Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         01.12.2020г.                                     Гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                    Граждански състав

На 16.11.2020г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №2455 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ №********** от 30.08.2018г. поради противоречие със закона и противоречие с добрите нрави. В условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК за прогласяване нищожността на клаузите от същия договор от раздел VI, „Параметри по кредита“, на Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и на чл.15 от Общите условия, даващи право на ответника да получи възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Претендират се и направените по делото разноски.

Искът е предявен от М.Б.Р. *** срещу „Профи кредит България“ ЕООД гр.София. С исковата молба се твърди, че страните сключили Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ №********** от 30.08.2018г. за сумата от 1000,00лв., която ищецът е следвало да върне на 24 вноски при ГЛП от 41,17% и ГПР от 49,89%. Договорено било закупуването на допълнителен пакет услуги на стойност 1200,48лв. Ищецът счита, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на клаузата, уреждаща размера на дължимата годишно лихва. Освен това договорът бил нищожен и поради противоречие с нормите на чл.11, т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК във връзка с чл.22 ЗПК. Счита, че размерът на договорената лихва противоречи на добрите нрави, тъй като към него следвало да се прибави и стойността на закупения пакет услуги, представляваща скрита лихва. Размерът на лихвата не съответствал на предоставената като кредит сума и срока на договора. Трайно се приемало в съдебната практика, че размер на лихва, която надвишава трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави. Ищецът счита, че посоченият в договора ГЛП не съответства на реалния, тъй като стойността на закупения пакет от допълнителни услуги бил скрита лихва и следвало да се добави към лихвения процент. По този начин и ГПР не е коректно посочен и обявен на потребителя. Цената на пакета от допълнителни услуги не можел да се определи и като такса, тъй като противоречал на изискванията на ЗПК за таксите, които кредиторът може да събира. Възнаграждението за допълнителния пакет услуги не се дължало за реално предоставени на кредитополучателя услуги, а за евентуалната възможност да се ползват такива услуги, които могат изобщо да не бъдат извършени. Поради тази причина налагането на кредитополучателя да заплати този пакет услуги води до неоснователно обогатяване на кредитора за дейности, които той всъщност не извършва. Поради тази причина ищецът счита това възнаграждение за скрита лихва по кредита, която не е обявена на потребителя и не е включена в ГЛП и ГПР. Освен това не било ясно как е формиран ГПР, който е посочен само като абсолютна величина в договора без да бъде посочена методиката за определянето ми съгласно изискванията на ЗПК. Договорът за кредит бил нищожен, като ищецът дължал връщането само на чистата сума по кредита.  

Моли съда да прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ №********** от 30.08.2018г. В условията на евентуалност моли съда да прогласи за нищожни клаузите от същия договор от раздел VI, „Параметри по кредита“, на Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и на чл.15 от Общите условия, даващи право на ответника да получи възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Претендират се направените по делото разноски.   

Ответникът в срока за писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище, че предявените искове са неоснователни. Твърди, че страните били сключили договор за заем за сумата от 1000,00лв., която ищецът следвало да върне за 24 месеца. Отделно от договора за кредит ищецът е сключил и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги на стойност 1200,48лв., която стойност била разсрочена за срока на кредита. Преди сключването на договора ищецът бил запозната с всички условия по заема, като е подписала стандартен европейски формуляр и Общи условия. Ищецът се е съгласил в всички условия по заема, като договорът отразявал индивидуалните уговорки между страните. Ответникът твърди, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги касае реални услуги от страна на кредитора, от една от които – приоритетно разглеждане на искането на кредит, ищецът се е възползвал. Възможността на ищеца да се възползва от всички услуги от пакета обуславяло необходимостта за кредитора да обезпечи предоставянето на тези услуги за целия срок на договора, което му коствало и съответните разходи. Поради тази причина оспорва твърденията в исковата молба, че възнаграждението за пакета допълнителни услуги представлявал скрита лихва. Твърди, че договорът за кредит не противоречи на разпоредбите на закона, цитирани от ищеца. Относно размера на договорната лихва, законът предвиждал максимален размер – петкрактния размер на законовата лихва, поради което цитираната от ищеца практика за противоречие с добрите нрави била остаряла и неприложима. Всички клаузи от договора, включително и тези за определяне на ГЛП и ГПР, и от допълнителното споразумение за закупуване на пакет допълнителни услуги, били съобразени с разпоредбите на ЗПК, не страдали от твърдяните пороци, и не били нищожни. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От представените и приети като писмени доказателства копия на Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ №********** от 30.08.2018г., Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 30.08.2018г., Общи условия на Профи кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит, Погасителен план, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Искане за отпускане на потребителски кредит, се установява, че на 30.08.2018г. страните са сключили договор за кредит за сумата от 1000,00лв. С подписването на договора ищецат се е задължил да върне предоставения му кредит със съответното оскъпяване при годишен процент на разходите от 49.89 % и годишен лихвен процент от 41.17 %, като общата сума, която следва да върне възлиза на 1483,68лв. Сумата следвало да бъде изплатена на кредитора на 24 броя вноски, всяка от които възлиза на 61,82лв. При подписването на договора, ищецът е закупил и пакет от допълнителни услуги, за което е договорено заплащането на възнаграждение в размер на 1200,48лв., разсрочено на 24 вноски по 50,02лв. Или общото задължение по кредита възлиза на 2684.16лв., което следва да бъде погасено на 24 месечни вноски по 111,84лв. всяка, като срокът за погасяване е 5-то число на месеца.

Съгласно подписаната от ищеца декларация, която е част от договора за кредит, ищецът е запознат с Общите условия към договора и те са неразделна част от същия. Отделно от това страните са подписали и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, който пакет всъщност е задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя по негово искане и при определени, лимитативно изброени условия в Общите условия една или няколко от посочените в точките от едно до пет услуги – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Подписан е и погасителен план.

Не се спори между страните, че сумата от 1000,00лв. е преведена на ищеца по посочена от него банкова сметка.

***, че между страните съществува облигационно отношение по сключения договор за кредит. По делото не се оспорва, че процесният договор е породил желаните правни последици, и по – конкретно, че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума.

За изясняване на фактите по делото съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като добросъвестно и компетентно. Съгласно заключението на вещото лице, при изчисляване на годишния процент на разходите не са включени плащанията за допълнителни услуги, посочени в Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 30.08.2018г. Ако се приеме, че възнаграждението за допълнителни услуги е част от плащанията по Договора за потребителски кредит и същото не попада сред изключенията по чл.19, ал.3, т.2 ЗПК, то тогава годишния процент на разходите възлиза на 216,05%.

Процесният договор съдържа всички изискуеми реквизити на договор за кредит. В самия договор, а не в общите условия към него са посочени както размера на годишния лихвен процент, така и на годишния размер на разходите. В подписания от страните погасителен план са диференцирани за всеки месец размера на погасителната вноска, както и какъв размер от главницата и какъв размер от лихвата се погасява. Съгласно чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.“ Размерът на законната лихва се изчислява като към основния лихвен процент се прибавят 10 пункта, което означава, че по процесния договор посоченият от кредитора годишен процент на разходите не надвишава максимално определения петкратен размер. Същевременно обаче сумата, която кредитополучателят следва да върне срещу получени кредит от 1000,00лв. възлиза на 2684.16лв., която е с оскъпяване от 216,05%. Съдът намира, че некоректно от кредитора е посочен размерът на годишния процент на разходите, тъй като в действителност той трябва да съдържа е разходите по допълнителния пакет от услуги и в този случай, следва да надвишава значително петкратния размер на законната лихва. Посоченият от кредитора годишен размер на разходите е подвеждащ икономически по-слабата страна в кредитното правоотношение, поради което тя не си дава сметка за реалните икономически условия и последици от подписването на договора за кредит. Действително договорения размер на годишния процент на разходите в размер, надвишаващ четири пъти размера на законната лихва при отпускане на кредита за сравнително кратък период от време, който следва да се съобрази при определяне на риска за кредитора, според настоящия състав на съда противоречи на добрите нрави и поради това е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД.

Недействително се явява и Споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. В противоречие на императивното правило на чл.10, ал.4 от ЗПК в споразумението за допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за няколко различни услуги. В чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.“ В случая, в договора за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. Наред с това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените в него услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Така с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 1200,48лв., всъщност се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето -  потребителят следва да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Следователно споразумението, с което потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на 1200,48лв. се явява нищожно, като противоречащо на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2, предл. второ и чл.10а, ал.3 и ал.4 от Закона за потребителския кредит. Същото представлява договорка за скрита възнаградителна лихва, която следва да се добави към годишния процент на разходите. Посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите е неверен, поради което съдът приема, че не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ №********** от 30.08.2018г. се явява недействителен. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ищецът е представил списък с разноски за сумите: 157,37лв. заплатена държавна такса, 487,89лв. адвокатско възнаграждение и 200,00лв. възнаграждение за вещо лице. Ответникът е направил възражение за размерът на държавната такса, като е изложил съображения, че цената на иска се определя по друг начин, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира възраженията на ответника за неоснователни. Цената на иска за прогласяване нищожността на целия договор за кредит се определя от сумата, която следва да бъде върната по кредита, а цената на предявения евентуален иск за прогласяване нищожността на споразумението за предоставяне на допълнителен пакет от услуги се определя от стойността на този пакет от услуги. Размерът на платеното адвокатско възнаграждение не е прекомерен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. С исковата молба и допълнително подадените становище и писмена защита са наведени редица съображения, издирена и цитирана многобройна съдебна практика, както на български съдилища, така и на СЕС. Поради тази причина ответникът следва да заплати на ищеца посочените в списъка на разноските суми за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 320,00лв. за възнаграждение за вещо лице, която сума е окончателно дължимата на вещото лице.  

Воден от горните съображения, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ №********** от 30.08.2018г., сключен между М.Б.Р., ЕГН **********,***, и “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, тел.: **********, представлявано от Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева и Ярослав Кжищоф Чулак.

ОСЪЖДА “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, тел.: **********, представлявано от Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева и Ярослав Кжищоф Чулак да заплати на М.Б.Р., ЕГН **********,***, направените разноски по делото в размер на 965,26лв. (деветстотин шестдесет и пет лева и 26 стотинки), представляващи разноски по делото за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: