Решение по дело №917/2018 на Районен съд - Плевен

 РЕШЕНИЕ №

гр. Плевен, 15.03.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

          ПЛЕВЕНСКИЯТ    РАЙОНЕН СЪД, ІV гр.състав   в   открито    заседание, на двадесет и осми февруари през  две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря : С.Ц.

като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело  № 917 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

           

            Производството е по реда на чл. 19 ал.1 от Закона за гражданската регистрация.

            В ***е постъпила молба от К.Ц.П. ***, чрез адв.Р.И. ***, в която се твърди, че молителят е записан при раждането си фамилното име П.. Твърди се също че от 2004г. живеел в едно домакинство с майка си Д.М.Б.и нейния втори съпруг Д.Х.Б., а през 2007г. се родила сестра му Д.Х.Б.. Излага се, че молителят бил изключително близък с втория съпруг на майка си – Д.Х.Б.и го приемал като свой баща, съветвал се с него по всички житейски въпроси и държал на неговото мнение. Сред приятелите и познатите се представял  с фамилното име на семейството, с което живеел – Б. и всички от обкръжението му мислели, че Д.Х.Б.бил негов баща. С това фамилно име се представял и в социалните мрежи. Навеждат се доводи, че използването на истинското фамилно име създавало неудобство на молителя и било свързано с неприятното обстоятелство да обяснява защо по документи бил с фамилно име П.. Твърди се още, че молителят не поддържал абсолютно никаква връзка с биологичния си баща от 2004г., считал втория съпруг на майка си за свой баща и искал да носи неговото фамилно име, с което и всички се обръщали към него. С изложеното се обосновава наличие на основания по чл.19, ал.1 от ЗГР и се претендира да се допусне промяна на фамилното име на молителя от П. *** не е ангажирала становище по молбата.

           Р.п.– г. ангажира становище за неоснователност на претенцията.

            Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и прецени доводите на страните, намира за установено следното:

            Установява се от представеният препис на удостоверение за раждане, издадено на 13.04.1994г. от ***, въз основа на *** че молителят е роден на ***г. от майка Д.Р.П.и баща Ц.К.П., като при раждането си е бил записан с имената К.Ц.П..

           Видно е от приложения препис на удостоверение за сключен граждански брак, изд. от ***, че  майката на молителя е *** с Д.Х.Б., а от приложеното удостоверение за раждане, изд. също от *** е видно, че по време на този брак е било родено детето Д.Х.Б..

           От приложения препис на свидетелство за съдимост  се установява, че молителят не е осъждан, а от представеното удостоверение от ***е видно, че срещу него няма обвинения по неприключили наказателни производство.

           В хода на производството са събрани и гласни доказателства. Свидетелите Д.Р.М.– Б.а – майка на молителя, Д.Х.Б.– неин съпруг и К.А.К.излагат в показанията си, че след като майката на молителя създала семейство с втория си съпруг Д. Б., молителят приел последния като свой баща; създали много близки отношения, които продължавали и до момента; всички съседи ги познавали като баща и син и дори роденото по време на втория брак дете Д. не знаела, че брат й има друг биологичен баща. Свидетелите твърдят също, че молителя от малък се представял с фамилното име на втория си баща и не искал никой да знае, че имал друг биологичен баща. Още от тогава искал да промени фамилното си име, но майка му и съпругът й решили да го оставят да порасне, за да видят дали това желание било каприз или е осъзнато и трайно. След като завършил средно образование, продължил да се обучава за висше образование по специалност „медицина”  в ***и при това продължавал да се представя с фамилно име Б. и да поддържа близки отношения родител – дете с втория си баща. С това фамилно име се представял и в социалните мрежи, а сестра му била разбрала преди около шест месеца, че имат различни биологични бащи. Св.М. – Б.а излага също, че молителят не е поддържал никаква връзка с биологичния си баща и ако се срещнели без нейно присъствие сигурно не биха се познали.

           Съдът, отчитайки родствената връзка на св.Б.а с молителя и отношенията на последния със св.Б., кредитира събраните гласни доказателства, т.к. в тях се излагат лични възприятия, напълно кореспондират помежду си и се допълват, като в същото време не противоречат на други събрани доказателства.

           При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното : 

           В настоящото производство следва да бъде извършена преценка, налице ли са важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗГР, обуславящи допускане на промяна на фамилното име на молителя.

          Съдът счита, че въз основа на установеното от обсъдените по-горе доказателства, може да се приеме наличие на такива важни обстоятелства. Действително, законът с императивните разпоредби на чл. 14 и чл. 15 ал. 1 ЗГР, както се сочи в становището на ***, определя начина на формиране на фамилното име на едно лице. За разлика от бащиното име обаче, което индивидуализира лицето с оглед произхода му от неговите родители, фамилното име го индивидуализира с оглед неговата семейна и родова принадлежност. Ето защо законът допуска повече възможности при определяне на фамилното име на едно лице, а именно това може да бъде фамилното име на бащата, респ. на майката на лицето при липса на установен баща, може да бъде собственото име на неговия дядо, може в хипотезата на чл. 15 ал. 2 ЗГР да бъде фамилното име на неговия дядо, а при сключване на брак това може да бъде фамилното име на съпруга. С оглед на това, съдът счита, че по отношение на фамилното име на едно лице следва да бъде съобразено като важно обстоятелството с какво фамилно име лицето е известно в обществото, респ. каква е неговата семейна и родова принадлежност според обществените представи.

            В конкретният случай се установи от събраните доказателства, че от 2004г. молителят се отглежда в създаденото от майката ново семейство, всички членове на което са с фамилното име Б.. Навсякъде е представял втория си баща като биологичен такъв и не е искал да бъде разграничаван по никакъв начин от членовете на семейството си.  Надписвал е тетрадките си в училище с това фамилно име. Впоследствие се е представял и в социалните мрежи със същото име. Дори природената му сестра не е знаела, че брат й има друг биологичен баща. От друга страна молителят не е поддържал никаква връзка с биологичния си баща от 2004г., което предполага, че последния  не е проявявал никакви усилия да е част от живота му.

            С оглед гореизложеното, съдът приема, че са налице основанията на чл. 19 ал. 1 ЗГР доколкото от една страна молителят е известен в обществото през периода 2004г - 2018г. с фамилното име Б., като член на създаденото от майка му второ семейство, а от друга страна носенето на фамилното име на семейство, с което молителят няма каквато и да е емоционална връзка и което трайно е проявило незаинтересованост и безотговорност при отглеждането и възпитанието му е обстоятелство, което следва да бъде отчетено от съда като важно.   

             При тези правни изводи, съдът намира, че следва да се допусне промяна на фамилното име на молителя от П. на Б. по реда на чл.19, ал.1 от ЗГР.

           Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ДОПУСКА промяна на ФАМИЛНОТО  име на К.Ц.П., ЕГН **********,***, както следва: от П. на Б..

           Препис от решението по настоящото дело след влизането му в сила да се изпрати Длъжностното лице по гражданското състояние  при ***за отбелязване на промяната в съответните актове за гражданско състояние и регистъра на населението.                      

           Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                      Районен съдия :