РЕШЕНИЕ
№
161
гр.
Враца, 05.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, пети състав, в публично
заседание на 27.05.2020 г. /двадесет и седми май две хиляди и
двадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като
разгледа докладваното от съдия Раденкова адм. дело № 122 по описа на съда за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК,
във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на М.В.И.,
депозирана чрез пълномощника му адв. Д.П. ***, против Заповед № 369з-149/24.01.2020
г. на Директора на ОДМВР - Враца, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта
В жалбата се сочи, че издадената
заповед е неправилна и незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Релевирани са
доводи, че описаната в заповедта фактическа обстановка не отговаря на
действителната такава, с оглед на което неправилно е приложен и материалния
закон при определяне и налагане на дисциплинарното наказание. В съдебно
заседание поддържа изложеното в жалбата и отправя искане заповедта за дисциплинарно
наказание, да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът по оспорването - ОДМВР -
Враца, чрез процесуалния си представител - гл. юрисконсулт Д.П., оспорва жалбата с доводи, че не са допуснати
процесуални нарушения при провеждане на дисциплинарното производство. Поддържа
аргументи, че Началника на РУ е издал устно разпореждане, с което оспорващия,
като пряко подчинен негов служител, е следвало да се съобрази. Моли съда с
решението си да потвърди оспорената заповед. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган
дисциплинарна преписка, както и ДП №2312/2019г. на Районна прокуратура - Враца.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в дисциплинарната преписка и след
служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложената Кадрова справка
рег. № 369р-23144/17.12.2019 г., оспорващият заема длъжността Началник на участък
/КП/ в РУ – Враца към ОДМВР – Враца.
Със Заповед рег. № 369з-2105/20.11.2019
г. Директорът на ОДМВР - Враца е разпоредил да се извърши проверка по реда на
чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, срещу ст. инспектор М.В.И., въз основа на постъпили
данни в Докладна записка рег. № 1795р-29102/14.11.2019 г. на ВПД – Началник РУ –
Враца, относно допуснати от жалбоподателя нарушения на служебната дисциплина,
изразяващи се в неизпълнение на основни задължения залегнали в длъжностната му
характеристика; определен е персонален състав на дисциплинарно разследващ
орган, състоящ се от председател и един член, посочени са задачите – да се
извърши проверка за изясняване на постъпили данни, за допуснати от ст.
инспектор М.И. дисциплинарни нарушения и е указан срок, в който комисията в
писмена справка следва да докладва резултата от проверката – 19.12.2019 г. В
цитираната Докладна записка е посочено, че на 12.11.2019 г. около 22:25 часа,
ВПД Началника на РУ – Враца бил уведомен от дежурния ОДЧ за извършено
криминално престъпление – въоръжен грабеж в с. Горно Пещене, при което разпоредил
на дежурния да уведоми жалбоподателя, в качеството му на Началник Участък –
Дъбника, в чийто район е извършеното престъпление, да определи служители и
съвместно с тях да посетят местопроизшествието. След десетина минути лично се обадил на И. и
го попитал каква организация е създал и кои служители ще посетят сигнала. След
като му отговорил кои двама служители ще посетят сигнала, единия от които
обслужва района на с. Горно Пещене, ВПД Началника на РУ-Враца разпоредил на И.
да посети местопроизшествието заедно с тях, тъй като се касае за извършено
тежко криминално престъпление, при което същия отказал с мотива, че нямало
какво да прави там.
В докладната е посочено още, че едни
от основните длъжностни задължения, съгласно типова длъжностна характеристика
на началник Участък при РУ на ОДМВР са непосредствено да ръководи
оперативно-издирвателната дейност в участъка, в съответствие с нормативните
документи, както и лично да участва при случаи с фактическа и правна сложност в
провеждането на ОИМ, да оказва методическа и практическа помощ по случаи с правна
и фактическа сложност и обществен резонанс.
Жалбоподателят е запознат със
заповедта на 04.12.2019 г., което е видно от отбелязването върху нея.
Във връзка с възникнала необходимост
от изясняване на допълнителни факти и обстоятелства по случая, с Докладна рег.
№ 369р-23243/18.12.2019 г., комисията е поискала удължаване на срока на
проверката и със Заповед рег. № 369з-2319/19.12.2019 г. на Директора на ОДМВР –
Враца, срокът бил удължен до 10.01.2020 г. С новата заповед жалбоподателят е
запознат на 30.12.2019 г., видно от отбелязването върху нея.
В указания в заповедта срок Комисията
е извършила възложената проверка, като е обективирала констатациите и
заключенията си от нея в подписана от членовете й справка рег. № 369р-762/10.01.2020
г. В справката в хронологичен ред са посочени всички факти и обстоятелства,
които са установени, както и действията, които са предприети по изясняване на
случая. В хода на проверката са снети сведения от шестима служители, в това
число и от жалбоподателя с рег. № 369р-22207/04.12.2019 г., в което същият излага
доводи, че изнесеното в докладната записка на гл. инспектор И.Г. не отговаря на
истината. Посочва, че наистина е провел телефонен разговор с ВПД Началник РУ –
Враца, в който го информирал за създадената организация след получаването на
сигнала за грабежа и кои двама служители ще посетят местопроизшествието. На
въпрос на началника защо не отиде с тях му отговорил, че към момента по негова
преценка това не е необходимо, тъй като информацията за деянието е оскъдна и се
е разбрал със служителите като пристигнат на място да му докладват и ако е
необходимо да изпрати допълнителни сили. Разговорът приключил с думите на ВПД
началника на РУ – Враца „Добре да знаеш, че съм ти казал“.
След анализ на събраните в хода на
проверката доказателства, съдържащи се в документи, писмени обяснения и
сведения, Комисията е направила извод, че информацията съдържаща се в Докладна
записка рег. № 1795р-29102/14.11.2019 г. за извършено дисциплинарно нарушение
от страна на ст. инспектор М. И. се потвърждава. Посочено е, че непосещаването
на местопроизшествие – въоръжен грабеж представлява неизпълнение на служебните задължения
и на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от
същия закон е предложено да му бъде наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от шест месеца.
Жалбоподателят е запознат с
резултатите от проверката, обективирани в Справката на 13.01.2020 г. – л. 27
гръб.
На същата дата на И. е предоставена
възможност с Покана рег. № 369р-829/13.01.2020 г. в 24 часов срок да даде
писмени обяснения във връзка с установените данни за извършено от него
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР,
съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от същия закон. Поканата съдържа
указания, че ако в посочения в нея срок не бъдат представени писмени обяснения
или възражения, това ще се счита за отказ по зависещи от служителя причини.
С Протокол рег. № 369р-1214/17.01.2020
г. е установено, че до 12:00 часа на 17.01.2020 г. в деловодната система ЦАИСДО
на ОДМВР – Враца не е постъпвало допълнително писмено обяснение от М.В.И. по
повод водената срещу него проверка.
Директорът на ОДМВР – Враца е запознат
със Справката от проверката на 20.01.2020 г., видно от резолюцията „Съгласен“ с
подпис върху нея. Като е приел установеното в справката за доказано, на
основание чл. 194, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1,
т. 11 и чл. 204, т. 3, при спазване на процедурата по чл. 206, ал. ал. 1, 2 и 4
от ЗМВР и в срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР е издал оспорената в настоящото
производство Заповед № 369з-149/24.01.2020 г., с която на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
адресат на оспорения административен акт, в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно изричната разпоредба на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява
нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
С оспорения в настоящото производство
акт е наложено дисциплинарно наказание на служител от МВР. За да е
законосъобразен същият, на първо място следва да е издаден от компетентен
орган, в предвидените в ЗМВР срокове и при спазена дисциплинарна процедура,
уредена в ЗМВР и издадената на основание чл. 215а от ЗМВР Инструкция № 8121з-470 от 27 април
2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни
нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на
информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в
Министерството на вътрешните работи, издадена от Министерството на вътрешните
работи, обн. ДВ. бр.34 от 12 май 2015 г.
Настоящият съдебен състав счита, че
оспорената заповед е издадена от оправомощен от разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, какъвто е
издателят ѝ, който съгласно този текст има право да налага наказания от
вида на процесното, квалифицирано като такова по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Заповедта отговаря на императивните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за
форма и съдържание, като съдържа всички изискуеми от посочената разпоредба
реквизити, изложени са фактически и правни основания за издаването й, като е
подписана от нейния издател. С оглед на това съдът приема, че заповедта е
издадена от компетентен орган и при спазване на изискването за форма и
съдържание на административния акт и не са налице нарушения, представляващи
отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Не се констатираха нарушения на
процедурата, уредена в ЗМВР и в Инструкция №8121з-470 от 27 април 2015 г. в
хода на дисциплинарното производство. Доколкото констатираното нарушение е
прието за такова по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР и тъй като същото попада в
приложното поле на чл. 208 от ЗМВР, дисциплинарното производство
законосъобразно е започнало без издаване на изрична заповед по чл. 207, ал. 1 от ЗМВР. Налице са били данни за извършено нарушение по смисъла на чл. 205, ал. 1 от ЗМВР, съдържащи се в Докладна записка рег. № 1795р-29102/14.11.2019 г. на ВПД –
Началник РУ – Враца, поради което за установяване на нарушението и извършителя
му на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, Директорът на ОДМВР – Враца със Заповед
№ 369з-2105/20.11.2019 г. е разпоредил да бъде извършена проверка. Установи се,
че жалбоподателят е запознат с тази заповед, както и със следващата, с която е
удължен срокът на проверката, при което не са били нарушени правата му.
Въз основа на материалите от
извършената проверка и след преценка на събраните доказателства, дисциплинарно-наказващият
орган е установил извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, описано
в Справка рег. №369р-762/10.01.2020 г. и възпроизведено в заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание. Жалбоподателят е запознат срещу подпис със съдържанието
на Справката, при което е имал възможност да разбере в пълнота извършеното
дисциплинарно нарушение, както и, че срещу него започва дисциплинарно
производство. При издаването на оспорената заповед ДНО е спазил разпоредбата на
чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като с Покана рег. № 369р-829/13.01.2020 г. е дадена
възможност на оспорващия да представи допълнителни писмени обяснения по случая,
от което право последният не се е възползвал, видно от Протокол рег. № 369р-1214/17.01.2020
г. Непредставянето на писмени обяснения в указания в поканата срок е по
зависещи от държавния служител причини, а не поради непредоставена възможност
за това от страна на ДНО, поради което не е нарушено правото му на защита, нито
е отнета възможността да участва във воденото срещу него административно
производство.
Настоящият съдебен състав намира, че
дисциплинарното производство е проведено в рамките на законоустановения срок,
съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, която норма постановява, че дисциплинарното
наказание се налага не по-късно до два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. От своя страна, разпоредбата на чл.
196, ал. 1 от ЗМВР повелява, че дисциплинарното нарушение се смята за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а разпоредбата
на чл. 196, ал. 2 от закона определя, че дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая, материалите от дисциплинарното
производство са станали известни на ответника с постъпването на изготвената Справка
на 20.01.2020 г., видно от резолюцията върху нея. Следователно издадената на 24.01.2020
г. Заповед е в съответствие с изискването за срочност на проведеното
дисциплинарно производство.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав намира, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи
наличие на отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение на материалната
законосъобразност на оспорената заповед и с оглед установените релевантни за
спора факти, съдът намира, че наличието на основание за налагане на
дисциплинарно наказание не е доказано по несъмнен начин от административния
орган. При постановяване на правните си изводи, съдът изхожда от
обстоятелството, че като нарушение на служебната дисциплина следва да се
окачестви всяко виновно неизпълнение на произтичащите от служебното
правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно
не съответства на правно дължимото поведение на служителя.
В конкретния случай жалбоподателят е
наказан за неизпълнение на служебни задължения или на заповеди с правно
основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР затова, че не е изпълнил устно
разпореждане на началник РУ да посети местопроизшествие – въоръжен грабеж, което
е прието от ДНО за виновно неизпълнение на служебните му задължения, установени
в типова длъжностна характеристика за длъжността началник на Участък /КП/ при РУ
на ОДМВР, а именно:
„Непосредствено
ръководи оперативно-издирвателната дейност в участъка, в съответствие с
нормативните документи, както и лично участва при случай с фактическа и правна
сложност в провеждането на ОИМ“;
„Изпълнява и други задачи, възлагани му от
служебното ръководство, в рамките на предоставените му правомощия“.
За да бъде установено наличието на
подобно дисциплинарно нарушение от страна на оспорващия, следва да бъдат
преценени следните обстоятелства в контекста на приетите за установени по-горе
факти и обстоятелства:
1. Налице ли е валидно и
законосъобразно разпореждане на пряк ръководител, както и ясно, недвусмислено и
разбираемо ли е то ;
2. Дължимото изпълнение на служебните
задължения, вменява ли задължение на заемащия длъжността, задължително и винаги
лично да участва в отработването на всички сигнали за извършено престъпление.
За разлика от заповедта,
разпореждането е форма на нареждане на задача от текущ характер, обикновено
засяга въпроси от ежедневната работа с не толкова съществен интензитет сравнен
с въпросите, предмет на заповедите и чийто резултат е ясно определен и
достатъчно конкретен. В процесния случай липсват не само убедителни, а каквито
и да било доказателства, че е налице валидно, ясно разбираемо и преследващо
конкретен резултат разпореждане, тъй като са налице единствено две противоположни
и взаимно противоречащи си твърдения. В Докладна записка рег. №
1795р-29102/14.11.2019 г. на ВПД началник РУ – Враца при ОДМВР – Враца – И.Г.,
въз основа на която е образувана проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и в
Сведение рег. № 369р-22980/13.12.2019 г., същия твърди, че разпоредил на
дежурен ОДЧ да уведоми жалбоподателя в качеството му на началник Участък „Дъбника“
да определи служители и съвместно с тях да посети сигнала. По-късно в личен
телефонен разговор с И. го попитал каква организация е създал, кои служители ще
посетят сигнала и му разпоредил да отиде заедно с тях на местопроизшествието.
В Сведение рег. №
369р-22207/04.12.2019 г., оспорващият М.И. посочва, че около 22.00 ч. дежурният
ОДЧ му позвънил на личния телефон, уведомил го за случая и му казал, че Началника
на РУ е наредил И. да създаде необходимата организация за посещение на местопроизшествието
от служители на Участък „Дъбника“. След няколко минути му се обадил Началника
на РУ, на когото докладвал за създадената организация, както и кои служители ще
посетят сигнала, при което началника го попитал защо не отиде и той с тях. И.
отговорил, че по негова преценка към момента не е необходимо неговото
присъствие на местопроизшествието, тъй като информацията за деянието е оскъдна
и непълна, разбрал се е със служителите да му докладват на място и ако е
необходимо ще бъдат изпратени допълнителни сили. Така срещу твърдението на Г., че разпоредил личното
участие на оспорващия в ОИМ, стои твърдението на последния, че е бил попитан
дали ще отиде и не възприел въпроса като разпореждане. Единственият пряк
свидетел, дежурният по ОДЧ, тъй като провел лични телефонни разговори и с
двамата, също не може да внесе яснота по спора. Същият в Сведение рег. № 369р-22241/04.12.2019
г. посочва, че не си спомня началника на РУ да е казал или разпоредил И. лично
да посети местопроизшествието. При това положение не може да бъде направен еднозначен
и категоричен извод, че е налице валидно и недвусмислено разпореждане, неизпълнението
на което да е повод за наложеното дисциплинарно наказание.
Относно дължимото изпълнение на
служебните задължения следва да се посочи, че нито нормативен, нито
вътрешноведомствен акт регламентират задължителното присъствие и лично участие в
ОИМ на Началник участък при РУ на МВР, във всички случай на грабежи. Напротив,
изключително общата формулировка в текста на длъжностната характеристика –
„лично участва при случай с фактическа и правна сложност в провеждането на ОИМ“,
позволява на заемащия длъжността да извърши преценка за сложността на случая и в
зависимост от обстоятелствата във всяка конкретна ситуация да планира, организира
и ръководи действията по разследването, както и да прецени необходимо ли е и в
кой момент неговото лично участие. В процесния случай жалбоподателят е създал
необходимата организация за посещение на местопроизшествието, сформирал е група
от двама служители, единият от които обслужва този район, познава добре
криминогенната обстановка и лицата от криминалния контингент. Дал им е указания
след пристигане на място да му докладват фактическата обстановка, за да прецени
евентуално необходимите следващи действия по разследването. От информацията,
която получил в проведения телефонен разговор със служителите, запознали се на
място с обстановката, преценил, че случая не е с фактическа и правна сложност. В
подкрепа на този извод е и преценката на св. А., който на инкриминираната дата
12 ноември е бил дежурен разследващ полицай в РУ Враца. В показанията си дадени
в съдебно заседание посочва, че от изпратената
на място оперативна група разбрал, че на местопрестъплението липсват
разхвърляни вещи, няма следи от други лица и каквито и да било доказателства, сочещи
за извършено престъпление и преценил, че не е необходимо да се правят други процесуалноследствени
действия, а преминал към разпит на пострадалата, която била доведена в РУ –
Враца. В хода на разследването е установено, че не е налице извършено
престъпление по смисъла на чл. 198, ал. 1 от НК и образуваното ДП № 1234/19 г.
по описа на РУ – Враца и пр. 2312/19 г. по описа на РП – Враца е прекратено.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът
намира, че незаконосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на оспорващия
– М.И., тъй като не са налице доказателства, които безспорно и категорично да
установяват извършване на твърдените от ответника нарушения на служебната
дисциплина както от обективна, така и от субективна страна и оспорената заповед
следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените от него разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, в размер на 470,00 /четиристотин и седемдесет/ лева, включващи държавна
такса от 10,00 лева, депозит свидетел 30,00 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 430,00 лева. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, позовавайки се на отменени норми от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
неоснователно, тъй като отмяната е в сила от 15.05.2020 г., а хонорарът е
договорен и изплатен на 14.02.2020 г., видно от представения договор за правна
защита и съдействие.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2, вр. чл. 146, т. 4 от АПК
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № 369з-149/24.01.2020
г. на Директора на ОДМВР-Враца.
ОСЪЖДА
ОДМВР – Враца да заплати
на М.В.И. *** разноски по делото в размер на 470,00 /четиристотин и седемдесет/
лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, на основание чл. 211 от ЗМВР.
Административен
съдия: