№ 229
гр. П., 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая ВлА.
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220200042 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от СВ. Л. С., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Г.“
**, против Наказателно постановление № 13-003076 от 30.11.2021 г. издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- П., с което за нарушение на чл.284 ал.2
от Кодекса на труда, на основание чл.413 ал.1 от КТ е наложена глоба в размер на 100
лева.
В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП,
поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се
иска неговата отмяна. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата,
ангажира доказателства, дава обяснения и излага аргументирано становище в подкрепа
на искането си за отмяна на НП. Не прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който
оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП, излагайки доводи в подкрепа на
искането си. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и съобрази становищата на
страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства прие за установено следното:
1
Жалбоподателят е санкциониран с НП при следната възприета от АНО
фактическа обстановка:
Жалбоподателят С. в качеството си на работник на длъжност „инспектор здраве
и безопасност при работа“, в „КОЛОВАГ“ АД гр. С., бил установен да престира труд на
06.07.2021 г. във Вагоноремонтен завод, намиращ се в гр. С., на ул. „Л.К.“ ***, без да
използва осигурените му от работодателя лични предпазни средства-
защитни/предпазни работни обувки.
Нарушението било извършено и установено на 06.07.2021 г. във
Вагоноремонтен завод, Стопанисван от „КОЛОВАГ“ АД, когато било установено, че
С.С. по време на работа не използвал осигурените му от работодателя
защитник/предпазни обувки, а бил заварен да работи с леки обувки, тип маратонки.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.284 ал.2 от Кодекса на труда, заради
което св. В.Д.- гл. инспектор в Дирекция „ИТ“- П. съставил АУАН № 13-003076 от
12.08.2021 г. срещу жалбоподателя в негово присъствие, след което му бил предявен и
връчен срещу подпис. В акта нарушителят собственоръчно вписал, че не бил съгласен с
констатираното.
В законоустановения срок срещу така съставения АУАН били депозирани
писмени възражения от нарушителя пред АНО, които обаче не били уважени от
последния, и нова на 30.11.2021 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено
на санкционираното лице на адреса на местоживеене по пощата на 29.12.2021 г. видно
от известие за доставяне л.10). Жалбата против НП била подадена от санкционираното
лице лично чрез АНО до съда като била входирана в деловодството на ДИТ- П. на
04.01.2022 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото
писмени доказателства, показанията на актосъставителя- св. В.Д. и св. С.А. и
обясненията на жалбоподателя. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установеното съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е започнало със
2
съставянето на АУАН. Последния е съставен на основание чл.40 ал.1 от ЗАНН в
присъствие на нарушителя и на свидетел, след което му е бил предявен и връчен
екземпляр. АУАН и НП са съставени в законоустановените срокове и в кръга на
компетенциите на техните издатели и са надлежно връчени на жалбоподателя, с оглед
гарантиране на неговите права.
Според настоящия съдебен състав обаче АУАН и НП не отговарят на
изискванията на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а именно в обстоятелствената част
и на двата акта не е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като не са посочени
всички обстоятелства- елементи от фактическия му състав. В описанието на
нарушението е посочено качеството и длъжността на жалбоподателя като субект на
нарушението и неговото работно място, но буквално е записано, че същият е
„установен да работи“ без да използва осигурените от работодателя ЛПС- защитни или
предпазни обувки. По-надолу при посочването на обстоятелствата по извършване и
установяване на нарушението отново е посочено единствено, че жалбоподателят С. е
„заварен да работи с леки обувки“. Каква точно работа обаче е извършвал, за да се
приеме, че е престирал труд в описанието на нарушението не е посочено. Това
обстоятелство е важно, тъй като разпоредбата на чл.284 ал.2 от КТ, вменена на
жалбоподателя като нарушена, задължава работниците и служителите да използват
специалното работно облекло и личните предпазни средства по предназначението им,
и то само по време на работа. Тоест, за да е налице неизпълнение на това задължение
следва работникът/служителят да извършва определена работа, която изисква да
използва предоставените му ЛПС в случая предпазни/защитни обувки и то по
предназначението им. Посочването в описанието на нарушението на длъжността, която
заема работника- „инспектор здраве и безопасност при работа“ е недостатъчно
обстоятелство да запълни посочената празнота, тъй като в словесното описание на
нарушението следва да е посочена конкретно извършваната от жалбоподателя дейност,
която контролните органи са заварили той да осъществява, както и къде точно в завода
е заварен да изпълнява тази дейност и времето (часът), в което е заварен да престира
труд, с оглед преценка дали е извършвал работа дееца, в работно време ли, изисквала
ли е използването на ЛПС и др. под., още повече че цитираната разпоредба вменява
използването на ЛПС по предназначение, т.е. такива каквито се изискват за конкретно
извършваната работа, съгласно ЗБУТ, разписани в подзаконовите нормативни актове, а
длъжността, която заема жалбоподателят предполага използването на ЛПС не
постоянно, а при необходимост.
Тази непълнота и неяснота на описанието на нарушението лишават
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице от възможността да
разбере какво точно нарушение му се вменява и съответно правилно да организира
своята защита срещу него. Допуснатото нарушение е съществено и е от категорията на
абсолютните отменителни основания, тъй като води до незаконосъобразност на
3
издаденото НП.
Само това е достатъчно основание за отмяна на НП, но съдът намира, че е
налице и друго основание, а именно вмененото на жалбоподателя нарушение не е
извършено от него. Това е така, тъй като нарушението не е доказано до необходимата
степен на несъмненост. Вярно е, че жалбоподателят е получил от работодателя си
ЛПС- защитни обувки. Те обаче не са за постоянно ползване с оглед на неговата
работа. Тоест използват се при необходимост.
Както се посочи по-горе от описанието на нарушението не става ясно каква
работа е заварен жалбоподателя С. да извършва. Това обстоятелство не се установи и в
хода на съдебното следствие. Нито актосъставителя- св. Д., нито св. А., която също е
участвала при извършената проверка във ВРЗ, посочиха каква работа е заварен да
извършва С.. Напротив, и двамата заявиха, че жалбоподателят ги е забрал от портала
на завода и ги е въвел в същия, за да извършат своята проверка. Вярно е, че посочиха,
че той е бил с тях по време на проверката, извършвана по цеховете. И това е така, тъй
като той е лицето, което според длъжността, която заема, е следвало да ги съпровожда
при проверката. Това обаче не означава, че той е извършвал работа, респ. че е
престирал труд, който освен това да изисква задължително използване от негова страна
на ЛПС- защитни обувки, при положение че тази му длъжност не разписва постоянно
използване на предоставените от работодателя ЛПС. В този смисъл е и списъкът на
длъжностите и работните места в „Коловаг“ АД за предоставяне на работно облекло и
ЛПС съгласно Наредба №3/2011 г. (л.7-8), приет като писмено доказателство по
делото. Освен това, необорено остана и твърдението на жалбоподателя, че по
проверката е извършена от инспекторите от ДИТ по време на обедна почивка в
предприятието, която е регламентирана от 12,00 ч. до 12,45 часа, което е декларирал и
самият жалбоподател (виж декларация на л.14). Видно от книгата за посетители в
завода свидетелите Д. и Дачева са влезли на територията на завода в 11,45 часа и са го
напуснали в 14,45 часа. Тоест проверката им е започнала непосредствено преди и е
продължила по време на обедната почивка в дружеството.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че жалбоподателят не е извършил
вмененото му нарушение и при липсата на безспорни и убедителни доказателства за
противното, АНО неправилно е ангажирал неговата административнонаказателна
отговорност и по този начин издаденото НП се явява незаконосъобразно.
При този изход на делото- отмяна на НП, неоснователна се явява претенцията на
АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и като такава следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран и Районен съд П. в настоящия състав, след като извърши анализ
на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.1 и т.2 от
ЗАНН,
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-003076 от 30.11.2021 г. издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- П., с което на СВ. Л. С., с ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „Г.“ **, за нарушение на чл.284 ал.2 от Кодекса на
труда, на основание чл.413 ал.1 от КТ е наложена глоба в размер на 100 лева, като
незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, като
неоснователно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Административен съд гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5