Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262
гр. Сливен, 23. 11. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на десети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 350 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Н.Г.П. с ЕГН: **********,***,
подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/
№ 22-0804-000556 от 06.09.2022 г., издадена от Началник Сектор към ОД на МВР–
Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, с която на оспорващия, на основание чл. 171,
т. 1, б. „б” от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/– временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано
от 22:56:33 часа на 05.09.2022 г., а именно за 365 дни.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна. Счита, че: заповедта не отговаря на задължителните
изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - не са налице фактическите и правни
основания за издаване на акта; административният орган е допуснал съществено
нарушение на административнопроизводствените правила - в диспозитива на акта не
е посочено правното основание за налагане на санкцията; към датата на връчване
на заповедта - 27.09.2022 г., е налице липса на основание, тъй като с влязъл в
сила от 19.09.2022 г. съдебен акт по НОХД № 1031 / 2022 г. по описа на Районен
съд – Сливен, въпросът за отговорността му е решен. Моли оспорената заповед да
бъде отменена. Претендира присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
явява лично и с упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата на изложените в
нея основания.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становището на оспорващия, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № 343з-3031 от 31.12.2021 г. на Директора
на ОД на МВР– Сливен, Началникът на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР –
Сливен, е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 171,
т. 1 от ЗДвП.
На 06.09.2022 г. на оспорващия П. е съставен от
служител на ОД на МВР – Сливен, Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ Серия GA № 757857, връчен му на същата дата, за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за това че на 05.09.2022 г. около 22:57 часа в г. С.,
по у. „Г. С.“, е управлявал лек автомобил с Рег. № ******** с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 1,53 промила алкохол в издишания от водача въздух,
установена с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARDM 0202. На П.
е бил издаден талон за медицинско изследване № 098126, в който е отразено, че
лицето отказва да се подложи на изследване. Със съставянето на АУАН са отнети:
СУМПС № ********* и Контролен талон № *******.
Въз основа на съставения АУАН, на 06.09.2022 г. от Началник
Сектор към ОД на МВР – Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, е издадена оспорената в
настоящото производство Заповед № 22-0804-000556. С нея на оспорващия Н.П. е
наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП– временно
отнемане СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца, считано от 22:56:33 часа на 05.09.2022 г., а именно за 365 дни. В
мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите в съставения АУАН и е
прието, че П. в качеството на водач на МПС е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, с което
виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
С одобрено от съда на 19.09.2022 г. Споразумение по
НОХД № 1031 / 2022 г. по описа на Районен съд – Сливен /достъпно на интернет
страницата на Районен съд – Сливен/, оспорващият Н.Г.П. се е признал за виновен
в това, че на 05.09.2022 г. в г. С., у. „Г. С.“, е управлявал лек автомобил с Рег.
№ ******** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
1,53 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ с № ARDM 0202– престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК; наложено
му е наказание „л. от с.” за срок от ч. м., чието изпълнение на основание чл.
66, ал. 1 от НК е отложено за и. с. от т. г.; и на основание чл. 343г от НК, му
е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една
година.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на
оспорващия на 27.09.2022 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 28.09.2022 г.
и следователно е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл.
172, ал. 5 от ЗДвП. Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на
оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Спазена е установената от закона форма – актът е
писмен и мотивиран, посочени са фактическите и правни основания за издаването
му. В административното производство, приключило с издаване на оспорената
заповед, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Възраженията на оспорващия, заявени в противоположен смисъл, са
неоснователни.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
В разпоредбата
на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилага принудителна административна мярка– временно отнемане на СУМПС
на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Следователно и с оглед изложените в оспорената заповед
фактически основания, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е
необходимо наличието на следните предпоставки: водачът на МПС да го управлява с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо
средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.
В разглеждания случай посочените в разпоредбата
материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са налице: оспорващият е
бил водач на процесния автомобил, когато е бил спрян за проверка, и след като е
бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, уредът е отчел концентрация
на алкохол в кръвта 1,53 на хиляда. Нарушението е констатирано със съставен АУАН,
който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното. Материалната доказателствена сила на процесния АУАН не
е опровергана в съдебното производство. С проявлението на релевантните факти е
възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната
административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС
на водача. С оглед на изложеното, приложената от административния орган ПАМ е
законосъобразно наложена.
Възражението на оспорващия, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 1031 / 2022
г. по описа на Районен съд – Сливен, въпросът за отговорността му е решен, е
неоснователно.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, действието на
ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС е „до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. Съгласно чл.
190, ал. 2 от ЗДвП, наказанието „лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство“ тече от датата на изземването на свидетелството за
управление. В чл. 20 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина са изброени основанията за отнемане на СУМПС: влезли
в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено
наказание „лишаване от право да се управлява МПС“; заповед за прилагане на
принудителна административна мярка; съставен акт за установяване на
административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи. В чл. 24 от
посочената Наредба са регламентирани основанията за връщане на отнетите
свидетелства за управление, като едно от тях е изтичане на осемнадесетмесечен
срок от отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, за който е установено, че е управлявал МПС след употреба на алкохол– до
решаване на въпроса за отговорността му.
Съвместното тълкуване на горепосочените разпоредби
води до извод, че СУМПС фактически се изземва при установяване на нарушението,
като свидетелството се отнема от водача на МПС, на основание наложената ПАМ, до
влизане в сила на НП, присъда или споразумение, но за не повече от 18 месеца,
като след влизане в сила на НП, присъда или споразумение, отнемането на свидетелството
продължава във връзка с изпълнението на вече наложеното наказание - лишаване от
право да се управлява МПС. Крайният момент, до който отнемането може да
продължи, по аргумент от чл. 24 от Наредбата, е изтичане срока на наложеното
наказание, в случай, че НП, присъда или споразумение влезе в сила в рамките на
18-месечния срок от отнемането, или изтичане на 18-месечен срок от отнемането,
ако в рамките на този срок НП, присъда или споразумение не влезе в сила.
В случая е установено, че със споразумение от
19.09.2022 г. по НОХД оспорващият П. е лишен от право да управлява МПС за срок
от една година, с оглед на което ПАМ следва да се счита за отпаднала на датата
на настъпване на прекратителното условие, с което е обвързано действието й, а
именно - на датата, на която ще изтече срокът на лишаването от право да се
управлява МПС.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.Г.П. с ЕГН: **********,***,
подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0804-000556 от 06.09.2022 г., издадена от Началник Сектор към ОД на МВР – Сливен,
Сектор Пътна полиция Сливен, с която на Н.Г.П., на основание чл. 171, т. 1, б.
„б” от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 22:56:33
часа на 05.09.2022 г., а именно за 365 дни.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: