Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 24.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав,
в публично заседание на пети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 429 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от С.И.Ц. срещу „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД за признаване за установено по отношение на ответното
дружество, че дължи на ищеца сумата от 200,09 лв., представляваща платена без
правно основание цена на електрическа енергия за периода 14.08.2018 г. –
02.11.2018 г. по фактура № **********/01.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.03.2019 г., до окончателното
ѝ изплащане, за която сума е издадена Заповед № 2371/18.03.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4141/2019 г. по
описа на РС Пловдив.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
потребител на електрическа енергия, предоставяна от ответника. Посочено е, че с
писмо от ответника от 01.02.2019 г. бил уведомен, че на 02.11.2018 г. при
извършена проверка било констатирано, че електромерът, който измервал
доставената ел. енергия за обект, находящ се на адрес: гр. Свиленград, бул.
„България” № 71, не отчита консумираната ел енергия. В писмото се твърдяло, че
неотчитането се дължало на обстоятелството, че дисплеят на електромера бил
изгаснал, поради което на основание чл. 48, ал. 1, вр. чл. 51 ПИКЕЕ ответникът
коригирал сметката за ел. енергия на ищеца за периода 14.08.2018 г. –
02.11.2018 г. за 80 дни, като начислил сумата от 200,09 лв., за което била
издадена фактура № **********/01.02.2019 г. За да не бъде прекъснато ел.
захранването в имота му, ищецът заплатил посочената сума. Твърди се, че в
случая липсвала вина на абоната като основна предпоставка за реализиране на
неговата договорна отговорност. Поддържа, че не бил осъществявал достъп до
средството за търговско измерване, като не били налице и доказателства за
осъществявани от негова страна нерегламентирани интервенции. Оспорва, че
ответното дружество не било установило, че процесният електромер е бил изправен
към момента на монтирането му, както и на какво точно се дължи неправилното
отчитане на ел. енергията. Също така не ставало ясно защо конкретно за този
период от 80 дни е коригирана сметката за ел. енергия. Възразява, че нито бил
манипулирал СТИ, нито пък бил потребил количеството ел. енергия, остойностено
съгласно фактурата от 01.02.2019 г. За да се претендира от страна на ответника
заплащане на начислената сума, следвало да бъде налице виновно неизпълнение на
договорните задължения от страна на абоната, установени в общите правила за
продажба на ел. енергия, които изисквали предоставената енергия да е реално
доставена, за да се заплати от потребителя. Също така счита, че след отмяната
на разпоредбите на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ, липсвал
приложил материален закон за преизчисляване на количеството ел. енергия. Поради
това депозирал пред РС Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение. Тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът подал
възражение срещу издадената заповед, за него бил налице правен интерес да
предяви настоящия иск. По тези съображения моли да бъде уважена исковата му
претенция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество, в която излага съображения за неоснователност на
иска. Твърди, че били спазени
всички изисквания на новата правна уредба относно извършването на техническа
проверка и едностранна корекция на сметка за изминал период. При извършена проверка от
служители на „Електроразпределение Юг” ЕАД на електромера, отчитащ доставената
в обекта на ищеца ел. енергия, било констатирано, че е изгорял клемният блок,
като вследствие на това бил изгаснал дисплеят на средството за търговско
измерване. Поради това електромерът спрял да отчита реално доставената ел.
енергия. С оглед горното, счита, че съществувало законово основание
за начисляване на процесната сума, като в конкретния случай приложение намирала
разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ. Периодът от време, за който била извършена
корекцията, бил 80 дни, като не превишавал максималния период от 90 дни. Също
така счита, че нямал задължение да доказва виновно поведение от страна на
ищеца. Излага съображения, че въпросът кой е конкретният извършител на
манипулацията е ирелевантен, защото законовите разпоредби, регламентиращи
преизчислението на количеството електрическа енергия, не съдържали условия за
извършване на корекциите при установено виновно поведение на крайния клиент.
Единственото условие за коригиране на сметката било да бъде установено при
спазване на съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. Според ответника корекционната процедура
имала за цел да възстанови настъпилото имуществено разместване, а не да
ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Възразява,
че в ОУ на ЕВН ЕС имало предвиден ред за уведомяване на клиентите при извършена
корекция, поради което не било налице задължение за крайните снабдители да
изменят общите си условия след измененията на ЗЕ. По тези съображения моли да
бъде отхвърлен предявеният иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищецът е
потребител на електрическа енергия, предоставяна от ответника за имот, находящ
се гр. Свиленград, бул. „България” № 71. От това следва, че страните са
обвързани от сключен при общи условия договор за продажба на ел. енергия. Няма
спор и за това, че процесната сума от 200,09
лв. е била допълнително начислена от ответното дружество като корекция на
сметката на ищеца, за което е издадена фактура № **********/01.02.2019 г.,
вследствие на установено неизмерване на количеството електрическа енергия за периода
14.08.2018 г. – 02.11.2018 г.
В случая не е налице спор и че сумата от
200,09 лв. по фактура № **********/01.02.2019 г. е заплатена на ответното
дружество. В тази връзка са без правно значение възраженията на ответника, че
не било доказано, че именно ищецът е платил процесната сума, доколкото, ако се
твърди, че трето лице е изпълнило задължението, е следвало тази информация да е
отразена в счетоводството му. Предвид липсата на данни в тази връзка и като съобрази
признанието на ответника, че сумата от 200,09 лв. е заплатена, съдът на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил този факт за безспорен и
ненуждаещ се от доказване.
Според констативен протокол за
техническа проверка № 406495/02.11.2018 г., съставен от представители на „Електроразпределение
Юг” ЕАД, електромер № *********, който измервал доставената на ищеца ел.
енергия на адрес на потребление: гр. Свиленград, бул. „България” № 71, бил
демонтиран поради изгорял клемен блок.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
В
практиката на ВКС (Решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на I т. о.,
Решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на II т.о. и Решение №
203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на I т. о.) се приема, че с
изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С
изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като
следва да се приеме, че след изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/2012
г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия и при
доказано изпълнение на задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ.
С
оглед горното, съдът намира, че е допустима едностранната корекция на оператора
след 16.11.2013 г., но при наличието на три предпоставки: 1) предвиждане в общите
условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка; 2) наличието на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия;
3) спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване.
В процесния случай периодът, за който е
извършена едностранната корекция на сметката, е след измененията на чл. 98а от
Закона за енергетиката (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и след
приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети
с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. (обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила от
16.11.2013 г.). Същевременно с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г. нормите на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени. От своя
страна, разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315/21.02.2018
г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, обн. в ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. На
основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК подзаконовият нормативен акт се смята
за отменен от деня на обнародване на съдебното решение, което в случая е
сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г./респ. бр. 97 от 23.11.2018 г. От изложеното следва, че към момента
на извършване на проверката на процесното средство за търговско измерване –
02.11.2018 г., са били действащи единствено нормите на чл. 48-чл.
51 ПИКЕЕ, т. е. в този си вид ПИКЕЕ не изпълняват функцията, които
нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ им възлага. Последната разпоредба предвижда
устройството и експлоатацията на електроенергийната система да се осъществяват
съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата
за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. След отмяната на
разпоредбите на чл. 43, чл. 44 и чл. 47 ПИКЕЕ за доставчика липсват разписани
действащи правила както за реда за извършване на проверките на измервателните
системи с оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена
енергия, така и за оформяне на констатациите от същите. При липса на приети
правила към момента на проверката на процесното СТИ извършването на промяна в
сметките на потребителя за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна
на доставчика на електроенергия се явява без правно основание. За защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка от
страните по договора за продажба на ел. енергия с ПИКЕЕ е предвиден ред за
изготвяне на констативния протокол, гарантиращ обективното установяване на
обстоятелствата, удостоверени в този документ. Поради това, за да възникне субективното материално право
на крайния снабдител за извършване едностранна корекция на сметката на
потребителя, е необходимо да са
спазени формалните изисквания, установени в ПИКЕЕ, като нарушаването на тази
процедура от ответника е основание да се направи извод за основателност на
предявения иск. С оглед
отмяната на разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ от 14.02.2017 г. не са въведени
изисквания, на които да отговаря констативният протокол, поради което не би
могло да се приеме, че са осъществени обстоятелствата, удостоверени в него. Като
се вземе предвид и че към момента на издаване на процесната фактура – 01.02.2019
г., разпоредбите на чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ са били отменени,
следва изводът, че сметката на клиента не би могла да бъде коригирана на
твърдяното от ответника основание.
От всичко изложено следва, че доколкото не са налице
правила, които в пълнота да уреждат установяването на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената ел. енергия, не би могло да се установи дали е
изпълнена третата предпоставка. Въпреки че към момента са приети нови Правила
за измерване на количеството електрическа енергия (обн. ДВ, бр.
35/30.04.2019 г.), след като не им е придадено с изрична разпоредба обратно
действие, същите не била могли да намерят приложение в настоящата хипотеза.
Също така в разглеждания случай не е предвиден в общите
условия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметките. В
чл. 28, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕС е посочено, че продавачът изготвял справка за
дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомявал клиента за сумите, които
последният дължи. Съдът не споделя становището на ответника, че за него не
съществувало задължение да изменя общите си условия, тъй като видно от
правилото на чл. 28, ал. 2 от ОУ не е предвиден подробно разписан ред за
уведомяване на клиента, а само, че трябва да му бъде съобщено за корекцията.
Съдът счита, че за да бъде защитен в пълна степен интересът на потребителя и с
цел обективно установяване на обстоятелствата, водещи до ангажиране
отговорността на абоната, разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ изисква да се
регламентира начин за уведомяване на клиента за отделните етапи на
корекционната процедура, а не само за отправяне на покана за доброволно
изпълнение за допълнително начислената сума. Поради това съдът намира, че не е
изпълнено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като не е предвиден ред
за участие на потребителя в корекционната процедура и защита на неговите права.
Тук е мястото да се отбележи и че ответникът не е
установил при условията на пълно и главно доказване, че допълнителното
количество ел. енергия е изчислено при спазване на разпоредбата на чл. 48, ал.
1, т. 1 ПИКЕЕ (отм.) и остойностено съобразно правилото на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ
(отм.).
Ето
защо, изложеното е достатъчно, за да се уважи предявеният иск. Ищецът установи,
че е заплатил процесната сума на ответника, която се явява платена без
основание, тъй като ответникът не доказа, при негова доказателствена тежест, че
правомерно се е възползвал от правото си да начисли допълнителното количество
ел. енергия за посочения във фактурата период. По тези съображения следва да
бъде признато по отношение на ответника, че дължи на ищеца претендираната сума в размер на 200,09 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.03.2019 г., до окончателното
ѝ изплащане, за която сума е издадена Заповед № 2371/18.03.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4141/2019 г. по
описа на РС Пловдив
Съобразно т. 12
от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в заповедното производство,
следва да се присъдят с решението по исковото производство, като съдът се
произнася с осъдителен диспозитив. В заповедното производство ищецът е направил
разноски на обща стойност 375 лв. За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че ответникът не е направил изрично възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Поради това, с оглед уважаването на иска в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 375 лв. Също така
на ищеца се дължат и сторените разноски за адвокатско възнаграждение и платена
държавна такса в исковото производство. Настоящият състав, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, намира възражението на ответника за
прекомерност на това адвокатско възнаграждение за основателно. Поради това
следва да се редуцира в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на Висшия адвокатски съвет до сумата от 300 лв. Предвид всичко изложено, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и сторените разноски в исковото производство, възлизащи на 325 лв.
Така мотивиран,
РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление:***, че дължи на С.И.Ц., ЕГН: **********, адрес: ***, по иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 200,09 лв., представляваща платена
без правно основание цена на електрическа енергия за периода 14.08.2018 г. –
02.11.2018 г. по фактура № **********/01.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.03.2019 г., до окончателното
ѝ изплащане, за която сума е издадена Заповед № 2371/18.03.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4141/2019 г. по
описа на РС Пловдив.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на С.И.Ц., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 375 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство, и сумата от 325 лв. –
представляваща разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: