№ 161
гр. Ловеч, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и трети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Гражданско дело №
20244300100633 по описа за 2024 година
Производство с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ.
Съдът е сезиран с искова молба вх. № 6574/ 10.10.2024 година от Т. Ц. Р.,
ЕГН **********, адрес: град Л., ул. „*****“ ***** чрез адв. Г. Г., против
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - С, с посочено правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 1, т.3 и т.7 ЗОДОВ.
Посочва, че на 13.08.2018 година е задържан за 24 часа по сл. дело № 38/
2017 г. по описа на ОСлСл – Ловеч при ОП – Ловеч. На същата дата е
извършено претърсване и изземване в дома на ищеца, като е иззето законно
притежаваното оръжие на клиента ми - пистолет „Макаров", кал. 9х19.
Впоследствие със заповед на началника на РУ - Л. законно притежаваното му
оръжие е отнето с влязла в сила заповед на основание повдигнатото на
клиента ми обвинение.
На 14.02.2018 г. е предявено постановление за привличане по чл. 219, ал.
1 от НПК за престъпление по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 от НК по следствено дело
№ 38/2017 г. по описа на ОСлСл - Ловеч при Окръжна прокуратура – Ловеч и
е задържан в следствения арест в гр. Ловеч за срок до 72 часа на основание чл.
64, ал. 2 от НПК с Постановление на прокурор при ОП - Ловеч. На 16.02.2018
г. с Определение № 104/16.02.2018 г. по ЧНД № 110/2018 г. по описа на ОС -
1
Ловеч е взета МНО „домашен арест", изменена в МНО „гаранция в пари" с
Определение № 289/09.05.2018 г. по ЧНД № 238/2018 г. по описа на ОС –
Ловеч.
Вследствие на това бил уволнен дисциплинарно със Заповед УРИ 316з-
725/28.02.2019 г. по описа на ОДМВР - Плевен.
На 08.07.2020 г. му било предявено и второ обвинение по същото дело -
за притежаване на боеприпаси без необходимото разрешение по чл. 339, ал. 1
от НК. На 19.05.2021 г. Окръжната прокуратура - Ловеч е внесла обвинителен
акт по горните обвинения в ОС - Ловеч, по който ОА е образувано НОХД №
229/2021 г. по описа на ОС - Ловеч.
В рамките на наказателното производство и е бил потресен, че спрямо
него са били прилагани специални разузнавателни средства.
В резултат от проведеното съдебно наказателно производство с Присъда
№ 4/11.03.2024 г. по НОХД № 229/2021 г. по описа на Районен съд - Ловеч Т.
Ц. Р., ЕГН ********** е признат за невинен и е признато от съда, че е не е
извършил от обективна и субективна страна престъпления по чл. 252, ал. 2 вр.
ал. 1, предл. 1 и 3 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК, поради което е оправдан на
основание чл. 304 от НПК по обвиненията, повдигнати срещу него от
прокуратурата.
Присъдата е влязла в законна сила на 17.04.2024 г.
Излага съображения, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника по чл. 2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОДОВ за причинени
имуществени и неимуществени вреди.
Моли да бъде постановено решение, с което Прокуратурата на
Република България, представлявана от Главния прокурор на Република
България, да бъде осъдена да му заплати обезщетение по предявените искове,
както следва: по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ - 4200,00 лв. за причинени
имуществени вреди и 50000,00 лв. за причинени неимуществени вреди за
периода от 14.02.2018 г. до 16.02.2018 г. във връзка със задържане за 72 часа (с
Постановление на прокурор при ОП - Ловеч) и незаконен домашен арест по
следствено дело № 38/2017 г. по описа на ОСлСл - Ловеч при Окръжна
прокуратура - Ловеч, продължил от 16.02.2018 г. (взета МНО „домашен арест"
с Определение № 104/16.02.2018 г. по ЧНД № 110/2018 г. по описа на ОС -
2
Ловеч) до 09.05.2018 г. (взета МНО „Парична гаранция" с Определение №
289/09.05.2018 г. по ЧНД № 238/2018 г. по описа на ОС - Ловеч); законна
лихва за периода от 17.04.2024 г. до 10.10.2024 г. в размер на 282,86 лв. за
причинените имуществени вреди и 3367,38 лв. за причинените
неимуществени вреди, в резултат от нарушението по чл. 2, ал. 1, т. 1 от
ЗОДОВ; по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - законна лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението в резултат от
нарушението по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ; по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ -
105700,00 лв. за причинени имуществени вреди - за заплатен адвокатски
хонорар по НОХД № 229/2021 г. по описа на ОС - Ловеч в размер на 3500,00
лв. и за пропуснати ползи от неизплатени месечни възнаграждения, суми за
храна и обезщетения в размер на 102500,00 лв. и 50000,00 лв. за причинени
неимуществени вреди в резултат от нарушението по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ; законна лихва за периода от 17.04.2024 г. до 10.10.2024 г. в размер на
7118,63 лв. за причинените имуществени вреди и 3367,38 лв. за причинените
неимуществени вреди, в резултат от нарушението по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ; по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - законна лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението; по чл. 2, ал. 1,
т. 7 от ЗОДОВ - 21000,00 лв. за причинени неимуществени вреди от
незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства по
следствено дело № 38/2017 г. по описа на ОСлСл - Ловеч при Окръжна
прокуратура - Ловеч; законна лихва за периода от 17.04.2024 г. до 10.10.2024 г.
в размер на 1414,30 лв. за причинените неимуществени вреди, в резултат от
нарушението по чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОДОВ; по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - законна
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане
на обезщетението в резултат от нарушението по чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОДОВ.
Претендира присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 вр. ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В този смисъл да бъде постановено
осъдително решение. Претендира присъждане на направените по делото
разноски, направени са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, чрез ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ЛОВЕЧ.
Оспорва иска за обезщетение на неимуществени вреди както по основание
така и по размер.
3
Считат, че претенцията на ищеца е завишена и не съответства на
претендираните вреди, в икономическия стандарт на Република България и на
съдебната практика в аналогични случаи, вкл. и тази на ЕСПЧ .
Оспорват иска за обезщетение на имуществените вреди като
неоснователен и недоказан, като се вземе предвид TP №6/06.11.213г. на ВКС
по т.д 06/2012г. на ОСГТК.
Изтъква се, че досъдебното производство е приключило в разумен срок.
Освен това ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на
твърденията си за претърпени негативни последици, както и те да са пряк
резултат от процесното обвинение.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с представител адв. Г. Г..
По реда на чл. 129 от ГПК уточнява претенцията по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
по отношение на неимуществените вреди. На основание чл. 214 от ГПК прави
изменение на иска по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ по отношение на
иммуществените вреди, като претендира обезщетение в размер на 100 000
лева. Поддържа предявения иск, като моли да бъде уважен, така както е
предявен и заплатени разноските по делото.
Ответникът Пракуратурата на РБългария, чрез Окръжна прокуратура -
Ловеч взема участие в производството по делото чрез прокурор Т. П..
Поддържа подадения отговор, като посочва, че исковата молба е допустима,
но неоснователна и недоказана. Представя писмена защита, в която доразвива
доводите си.
С протоколно определение от 23.01.2025 година съдът приема
направеното уточнение на претенцията по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ по
отношение на неимуществените вреди и допуска увеличение на иска за
неимуществени вреди. Със същото определение е прекратено производството,
като недопустимо по отношение на иска по чл. 2, ал.1, т.1 от ГПК.
Определението, като необжалвано е влязло в сила.
От събраните по делото писмени доказателства, показанията на
разпитаните свидетели, заключенията на депозираните експертизи, както и
становището на страните по делото, преценени поотделно и в тяхната
взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:
С постановление от 10.10.2017 година по пр. № СП-4525/ 2017 година на
4
ОП-Ловеч срещу Т. Ц. Р. е образувано досъдебно произзводство за
престъпление по чл. 252, ал.2, вр. ал.1, пр.1 и 3 от НК.
На 14 февруари 2018 г. Т.а Р. е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. ал.1, пр. 1 и 3 Наказателния кодекс и в тази
връзка – задържан с постановление от същата дата на Окръжна прокуратура
Ловеч за срок 72 часа.
С определение № 104/ 16.02.2018 година по чнд 110/ 2018 година по
описа на ОС – Ловеч по отношение на него е била взета мярка за неотклонение
„Домашен арест“, впоследствие изменена с определение № 289/ 09.05.2018
година по чнд № 238/ 2018 година в „парична гаранция“ в размер на 10 000
лева.
Със Заповед № УРИ 316з-725/ 28.02.2019 година на Директора на
Областна дирекция МВР – Плевен, връчена му на 14.03.2019 година му било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратено служебното
му правоотношение от длъжността „Младши инспектор – старши полицай в
група Охранителна полиция към РУ „Червен бляг“ на основание чл. 194, ал.2,
т. 4, чл. 197, ал., т.6 във връзка с чл. 203, ал.1, т.13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал.1,
т.8 от ЗМВР.
С решение № 213/ 30.12.2019 година по адм. дело № 173/2019 година по
описа на АдмС-Ловеч жалбата на Р. против така издадената заповед е
отхвърлена. Същото е потвърдено с решение № 11175/ 20.08.2020 година по
адм. д. № 2396/ 2020 година по описа на ВАС.
С присъда № 4/ 11.03.2024 година по НОХД № 229/ 2021 година на
Ловешкия окръжен съд Т. Ц. Р. е признат за невиновен за повдигнатите му
обвинения и е оправдан. В мотивите съдът е приел, че въпреки, че Р. е
осъществявал дейност по предоставяне на заеми/кредити, но тъй като
средствата не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното
осъществяване на осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал.1 от
НК – ТР № 1/ 15.03.2024 година на ВКС по тд № 1/ 2020 г. ОСНК. По
отношение на престъплението по чл. 339, ал.1 от НК е прието, че не е
доказано. Присъдата е влядла ва сила на 17.04.2024 година.
От данните по делото се установява, че по отношение на Р. са прилагани
5
специални разузнавателни средства, видно от искане от 11.12.2017 година от
ОП-Ловеч, разрешението на същата дата за срок от два месеца, считано от
20.12.2017 година. На 11.01.2018 година е направено искане за продължаване
срок за използване на СРС с тридесет и пет дни, считано от 20.02.2018 година.
Разрешението е дадено на същата дата. Приложени са и съответните
веществени доказателствени средства при използване на СРС.
На 18.07.2024 година е подадено искане за отмяна на решение № 11175/
20.08.2020 година по адм. д. № 2396/ 2020 година по описа на ВАС, с което е
потвърдено решение № 213/ 30.12.2019 година по адм. дело № 173/2019
година по описа на АдмС-Ловеч. С определение № 10727/ 10.10.2024 година
по по адм. д. 1916/ 2024 г. на петчленен състав на ВАС искането е отхвърлено,
поради изтичане на срока по чл.240, ал.1, т.1 от АПК.
По делото са приложени разходи за адвокатска защита в наказателното
производство по НОХД № 229/ 201 година по описа на ОС – Ловеч и по
следствено дело № 38/ 2017 година по описа на ОСлО-Ловеч в общ размер на
3 500 лева.
В периода 03.2018 година до 08.2021 г., вкл. Р. е извършвал плащане в
размер на 414.90 лева за здравни осигуровки.
Представена е разпечатка от публикация на електронната страница на
Българско национално радио от 29.05.2021 година със заглавие „Бивш
полицай отива на съд за лихварство и държане на боеприпаси“, като в
статията лицето не е посочено поименно.
От представената справка от НАП от 17.04.2024 година се установява в
периода от 31.08.2021 година до 20.09.2022 година Т. Р. е бил на работа в
Община Л.. с осигурителен доход общо в размер на 10 893,73 лева.От
13.03.2021 година до 16.03.2023 година е работил в „Спиди“ ЕАД с
осигурителен доход 72.73 лева. В периода 31.05.2023 година до 15.03.2024
година е работил в „Софтранском Фреш Сълюшънс“ ЕООД с осигурителен
доход 12 787.70 лева. От 18.03.2024 година до датата на издаване на справката
работи в Областно пътно управление – Ловеч с осигурителен доход 2 959.05
лева и 275.69 лева доход от който е определено парично обезщетение или
общо 3 134-74 лева.
Съгласно представената справка от Община Л. Р. е получил брутна
6
заплата в размер общо на 10 897.73 лева; от „Софтранском Фреш Сълюшънс“
ЕООД е получил брутно възнаграждение в размер на 16 136.75 лева, 3 539.78
лева премии и 1800 лева под формата на ваучери за храна; „Спиди“ ЕАД -
72.73 лева; Областно пътно управление – Ловеч – 8 217.39 лева брутно
възнаграждение 2 298.89 лева за постигнати резултати; 142.68 лева за облекло
и 200 лева изплатено СБКО под формата на ваучери за храна.
По делото са депозирани гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите Ц.П.Ц., К.Ц.Б. и А.Д.А.. От показанията на свидетеля Ц. се
установява, че са бивши колеги и семейни приятели. Р. бил уравновесен,
жизнерадостен човек, с чувство за хумор, забавен, с много приятели и
познати, бил известен в града както той, така и жената, с която живеел. След
арест коренно се променил, както живота му, така и самият той. Отслабнал, не
се хранел, пропушил, бил притеснен, не желаел да говорят по телефона, тъй
като бил подслушван. Затворил се в себе си, не желаел да излиза да среща с
хора. Колегите и приятелите му се отдръпнали, бил уволнен, викали му
„лихварчето“. Имал семейни проблеми. След оправдаването нещата се
успокоили, но травмата си останала.
Свидетелят Б., познава Т. от малък, били приятели с баща му. Твърди, че
от жизнерадостен и общителен човек, станал затворен, след уволнението се
срамувал да кандидатства за работа, не желаел да се среща с хора. Негативно
му се отразило и самото задържане, споделил, че това станало пред блока,
ръцете на капака, оръжието му взели. На „съпругата“, която била „съдийка“ и
на детето му това се отразило зле, отношенията им се влошили. След
оправдаването напрежението поспаднало. В тази насока са и показанията на
св.Д., бивш колега и съсед на Р.. Твърди, че си гледал съвестно работата, пред
2005 година, когато били наводненията, имал награда от министъра на МВР.
Ползвал се с добро име сред колеги, съседи и познати. Бил свидетел на
задържането му, това станало пред блока. Дошли хора от вътрешна сигурност
правили претърсване на колата и апартамента, имало хора, които преминавали
по улицата. Това се отразило на начина му на живот, коментирали
арестуването му, че намерили оръжие, наркотици, хората избягвали да
контактуват с него, бил уволнен, имал семейни проблеми. Впоследствие след
като го оправдали е по-добре, започнал работа.
За правилно решаване на спора съдът е допуснал назначаване на
7
психологично експертиза, съгласно заключението на която Р. е претърпял
травматичен стрес и неговите преживявания са нормален отговор на
абнормни и травматизиращи обстоятелства. Дискомфорта и негативните
емоционални преживявания по време на продължителния процес за породили
тревожност, безпокойство, несигурност, отчаяние. Фрустриращите
обстоятелства са засегнали базисни характеристики на личността на
освидателствания и важни пунктове в ценностната му система - отговорност
за бъдещето на детето, социален статус, престиж и т. н.
При конкретния случай и към настоящия момент не се отчитат данни за
траен значим спад в цялостното социално функциониране на подекспертния.
Способността за комуникативност, концентрация, рефлексия и познавателни
процеси са съхранени, не е налице семейна или трудова дезаадаптация.
Преживявания дълъг период на стрес, без яснота за това колко време ще
продължи и неяснотата относно изхода на делата са довели до комулирането
на негативи, което е забавило във времето възможността за преработка на
травматичното събитие. Към момента на освидателството негативните
емоционални преживявания в значителен степен са намалили своята
интензивност, но не се е достигнало до пълната им деактуализация.
Към момента на изследването не се установява промяна в основния фон
на настроението. Не се констатират травматични преживявания свързани с
инкриминираното деяние, които да доминират мисловния процес. В рамките
на психологическото прогнозиране експертът посочва, че лицето притежава
нужния ресурс - личен и на социалната среда, да включи травматичното
събитие в личния си опит и да продължи живота си напред.
По назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е
направило изчисление на размера на твърдените вреди - пропуснати ползи и
загуби за процесния период и съответните лихви върху тях.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.2,
ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, както следва:
І. 100 000 лeвa, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода 14.02.2018 година до 17.04.2024 година,
8
вследствие незаконното обвинение по което е оправдан,
3 367.38 лева, представляващи законната лихва от върху
неимуществените вреди за периода от 17.04.2024 година до 10.10.2024 година,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане;
ІІ. 273 805.80 лева общо представляващи имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане върху тази сума,
и 12 153.35 лева (сумата е изчислена при сбор на посочените за всяка
главница претендирани лихви, а не заявената неправилно сума от 12 468.39
лева) лихви за забава за периода 17.04.2024 година до 10.10.2024 година, от
които:
1. 195 601.09 лева (пропуснати ползи), както следва:
- 73 477,93 лева, представляващи общ размер на основното
възнаграждение за периода от месец февруари 2018 година до месец април
2024 година;
- 29 338,79 лева - общ размер на допълнително възнаграждение с
постоянен характер за прослужено време за същия период;
- 3 508,43 лева – общ размер на допълнително възнаграждение с
постоянен характер за специфични служебни дейности за този период;
- 2 180 лева – общ размер на допълнително възнаграждение за
постигнати резултати в максимален размер по чл. 178, ал.1, т.5 от ЗМВР за
същия период;
- 8 422,41 лева – общ размер на суми за храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР;
- 70174,10 лева за ДОО 66%;
- 8499,43 лева - здравни осигуровки за същия период,
- ведно със законните лихви за забава върху всяка сума от 17.04.2024 г.
до 10.10.2024 година, съответно в размер на 2722,67 лева, 1089,06 лева, 127,96
лева, 80,82 лева, 293,57 лева, 2600,19 и 315,17 лева.
2. 17 399,41 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди
(пропуснати ползи) от неизползван платен годишен отпуск по чл. 189, ал. 1, т.
1 и т. 2 във връзка ал. 6 от ЗМВР в размер, за периода от уволнението 2018
9
година до влизане в сила на оправдателна присъда 2024 година, както следва:
за 2018 година - 10 дни в размер на сумата 554,25 лева;за 2019 година - 32 дни
в размер на сумата 1971,05 лева; за 2020 година - 40 дни в размер на сумата
2701,14 лева; за 2021 година - 40 дни в размер на сумата 3093,14 лева; за 2022
година - 40 дни в размер на сумата 3693,14 лева; за 2023 година - 40 дни в
размер на 4143,60 лева; за 2024 година 12 дни в размер на 1243,09 лева;
ведно с дължимите лихви за забава в размер на 1171,81 лева, считано от
17.04.2024 година до 10.10.2024 година,
3. 43 508 лева обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи),
представляващи дължимо обезщетение по чл. 234 от ЗМВР,
ведно с лихвите за забава от 17.04.2024 година до 10.10.2024 година в
общ размер на 2930,16 лева.
4. 13052,40 лева обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи),
представляващи обезщетение, което би получил при възстановяване на
длъжност в МВР,
ведно с лихвите за забава от 17.04.2024 година до 10.10.2024 година в
общ размер 879,04 лева.
5. 3830 лева обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи),
представляващи награда при ежегодни награждавания на ненаказани
служители от Министъра на вътрешните работи, която се получава винаги, ако
не е наказан, както следва: за 2019 година в размер на 480 лева; за 2020 година
в размер на 500 лева; за 2021 година в размер на 650 лева; за 2022 година в
размер на 1200 лева; за 2023 година в размер на 1000 лева;
ведно със законната лихва за забава в размер 257,94 лева от 17.04.2024
година до 10.10.2024 година,
7. 414,90 лева обезщетение за имуществени вреди за периода от месец
март 2018 година до август 2021 година, произтичащи от платени от ищеца
здравни осигуровки за този период,
ІІІ. Претенция по чл. 2, ал.1, т.7 от ЗОДОВ общо в размер на 22 414.40
лева, от които:
21 000 лева на основание чл. 2, ал.1, т.7 от ЗОДОВ, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вради вследствие
10
незаконосъобразно използване на СРС по сл.д. № 38/ 2017 г. на ОСлСл –
Ловеч, при ОП – Ловеч, ведно със законната лихва от предявяване на иска
10.10.2024 година до окончателно плащане на сумата.
1 414.30 лева представляваща законна лихва върху горната сума за
периода от 17.04.2024 година до 10.10.2024 година;
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата, чрез процесуалния си
субституент, отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В този смисъл за да бъде ангажирана отговорността на Държавата, чрез
Прокуратурата на РБългария, следва да бъдат налице кумулативно следните
материално-правни предпоставки - вреда, причинена на ищеца; тя да е
настъпила вследствие на обвинение в извършване, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това,
че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано, както и наличие на пряка причинна връзка между обвинението
и настъпилата вреда.
В конкретния случай ищецът твърди, че вредата, чието обещетение се
претендира, е била нанесена от обвинение в извършване на престъпление, по
което впоследствие е оправдан, като наказателното производство е
продължило от 13.02.2018 година до 17.04.2024 година.
Безспорно по делото е установено, че наказателното производство е
било образувано на 14.02.2018 година с постановление на ОП – Ловеч, с което
ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 252, ал.
2, вр. ал.1, пр. 1 и 3 Наказателния кодекс и в тази връзка – задържан с
постановление от същата дата на Окръжна прокуратура Ловеч за срок 72 часа.
На 16.02.2018 година марката за неотклонение е изменена в „Домашен арест“,
а впоследствие на 09.05.2018 година в „Парчина гаранция“ - 10 000 лева.
11
Установява се, че Т. Р. е оправдан по повдигнатото му обвинение с
присъда от 11.03.2024 година, влязла в сила на 17.04.2024 година. Общо
наказателното производство е продължило шест години и два месеца. В този
смисъл е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на
държавата по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Непосредствени вреди
са тези, които по време и място следват противоправния резултат. Преките
вреди обосновават причинната връзка между противоправността на
поведението на делинквента и вредите.
По отношение на неимуществените вреди, претендирани на основание
чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на
обезщетението на неимуществени вреди, съдът следва да съобрази
конкретните обстоятелства по всеки отделен случай: естеството и тежестта на
твърдените неимуществени вреди (изживян стрес, тревожност, отрицателни
емоции и чувство на несправедливост), продължителност на образуваното от
14.02.2018 година до 17.04.2024 година; причината за тази продължителност;
има ли разгласяване чрез медиите; има или влошаване на здравословното
състояние; конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му
– семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата
относими към характера на увреждането; прояви на съпричиняване на вредите
от увредения; всички други факти, които са наведени като основание на
исковете или като защита срещу тях, които са свързани изтърпените
неблагоприятни последици от незаконното наказателно производство.
В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че
наказателното производство против ищеца е образувано на 14.02.2018 година.
Обвинителният акт е внесен в съда на 19.05.2021 година по който е образувано
НОХД № 229/ 2021 година. Случаят е отразен в електронна медия, без
споменаване на името на ищеца, само фактът, че се касае за бивш полицай.
Оправдателната присъда е постановена на 11.04.2024 година при
съобразяване решение на СЕС по дело С-27/ 2022 постановено по
преюдициално запитване на ВКС, в което е прието, че извършеното деяние не
е престъпление.
12
Междувременно, тъй като Т. Р. е заемал длъжността „Младши инспектор
– старши полицай в група Охранителна полиция към РУ „Червен бряг“ със
Заповед № УРИ 316з-725/ 28.02.2019 година на Директора на Областна
дирекция МВР – Плевен, връчена му на 14.03.2019 година бил дисциплинарно
уволнен и служебното му правоотноше било прекратено “ на основание чл.
194, ал.2, т. 4, чл. 197, ал., т.6 във връзка с чл. 203, ал.1, т.13, чл. 204, т. 3 и чл.
226, ал.1, т.8 от ЗМВР.
От депозираните по делото гласни доказателства и заключението на
съдебно-писхологичната експертиза е видно, че през процесния период
ищецът се променил, като от активен и комуникативен, станал затворен,
раздразнителен, избухлив, не желаел върши нищо, нямал планове за
бъдещето, тежко изживявал невъзможността да осигури средства за издръжка
на семейството си.
От назначената съдебно-психологична експертиза е видно, че ищецът е
претърпял травматичен стрес, дискомфорт и негативни емоционални
преживявания по време на продължителния процес, които от своя страна са
породили тревожност, безпокойство, несигурност, отчаяние. Засегнати били
базисни характеристики на личността на освидателствания и важни пунктове
в ценностната му система - отговорност за бъдещето на детето, социален
статус, престиж и т. н. Експертът е посочил, че това е в рамките на
нормалното при такива обстоятелства, като към момента на изготвяне на
експертизата не се отчитат данни за траен значим спад в цялостното социално
функциониране ищеца и същият притежава нужния ресурс - личен и на
социалната среда, да включи травматичното събитие в личния си опит и да
продължи живота си напред.
От приложеното към наказателното производство свидетелство за
съдимост е видно, че Р. е бил неосъждан.
Съдът като съобрази всички тези обстоятелства: естеството на
неимуществените вреди; продължителността на производството, образувано
по искане на ответника, през време на което ищецът е търпял негативни
преживявания; времетраенето на задържането; начина по който е направено;
вида и времетраенето на взетата по отношение на него мярка за неотклонение;
фактът, че се касае за тежко умишлено престъпление, а ищецът е бил
неосъждан; професията, която е упражнявал; разгласяването на случая по е-
13
медия, макар и без споменаване на името, счита, че справедливото
обезщетение е в размер на 20 000 лева.
Предвид изложените съображения настоящата инстанция счита, че
предявеният иск за неимуществени вреди по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е
основателен и доказан до размер на сумата от 20 000 лева, ведно със законната
лихва от дата на предявяване на иска - 10.10.2024 година до окончателно
изплащане на сумата. За горницата над 20 000 лв. до пълния претендиран
размер от 100 000 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предявен е и иск за присъждане на обезщетение за забава върху
претендираната главница в размер на 3 367.38 лева за периода 17.04.2024
година до 10.10.2024 година. С оглед акцесорния характер на тази претенция и
частичната основателност на главния иск, същата е основателна и доказана до
размер на сумата от 1 346.95 лева (калкулатор законна лихва). В останалата
част до пълния претендиран размер, като неоснователен и недоказан искът
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за имуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ.
Ищецът претендира общо 277 305.80 лева имуществени вреди
(пропуснати ползи и загуби).
По претенциите в размер на:
195 601.09 лева (пропуснати ползи), от които:
73 477,93 лева, представляващи основното възнаграждение,
допълнително възнаграждение с постоянен характер за прослужено време,
допълнително възнаграждение с постоянен характер за специфични служебни
дейности, допълнително възнаграждение за постигнати резултати в
максимален размер по чл. 178, ал.1, т.5 от ЗМВР, суми за храна по чл. 181, ал.
1 от ЗМВР, ДОО 66% и здравни осигуровки за периода от месец февруари
2018 година до месец април 2024 година, ведно със законните лихви за забава
върху всяка сума от 17.04.2024 г. до 10.10.2024 година, съответно в размер на
2722,67 лева, 1089,06 лева, 127,96 лева, 80,82 лева, 293,57 лева, 2600,19 и
315,17 лева, както и законната лихва от предявяване на иска до окончателното
плащане.
17 399,41 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди
14
(пропуснати ползи) от неизползван платен годишен отпуск по чл. 189, ал. 1, т.
1 и т. 2 във връзка ал. 6 от ЗМВР за периода от уволнението 2018 година до
влизане в сила на оправдателна присъда 2024 година, ведно с дължимите
лихви за забава в размер на 1171,81 лева, считано от 17.04.2024 година до
10.10.2024 година, както и законната лихва от предявяване на иска до
окончателното плащане.
43 508 лева обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи),
представляващи дължимо обезщетение по чл. 234 от ЗМВР, ведно с лихвите за
забава от 17.04.2024 година до 10.10.2024 година в общ размер на 2930,16
лева, както и законната лихва от предявяване на иска до окончателното
плащане.
13052,40 лева обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи),
представляващи обезщетение, което би получил при възстановяване на
длъжност в МВР, ведно с лихвите за забава от 17.04.2024 година до 10.10.2024
година в общ размер 879,04 лева, както и законната лихва от предявяване на
иска до окончателното плащане.
3830 лева обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи),
представляващи награда при ежегодни награждавания на ненаказани
служители от Министъра на вътрешните работи, която се получава винаги, ако
не е наказан, ведно със законната лихва за забава в размер 257,94 лева от
17.04.2024 година до 10.10.2024 година, както и законната лихва от
предявяване на иска до окончателното плащане.
Така заявените претенции представляват пропуснати ползи.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. на ВКС по тълк. д.
№ 3/2021 г., и Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по тълк. д.
№ 3/2012 г., ОСГТК причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат
доказани със сигурност, т.е. трябва да съществува сигурност за увеличаване на
имуществото на кредитора. Тази сигурност не се предполага, а подлежи на
доказаване.
В конкретния случай, ищецът основава претенции на обстоятелството,
че вследствие на подвигнатото обвинение е бил уволнен, поради което е
пропуснал да получи исковите суми. При проведеното административно
производство, приключило преди оправдателната присъда, оспорването на
15
уволнението е било оставено без уважение. Впоследствие, ищецът е поискал
отмяната на влязлото в сила съдебно решение по повод уволнението му, но
поради изтеклия едногодишен срок, такова е отказано.
В тази връзка следва да се отбележи, че в хода на административното
производство от страна на ищеца не е правено искане за спиране на същото
при някоя от предвидените в чл. 54 АПК хипотези, с оглед воденото срещу
него наказателно производство, при условие, че приема, като единствено
основание за уволнението му повдигнатото му обвинение за престъпление от
общ характер.
Видно от мотивите на заповедта за уволнение дисциплинарното
наказание е било наложено на основание чл. 194, ал.2, т. 4 от ЗМВР -
неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР и чл. 197, ал., т.6 – поради деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата. От мотивите на присъдата се установява, че Р. е извършвал
дейност по кредитиране срещу възнаграждение, но е прието, че тази дейност
не покрива състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение,
след постановеното решение на СЕС и Тълкувателно решение №1/ 15.03.2024
година по т.д. № 1/ 2020 година на ВКС ОСНК. В този смисъл и при
действието на чл. 153 от ЗМВР не може да се приеме, че за доказано по
несъмнен начин от доказателствата по делото, че уволнението на ищеца би
било отменено, той да бъде възстановен на работа и съответно да реализира
сигурен и очакван приход, на което е попречило образуваното срещу него
наказателно производство.
Освен това част от претенциите за допълнително възнаграждение за
постигнати резултати в максимален размер по чл. 178, ал.1, т.5 от ЗМВР;
обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи), представляващи
дължимо обезщетение по чл. 234 от ЗМВР и обезщетение за имуществени
вреди (пропуснати ползи), представляващи награда при ежегодни
награждавания на ненаказани служители от Министъра на вътрешните
работи, не покриват критерия сигурност за увеличаване на имуществото на
ищеца, тъй като те не се предполагат, дори и ищецът да е бил на работа през
процесния период.
Тези съображения се отнасят и за заявената претенция в размер на
16
414,90 лева обезщетение за имуществени вреди за периода от месец март 2018
година до август 2021 година, произтичащи от платени от ищеца здравни
осигуровки за този период. При това положение искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на претенцията в размер на 3500 лева обезщетение за
имуществени вреди, представляващи адвокатско възнаграждение по 4 броя
договори за правна помощ по НОХД 229/2021 г. на ОС – Ловеч и следствено
дело № 38/2017 година на ОСлО Ловеч. От приложените по делото
доказателства се установява, че тази сума е платена от ищеца по повод
осъществената адвокатска защита по воденото срещу него наказателно
производство, поради което искът следва да бъде уважен.
Като акцесорна претенция е заявено и обезщетение за забава в размер на
сумата 235,71 лева, представляваща законната лихва върху главницата за
периода от 17.04.2024 година до 10.10.2024 година, както и законната лихва от
датата на исковата молба – 10.10.2024 година до окончателното плащане. С
уважаването на главния иск, следва да бъдат уважени и акцесорните
претенции за лихви.
По отношение на иска предявен на основание по чл. 2, ал.1, т.7 от
ЗОДОВ за сумата в общ размер 22 414.40 лева, от които:
21 000 лева на основание чл. 2, ал.1, т.7 от ЗОДОВ, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
незаконосъобразно използване на СРС по сл.д. № 38/ 2017 г. на ОСлСл –
Ловеч, при ОП – Ловеч, ведно със законната лихва от предявяване на иска
10.10.2024 година до окончателно плащане на сумата.
1 414.30 лева представляваща законна лихва върху горната сума за
периода от 17.04.2024 година до 10.10.2024 година;
За да се ангажира отговорността на съответния правозащитен орган по
чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ, е необходимо да се установи при пълно главно
доказаване, че използването на СРС спрямо ищеца е било в нарушение на
закона. В този смисъл, отговорността не може да бъде анагжирана винаги
когато не се установи съпричастност на лицето към деянието, за което се
извършва проверката и се прилагат СРС.
В конкретния случай в исковата молба не са наведени доводи за
17
незаконност на използването на СРС спрямо него, с оглед факта на
незаконното обвинение.
За пълнота следва да се отбележи, че от събраните по делото
доказателства се установява, че са били налице материалноправните
предпоставки за отправяне на искане за използване на СРС с оглед
разпоредбата на чл. 12, ал.1 от ЗСРС. Престъплението, за което са били налице
данни, обосноваващи извода, че се подготвя, извършва или е извършено тежко
умишлено, попада в обхвата на чл. 3, ал. 1 от ЗСРС, и в този смисъл е
допустимо. Искането, направено от компетентен органи до компетентен съд,
отговаря на изискванията на чл. 14 от ЗСРС.
Предвид изложеното искът се явява неоснователен и недоказан и следва
да бъде отхвърлен.
При този изход от главния иск, неоснователна и недоказана е и
претенцията за лихви.
Предвид изхода от спора на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът
следва да бъде следва да заплати на ищцеца пълният размер на сторените
разноски по производството и внесената държавна такса, а заплатеното
адвокатско възнаграждение - съразмерно с уважената част от иска (чл. 10, ал.
3 ЗОДОВ). Ищецът е заплатил 10 лв. държавна такса, която следва да се
разпредели в тежест на ответника (чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ). Претендирано
е адвокатско възнагражедние по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер общо на
23 600 лева, съответно 12 650 лева по иска за имуществени вреди по чл. 2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ; 8 650 лева по иска за неимуществени вреди по чл. 2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ и 2 300 лева за иска по чл. 2, ал.1, т.7 от ЗОДОВ. Съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал.3, изр. 2 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати
направените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от иска. В случая по исковата претенция по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
следва да бъде заплатено възнаграждение в размер на 2 321.22 лева, за
неимуществените вреди и 673.57 лева за имуществените.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, град С,
18
бул. “****” № 2, на основание чл. 2, т.3 от ЗОДОВ да заплати на Т. Ц. Р., ЕГН
**********, адрес: град Л., ул. „*****“ ***** сумата от 20 000 (двадесет
хиляди) лева, претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно
обвинение за умишлено престъпление по чл. 252, ал.2, вр. ал1, пр. 1 и 3 от НК
и по чл. 339, ал.1 от ТК, по което е бил оправдан с Присъда № 4/ 11.03.2024
година по НОХД № 229/ 2021 г. по описа на ОС – Ловеч, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 10.10.2024 г. до окончателното й
изплащане, като искът в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) лева до пълния
претендиран размер от 100 000 лева, като неоснователен и недоказан
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с горните
данни, да заплати на Т. Ц. Р., с горните данни, сумата от 1 346.95 (хиляда
триста четиридесет и шест 0. 95) лева законна лихва върху горната сума, за
периода 17.04.2024 година до 10.10.2024 година, като искът до пълния размер
от 3 367.38 лева за същия период, като неоснователен и недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с горните
данни, да заплати на Т. Ц. Р., с горните данни, сумата от 3 500 (три хиляди и
петстотин) лева, претърпени имуществени вреди – платено адвокатско
възнаграждение по НОХД № 229/ 2021 г. по описа на ОС – Ловеч, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2024 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с горните
данни, да заплати на Т. Ц. Р., с горните данни, сумата от 235.71 лева законна
лихва върху горната сума за периода 17.04.2024 година до 10.10.2024 година.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения на основание
чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от Т. Ц. Р., с горните данни, против
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с горните данни, иск за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди (пропуснати
ползи и загуби), вследствие незаконно обвинение за умишлено престъпление
по чл. 252, ал.2, вр. ал1, пр. 1 и 3 от НК и по чл. 339, ал.1 от ТК, по което е бил
оправдан с Присъда № 4/ 11.03.2024 година по НОХД № 229/ 2021 г. по описа
на ОС – Ловеч, както следва:
1. 195 601.09 лева (пропуснати ползи), както следва:
19
- 73 477,93 лева, представляващи общ размер на основното
възнаграждение за периода от месец февруари 2018 година до месец април
2024 година;
- 29 338,79 лева - общ размер на допълнително възнаграждение с
постоянен характер за прослужено време за същия период;
- 3 508,43 лева – общ размер на допълнително възнаграждение с
постоянен характер за специфични служебни дейности за този период;
- 2 180 лева – общ размер на допълнително възнаграждение за
постигнати резултати в максимален размер по чл. 178, ал.1, т.5 от ЗМВР за
същия период;
- 8 422,41 лева – общ размер на суми за храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР;
- 70174,10 лева за ДОО 66%;
- 8499,43 лева - здравни осигуровки за същия период,
- ведно със законните лихви за забава върху всяка сума от 17.04.2024 г.
до 10.10.2024 година, съответно в размер на 2722,67 лева, 1089,06 лева, 127,96
лева, 80,82 лева, 293,57 лева, 2600,19 и 315,17 лева.
2. 17 399,41 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди
(пропуснати ползи) от неизползван платен годишен отпуск по чл. 189, ал. 1, т.
1 и т. 2 във връзка ал. 6 от ЗМВР в размер, за периода от уволнението 2018
година до влизане в сила на оправдателна присъда 2024 година, както следва:
за 2018 година - 10 дни в размер на сумата 554,25 лева;за 2019 година - 32 дни
в размер на сумата 1971,05 лева; за 2020 година - 40 дни в размер на сумата
2701,14 лева; за 2021 година - 40 дни в размер на сумата 3093,14 лева; за 2022
година - 40 дни в размер на сумата 3693,14 лева; за 2023 година - 40 дни в
размер на 4143,60 лева; за 2024 година 12 дни в размер на 1243,09 лева;
ведно с дължимите лихви за забава в размер на 1171,81 лева, считано от
17.04.2024 година до 10.10.2024 година,
3. 43 508 лева обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи),
представляващи дължимо обезщетение по чл. 234 от ЗМВР,
ведно с лихвите за забава от 17.04.2024 година до 10.10.2024 година в
общ размер на 2930,16 лева.
4. 13052,40 лева обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи),
20
представляващи обезщетение, което би получил при възстановяване на
длъжност в МВР,
ведно с лихвите за забава от 17.04.2024 година до 10.10.2024 година в
общ размер 879,04 лева.
5. 3830 лева обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи),
представляващи награда при ежегодни награждавания на ненаказани
служители от Министъра на вътрешните работи, която се получава винаги, ако
не е наказан, както следва: за 2019 година в размер на 480 лева; за 2020 година
в размер на 500 лева; за 2021 година в размер на 650 лева; за 2022 година в
размер на 1200 лева; за 2023 година в размер на 1000 лева;
ведно със законната лихва за забава в размер 257,94 лева от 17.04.2024
година до 10.10.2024 година,
6. 414,90 лева обезщетение за имуществени вреди за периода от месец
март 2018 година до август 2021 година, произтичащи от платени от ищеца
здравни осигуровки за този период.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения на основание
чл. 2, ал.1, т.7 от ЗОДОВ от Т. Ц. Р., с горните данни, против
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с горните данни, иск за
заплащане на сумата 21 000 лева на основание чл. 2, ал.1, т.7 от ЗОДОВ,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие
незаконосъобразно използване на СРС по сл.д. № 38/ 2017 г. на ОСлСл –
Ловеч, при ОП – Ловеч, ведно със законната лихва от предявяване на иска
10.10.2024 година до окончателно плащане на сумата, както и сумата от
1 414.30 лева представляваща законна лихва върху главницата за периода от
17.04.2024 година до 10.10.2024 година.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с горните
данни, да заплати на Т. Ц. Р., с горните данни, направените по делото разноски
в размер на 10 (десет) лева внесена д.т.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с горните
данни, да заплати на адв. Г. П. Г. – САК, град С, ул. „******“ № ****, на
основание чл. 38 от ЗАдв възнаграждение в размер на 2 994.79 лева, съобразно
уважения размер. , както и
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в
21
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
22