Решение по дело №298/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на В. К. В. от [населено място], [улица], чрез адв.Д. С. от АК – Бургас, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3 против заповед № 8-Z-85/17.01.2025 г. на кмета на община Созопол. Със заповедта е разпоредено в 14-дневен срок от нейното съобщаване да бъде премахнат преместваем обект наименуван „Дървен навес към каравана“, поставен без разрешение за поставяне/монтиране, в поземлен имот с [идентификатор], [населено място]. С жалбата се прави искане да се отмени заповедта, като незаконосъобразна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и прави искане да се постанови съдебно решение с което да се отмени оспорената заповед и да се присъдят направените по делото разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът – Кмет на община Поморие, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение и да му се присъдят направените по делото разноски. Представя писмени бележки.

Административен съд - Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

До О. С. е изпратено писмо-сигнал с вх.№ 94-00467/06.02.2024 г. (л.102 от делото), за незаконно изградени къмпинги в защитени местности на територията на плаж „Градина“.

Аналогичен сигнал е изпратен и до Областна администрация – Бургас (л.101 от делото), като с писмо с рег. № 91-97-41/16.02.2024 г. на областният управител на област Бургас (л.98-100 от делото), той е изпратен на кмета на община Созопол за процедиране по компетентност.

Констативен акт № 5/16.05.2024 г. е съставен от служители при Дирекция „УТИПЕ“ при Община Созопол (л.94-97 от делото), за извършена проверка на строеж „къмпинг“ находящ се в поземлени имоти с [идентификатор], 81178.58.28, 81178.58.29, 81178.58.30, 81178.58.56 землище на [населено място] и 67800.32.3, 67800.32.59, 67800.32.63, 67800.32.66 и 67800.32.67 землище на [населено място]. В акта е посочено, че строежът е собственост на „Къмпинг Созопол Еко 2020“ ЕООД, което дружество е извършило и строителството. Посочено е че за строежа няма одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, като са нарушени нормите на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

Констативния акт е връчен на дружеството на 21.06.2024 г., видно от приложеното известие за доставяне (л.93 от делото).

С писмо с рег.№ 94-00-4256/31.10.2024 г. (л.86 от делото), В. В. в качеството му на собственик на ПИ с идентификатори 81178.58.19, 81178.58.21, 81178.58.29 и 81178.58.30, м.Герени, [населено място], е уведомен че в площта на описаните имоти са поставени каравани с изградени към тях дървени конструкции /навеси/, в нарушение на чл.56 от ЗУТ – без необходимото разрешение за поставяне. Посочено е, че са налице основания за образуване на административно производство за издаване на заповеди на кмета на общината, за премахване на обектите по реда на чл.57а, ал.1 от ЗУТ, предвид на което и на основание чл.26, ал.1 от АПК е предоставена възможност в 7-дневен срок от уведомяването да представи становище и документация.

Писмото е получено от лицето на 22.11.2024 г., видно от приложеното известие за доставяне (л.87 от делото).

Образуваното административно производство с констативен акт 5/16.05.2024 г. за премахване на незаконен строеж „къмпинг“ по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ е прекратено със заповед № 8-Z-1227/21.11.2024 г. на кмета на община Созопол (л.90-91 от делото), след като констативния акт е бил преразгледан.

Заповедта е връчена на дружеството на 16.12.2024 г., видно от приложеното известие за доставяне (л.89 от делото).

Констативен акт № 33/26.11.2024 г. е съставен от служители при Дирекция „УТИПЕ“ при Община Созопол (л.27 от делото), за извършена проверка на обект „дървен навес и подиум към каравана“, находящ се в [ПИ], м.Герени, [населено място]. Посочено е, че имота и обекта са собственост на В. К. В., като в него е монтирана дървена конструкция – навес, подиум, с приблизителни размери 8/8 м. Обектът е изпълнен за временно обитаване, захранен с ел.енергия и вода, без необходимото разрешение за поставяне съгласно чл.56, ал.2 от ЗУТ. Посочено е и че установеното нарушение е основание за започване на административно производството по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване, като е дадена възможност на лицето да подаде възражения в 3-дневен срок от съобщаването на акта. Към акта е приложена схема (л.28 от делото), с означаване на проверявания обект.

Констативния акт е връчен на В. В. на 07.01.2025 г., видно от приложеното известие за доставяне (л.26 от делото), като от него не са направени възражения и не са представени доказателства, в указания срок.

Със заповед № РД-8-Z-85/17.01.2025 г. на кмета на Община Созопол (л.23-24 от делото), на основание чл.57а, ал.1 от ЗУТ е разпоредено на В. В. да премахне преместваем обект наименуван „Дървен навес към каравана“, поставен без разрешение за поставяне/монтиране, в поземлен имот с [идентификатор], [населено място]. В мотивите на заповедта е посочено, че със съставения констативен акт е установено, че в площта на имота е монтирана дървена конструкция навес и подиум с приблизителни размери 8/8м., към каравана. Обектът е изпълнен за временно обитаване, захранен с ел.енергия и вода, без необходимото разрешение за поставяне съгласно чл.56, ал.2 от ЗУТ. Обектът е преместваем съгласно §5, т.80 от ЗУТ, според характеристиките на конструкцията си – дървена сглобяема, без трайно фундиране към терена.

Заповедта е получена от В. В. на 10.02.2025 г., видно от приложеното известие за доставяне (л.22 от делото) и е обжалвана с жалба вх.№ 1901/18.02.2025 г., подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ.

По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице, след извършване на оглед на място и проверка на наличните документи. В заключението се сочи, че по данни на собственика навеса е изграден на място през 2021 г., като в план той има правоъгълна форма, с размери 5,03/3,6 м. Конструкцията е изцяло от дървен материал, като подовата конструкция представлява скара от дървени греди, която не ляга директно върху терена, а стъпва върху малки бетонови стъпки. Върху основната скара са монтирани дъски за подово покритие, а носещата конструкция на навеса е изпълнена от осем дървени колони, стъпващи върху дървената скара и позиционирани в четирите ъгъла и по средата на всяка страна на навеса. Върху дървените колони, са монтирани дървени греди, на които стъпват ребрата от покривната конструкция. Покрива е дървен, едноскатен и преминава над караваната. Над покривните ребра е накована дъсчена обшивка, като за крайно покритие над дървената обшивка има положено непромокаемо платнище. От външна страна дървената конструкция е облицована с дървена обшивка. В навеса има обособен кът за санитарен възел, отделен от останалата конструкция посредством дървени стени. Пода на санитарния възел е облицован с венилови плочи, а стените – с метални плоскости, като има изградена ВиК инсталация. До санитарния възел има обособен кухненски кът с мивка. В навеса има монтирана осветителна и силова електрическа инсталация, като всички кабели са изтеглени в PVC гофрирани тръби. От техническа гледна точка, при преместване на дървения навес в пространството, той няма да загуби своята индивидуализация и при монтиране на друго място ще може да се използва със същото или подобно на сегашното предназначение. След сглобяване на навеса, субстанцията на земната повърхност под него не е трайно изменена, тъй като носещата конструкция стъпва върху малки бетонови стъпки и преместването на навеса не би променило начина на ползване на земята, нито нейната субстанция. Навесът се ползва предимно през летния сезон, като заедно с караваната се отдава под наем, като неговото предназначение е да се осигури защитено от атмосферните условия пространство пред караваната, което да се ползва за готвене, хранене, почивка и др. ПИ с идентификатори 81178.58.29 по КК и КР на [населено място], попада в защитена зона BG 0002077 „Бакърлъка“ за опазване на дивите птици, като не попада в границите на защитени територии от категориите по чл.5, т.1, т.3, т.4 и т.6 от Закона за защитените територии. Имота попада в охранителна зона „А“, съгласно ЗУЧК.

При приемане на заключението на вещото лице, в проведеното на 10.06.2025 г. открито съдебно заседание по делото, от него се сочи, че не е имало проблем относно индивидуализирането на процесния обект, тъй като има добри ориентири и скицата отговаря точно на мястото. При измерване на размерите на навеса, вещото лице не е измерило размерите на самата каравана, като покрива преминава и над караваната и е до нейния край, стъпвайки на три дървени подпори забити в пръста, зад караваната. Конструктивно тези три подпори не са вързани със самия навес, като конструкцията на навеса – подиума, пред караваната, е компактна. Размерите 8/8м., посочени в констативния акт обхващат целия покрив и малко зад караваната, а самия подиум е 5/3,60м.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Съгласно чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, обектите по чл.56, ал.1 и чл. 57, ал.1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение. Съгласно ал.2, обстоятелствата по ал.1 се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал.2, а за обекти по чл.56, ал.1, поставени на територията на националните курорти, определени с решение на Министерския съвет за селищни образувания с национално значение, и на територията на морските плажове – от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал.1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му. Според чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, в 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал.2 кметът на общината, съответно началникът на ДНСК или оправомощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на обекта. Заповедта се връчва на собственика на обекта по ал.1, който може да я обжалва по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.

Оспорената заповед е издадена от компетентния орган по чл.57а, ал.3 от ЗУТ - кмета на О. С. и в предвидената от закона писмена форма, като тя е мотивирана с оглед изложените в нея фактически и правни основания.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като преди издаването на заповедта е изпълнена процедурата предвидена в чл.57а, ал.2 от ЗУТ и е съставен констативен акт № 33/26.11.2024 г. за извършена проверка, който е надлежно връчен на жалбоподателя.

Неоснователно е възражение за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като за процесния обект има съставен констативен акт № 5/16.05.2024 г., с който е открито производство по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, за издаване на заповед за премахване на строеж „Къмпинг“, тоест за един и същи обект е прието в единия случай, че е строеж, а в другия, че е преместваем обект.

Образуваното административно производство с констативен акт 5/16.05.2024 г. за премахване на незаконен строеж „къмпинг“ по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ е прекратено със заповед № 8-Z-1227/21.11.2024 г. на кмета на община Созопол (л.90-91 от делото), едва след което е образувано административното производство по реда на чл.57а от ЗУТ, със съставянето на констативен акт № 33/26.11.2024 г. Ето защо в случая не са били налице едновременно висящи две административни производства относно процесния обект, образувани на различно правно основание, съответно не е налице и неяснота на волята на административния орган относно вида на процесния обект и правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.

Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като процесния обект не е надлежно индивидуализиран. Действително, вещото лице в своето заключение е посочило размери на обекта, различни от посочените в заповедта, но при изслушването му в проведеното на 10.06.2025 г. открито съдебно заседание от него се сочи, че разликата в площта се дължи на това, че в заключението са посочени размерите на подиума, а посочените размери в заповедта обхващат целия покрив и малко зад караваната. В този смисъл, вещото лице изрично сочи, че не е имало проблеми с индивидуализацията на обекта, чието местоположение е точно посочено, като скицата към констативния акт отговаря точно на мястото на което се намира обекта. След като процесния обект безспорно е индивидуализиран в хода на производството и по отношение на него не е налице неясното, въпреки, че има и други подобни обекти в имота, то правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.

Неоснователно е и възражението, че в обжалваната заповед не се съдържа конкретното основание за нейното издаване, а е посочено само чл.57а, ал.1 от ЗУТ, доколкото изрично е посочено, че обекта е изпълнен без необходимото разрешение за поставяне, която хипотеза се съдържа в нормата на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ.

Заповед № РД-8-Z-85/17.01.2025 г. на кмета на О. С. е издадена в съответствие с материалноправните изисквания на закона.

За преценка валидността и законосъобразността на обжалваната заповед релевантна е правната [жк], като е необходимо да бъде установено и доказано по делото, че същия е преместваем обект, за поставянето на който е необходимо да има разрешение за поставяне.

Съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят: 1.преместваеми увеселителни обекти; 2.преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3.преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия; 4.преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.

Според своето предназначение, процесният обект е преместваем, съгласно чл.56, ал.1 ЗУТ, тъй като неговото ползване не е за задоволяване на лични нужди на собственика на имота, а е свързано с извършвана търговска дейност – отдаване под наем през летния сезон. В този смисъл и вещото лице, което е извършило оглед на място сочи, че в близост до процесния обект има позиционирани още около десет каравани с дървени навеси към тях, като имота е част от територия която се ползва за къмпинг. Наличието на голям брой обекти идентични на процесния и каравани към тях оборва твърденията на жалбоподателя, че дървения навес служи за задоволяване на личните му нужди.

Съгласно §5, т.80 от ДР на ЗУТ „преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Видно от заключението на вещото лице, процесният обект е преместваем по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, тъй като няма характеристиките на строеж и може да се премести, като носещата конструкция на навеса стъпва върху малки бетонови стъпки, като след неговото сглобяване субстанцията на земната повърхност не е трайно изменена. Съгласно така извършеното описание на процесния обект, същия не представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, като той не се определя като обект на допълващо застрояване, по смисъла на чл.41 и чл.42, ал.2 от ЗУТ, тъй като не служи за задоволяват личните нужди на собственика на имота. Същевременно, безспорно той не е временен строеж по смисъла на чл.54, ал.1 и ал.4 от ЗУТ и не попада сред изключенията предвидени в нормата на чл.147, ал.1 от ЗУТ, за които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, за да бъде издадено разрешение за строеж. След като този обект, с оглед неговото предназначение и начин на изграждане не е строеж шеста категория, по смисъла на посочените разпоредби, а е преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, то за неговото поставяне е необходимо да бъде издадено разрешение по чл.56, ал.2 от ЗУТ. Ето защо, след като се установява, че в случая се касае за преместваем обект, поставен без изискващото се по силата на закона разрешение, то са налице предпоставките по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, за неговото премахване, както правилно е приел административният орган в обжалваната заповед.

Възраженията на жалбоподателя, че по силата на чл.10а от ЗУЧК, за имота в който е разположен процесния обект, попадащ в зона „А“, дейността свързана с разполагането в него на палатки, кемпери и каравани изрично е изключена като такава която да категоризира мястото като къмпинт, не биха могли да доведат до извод различен от изложения.

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗУЧК в зона „А“ и в зона „Б“ извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им могат да се обособяват места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани. Според ал.2 местата по ал.1 не се категоризират като къмпинги по смисъла на Закона за туризма. В тях се разрешава поставянето само на обекти по чл.153, ал.1, т.5 от Закона за горите – архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение като: кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси, информационни табла, чешми, дървени огради, скари и други, които не представляват строителство по смисъла на Закона за горите и на ЗУТ.

На първо място нормата на чл.10а, ал.1 от ЗУЧК, допуска единствено, че в посочените имоти могат да се обособяват места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани без промяна на предназначението им. В случая е налице изключение от общото правило, че за да бъде извършено строителство или да се поставят преместваеми и/или временни обекти в имоти попадащи в горски територии или в земеделски земи е необходимо първо да бъде променено тяхното предназначение. Като всяко изключение от общо правило е недопустимо, то да бъде тълкувано разрешително и въз основа на него да се приеме, че в тези имоти е допустимо да се изграждат строежи или да се поставят временни или преместваеми обекти, без изискващите се за това разрешения по ЗУТ. В този смисъл, ако законодателят е считал, че те не са необходими, то би го предвидил изрично, което в случая не е сторено.

На второ място, предмет на процесната заповед не е палатка, кемпер или каравана, а дървен навес, по отношение на които в нормата на чл.10а, ал.1 от ЗУЧК не е предвидена възможност да се поставя в имот попадащ в горска територия или в земеделски земи, без да е необходимо първо да бъде променено неговото предназначение.

На трето място, описания в заповедта дървен навес не би могъл да се определи като архитектурен елемент за обслужване на отдиха и туризма по смисъла на чл.153, ал.1, т.5 от Закона за горите.

Съгласно §1, т.2 от ДР на Закона за горите, „Архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма“ е публично достъпна инфраструктура за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение, като кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси, информационни табла, чешми, дървени огради, скари, дървени мостчета, екопътеки, които не представляват строителство по смисъла на ЗУТ. В случая, процесния обект освен че не попада сред примерно изброените обекти, но и не представлява публично изградена инфраструктура за обслужване на отдиха и туризма без търговско предназначение, а дървен навес към каравана, заедно с която се отдава под наем през летния сезон.

На следващо място, в случая не е налице и отменително основание по чл.146, т.5 от АПК, тъй като обжалваната заповед не противоречи на целта на закона. Кмета на общината се явява административния орган който следи за законосъобразното поставяне на преместваеми обекти на територията на общината. При правилно установеното наличие на основания по чл.57а, ал.1 от ЗУТ за премахване на процесния обект, след изпълнение на законоустановената процедура, заповедта е издадена в съответствие с целта на закона - да не се допуска незаконно поставяне на преместваеми обекти.

С оглед на изложеното жалбата на В. К. В. против заповед № 8-Z-85/17.01.2025 г. на кмета на община Созопол е неоснователна и на основание чл.172 ал.2 от АПК, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК, в полза на О. С. следва да се присъдят направените по делото разноски. От нея е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 250,00 лева и ДДС в размер на 250,00 лева, като следва да бъде присъдено единствено заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 250,00 лева. Платеното ДДС не следва да се присъжда, тъй като безспорно О. С. е регистрирана по ДДС и има право на данъчен кредит в размер на платения ДДС, който е начислен по сделката от адвокатското дружество, поради което ако и тази сума бъде присъдена би се стигнало до неоснователно обогатяване.

На основание чл.215, ал.7, т.4 от ЗУТ, настоящото съдебно решение е окончателно.

Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, Х-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. К. В. от [населено място], [улица], чрез адв.Д. С. от АК – Бургас, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3 против заповед № 8-Z-85/17.01.2025 г. на кмета на община Созопол.

ОСЪЖДА В. К. В. от [населено място], [улица]да заплати в полза на О. П. разноски по делото в размер на 1 250,00 лева (хиляда двеста и петдесет лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно.