доказателства, които са внесени и
съответно произведени от самия затворнически орган. Съдът няма
възможност да придобие непосредствена представа за това какво е
поведението на лишения от свобода в затвора, съответно няма как да прецени
и сам от краткото време на прочитане на това съдебно заседание дали
проследяваните и подлежащите на анализ рискове са с нисък критерии, а за
същото черпи информация именно от доклада и от личното досие на
осъдения. В тази връзка, съдът ще цитира кратки части от доклада. По
отношение поведението в Затвора гр. София е отразено, че същият в
продължение на повече години осъществява трудова дейност, и то по свое
желание, а фактът, че тази възможност не е отнета, показва че същият има
поведение и при полагането на труд и при търпене на наказанието, което да е
възприемано от властите на затвора като „повече от добро“. В подкрепа на
това са и намиращите се в личното досие и описани в доклада 5 бр. заповеди,
с които лишеният от свобода е поощряван.
По отношение анализа и оценка на рисковите компоненти имащи
значение за това да се прецени налице ли е поправяне или не, по отношение
на всеки един от тях наблюдаващия инспектор изготвил доклада е отразил, че
те са с нисък знак, при това е видна тенденция на намаляване на всеки един
от тези рискове за изтеклия период на фактическо пребиваване в затвора от
над 3 години. Практически в кориците на досието и в кориците на делото с
изключение на представената днес заповед от процесуалния представител на
Началника на затвора, не се съдържат данни, които да сочат на обратното, т.е.
на това, че са налице данни за липса на поправяне и превъзпитание, т.е.
налице са данни за това, че затворническото заведение не е изиграло ролята,
която е предвидена в разпоредбата на чл. 36 от НК.
По отношение на представената заповед, съдът споделя становището на
защитата, което е и очевидно, че заповедта, доколкото не е влязла в сила към
настоящия момент, не подлежи на коментар и в положителна и в отрицателна
за лишения от свобода насока, но все пак буди впечатление обстоятелството,
че същата е издадена около 20 дни след като е инициирано това
производство. Съдът не може да бъде убеден в думите на лишения от
свобода, че той е заварил вещите описани в заповедта с постъпването си в
затвора и че същите са били видни за надзирателите, но вероятността да ги е
добил всичките на датата 06.10.2022 година е твърде малка. В тази връзка и
обобщавайки, съдът, счита че са налице условията на чл. 70, ал. 1 от НК в
9
двете й предпоставки допускащи уважаване молбата на лишения от свобода.
Съдът не счита, че в случая е целесъобразно определянето на
допълнителни мерки за надзор под формата на пробационни мерки,
доколкото осъденият не е български гражданин и изпълнението им ще бъде
затруднено, а и цялостното поведение, очертано в доклада и материалите по
делото не установява необходимост от налагане на други мерки за
въздействие, които допълнително да влияят на поправянето и
превъзпитанието, което е до голяма степен логично от гледна точка на това,
че поне според данните, които съдът притежава очевидно се касае за
инцидентен случай, макар и за едно изключително сериозно и тежко
престъпление, а не до лице с утвърдени престъпни наклонности. Воден от
горното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА по отношение на М. Е., роден на ******* година в гр.
Саманаг, Република Турция, живущ в Република Румъния, гр. Вълча,
румънски и турски гражданин, условно предсрочно освобождаване по
отношение на остатъка от наказание „Лишаване от свобода“, наложено по
НОХД № 672/2019 година на ОС Хасково, за деяние по чл. 242 от НК, с общ
размер на остатъка от 2 години, 4 месеца и 18 дни.
Определението не е окончателно и подлежи на обжалване и
протестиране по реда на Глава 22 в 7-мо дневен срок пред САС.
След влизане в сила на определението препис от същото да се изпрати
на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС - при началника на затвора гр. София,
Централно бюро съдимост при Министерство на правосъдието за отразяване
в бюлетините за съдимост и Дирекция „Миграция“.

СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на преводача Х. А.Б. сумата от 200 лв. от бюджета на
съда за осъществения превод в открито съдебно заседание.
Препис от протокола да се издаде на адв. К..

Съдебното заседание приключи в 10:20 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
10