Р Е Ш Е Н И Е
Номер ….
25.05.2021 г. Град
С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 28.04 Година 2021
в публичното заседание, в следния
състав:
Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2. ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Стойка Иванова,
като разгледа докладваното от
съдията - докладчик ТРИФОН МИНЧЕВ въззивно
търговско дело № 1045 по описа за 2021 година, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.
258 от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба на Д.З. АД против решение № 260172/18.12.2020г., постановено по
гр.д. № 737/2020г. по описа на Районен съд – гр. К., с което е осъдено ЗД “Д.З.“
АД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на
управление гр.С.,***, да заплати на С.Д.К., с ЕГН-********** ***, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 2500 лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - морални болки и страдания, следствие смъртта на брат й Б.Д.Г., починал
на 26.02.2017г. вследствие на ПТП на 22.02.2017г., виновно причинено от М.С.В.,
с ЕГН-********** като водач на товарен автомобил марка „Мерцедес“ модел“
В законния срок е постъпил писмен
отговор от страна на въззиваемия, с който се взима становище, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените
във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото.
Въззивният съд след като обсъди
установените по делото обстоятелства, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ
вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД..
От
заверено копие на Присъда
№4/28.01.2020 г., постановена по н.о.х.д.№525/2019 г. по описа на Окръжен съд-С.З.
се установява, че М.С.В., с ЕГН -********** е признат за виновен за това, че на
22.02.2017 г. в гр.К., на бул.“**“ в района на кръстовището с пътен възел
„Арсенал“, при
управление на МПС - товарен автомобил с марка „Мерцедес“ модел“2541 Л АКТРОС“ с
рег.№***, нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП, в частност чл.50,
ал.1 от ЗДвП, чл.46, ал.2 от ППЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП по непредпазливост, е
причинил смъртта на Б.Д.Г. роден на ***
г. и на основание чл.343а, ал.1, б.“б“ вр. с чл.343,
ал.1, б“в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр.с чл.373, ал.2
от НПК във вр. чл.58а, ал.4 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК и чл.54
от НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година като наказанието е отложено за
изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Не е
спорно, че постановената по н.о.х.д.№525/2019 г. по описа на Окръжен съд-С.З. по
описа на ОС-С.З. присъда е влязла в законна сила.
По
делото са представени заверени копия на констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 22.02.2017 г., обвинителен акт №701/2017 от 11.12.2019 г. по
преписка №701/2017 г. на ОП-С.З. по обвинението на М.С.В. от гр.М.,
От
приетото по делото заверено копие на удостоверение №36/07.01.2019 г. на Община К.,
от което е видно, че Б.Д.Г., с ЕГН-********** е брат на С.Д.К., с
ЕГН-**********.
По
делото е назначена съдебна-автотехническа експертиза с депозирано
заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема. Съгласно
заключението ПТП е настъпило в населено място-гр.К., по бул.“**“, който е широк
14.80 м. и се състои от по две ленти за движение във всяка посока, в зоната на
кръстовището /произшествието/ е без
налична хоризонтална маркировка. Изходящото /локално/ платно на ПП-1-6 за вход
към гр.К. е ориентирано в посока изток-запад. В западния край на локалната
лента /по посоката на движение на товарната композиция/ е наличен пътен знак
„Б2“-Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“. На дадения участък от
пътя липсват ограждения и пътна маркировка. Велосипедистът Б.Д.Г. се е движел
от север на юг, от прилежащата улица на бул.“**“ и на описания участък, на
който е настъпило ПТП-то, навлиза от източния край на булеварда т.е. навлиза в
срещуположната лента за движение /насрещната лента на движение/, която не е
предназначена за него. Водачът на велосипеда навлиза от дясно на водача на
товарния автомобил „Мерцедес 2541 Актрос“ рег.№***- от срещуположната лента за
движение на бул.“**“, която не е предназначена за него и това е втората
техническа причина за настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка.
Мястото на първоначалното съприкосновение се намира около 8.00-8.20 м. северно
от линията на ориентира и на 3.00-3.20 м. западно от нея. Средната скорост на
движение на товарния автомобил от момента на потеглянето от пътния знак до
удара е възлизала на 7.5 км./час. Водачът на товарния автомобил е имал
техническа възможност да възприема движението на превозните средства по
булеварда и по улицата, разположена успоредно на нея, при липса на зрителни
прегради и това е една от техническите причини за настъпването на ПТП при
конкретната пътна обстановка, т.е. отклонил е вниманието си и не е възприел
велосипедиста. Велосипедистът не е ползвал каска и сигнална жилетка, има преден
фар на велосипеда, но няма информация дали е имал червен светлоотразител, бели
или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата. Велосипедистът е имал техническа
възможност да следи конкретната пътна обстановка, да се движи със скорост, с
която може да упражнява контрол върху управлението на велосипеда и на базата на
това, същият е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка с товарния
автомобил. Техническата причина за настъпването на конкретното ПТП от страна на
водача на велосипеда е, че същият се е движил неправилно в срещуположната лента
на движение.
От
представеното заверено копие на застрахователна полица №BG/08/
116001932972 от 14.07.2016 г. е видно,
че за товарен автомобил „Мерцедес 2541 Актрос“ рег.№*** е сключен с ответното
дружество ЗАД „Д.З.“ АД договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” със застрахователно покритие от 20.07.2016 г. до
19.07.2017 г.
От
показанията на свидетелите П.Л.К. и К.Н. К., които съдът кредитира, като
логични, преки, преценени и съобразно чл.172 от ГПК с оглед на това, че
близките на ищцата и на пострадалия в най-голяма степен имат непосредствени
впечатленията за отношенията помежду им, се установява, че между ищцата и брат
й Б. е съществувала близка и силна емоционална връзка, която се проявявала през
годините. Те поддържали редовни контакти и загриженост един към друг, особено
след смъртта на съпруга на ищцата през 2004 г., когато Б. Дженков е подкрепял
всячески ищцата и тя разчитала на него. След злополуката тя била много
притеснена за състоянието на брат си и го е посещавала редовно в
болницата. След смъртта му се затворила, плачела и страдала /“…. Виждала съм братът на С.,
Б. много често, защото по поводи на рождени дни на детето и на всички в
семейството на С., съм била винаги при тях, до смъртта на съпруга й… След като
почина К., Б. винаги, когато С. има нужда от мъжка ръка, той идваше да й
помага. Той й беше и брат, и баща. Познавам семейството на Б. и жена му, и
дъщеря му. Два дни след катастрофата мисля, че Б. почина… Х. вземаше С. и
ходеха при брат си Б. в болницата, в гр.С.З.. Докато беше жив и ходиха всеки
ден. След смъртта на Б., С. много плачеше.. загуби едновременно и баща си и
брат си. Тя го имаше и за баща брат си. Много й помагаше, помага й и другия
брат Х.. Не знам с пари, дали са й помагали, но с труд съм виждала, много са й
помагали и Б., и Х.… Б. е идвал всеки месец, идвал е много пъти в месеца.
Вечерно време се виждаме обикновено със С..
От нея знам, тя ми е казвала, че Б. е идвал и й е свършил някаква работа.
Това, че С. е била в болницата при брат си, го знам от мъжа ми, защото ми е
казвал: „Не отивай, защото Софийка е в гр.С.З. при брат си.“..св.П.Л.К.;
„…Нейният брат Б., който ми е вуйчо посещаваха нашия дом, както и ние техния,
по семейни празници и извън семейни празници.. Той много помагаше на майка ми,
винаги й е помагал. Той ми е разказвал как е дошъл в гр.К. ..Първо той е дошъл
а после и другите са дошли да живеят тук. Много е помагал на майка ми. Особено
след като почина баща ми 2004г.. Вуйчо ми идваше по 1-2 пъти в месеца, понякога
и повече. Различно беше, според причините. На майка помагаше, след като татко
почина.. основно неща, които са свързани с мъжка работа…. Майка ходеше в болницата при вуйчо ми Б., заедно с другия ми
вуйчо, защото нямаше превоз. Основно, което ми направи впечатление, че тя много
се затвори, не е много словоохотлива, не говори, виждала съм я да плаче.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
При констатираната
допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
В
конкретния случай въззивника обжалва постановеното от пръвоинстанционния съд
решение в осъдителната му част, поради което решението в останалата отхвърлителна
част е влязло в сила.
По
възраженията на въззивника:
На
първо място се сочи, че ищеца няма право на обезщетение за неимуществени вреди във
връзка със смъртта на пострадалото лице.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, както и указанията, дадени в ТР № 1/2016 г. С него е разширен кръга на
лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва
да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото.
В конкретния случай
искът е предявен от ищеца - сестра, която твърди особено близки отношения с
починалия й брат. Съдът намира, че от показанията на двамата свидетели П.Л.К. и К.Н. К. не се установява, че между ищцата
и брат й - починалият при процесното ПТП е съществувала такава изключителна
връзка помежду им, която да излиза извън рамките на общоприетата за брат и
сестра. От показанията се установява, че ищцата и брат й са поддържали редовно
контакт помежду си помагали си взаимно, посещавали са се по различни поводи, което
е характерно за такъв вид родственици, което обаче не сочи на висок интензитет
на моралните болки и страдания, надхвърлящи обичайните в подобна ситуация. Ищцата
и брат й, починалия Б.Д.Г. не са живеели в едно
домакинство, дори не са живели в един и същи град. Не се установява между ищцата и брат й да е
била налице изключителна връзка надхвърляща обичайна такава. Нормално е ищцата
и брат й да са се посещавали един друг, по различни поводи и причини, но това
обстоятелство говори за едни нормални отношения между брат и сестра.
Действително, при такъв
инцидент като настоящия със смъртен изход се оказва негативно въздействие върху
наследниците на починалия, свързано с болки и страдания от загубата на близък,
от погребението и неговата липса, накърняване на физически и нравствени
ценности.
Свидетелските показания, че ищцата
се е почувствала зле вследствие смъртта на нейния брат, не доказва твърденията
за изключителна близост. Това е нормална реакция при почти всяка загуба на
близък роднина, но това обстоятелство не е категорията на тези, които да
разкриват изключително дълбока връзка между брат и сестра.
От показанията на свидетелите
който установяват, че ищцата и пострадалия били в близки отношения, като брат и
сестра, не може да се направи извода за по - особена близост в отношенията им,
а едни нормални взаимоотношения помежду им. Факта, че са си помагали, посещавали
са се по различни поводи, съвсем не разкрива отношенията, които са изключителни
по смисъла на ТР на ВКС. Ищцата и брат й са подържали нормални отношения и
контакти помежду си. Споделя ли са моменти от ежедневието си, което обаче е
характерно за много семейства.
По изложените съображения съдът
намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че
отношенията между починалия и ищцата са се характеризирали с особена
изключителна връзка, надхвърляща обичайната такава, която да е прекъсната с
неговата смърт. Изключителни обстоятелства биха били налице ако по някакви житейски
причини тези родственици биха заместили най-близките такива, каквито
в случая не са налице, особено като се има предвид възрастта на ищцата и
покойния й брат.
Ето защо съдът
намира, че въззивната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Постановеното решение в обжалваната му част следва да бъде отменено като
неправилно и предявения иск отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед на изложените по – горе мотиви съдът
намира, че не следва да обсъжда останалите направени възражения на въззивника
във въззивната жалба.
По разноските: при този изход на делото следва да бъде отменено и решението
в частта за разноските относно присъденото
адв. възнаграждение на ищеца в размер на 290 лв. и присъдената държавна такса в
размер на 100 лв.. На
въззивника следва да се присъдят разноски в размер на още 227,25 лв. направени
пред първата инстанция и 175 лв. пред настоящата инстанция /за държ. такса и
юрисконсултско възнаграждение/.
С оглед цената на иска в
размер на 5000 лв., настоящето въззивно решение не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260172/18.12.2020г., постановено по гр.д. №
737/2020г. по описа на Районен съд – гр. К. В ЧАСТТА В КОЯТО Е осъдено ЗД “Д.З.“
АД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на
управление гр.С.,***, да заплати на С.Д.К., с ЕГН-********** ***, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания, следствие
смъртта на брат й Б.Д.Г., починал на 26.02.2017 г. вследствие на ПТП
на 22.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 15.04.2020 г. до
окончателното изплащане, както и в
частта му за разноските относно присъденото в полза на ищеца адв.
възнаграждение в размер на 290 лв. и присъдената в полза на КРС държавна такса
в размер на 100 лв..
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д.К., с ЕГН-********** *** против ЗД “Д.З.“ АД, с ЕИК:***
със седалище и адрес на управление гр.С.,***,
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, с който ищецът моли ответникът да му
заплати сумата 2 500 лв. (две хиляди и
петстотин лева), представляващо обезщетение за неимуществени вреди, морални
болки и страдания, следствие смъртта на брат й Б.Д.Г., починал на
26.02.2017 г. вследствие на ПТП на 22.02.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от 15.04.2020 г. до
окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.Д.К.,
ЕГН ********** *** да заплати на ЗД “Д.З.“ АД, с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.С.,***,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 402,25
лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.