Решение по дело №640/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3745
Дата: 25 юни 2020 г. (в сила от 25 юни 2020 г.)
Съдия: Калина Кръстева Анастасова
Дело: 20201100500640
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 25.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно  заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.

                                                            ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                          МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 640 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         С Решение № 74177 от 25.03.2020 г., постановено по гр.д. № 64697/2014 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав е осъдена З.Х.В., ЕГН ********** ***, да заплати на А.Х.В. с ЕГН ********** ***, на основание чл.72, ал.2 вр. ал.1 ЗС и чл.41 ЗС сума в размер на 1014,96лв., представляваща необходими разноски за възстановяване на покрив в четириетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ж.к. ******, ведно със законната лихва от 25.11.2014 г. до окончателното й изплащане.

         С постановеното решение е осъдена З.Х.В. да заплати на А.Х.В., на основание чл.78, ал.1 ГПК сума в размер на 350 лева, представляваща съдебни разноски пред първата инстанция.

         Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от правоприемника на ответника З.Х.В. /починала в хода на процеса на 31.03.2019 г./- П.П.С., ЕГН **********, с която са изложени доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Заявява, че СРС не е установил правилно фактическата обстановка по спора. Между страните била налице договорка, че поради използване таванското помещение на ответницата за достъп до покрива и ползване на керемиди, които били складирани от нея в това помещение за ремонт на покрива същата не следва да заплаща суми за ремонта. Тези обстоятелства, според ответника, били установени в производството чрез събраните гласни доказателства. Прави възражение, че претенцията на ищеца не е доказана по основание и размер чрез събраните в производството доказателства. В производството не било установено по несъмнен начин извършените ремонтни дейности, тяхното количество и стойност, както и заплащането на последната.

         Отправя искане за отмяна на решението на СРС, като неправилно и отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в която е изразено становище за нейната неоснователност. Изложени са правни и фактически доводи, че в проведеното производство предявения иск е доказан по основание и размер. При постановяване на атакуваното решение първоинстанционният съд е достигнал до правилни фактически констатации и е приложил правилно и законосъобразно материалния закон, не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и е обосновал постановения краен съдебен акт, чрез събраните доказателства. Моли за потвърждаване на решението на СРС, като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка с подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, приема следното:

В производството не е спорно и се установява, чрез представени писмени доказателства – протокол за одобрена съдебна спогодба на 17.01.1975 г. по гр.д.№ 73/1975 г. на СРС и протокол от 01.02.1996 г. за постигната съдебна спогодба по гр.д.№ 250/1995 г. на СРС, че ищецът е собственик на самостоятелен обект на трети етаж, а ответницата на самостоятелен обект на четвърти тавански етаж в сградата находяща се в гр. София, ж.к. ******.

В производството не се спори и се установява чрез показанията на свидетелите П.П.С. и Х.А.В., преценени с оглед събраните в производството доказателства при съобразяване евентуалната им заинтересованост от изхода на спора, според указанията на чл.172 ГПК, че през лятото на 2014 г. в гр.София е имало силна градушка, при която били причинени много щети на сградите. Установено е, че се наложило да се ремонтира покрива на сградата, находяща се в гр. София, ж.к. ******, където се намират жилищните обекти на страните по спора. Имало счупени керемиди на покрива и прозорци. Достъп до покрива на сградата може да се извърши единствено през притежаваната от ответницата таванска стая. Чрез показанията на свидетелите П.П.С. и Х.А.В. се установява, че е бил извършен ремонт на покрива от страна на ищеца, чрез възлагане от негова страна на трети лица. Чрез показанията на свидетеля Х.А.В. се установява, че при извършения ремонт са били подменени керемидите на покрива и дървената скара на северната част на покрива, като била поставена и нова изолационна мушама. Били изпълнени и тенекеджийски работи около капандурите /най-увредени от градушката/ и около съседския покрив, който бил разположен на калкан на сградата.

Чрез събраните в производството писмени доказателства - клиентска поръчка и стокови разписки „Б.Г.“ЕООД, оферта № **********/11-07-2014г., стокова разписка на Д.*ООД, разписка за заплатени тенекеджийски услуги и показанията на свидетеля Х.А.В. се установява, че ремонта на покрива е бил извършен от ищеца с помощта на трети лица, като една част от материалите за това били закупени от ищеца, а останалата част от работниците, които извършили ремонта.

Чрез представения по делото договор за изработка се установява, че ищецът е възложил на ЕТ „ НИК- Н.В.“ с управител Е.В.Д.ремонт на покрива на сградата срещу възнаграждение уговорено първоначално като сума в размер на 3 780 лева. Доводите на ответницата в обратен смисъл за ненадлежна индивидуализация на лицето извършило ремонтните дейности, съдът намира за неоснователно и недоказано. Установява се, че част от дейностите по ремонт са били извършени от Г.Д.Г., който е изпълнил част от необходими за ремонта тенекеджийски услуги.

В производството е установено изпълнение на договора и приемане на работата от възложителя - ищец както и заплащане на договореното възнаграждение от  негова страна. Установява се и заплащане на сумата 150 лв. за тенекеджийски услуги извършени от лицето Г.Д.Г..

Чрез събраните в производството писмени доказателства и показанията на свидетеля  Х.А.В. се установява заплащане от страна на ищеца на следните материали за извършения ремонт: летви импр. 2/3-3м., възлизащи на обща стойност 140.60 лева; 800 броя керемиди Класик Про- Брамак на стойност 1 392 лева с вкл. ДДС /отбелязване за платено капаро на стойност 1000 лева/; капак и циментова мазилка на стойност 55.40 лева с тегло 160 кг.; армирано стъкло на стойност 65, 00 лева; боя и разредител на стойност 38,29 лева, както и покривен найлон 4х5м. и полиуретанов уплътнител на стойност 17,36 лева; шкурка на стойност 2,66лв., за силикон – в размер на 6,55лв., на дата близка до тази, на която са купувани строителните материали за ремонта на покрива – на 12.07.2014г. от строителен магазин е закупена стока на стойност 38, 29лв.; касов бон за закупени строителни материали на стойност 270лв.

Други доказателства не са представени.

При тези факти, въззивният съд намира за установено следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По валидността на обжалваното решение.

Обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

По допустимостта на обжалваното решение.

С подадената искова молба ищецът е предявил иск за присъждане стойността на извършени необходими разноски и подобрения за имот-етажна собственост, в който както се установи са налице три самостоятелни обекта, два от които са собственост на ищеца и ответника.

Съгласно Решение № 33 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 4575/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, което настоящият състав възприема: "Произнасяне по непредявен иск е налице само когато в нарушение на диспозитивното начало съдът е разгледал иск, с който не е сезиран или е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала." В настоящия случай не се касае до недопустим съдебен акт, дотолкова доколкото първоинстанционният съд не е разгледал други факти, различни от заявените от страните, предвид което се е произнесъл именно в параметрите, очертани от страните по спора, макар същевременно да е дал неправилна правна квалификация. Съгласно Решение № 306/01.04.2010 г. по гр. д. № 4715 по описа за 2008 г., на II ГО, ВКС въззивният съд следва да прави разлика между случаите на произнасяне по непредявен иск и случаите на неправилна правна квалификация. В тези случаи той е длъжен да даде вярната правна квалификация и да реши делото по същество.

В случая дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на спора е чл.72, ал.2 вр.ал.1 ЗС и чл.41 ЗС, като СРС не е съобразил, че предявеният иск е по чл.30, ал.3 ЗС, доколкото е установено, че се касае за извършване на разходи за ремонт на общи части по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС в сграда – етажна собственост, в която са налице три самостоятелни обекта с оглед изричното препращане на чл.3 от ЗУЕС. Без съмнение в случая покривът, който е бил предмет на процесните строително ремонтни дейности, представлява обща част и е притежание на етажните собственици. За извършване на неотложния ремонт не е необходимо решение на етажните собственици.

Безспорно е, че всеки съсобственик следва да участва съразмерно с дела си в извършване на направените за съсобствената вещ разноски, които се отнасят за нейното запазване. Това правило е предвидено с оглед необходимостта да направи възможно по-нататъшното съществуване на съсобствената вещ, както и за да обезпечи възможността да бъде използвана за непосредствено служене и за извличане и разпределение на доходи от нея. Понятието "тежести" включва, на първо място, необходимите разноски, направени за запазването, поддържането и поправянето на общата вещ, без които тя би погинала или състоянието й би се влошило (арг. от чл. 41 от ЗС). На второ място, тук се включват и обикновените разноски, свързани с текущото поддържане на имота. При необходимите и обикновените разноски могат да се търсят само действително заплатените разноски в размера, в който са направени. Необходимите разноски са тези, които се извършват, за да се запази вещта и без които тя би погинала или би се повредила съществено, т.е. това са разноски, които са били наложителни за запазване и поддържане на общата вещ. Тези разноски са обективна последица от използването на вещта и от нейното ежедневно изхабяване. Всеки съсобственик, съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, е длъжен да участва в тези разноски, съразмерно на частта си. Ако един съсобственик извърши необходим ремонт на общата вещ, за да предотврати погиването/повреждането й, той има право да претендира, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, от другите съсобственици припадащата се на частите им в съсобствеността част от извършените разходи /платени суми/. Без значение в случая е дали съсобственикът, извършил разноските, сам си служи с общата вещ или тя се използва и от другите съсобственици, тъй като разноските произтичат от действия по управление на вещта. Необходимите разноски не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяване то им. В тези хипотези - на претенция за заплащане на необходими разноски, изразходвани за запазване на вещта, се присъждат действително изразходваните средства съобразно частта на съсобственика.

С оглед на твърденията в исковата молба, съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, тъй като се твърди, че са извършени необходими разноски за запазването на имота. В случая за такъв необходим ремонт решение на етажните собственици не е необходимо, разходите за такъв ремонт се явяват тежест на вещта, а не полза, при което всеки от съсобствениците на общата част-покрива, следва да понесе тази тежест съразмерно на частта си, определена по чл. 30, ал. 3, вр. чл. 40, ал. 1, и чл. 38, ал. 1, от ЗС. За да се отграничат необходимите разноски от полезните или подобренията, съдебната практика приема първите да са свързани с наложителността за запазване съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би бил погинал или състоянието му би се влошило съществено. Такъв е процесният случай. Чрез извършването на необходимите разноски се предотвратява загубата на собственика от разрушаването или погиването на имота. Дали тази положителност е предизвикана от външно събитие или от нормалното употребление на имота, това е без значение. В необходимите разноски не се включват обикновените разноски, свързани с текущото поддържане на имота. Подобренията в имота са такива нововъведения, които изменят общата вещ - имота, и които не са били необходими за запазването и съхраняването им. При тях необходима предпоставка е именно увеличаването на стойността на имота. Ако обективно не е настъпило такова увеличение, не е налице подобрение. При необходимите разноски такова увеличение не е изискуемо.

Чрез събраните и обсъдени по-горе доказателства се установява извършване на необходими разноски за запазване на вещта –разходи за ремонт на обща част по своето естество – покрив на сградата, в която всеки от страните притежава самостоятелен обект. Ремонтът се явява и необходим такъв по смисъла на чл. 41 от ЗС и съдебната практика по него, тъй като е предизвикан от неочаквано събитие-градушка / тази над гр. София от м.юли 2014 г който факт е и общоизвестен и съдебноизвестен/ и с този ремонт се цели привеждане на покрива като обща част на сградата в състояние, годно за използване по предназначение, в този смисъл е установена съдебната практика с решения на ВКС.

Установено е в производството, че ищецът като собственик на самостоятелен обект в сградата – етажна  собственост е направил необходими разходи за ремонт на покрива – обща част в сградата – ЕС, поради това, част от разходите следва да бъдат възстановени от ответника собственик на друг самостоятелен обект в сграда.

Безспорно се установи наличието на сключен договор за поправка на процесния покрив в сградата - ЕС, нуждата от поправка на същия и факта, че действително покрива е ремонтиран срещу заплащане на възнаграждение в размер на 3780.00 лв. от страна на ищеца. Установи се и разходване от страна на съсобственика – ищец в производството на сумата 279,86 лева извън уговорената цена на ремонта. Същевременно в производството не се установи плащане от страна на ответницата на припадащата й се част от така извършения необходим и неотложен разход, както и че за ремонта на покрива са ползвани керемиди, които са нейна собственост. Чрез показанията на свидетеля П.П.С. се установява, че в таванското помещение на ответницата е имало керемиди. Установяване на техния вид и количество, в т.ч., че същите са били вложени в извършения ремонт на покрива не бе установено в производството, поради което доводите на ответника по въззивната жалба се явяват неоснователни и недоказани.

Решението на първата инстанция е допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено при даване правилна правна квалификация на спора.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. За обосноваване на този извод съдът съобрази като основателно направеното от насрещната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора и извършените процесуални действия от страните пред въззивната инстанция. Минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая възлиза на сумата 200.00 лв. според чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г.

По изложените съображения, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 74177 от 25.03.2020 г., постановено по гр.д. № 64697/2014 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, с което е осъдена З.Х.В., ЕГН ********** ***, заместена в производството от своя правоприемник П.П.С., ЕГН **********, да заплати на А.Х.В. с ЕГН ********** ***, на основание чл.30, ал.3 ЗС и чл.41 ЗС /вместо посочената от СРС правна квалификация чл.72, ал.2 вр. ал.1 ЗС и чл.41 ЗС/ сума в размер на 1014,96 лв., представляваща направени необходими разноски за възстановяване на повреден от градушка през лятото на 2014 г. в гр.София покрив в четириетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ж.к. ******, ведно със законната лихва от 25.11.2014 г. до окончателното й изплащане. 

         ОСЪЖДА П.П.С., ЕГН **********, като правоприемник на ответника З.Х.В., ЕГН ********** ***, да заплати на ищеца А.Х.В. с ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 200.00 лв.-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ:    1.                     2.