№ 6462
гр. С, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110153666 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответника Х. Н. А., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д 1 бл...., че последния
дължи на ищеца сумите, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 34150/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно стойност
на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № ..., в размер на
4 382.57 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода
от 20.06.2023 г. до изплащане на вземането; както и мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 05.06.2023 г. в размер на 523.18 лв.;
Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение, както
следва: главница в размер на 62.23 лв., дължима за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 20.06.2023 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за
периода от 16.07.2020 г. до 05.06.2023 г. в размер на 12.68 лв.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „МХ Е” ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
1
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който изразява становище по
допустимостта и основателността на предявените искове.
Ответникът изразява становище за недопустимост на предявените искове като
насочени срещу ненадлежна страна. Според него страна в търговското правоотношение по
продажба на топлинна енергия е етажната собственост, а не отделните етажни собственици.
Изразява се становище, че договорът с ФДР е сключен от лица без представителна
власт спрямо договарящата етажна собственост, както и че моментът, от който е уговорено
да влезе в сила предхожда сключването му.
По съществото на спора се признава придобиване правото на собственост от страна
на ответника върху процесния имот, за кйто ищцовото дружество твърди да е доставяло
топлинна енерегия, на основание дарение. Въпреки това се оспорва наличието на
облигационно отношение с ищеца за доставка на топлинна енергия. Отделно от това се
надеждат доводи, че процесното жилище не е било обитавано през исковия период и не е
реализирано топребление на топлинна енергия. В условията на евентуалност – ако съдът
приеме, че е доставяна топлинна енергия, то същата се оспорва при наличието на хипотезата
по чл.62, ал.2 от ЗЗП, а именно като непоръчана от потребителя услуга.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и по размер, доколкото същият е
установен в извлечение от сметка, имащо характер на частен свидетелстващ документ,
който не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила.
Ответникът оспорва представените общи условия на ищцовото дружество, както и
твърденията в исковата молба, че е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавено
плащане на предявените вземания.
Възражение срещу исковете е обосновано и поради погасяването им по давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 34150/2023 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец
срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата 4 382.57
лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 20.06.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 523.18 лева, представляваща мораторна лихва за период
2
от 15.09.2021 г. до 05.06.2023 г., сумата 62.23 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 20.06.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 12.68 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 05.06.2023 г. С възражение от
31.08.2023 г. длъжникът е оспорил вземанията без мотив.
Видно от нотариален акт №..., том І, рег.№ ..., нот.дело №.../2015 г., съставен от
нотариус Ц М А, рег.№... от РНС, ответникът е придобил на 29.12.2015 г. чрез дарение
процесния имот, представляващ ап.81, находящ се в ж.к.Д бл.....
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на клиенти в гр.С се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На 18.08.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния
имот, на което е взето решение услугата дяловото разпределение да се осъществява от ФДР
„МХ Е“ ООД. Договор с последното е сключен на 26.08.2002 г. По делото са представени
доказателства и за наличие на договорни отношения между ищеца и ФДР - договор
№.../09.06.2020 г.
Видно от представените от ТЛП писмени доказателства, през исковия период не е
извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение в жилището поради неосигурен
достъп. От представения от ответника с отговора на исковата молба констативен протокол
на представители на етажната собственост се установява, че след посещение на процесния
имот на 01.02.2024 г., същите са установили, че в него липсват радиатори.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания. Отразено е намаляване на задълженията поради
извършено прихващане.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „МХ
Е” ООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към
сградната инсталация за отопление и за битово гореща вода.
Посочено е, че в имота се ползва топлоенергия за отопление, като има монтирани
отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители с № ..., № ..., № ... и № ....
Освен това в банята има отоплително тяло тип щранг-лира, за което липсва техническа
възможност за отчет. Установено е, че отчетни периоди 2020/2021 г. и 2021/2022 г. не е
осигуряван достъп за отчет, поради което ФДР е процедирала съгласно чл.70, ал.2 и ал.4,
както и т.6.7 и т.6.5 от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.,
3
като е разпределяла топлинна енергия по изчислителен път чрез екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата. Освен това, към топлоенергията за отопление е
добавена и тази, отдадена от отоплителното тяло щранг-лира в банята с мощност от 728W.
По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че поради неосигурения достъп
през посочените два отоплителни сезона, топлоенергията е разпределена съобразно чл.69,
ал.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., а именно по 140 л. вода на денонощие при един
ползвател.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка през 2018 г. и през 2022 г.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 4081.61 лв. /отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за
дялово разпределение от 62.23 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени
технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената
топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от представения нотариален акт, ответникът е придобил
съобствеността върху процесния имот на 29.12.2015 г. чрез дарение.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация
4
до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен
от ответника. С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в
разпоредбата на чл.153 от ЗЕ, което налага извод, че между страните е валидно възникнало
облигацонно правоотношение по доставка на топлинна енергия за процесния имот.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2020 г. –
м.04.2022 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 4081.61 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където
се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се
приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В тази
насока и с оглед изрично наведените от ответника възражения следва да се отбележи, че
действително срокът за метрологичен контрол на средството за търговско измерване
„топломер“ е 2 години /съобразно Заповед № 616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН/,
но в случая доколкото през 2018 г., а след това през 2022 г. е установено, че монтирания
такъв в абонатната станция на етажната собственост е изправен, изводът, който се налага е,
че точно е измервал топлоенергията през целия този период от 4 години, макар и да няма
данни за задължителната периодична проверка през 2020 г. Приемането на противното би
означавало, че даден топломер би могъл самостоятелно, независимо от външна намеса, да
излиза извън и да се връща в класа си на точност, което противоречи на техническите
правила и норми и на житейската логика.
В същото време през исковия период, не е извършен реален отчет на уредите за
дялово разпределение поради неосигурен достъп, в която хипотеза задълженията се
определят по нормативен път чрез екстраполация по максимален специфичен разход на
сградата, като се отчита и топлоенергията, отдадена от отоплителното тяло щранг-лира в
банята с мощност от 728W, и топлоенергия за БГВ, определена на база 140 л. вода на
денонощие при един ползвател.
От страна на ответника са наведени освен възражения за липсата на облигационно
правоотношение и такива, че не той, а етажната собственост е страна по правоотношението
за доставка на топлинна енергия с ищеца, вкл. и за липсата на поръчана услуга по смисъл на
чл.62 от ЗЗП. Тези възражения на ответника не се възприемат от настоящия състав по
следните съображения: В решение по съединени дела С-708/17, С-725/17 и решение по дела
С-25/18, EU:C:2019:376, във връзка с отправено преюдициално запитване към съда на
5
Европейския съюз, се приема, че доставката на отопление в сграда - етажна собсвеност, е
резултат от искане, направено за сметка на всички етажни собственици в съответствие с
предвидените в националното право особени правила за етажната собственост, като всеки
етажен собственик е длъжен да изпълнява всички разпоредби на акта, регулиращ
съответната етажна собственост и решенията, приемани от общото събрание на
собствениците на сградата. Отделно от това, СЕС е приел, че чл.27 от Директива 2011/83 вр.
чл.5, § 1 и § 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, да са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общита части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отоплението и не го използват в
своя апартамент.
Ето защо съдът приема, че при неизпълнение на задълженията на ответника да
осигури достъп за отчет, той освен топлоенергия за сградна инсталация, следва да заплати и
такава, определена за отопление и за БГВ по нормативен път, съобразно заключението на
вещото лице по СТЕ.
В същото време ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу
разпределената му топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице. За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че съдът не обсъжда представения от ответника с
отговора на исковата молба констативен протокол на представители на етажната
собственост, доколкото същият е изготвен въз основа на констатации след исковия период, а
именно от 01.02.2024 г.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
4081.61 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника, такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ. Ето защо ответника дължи на ищцовото дружество
стойността на доставената в имота му топлинна енергия в посочения по-горе размер на
4081.61 лв.
6
От страна на ответника е направено възражение на погасяване на вземанията на
ищцовото дружество по давност, което съдът намира за частично основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
20.06.2023 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията за времето до м.април
2020 г. вкл. /с падеж на плащане 14.06.2020 г./. Такива задължения обаче не се претендирани
в настоящето производство, като претенцията на ищеца касае последващ период с начален
момент 01.05.2020 г. С оглед на това, възражението на ответника за погасяване на
задълженията по давност, настоящият състав приема за неоснователно.
По така изложените съображения, искът за главница следва да се уважи до размера от
4081.61 лв., като за разликата до пълния предявен от 4382.57 лв. да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Като законна последица от това, върху приетия за основателен размер на
главницата, следва да се присъди законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 20.06.2023 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2021 г. – 05.06.2023 г. в
установения в заключението по ССчЕ размер на 499.32 лв. /сборът от лихвите по
изравнителните сметки от м.юли 2021 и м.юли 2022 г., посочен в колона 2, ред 1 и 2 от
таблицата, поместена на стр.7 от заключението по ССчЕ/. За разликата до пълния предявен
размер от 523.18 лв. акцесорния иск за лихва следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница в
размер на 62.23 лв., дължима за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 20.06.2023 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от
16.07.2020 г. до 05.06.2023 г. в размер на 12.68 лв., следва да се отбележи, че от данните по
делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „МХ Е“ ООД. Ищцовото дружество
7
не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за
основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице
услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено
между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направил ищецът и е пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК. В
съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето
исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че ищецът е
направил разноски за държавна такса общо от 325.30 лв. по двете дела и за депозит за
експертизи 700.00 лв. В същото време, в списъка по чл.80 от ГПК, ищецът претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. за исковото производство, което е в
минималния размер, предвиден в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ. Към него
следва да се добави и присъденото в заповедното производство юрисконсултско
възнаграждение от 50.00 лв.
Съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски от общо
1175.30 лв., в тежест на ответника следва да бъде поставена сумата 1080.97 лв. Последният
пък няма данни да е направил разноски по делото. Макар и да е представляван от
пълномощник, не са представени доказателства за уговорено и заплатено възнаграждение.
На л.21 от заповедното дело и л.48в, л.57 и л.94 от исковото производство, са представени
единствено пълномощни, с които е учредена представителната власт от Х. А. в полза на
адв.Б., респ. за извършено от последния преупълномощаване, без отбелязване, че за това е
уговорено възнаграждение, още повече пък за размера на такова възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Н. А., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.Д 1 бл...., че дължи на „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
34150/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно: сумата от 4081.61 лв., представляваща
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № ..., за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 20.06.2023 г. до
8
изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 05.06.2023
г. в размер на 499.32 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 4382.57 лв. и иска за обезщетение за забава за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 523.18 лв. като неоснователни
и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение
на Х. Н. А., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д 1 бл...., че дължи на ищеца следните суми
за дялово разпределение на имот с абонатен № ..., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 34150/2023 г. по описа на СРС, 128
състав, а именно: главница в размер на 62.23 лв., дължима за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 20.06.2023 г. до изплащане на вземането, и
мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 05.06.2023 г. в размер на 12.68 лв.
ОСЪЖДА Х. Н. А., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д 1 бл...., да заплати на „Т С”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А
и И Е, сума в размер на 1080.97 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 34150/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „МХ Е“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 34150/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9