Решение по дело №237/2019 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 126
Дата: 31 октомври 2019 г. (в сила от 29 януари 2020 г.)
Съдия: Росица Генадиева Тодорова
Дело: 20191820200237
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

   Р Е Ш Е Н И Е

 

     гр.Елин Пелин, 31.10.2019 г.

 

      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Районен съд Eлин Пелин, Пети състав, в публично заседание на  девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА

 

при секретаря Стефка Славчева като разгледа докладваното от съдията АНД № 237 по описа за 2019 г. на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Постъпила е жалба от А.С.С., ЕГН ********** със съдебен адрес ***, офис 301 срещу Наказателно постановление № 16-1204-001584/04.08.2016 г.  на Началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, с което на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание  - глоба в размер на 300.00 лева за извършено нарушение  по чл.139, ал.5 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено е при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли същото да бъде отменено.   

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган – ОДМВР София, редовно призовани не изпращат представител. В придружителното писмо, с което е изпратена административната преписка, изразяват становище за неоснователност на жалбата, като молят наказателното постановление да бъде потвърдено.

РП Елин Пелин, редовно призовани не изпращат представител.

 

Съдът след като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от обжалваното Наказателно постановление № 16-1204-001584/04.08.2016 г.  на Началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, същото е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № Г664185/09.06.2016 г. по описа на ОДМВР София. С наказателното постановление на жалбоподателя на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание  - глоба в размер на 300.00 лева за извършено нарушение  по чл.139, ал.5 от ЗДвП, за това че:  „На 09.06.2016 г. около 17.45 часа в Община Елин Пелин, на път автомагистрала № А-2, като водач на лек автомобил – ……с рег. № …….., държава България, при обстоятелства: На АМ Хемус 14 км посока на движение към гр.Варна, водач на л.а…….с рег. №……. категория М-1 не представя валиден винетен стикер и квитанция  за платена винетна такса от каегория К-3 за движение по републиканската пътна мрежа за 2016 г. Е извършил: управлява по републиканските пътища пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.

Представен е и АУАН със сериен №  Г664185/09.06.2016 г. по описа на ОДМВР София, съставен от П.П.К. – актосъставител и подписан от свидетеля Н.И.С. срещу А.С.С., за това че: „На 09.06.2016 г. около 17.45 часа на АМ-2 Хемус 14 км в посока гр.Варна, същият управлява лек ……. с рег. №……собственост на Е. Т. С., ЕГН ********** гр.София и извършва следното науршение: 1.Водача не представя валиден винетен стикер от категория К-3 за републиканската пътна мрежа. Не представя квитанция за платена такса, с което е нарушил чл.139 /5/.

  Видно от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1204-000446/13.06.2016 г. по описа на с-р пътна полиция ОДМВР София на Е.Т.С. е  наложено временно спиране от движение на моторно превозно средство до отпадане на основанието за това, като е отнето СРМПС.

   Представена е справка за МПС ….. с рег. №……...

   От приложената по делото Заповед  на министъра на вътрешните работи № 8121з-748/24.06.2015 г., се установява, че е определил актове за установяване на административни нарушения да съставят следните длъжностни лица: държавните служители от структурните звена „Пътна полиция” и „Пътен контрол”, полицейските и младши полицейските испектори, командирите на отделения от структурните звена „Охранителна полиция” на обслужваната от тях територия. Със заповедта са определени и длъжностните лица, които могат да издават наказателни постановления, като са посочени и Началник група към ОДМВР София.

  Видно от Заповед № 517з-259/06.02.1015 г.  на директора на ОДМВР София, със същата са оправомощени длъжностни лица от Областна дирекция на МВР – София да прилагат с мотивирана заповед административни мерки по Закона за движение по пътищата

    От справка за нарушител водач на името на А.С.С. се установява, че същия има наложени наказания по ЗДвП.

    В хода на проведеното съдебно производство е разпитан свидетелят Н.И.С. - свидетел по съставянето на АУАН. Свидетелят твърди, че не си спомня конкретната проверка, тъй като е минало много време и моли АУАН да му бъде предявен. Поддържа изложената в АУАН фактическа обстановка и твърди, че с колегата му са работили по утвърден график на посоченото място на АМ Хемус по часови график, поради което и щом се е подписал е очевидец на деянието. Нарушението е констатирано на база документите, които е предоставил водача и така е установено, че не е имал платена валидна винетна такса и залепен винетен стикер. 

  При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

  Жалбата е подадена от легитимно лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

 Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началникът на група към ОД МВР София, на когото съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП и приложената Заповед на Министъра на вътрешните работи, са делегирани права на административнонаказващ орган по смисъла на чл.48, ал.2 от ЗАНН.

 Съдът констатира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност за установеното от контролните органи нарушение по ЗДвП  не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване производствто по установяване и налагане на административно нарушение и наказание.

 АУАН и НП  съдържат ясно и точно описание на нарушението, което правилно е квалифицирано  по чл.139, ал.5 от ЗДвП, а именно, че жалбоподателят не притежава валиден винетен стикер от категория К3 за движение по републиканската пътна мрежа за 2016 г., както и квитанция за заплатена винетна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. В случая предвид възражението на жалбоподателя, не се касае за непредставяне на залепен винетен стикер, каквато е хипотезата на чл.100, ал.2 от ЗДвП,  който той би могъл да представи, както към момента на извършване на проверката, така и в последствие, ако притежава такъв. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП, като не е съобразил поведението си на пътя със задължението, което вменява посочената правна норма – да управлява  пътно превозно средство по републиканските пътища само след като е заплатена съответната винетна такса по чл.10., ал.2 от Закона за пътищата.

В случая нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП е описано пълно и точно, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, с посочване на време, дата и място на извършване, управляваното МПС, установена е безспорно самоличността на нарушителя, налице е подробно описание на фактическата обстановка. Липсата на заплащане на таксата като нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП при описание на нарушението в наказателното постановление води до ангажиране на съответната на него санкция по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Съгласно чл.10а, ал.5 т.1 от Закона за пътищата, при заплащане на винетната такса се издава документ, наречен “винетка”, който удостоверява правото на ползване на републиканските пътища, която се състои от две части: първата е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на моторното превозно средство, с която се удостоверява плащането на таксата пред контролните органи, а втората съставлява талон, който служи на водача  като доказателство за платена такса. В случая несъмнено е установено, че жалбоподателят се е движел по републиканските пътища, като не е имал квитанция за заплатена винетна такса, нито е имал залепен стикер.

  Съгласно чл.179, ал.3 от ЗДвП:  Водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, се наказва с глоба, както следва: т.4. при управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, както и пътните превозни средства от тази група с повишена проходимост – 300.00 лева. От друга страна чл.139, ал.5 от ЗДвП въвежда задължение за всички водачи на пътни превозни средства при движение по републиканските пътища да заплащат предварително винетна такса по реда на чл.10, ал.2 от Закона за пътищата.           

           Настоящият състав намира, че в случая състава на визираното в АУАН и НП нарушение е осъществен както от обективна, така и от субективна страна. Изпълнителното деяние на административното нарушение се изразява във формата на действие – управление от страна на жалбоподателя на МПС по републиканските пътища без да е заплатил съответната винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. В случая, както се установи от показанията на разпитания по делото свидетел С., който поддържа изцяло отразената в АУАН фактическа обстановка, след като водача не е представил  доказателства за заплатена винетна такса и не е имал залепен стикер на предното стъкло, е извършил конкретното нарушение и му е съставен процесния АУАН. Доказателства в тази насока, които да оборят тези констатации не са представени от жалбоподателя нито по време на проверката, нито на по-късен етап от административнонаказателното или съдебното производство. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични и достоверни, тъй като няма доказателства за заинтересованост или предубеденост по делото от негова страна.

             Несъмнено от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи съставомерност на деянието и от субективна страна, доколкото нарушителят е имал ясна представа, че магистралата по която пътува е републикански път, за който се изисква заплащането на винетна такса. В този смисъл възраженията в жалбата, че не е имало знак, който да указва, че пътя по който се движи изисква заплащане на винетна такса, са неоснователни. Следва да се има предвид, че съгласно нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставения АУАН има доказателствена сила, която не бе оборена в съдебното производство. 

              От друга страна по делото се съдържат доказателства, а и от представените доказателства се установява, че управлявания от жалбоподателя автомобил не е негова собственост, а на  друго лице – Е.Т.С., ЕГН **********, но следва да се отбележи, че субект на нарушението по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП е не собственикът на превозното средство, а неговият водач. В ЗДвП се съдържа легална дефиниция на понятието „водач“, като съгласно разпоредбата на § 6, т.25 от ДР към ЗДвП, това е лице, което управлява пътно превозно средство, каквото безспорно в настоящия случай е жалбоподателят А.С.С., обстоятелство което не е оспорено от самия жалбоподател.

                    След като административно наказващият орган е квалифицирал извършеното от лицето нарушение като такова по чл.139, ал.5 от ЗДвП правилно е ангажирал и отговорността му по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП и е наложил глоба в размер на 300.00 лева, която е в точно установен размер и не може да бъде намалявана или увеличавана.

          При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 във вр. с чл.122, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда направените по делото разноски в размер на 13,86 лева, съставляващи заплатени разноски за явяване на свидетелите по делото.     

 

             Воден от гореизложеното, съдът

 

                                             Р   Е   Ш   И :

 

   ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-1204-001584/ 04.08.2016 г. на Началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция ОДМВР София.

 ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Елин Пелин сумата 13,86 лева (тринадесет лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща направените по делото разноски, както и 5.00 лева (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за принудително събиране на разноските.

             Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му.

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: