Решение по дело №145/2025 на Административен съд - Смолян

Производството по делото е по жалба от С. Н. З. с адрес: [населено място], общ. [област] срещу Заповед за прилагане на ПАМ № [Наименование]по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, издадена от мл.автоконтрольор към С-р „Пътна полиция“, [населено място] на 25.05.2025 г. Със същата за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на З. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с медицинско и химико - токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като е отнето СУМПС [номер].

В жалбата се сочи, че така издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е незаконосъобразна, като се твърди, че е оспорила отчетеният положителен резултат за употреба на * с проба 304 и е дала за изследване кръвна проба, но независимо от това административният орган е приел, че е извършила нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. При издаването на заповед за прилагане на ПАМ се твърди, че административния орган на първо място не е посочил целта на така постановената мярка, както и въз основа на какви обективни критерии се приема, че е извършила посоченото нарушение и как същото е установено от органа постановил заповедта, като не са изчакани и резултатите от кръвните изследвания, след като е оспорила показанието на техническото средство - “Д. Д. Т. 5000” и съответно дала биологичен материал за медицинско изследване. Уредът, с който е отчетен положителния резултат за употреба на наркотични вещества, не е минал технологичен преглед и не е от одобрен тип, тъй като полевият тест има нужда да бъде потвърден чрез метод от по-висок метрологичен клас. Същият не е годно доказателствено средство за установяване на нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, при което оспорената ЗППАМ е постановена в противоречие с материалния закон чл. 3а, т. 2 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, че установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста. До излизане на химическото изследване е лишена неправомерно от възможността да управлява автомобила си, който е крайно необходим за ежедневните й нужди. В заповедта не се съдържат фактически и правни основания за нейното издаване, които са факти от реалната действителност и съобразно, които се определя и правилното приложение на закона. При липса на влязло в сила наказателно постановление и дори неиздадено такова в случая, абсолютно незаконосъобразно й е отнето СУМПС и на практика по този начин е санкционирана при липса на доказателства за установеност на нарушението.

В съдебно заседание, жалбоподателката поддържа жалбата. Представя заповед, от която е видно, че същата осъществява длъжността инспектор по приходите в ЦУ на НАП, сектор „ГКПП и мобилни групи“ - [област], считано от 17.02.2025 г. с място на работа- [населено място], касова бележка за платена такса за медицинско изследване на наркотици, както и извлечение от интернет страницата на Инструкция за употреба на техническото средство Д. Д. Т. 5000. Моли да бъде извършена проверка на същото в регистъра на БИМ. Излага съображения, че е с ненормирано работно време и извършава проверки на различни места, с оглед на което не може да ползува обществен транспорт.

Ответната страна, с процесуален представител, оспорва жалбата. Представя и писмена защита, в която оспорва жалбата като неоснователна.

Твърди се, че заповедта е издадена от компетентен орган и в изискуемата по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от кодекса реквизити.

Доколкото при проверката на 25.05.2025 г. водачът е изпробван за употреба на наркотични/упойващи/ вещества с уред Д. Д. Т. 5000 с фабричен номер [Наименование]и тестова касета Д. Д. Т. [Наименование]с номер [Наименование] – *, [Наименование]с валидност до 2026 - 02 г. и е отчетен положителен резултат за употреба на * са закономерни действията на актосъставителя, които удостоверяват образуване на административно наказателно производство, респективно тези на административния орган, с които за постигане целите на закона е временно отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на З..

Излагат се доводи, че е издаден и талон за медицинско изследване № 132288/25.05.2025 г., според съдържанието на който се установява, че З. оспорва положителния резултат за *, като не приема показанията на теста, но медицинското изследване не обезличава, като предпоставка отчетения от теста резултат, а разбиране в противоположен смисъл относно приложението на ЗППАМ би дискредитирал волята на законодателя. Независимо, че лицето споделило пред проверяващите за употребата на лекарствени препарати и своевременно е оспорило резултата от извършения тест, същия задължава полицейските служители да вземат отношение е оглед обстоятелствата, предопределящи извършено административно нарушение, а още повече и престъпление, респективно административния орган да предприеме действия с които да преустанови деянието, да предотврати извършването на друго такова, осигурявайки безопасността на участниците в движението по пътищата.

Освен това, за прилагането на ПАМ законът не изисква употребата на наркотични вещества или техните аналози да е доказано с лабораторно медицинско изследване, а е достатъчно това да е установено с тест, и за такова нарушение да е съставен АУАН. Законът не прави диференциране на предпоставките за прилагане на ПАМ според начина, по който наркотичните вещества са попаднали в организма на лицето. Това може да е станало дори при приема им, като част от съдържанието на предписани лекарства, което не освобождава последното от задължение да съобразява поведението си със закона, т.е. да не управлява МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози. Затова и подобни лекарства имат информационни листовки, в които изрично се предупреждава за въздействието им по време на шофиране. Легално определение за "наркотично вещество" е дадено в § 1, т. 11 от ДР на ЗКНВП. Т. е: всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3. ал. 2, т. 1, 2 и 3, както и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм. Обстоятелството, че то се съдържа в лекарствен продукт и е употребено по лекарско предписание и с медицински цели, не изключва вредното му въздействие върху човешкия организъм. Отбелязва, че за разлика от случаите на употреба на алкохол, при които от съществено значение за съставомерността на деянието е установяването на степента на повлияване на организма на водача, определена в промили, то при употребата на наркотични вещества и техни аналози е ирелевантно обстоятелството дали и в каква степен деецът е бил обективно повлиян от употребата на наркотичното вещество/неговия аналог и това да е отчетено в актовете на контролните органи, тъй като за изпълнение на признаците от състава на нарушението (престъплението) е достатъчно да бъде надлежно установена употребата им. По този начин във всяка от горецитираните разпоредби е заложен и намира проявление подхода на т.нар. "нулева толерантност" към управлението на МПС след употреба на наркотично вещество или техните аналози. Обобщавайки, доказано е по несъмнен начин не само качеството му на „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, управлението на МПС, а и това че същото се извършва след установена с тест употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Фактът, че МПС е управлявано след употреба на наркотични вещества не се опровергава от материалите по делото. Нещо повече в съставения на място на нарушението АУАН който е основание за издаване на процесната заповед и има обвързваща доказателствена сила до установяване на противното, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, са отразени същите факти, квалифицирани като административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а в самия АУАН водачът е отбелязал че няма възражения. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това, тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. (Решение № 10583 oт 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017 г.. [Наименование]о., Решение № 9096 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2017 г. Обстоятелството, че по-късно, на 27.05.2025 г. с мотивирана резолюция е прекратено административнонаказателното производство срещу жалбоподателя и е образувано бързо производство, не оборва доказателствената сила на съставения АУАН. В случая прекратяването на административно-наказателното производство е поради установени данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК (Решение № 1727/17.12.2024 г. по адм. д. № 316/2024 г. по описа на Административен съд - [област]).

Прилагането на принудителни административни мерки е превенция, която цели да предотврати неблагоприятните последици от евентуално извършено нарушение, които могат да са, както за лицето, евентуален нарушител, така и за мнозина други участници в движението, и те (принудителните административни мерки) следва да се прилагат при обосновано съмнение за извършено нарушение. В конкретния случай, показанието на използвания тест за положителен резултат за „* е достатъчно да се приеме, че е било налице обосновано съмнение за извършено нарушение от водача на МПС и за приложението на въпросната принудителна административна мярка. Решение №13216/23.10.2020 г. по адм. дело № 11024/2019 г. по описа на Върховен административен съд – [област], Решение от 22.12.2020 г. по адм. д. № 530/2020 г. на Административен съд - [област]; Решение № 109 от 03.06.2022 г. по адм. д. № 55/2022 г. на Административен съд - [област].

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и преценка на законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема следното: С обжалваната заповед, издадена от Младши автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - [област] на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на С. Н. З. с [ЕГН], поради управление на МПС - лек автомобил „Т.“ с peг. № [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техните аналози, е временно отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за срок не повече от 18 месеца. Същата е издадена за това, че на 25.05.2025 г. около 04:18 ч. в [населено място], [улица]до дом номер *, с посока на движение към бензиностанция *, лицето С. Н. З., като водач на лек автомобил „Т.“ с peг. № [рег. номер] - собственост на Р. Ю. П. от [населено място], управлява автомобила, при което е отчетена в 05:00 часа посредством Д. Д. Т. 5000 с фабричен номер [Наименование], и тестова касета Дрегер ДръгТест [Наименование]с номер [Наименование], [Наименование]валидност до 2026 - 02 г., на дисплея положителна проба за употреба на „*“.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната административна преписка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното: На 25.05.2025 г. в 05:00 ч. в [населено място], на ул. П. м., до дом № * в посока на движението към бензиностанция * е извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство на З., като водач на лек автомобил „Т.“ с регистрационен номер [рег. номер] собственост на Р. Ю. П. от [населено място]. Проба номер 304 е взета от слюнката на водача посредством тестовата касета на горепосоченото място. Издаден е талон за изследване 132288 на 25.05.2025г. и връчени седем броя холограмни стикери с номер [рег. номер]. Проверката е извършена чрез тестова система Д. Д. Т. 5000 с Фабричен номер [Наименование]и тестова касета Д. Д. Т. [Наименование], [Наименование]със срок на валидност до 2026-02, като уреда е отчел положителен резултат за употреба на * в 05:00 ч.

Констатирано е, че З. не е съгласна с показанията на уреда и заявила че е изпила една таблетка (*) и три таблетки (*) и (*). За извършеното нарушение е бил съставен и АУАН серия GA № 4013962/25.05.2025 г. за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, в който е посочен и издаден талон за медицинско изследване.

На 27.05.2025 г. с мотивирана резолюция е прекратено административнонаказателното производство срещу жалбоподателя и е образувано бързо производство.

Видно от отбелязването в заповедта за прилагане на ПАМ, същата е връчена на адресата си на 25.05.2025 г., а жалбата е подадена на 30.05.2025 г. директно пред административния съд.

При тази фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспорения акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Видно от приложените доказателства, със Заповед № 8121з-1632/2.02.2021 г. Министърът на МВР е упълномощил директорите на ОД на МВР да издават заповед за налагане на ПАМ. От своя страна със Заповед № 345з-624/08.05.2025 г. Директорът на Областната дирекция на МВР - [област] пък оправомощава определени длъжностни лица да прилагат ПАМ по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл. 171, т. 1 от ЗДвП), в т.ч. според т. 1.5 от цитираната заповед - младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - [област], с компетентност за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР - [област].

В случая атакуваната заповед е издадена от С. Б., на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР - [област], на когото са делегирани правомощия по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Заповедта е в изискуемата писмена форма. Посочени са фактическите основания за издаването – обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП.

Съгласно цитирана, като правно основание за издаване на процесния акт разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества и техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; Цитираната правна норма е императивна и само при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган прилага предвидената по закон ПАМ (Решение № 7943 от 30.06.2015 г. по адм. д. № 14064/2014 г. на ВАС, [Наименование]отд.).

Принудителната административна мярка е приложена на жалбоподателката за това, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено в 05:00 часа посредством Д. Д. Т. 5000 с фабричен номер [Наименование], и тестова касета Д. Д. Т. [Наименование]с номер [Наименование], [Наименование]валидност до 2026 - 02 г., който извод е приет, след като техническото устройство е отчело на дисплея положителна проба за употреба на „*“.

Безспорно установено е и че жалбоподателката е дала кръвна проба, за която все още не е готов резултатът, но като се има предвид, че изрично е заявила, че не иска спиране на производството до излизане на резултатите, като се има предвид значимостта на целите, преследвани с налагане на ПАМ, издаването на заповедта без да са изчакани резултатите от кръвната проба не може да обоснове допуснато нарушение по този повод, още повече, че нарушението е установено с АУАН, който се ползва с доказателствена сила до оборването на същата с надлежни доказателства, което в това производство не е направено. Актът за установяване на административно нарушение е констативен акт и е допустимо доказателствено средство и в производството по ЗАНН и в производството по реда на АПК, тъй като отговаря на изискването на чл. 39, ал. 1 от ЗДвП, като, резултатът положителна проба за употреба на „*“ жалбоподателката не е оборила с друго допустимо доказателствено средство, вкл. е отказала изрично да се спре производството до излизане на резултатите от кръвната проба. Редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Със съставянето му се образува административнонаказателно производство по Раздел II, Глава трета на ЗАНН - Арг.: чл. 189, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН. Бидейки част от производство по установяване правопораждащия отговорността на водача състав на административно нарушение, съставянето на АУАН предхожда актовете на компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се решава въпросът за отговорността му (Глави [Наименование]и [Наименование]ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН).

Въз основа на така съставения АУАН и анализ на събраните по делото доказателствени средства, категорично се установява, че З. е управлявала МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено посредством Д. Д. Т. 5000 с фабричен номер [Наименование], и тестова касета Д. Д. Т. [Наименование]с номер [Наименование], [Наименование]валидност до 2026 - 02 г., което нарушение обосновава законосъобразното приложение на наложената ПАМ. Ангажирането на административно-наказателната или наказателна отговорност на водача за допуснатото нарушение на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, респ. - наказателната му отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 1, б. " б" ЗДвП. Прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН). Докато заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава II, и ПАМ - в раздел [Наименование]на същата глава. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на конкретно правно задължение.

По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК.

За целите на наложената ПАМ е достатъчно употребата да е установена с техническо средство, за което има приложен протокол на л.24 от делото, че е годно за употреба, като тези констатации не са разколебани и не са осопрени с надлежни доказтелствени средства. Освен това дори това техническо средство да не е посочено в регистъра на БИМ, не означава че не е годно да установи употребата в случая на *. Съгласно чл. 1, ал. 5 във връзка с чл. 4 от Наредбата техническите средства, с които се установява концентрацията на алкохол в кръвта и употребата на наркотични вещества или техни аналози и тестовете, с които се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. При така предоставената му с подзаконовия нормативен акт компетентност, министърът на вътрешните работи е издал заповед № 8121з-329/22.03.2022 г., с която е разпоредил проверката за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и от участници в пътнотранспортни произшествия да се извършва със следното средство: уред за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози „Drger Drug Test 5000“ с тестова касета „Drger Drug Test 5000 Теst-Kit“. В тази връзка и заповед № 8121з-329/22.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 1, ал. 4 във връзка с ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. В тази връзка не се оспорва и че посочената тестова касета „Drger Drug Test SТК“ е идентична с определената със заповед № 8121з-329/22.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи тестова касета „Drger Drug Test 5000 Теst-Kit“, която да се използва с уред за установяване на наркотични вещества „Drger Drug Test 5000“, Drger Drug Test STK е общо наименование на продуктите Drger Drug Test STK 6, Drger Drug Test STK 7 и Drger Drug Test STK 8. Съкращението STK означава saliva test kits – слюнчени тестови касети. Цифрата 6, 7 или 8 след съкращението STK показва дали тестовите касети са за откриване на 6, 7 или 8 наркотични вещества.

Съгласно чл.1 ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Предвид ал.4 „Техническите средства, с които се установява концентрацията на алкохол в кръвта, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени по реда на Закона за измерванията“ а съгласно ал.5 Тестовете, с които се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) При извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози - с тест.

Съгласно чл. 23. (1) При химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв, а предвид чл. 27. (1) (Доп. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) Лабораторията, извършила изследването, изпраща протокола по чл. 24, ал. 2 и протокола по чл. 14, ал. 2 на структурата, посочена в талона за изследване.

Този извод не се разколебава и предвид обстоятелството, че лицето е употребило нурофен и аналгин, тъй като веществата /ибопрофен/ които могат да се повлияят от техническото средство за да отчете положителна проба са в много малки количества /400 мг и не могат да дадат положителна проба съгласно списък на страницата на *, като за целта тези количества следва да са над 10 000 мг. Освен това не е поискана и експертиза по този повод, след като не са били готови и резултатите от кървните изследвания и е откзано да се спре производството.

По делото категорично е установено и не се спори, че при проверката с тест, с техническото средство е установена употреба на *, които попада в списък І –растения и вещества с висока степен на риск за общесственото здраве, забранени за приложение в медицината, но не е включен и не се съдържа в наименованията на веществата в списък II Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в медицината и Приложение 2 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към чл. 3, т. 2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. Също така в този списък липсва „*“ и „*“, които се съдържат в * и *, но същите вещества не могат да бъдат установени в тези количества с приложения тест.

По изложените съображения, съдът приема, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен административен орган, при спазване на установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Същата не противоречи на материалноправни разпоредби. Спазена е целта на закона – осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна с последиците по чл.143 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Н. З. с адрес: [населено място], общ. [област] срещу Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1810961 по чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП, издадена от мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ – [област], към ОДМВР – [област], с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на С. Н. З. е временно отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за срок не повече от 18 месеца.

Осъжда С. Н. З. с адрес: [населено място], общ. [област] да заплати на ОД на МВР - [област], 100 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.