Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Каварна, 12.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито съдебно заседание на петнадесети април, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при участието на секретаря Елена Шопова, като разгледа докладваното АНД№4/2021 г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ“***“, ЕИК ***, с адрес ***, представлявано от управителя П.К.К., срещу Наказателно постановление № 08-001790/313 от 14.12.2020г. на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на въззивната страна на основание чл. 416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 303, ал.3 от Кодекса на труда. Изложени са съображения за незаконосъобразност на издадения административен акт – постановен при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на материалния и процесуалния закон. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява, представлява се от упълномощен представител – адв.М.Г. ***. Оспорва издаденото наказателно постановление.
Възиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст.юрк.Г.Н., който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Каварненският районен съд, като разгледа жалбата, събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация. Настоящият състав приема, че същата е подадена и в законоустановения срок.
Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на законния представител на нарушителя и в присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, връчено е на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
Съдът след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, намира за установено следното:
На 25.06.2020 г., в 16.30 часа при извършена проверка в ресторант „***“, находящ се в гр.Шабла, къмпинг „Шабленска тузла“, стопанисвано от ЕТ „***.“ в обекта е заварена зад бара на ресторанта да приготвя напитки и да сервира, облечена с работно облекла П.А.Г. с ЕГН ********** /лице ненавършило 18 години/. От представените на 02.07.2020г. в Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич документи е установено, че ЕТ „***.“ в качеството си на работодател е приела на работа в обекта на 25.06.2020г. П.А.Г. с ЕГН ********** /лице ненавършило 18 години/, като „сервитьор“ преди да е поискало и получило предварително разрешение от Инспекция по труда. Нарушението е извършено на 25.06.2020г., установено е на 02.07.2020г. и е доказано от данните, обективирани в Протокол №ПР2017314/02.07.2020г. за извършена проверка, призовка от 25.06.2020г, Декларация от П.Г., Договор за съвместна дейност, сведение от 14.07.2020г., сведение от 15.07.2020г., покана изх.№20053722/02.07.2020г. за съставяне на АУАН.
Предвид събраните документи и установеното в хода на извършената проверка, на 03.08.2020 г. св. А.Ю.И., в присъствието на свидетелите В.К.П. и К.А.А. и представител на наказаното лице образувал процесното административнонаказателно производство, като съставил АУАН № 08-001790, с който вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл. 303, ал.3 от КТ.
Въз основа на така съставения АУАН, на 14.12.2020 г. било издадено и процесното Наказателно постановление № 08-001790/313, с което за вмененото с АУАН административно нарушение, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на ЕТ „***.“ с ЕИК *** била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
В хода на съдебното производство бяха разпитани в качеството на свидетели А.Ю. И. и К.А.А., чиито показания съдът кредитира, като обективни и непротиворечиви, потвърждаващи констатациите в АУАН и НП.
Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните гласни доказателства по делото и приобщените писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 08-001790/313, издадено на 14.12.2020 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич, АУАН №08-001790/30.07.2020г., Протокол за извършена проверка ПР2017314 от 02.07.2020г., Декларация, подписана от П.А.Г., Постановление на РП Каварна, Договор за съвместна дейност от 22.06.2020г., Сведение от И.Г.П., Сведение от П.В.П., копие от трудова книжка.
Противоположни са показанията на свидетелите, водени от жалбоподателя – П.А.Г. и М. С. П.. По техни твърдения св.Г. не е била на работа в заведението, а отишла с баба си – св.М. С. да се запознае с работата, която й предстой да извършва по време на практиката. Заварили я да се учи да прави кафе.
Съдът обаче не кредитира показанията на свидетелите Г. и П., водени от жалбоподателя и дадени в съдебно заседание, тъй като е налице индиция за тяхната заинтересованост – св.П. е била в трудовоправни отношения с едноличния търговец - жалбоподател, поради което е налице финансова обвързаност и тази обвързаност променя отношенията на свидетеля към фактите, имащи значение за делото. От друга страна техните показания се оборват по категоричен начин от показанията на св.А. и И..
Освен това следва да се посочи, че искането за разрешение за приемане на работа на непълнолетно лице П.А.Г. е с дата 23.06.2020г. и по този повод е било посетено заведението на жалбоподателя. С оглед на констатираните нередовности от проверяващите е издаден и отказ да се издаде разрешение за постъпване на работа на П.Г., тъй като при проверката лицето е установено да работи, без дружеството да е получило разрешение от Инспекцията по труда.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
От изяснените при проверката обстоятелства, както и събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени гласни и писмени доказателства се налага несъмнения извод, че в настоящият случай е налице осъществено административно нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ от страна на едноличния търговец - жалбоподател, поради което правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 3 от КТ "Лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай". В конкретния случай съдът приема, че работата извършвана от П.Г., ЕГН ********** в полза на ЕТ „***.“, представлява престиране на работна сила и последната е осъществявала такъв труд, но същевременно за процесната дата /25.06.2020 г. – датата на проверката, извършена от служители на Дирекция "ИТ" гр. Добрич / за това конкретно лице и място на работа не е имало издадено разрешение от Инспекцията по труда /а и самата проверка е по повод искано разрешение за работа на завареното лице/. Изложеният правен извод, безспорно се налага предвид категорично доказаните факти, въз основа на показанията на свидетелят И., в които се сочи, че лицето Г. е работила в провереното заведение, както и че е изпълнявала конкретна трудова функция, пряко свързана с дейността на обекта – „правила кафе зад бара и сервирала“. В тази насока, дадените сведения от свидетеля са еднозначни и безпротиворечиви, изградени на лични възприятия за това, че Г. в момента на проверката на 25.06.2020 г. е престирала непосредствено работната си сила, извършвайки пряко действия по сервиране на кафе в ресторант „***“ в гр.Шабла, къмпинг „Шабленска тузла“. От тук пряко установима и доказана е нейната трудовата функция към момента на проверката с определена длъжност и работно място, работно време, уговорено трудово възнаграждение /което е вписано в декларацията й/. След като това е така и между страните е съществувало трудово правоотношение, с произтичащите от това права и задължения, предмет на уредба от трудовоправните норми, безспорно обусловено е тяхното приложение, в т.ч. задължението у работодателя да поиска и получи разрешение за приемане на работа непълнолетно лице и едва тогава да го приеме и да му предостави възможност да престира труда си.
Безспорно в случая се доказа, че работещото лице – П.А.Г. с ЕГН ********** в деня на проверката – 25.06.2020г. се е намирала в обекта и е работила, престирала е работната си сила на определеното й място, изпълнявайки възложената й работа, но в конкретния случай по отношение на нея не е била завършена процедурата по чл. 303, ал. 3 от КТ. Това налага безспорния извод за осъществено от обективна страна на вмененето на работодателя в лицето на жалбоподателя ЕТ „***.“ административно нарушение, който очевидно не е изпълнил императивното си задължение, предписано от чл. 303, ал. 3 от КТ.
С това си бездействие, дружеството, безспорно е осъществило административнонаказателният състав на чл. 414, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 303, ал. 3 от КТ.
Съдът не възприема възражението изложено от адв. Г., че работещата П.Г. била в заведението, за да види в какво ще се състои работата. В крайна сметка дейността на едноличния търговец се организира от неговия управител. Факт е, че непълнолетното момиче е престирало труд, както и, че е имало уговорено дори трудово възнаграждение, което беше установено от събраните по делото доказателства. Поради изложеното съдът намира, че нарушението е безспорно доказано, а изложеното от адв. Г. не се потвърждава от събраните по делото доказателства. Не се събраха и доказателства в подкрепа на твърдението че П.Г. била попълнила декларацията под диктовка. Такова твърдение е несъстоятелно, и цели единствено да оправдае действията на жалбоподателя.
Нарушението е извършено от едноличен търговец, поради което въпросът за неговата субективна страна не следва да се обсъжда, защото в случая се касае за ангажиране на отговорност, която е обективна и безвиновна. От което следва извода, че не следва да се анализира липсата или наличието на вина у представляващия търговеца или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма.
С оглед допуснатото неизпълнение на задължение от страна на търговеца - жалбоподател, правилно е ангажирана неговата административнонаказателната отговорност на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ. Правилно на жалбоподателя е било наложено административно наказание - имуществена санкция на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, която правна норма гласи, че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. В случая наказващият орган е наложил минимално предвидения в закона размер на имуществена санкция, който според настоящия съдебен състав се явява справедлив и отговарящ на обществената опасност на извършеното нарушение.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид засягат трудовите отношения, респективно с предвидената отговорност за тях се цели гарантиране правата на работниците/служителите съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административнонаказателната отговорност още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и съобразно с чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 08-001790/313 от 14.12.2020г. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич, с което на ЕТ“***“, ЕИК ***, с адрес ***, представлявано от управителя П.К.К., на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ.
ОСЪЖДА ЕТ“***“, ЕИК ***, с адрес ***, представлявано от управителя П.К.К. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляващи разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………