№ 24817
гр. С., 14.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110158693 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от Н. Г. К. с ЕГН **********, адрес
град С., кв. „КВ.“, "АДРЕС", съдебен адрес град С., "АДРЕС" (ищца) чрез
упълномощения процесуален представител адвокат В. К.. Ищцата твърди, че е
собственица на самостоятелен обект в сграда-етажна собственост. На 15. 09. 2022 г.
било проведено общо събрание на етажната собственост, на което били взети редица
решения. Ищцата поддържа, че е била уведомена за решенията на общото събрание с
получаването на електронен препис от протокола от него на електронната й поща на
28. 09. 2022 г. Оспорва четири от взетите решения, свързани с възлагането и
събирането на разходи (по т. 2, т. 7, т. 8 и т. 11.3 от дневния ред) като
незаконосъобразни. Излага доводи по същество, обосновавайки
незаконосъобразността им. Иска от Софийския районен съд да прогласи за
незаконосъобразни съответните решения на общото събрание. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците
– етажните собственици на самостоятелни обекти в етажна собственост, находяща се в
град С., кв. „КВ.“, ул. „Върба“ № 10, съдебен адрес град С., "АДРЕС", чрез
упълномощения процесуален представител адвокат Г. Д.. Оспорват иска като
недопустим. Твърдят, че ищцата е пропуснала да го предяви в законоустановения 30-
дневен преклузивен срок. Поддържат, че решенията на общото събрание на етажната
собственост от 15. 09. 2022 г. са били съобщени на ищцата по надлежния ред на чл. 16,
ал. 7 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) още на 21. 09. 2022 г.
Допълват, че ищцата е изпратила уведомление по чл. 13, ал. 3 ЗУЕС чак на 08. 11.
Освен това, дори и съдът да приеме, че началото на срока за обжалване е от
получаването на протокола по електронен път, заявяват, че ищцата е получила по
електронна поща сканиран оригинал на протокола още на 21. 09. 2022 г., в който
случай преклузивният срок отново е изтекъл. Развиват и евентуални доводи по
същество. Искат от съда да прекрати производството, а евентуално – да отхвърли
предявения иск. Претендират разноски.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
1
Ищцата е предявила преобразуващ иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, с
което оспорва законосъобразността на четири решения на общото събрание на
етажната собственост от сграда, находяща се в град С., кв. „КВ.“, ул. „Върба“ № 10, по
т. 2, т. 7, т. 8 и т. 11.3 от дневния ред. Общото събрание е било проведено на 15. 09.
2022 г. Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно
упълномощен процесуален представител и е придружена с документ за внесена
държавна такса по платежна сметка на съда в необходимия размер. Преди да пристъпи
към изследването на предмета на делото по същество, съдът обаче трябва да се занимае
и с още една от предпоставките за процесуалната му допустимост – дали искът е
предявен в преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Спазването на преклузивния срок обуславя активната процесуална легитимация
на ищцата. Това е така, защото изтичането на преклузивния срок има за правна
последица прекратяването на самото право на иск по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС – така както
изтичането на срока за въззивно обжалване води до прекратяване на процесуалното
право на въззивно обжалване, това на срока за касационно обжалване – на правото на
касационно обжалване, и т. н. Съдът следи служебно за наличието на абсолютните
процесуални предпоставки за съществуването и упражняването на правото на иск,
каквато е активната процесуална легитимация на ищцата (т. е. предявяването на
преобразуващия иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в преклузивния срок). При все това
спазването на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е обусловено от определени факти, по
отношение на които страните по настоящото дело спорят и които не са предварително
известни на съда. При това положение съдът не би могъл априорно да прецени дали
срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е спазен, но следва да събере доказателства за
съответните факти. Трябва ясно да се разграничава събирането на доказателства,
свързани с процесуални предпоставки (допустимостта на иска), от събирането на
доказателства, свързани със спора по същество (основателността на иска). Ако се
стигне до изследване на основателността на иска по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
законосъобразността на атакуваните решения е в тежест на доказване за ответниците-
етажни собственици. По отношение на допустимостта на иска обаче да се докаже
предявяването му в преклузивния срок е в тежест на ищцата (така както по начало
ищецът трябва да докаже наличието процесуалните предпоставки за правото му на иск
– например наличието на правен интерес да предяви отрицателен установителен иск, в
какъвто смисъл е и тълкувателната практика на ВКС; съответно въззивникът и
касаторът трябва да докажат своевременното подаване на жалбата, ако пощенското
клеймо е нечетливо).
В откритото съдебно заседание ищцата възрази срещу съответно вменената й от
съда доказателствена тежест, позовавайки се на казуална съдебна практика. Във връзка
с това съдът отчита, че според определение № 403 от 12.11.2015 г. на ВКС по гр. дело
№ 4486/2015 г., II г. о., „ въпросът за спазване на срока за подаване на молбата за
отмяна на решение на ОС е фактически, подлежащ на доказване от страните и
преценка на ангажираните доказателства. Касаторът, ответник по исковете, не е
установил друг начален момент на срока с ангажираните от него показания на
свидетелката Д. В., а именно да е налице оповестяване на решенията по реда на чл.
16, ал. 7 ЗУЕС, което е в негова доказателствена тежест“. Цитираната съдебна
практика обаче третира различен случай и не е относима към настоящия. Това е така,
защото в казуса, разгледан от ВКС, единствените фактически данни за уведомяването
на ищцата за решенията на общото събрание на етажната собственост са били при
получаването им като доказателства във връзка с предявен от нея иск. ВКС в мотивите
2
си е имал предвид, че ответниците не са провели успешно обратно доказване, от което
да се установи по-ранно уведомяване на ищцата за взетите решения (отделен въпрос е
дали това може да бъде направено със свидетелски показания).
В настоящия случай страните не спорят, че ищцата не обитава притежавания от
нея апартамент 16, намиращ се на последния етаж на сградата-етажна собственост.
Етажният собственик, който отсъства за по-дълго от един месец, следва да уведоми
писмено управителя/председателя на управителния съвет за това и да посочи адрес в
страната и електронен адрес, както и телефонен номер (чл. 13, ал. 2 ЗУЕС). Ако е
сторил това, то решенията на общото събрание на етажната собственост му се връчват
на посочения електронен адрес или адрес в страната (чл. 16, ал. 7, изр. трето ЗУЕС). В
настоящия случай ищцата не представи доказателства да е уведомила управителя и да е
посочила електронен адрес или адрес в страната по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС преди
провеждането на общото събрание на 15. 09. 2022 г. Единствените доказателства за
уведомяване по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС на управителя на етажната собственост са
представените от ответниците етажни-собственици с отговора на исковата молба.
Става въпрос за разпечатка от електронна кореспонденция, според чийто текст ищцата
(„Nina Koshinska <*******>“, авторството на електронната поща не е оспорено)
уведомява управителя на етажната собственост (********; в откритото съдебно
заседание управителят на етажната собственост М.И.Д. призна, че това е нейният
електронен адрес), че не обитава апартамент 16 и че моли „за в бъдеще“ покани за
свиквания на общи събрания и преписи от протоколи от общи събрания да й бъдат
връчвани на съответния електронен адрес. Датата на тази електронна кореспонденция е
08. 11. 2022 г. По делото не са представени данни за по-ранна дата на уведомяване на
управителя на етажната собственост по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС. При това положение съдът
следва да приеме, че ищцата за пръв път е уведомила управителя на етажната
собственост по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС на 08. 11. 2022 г. Това уведомление няма обратно
действие предвид изричната словоупотреба „за в бъдеще“ (то не би могло и да има
обратно действие), а цитираната фраза също така съставлява и индикация, че преди
този момент (08. 11. 2022 г.) ищцата не е отправяла уведомление до управителя на
етажната собственост по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС. Това налага извода, че за етажната
собственост е възникнало задължение да уведомява ищцата чрез електронна поща за
свикването на общите събрания и за взетите от тях решения след 08. 11. 2022 г. Преди
това етажната собственост не е била длъжна да го прави, дори и управителят й да е
знаела, че ищцата не обитава апартамент 16 и да й е изпращала протоколи на същия
електронен адрес. Доколкото оспорените с иска решения са били взети от общо
събрание на етажната собственост, проведено преди 08. 11. 2022 г., то за надлежното
уведомяване на ищцата за тях са важали общите положения на чл. 16, ал. 7, изр. първо
и второ ЗУЕС. Тоест за надлежното уведомяване на ищцата за взетите решения от
общото събрание от 15. 09. 2022 г. е било достатъчно да се постави съобщение за
изготвянето на протокола от общото събрание на видно и общодостъпно място в
сградата-етажна собственост. По делото са събрани писмени доказателства (протокол
за поставено съобщение, л. 30), от които се установява, че на 21. 09. 2022 г. е било
поставено съобщение за изготвен протокол за проведено общо събрание на
информационното табло на сградата-етажна собственост. При това положение се
налага извода, че ищцата надлежно е била уведомена за взетите решения на общото
събрание още на 21. 09. 2022 г. От този момент е започнал да тече 30-дневния
преклузивен срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, който е изтекъл на 21. 10. 2022 г. Исковата
молба е подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване на 28. 10. 2022 г.,
тоест една седмица след изтичането на преклузивния срок.
3
По изложените съображения настоящият исков процес следва да бъде прекратен
поради недопустимост на предявения иск.
Разноски. При прекратяването на делото съдът следва да присъди разноски в
полза на ответника (чл. 78, ал. 4 ГПК). В случая сторените от ответниците разноски се
свеждат до адвокатското възнаграждение, което те са уговорили и реално заплатили в
брой в размер на 1 000 лева (л. 36).
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определенията, с които съдът е сложил край на съдебното дирене,
дал е ход на устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс
производството по гр. дело № ********* 58693 по описа на Софийския районен съд, III
гражданско отделение, за 2022 г.
ОСЪЖДА ищцата Н. Г. К. с ЕГН **********, адрес град С., кв. „КВ.“,
"АДРЕС", да заплати в полза на етажните собственици на самостоятелни обекти в
етажна собственост, находяща се в град С., кв. „КВ.“, ул. „Върба“ № 10, сумата в
размер на 1 000 лева, представляваща разноски в производството пред първата
инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4