№ 6943
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110124288 по описа за 2022 година
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.
Образувано е по искова молба от Ч. Г. М. срещу С. Г. М., с която е предявен иск за
съдебна делба на съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент ., находящ се в .......
с площ от 59,98 кв.м., ведно с прилежащите 1.492 % идеални части от общите части на
сградата и избено помещение № 9, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор .........9 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-50/20.06.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект, от 30.03.2022г., находящ се на етаж 3 в сграда с идентификатор ........ с
предназначение:жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор ..... с предназначени на самостоятелния обект „Жилище, апартамент“, брой
нива на обекта:1, с площ от 59,98 кв. м., прилежащи части: избено помещение № 9 и 1,492 %
от идеалните части на общите части на сградата, стар идентификатор: няма, при съседни
самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж - .........8, .........10, под обекта - .........4 и над
обекта - .........14.
Ищецът твърди, че с ответника са наследници по закон – низходящи от първа степен,
на Г. А. М., починал на 25.02.2021г. Твърди, че наследодателят придобил правото на
собственост върху процесния имот с договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на чл. 117 ЗТСУ с рег. № 79/26.07.1985г. При така изложените фактически твърдения
отправя искане към съда да допусне делба между съдeлителите при равни квоти в
съсобствеността.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на искова молба, с който ответникът
оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва твърденията на ищеца, че
процесният имот бил собственост на Г. А. М., починал на 24.02.2021г. и оставил единствени
наследници синовете му- ищецът и ответникът. Навежда възражение, че е изключителен
собственик на имота на основание придобивна давност. Твърди, че през последните 15
години живеел необезпокоявано в жилището, извършвал преустройства в него и го
обзавеждал, заплащал всички битови и комунални услуги, а ищецът и дори наследодателят
Г. М. нямали достъп до същото. Поддържа, че по този начин отблъснал владението на
1
ищеца и манифестирал намерението си да владее и неговата идеална част от имота като
своя. В изпратена покана от ищеца до ответника се съдържало признание на факта на
лишаването му от ползването на съсобствения имот.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна
следното:
За основателността на иска за делба следва да се установи от ищеца наличието на
съсобственост между страните по делото по отношение на имот, годен обект на делба.
По делото на основание чл. 146, ал. 1 т. 3 и т.4 ГПК са отделени като като безспорни
в отношенията между страните обстоятелствата, че същите са единствени наследници по
закон на Г. А. М., починал на 24.02.2021г., че към момента на открИ.е на наследството
правото на собственост върху делбения имот е притежавано от наследодателя на
съделителите по силата на договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.
117 ЗТСУ с рег. № 79/26.07.1985г., както и че след открИ.е на наследството ответникът С. Г.
М. владее целия имот.
Така отделените за безспорни обстоятелства се установяват еднопосочно от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Така, от представения по делото
договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ с рег. № 79, том
I/1985г. се установява, че със същия на 26.07.1985г. Г. А. М. е закупил право на собственост
върху новопостроено жилище ., находящо се в жилищна сграда-блок №19 на трети етаж в
ж.к. „Бели брези“, състоящо се от една стая, дневна, столова с кухненски бокс и серзивни
помещения със застроена площ от 59,98 кв.м., заедно с припадащите се избено помещение .
и 1,492% идеални части от общите части на сградата.
От приложеното удостоверение за наследници с изх. № РЛН22-УГ51-2830
/23.02.2022г. на Столична Община, район Триадица, издадено въз основа на акт за смърт №
0068/25.02.2021г., съставен в гр. Баня се установява, че Г. А. М. е починал на 24.02.2021г.
със семейно положение вдовец, като същият е оставил двама наследници по закон -
низходящи от първа степен, а именно съделителите С. Г. М. и Ч. Г. М..
Съгласно представената по делото схема №15–338523-30.03.2022 г., издадена от
СГКК – гр. София, на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.205.93. 1. 9. по
КК и КР на гр. София, одобрени със заповед PД-18-50/20.06.2016 г. на Изп. директор на
АГКК, с последно изменение в КККР, засягащо самостоятелния обект от 30.03.2022г. и с
адрес на имота: София, район Красно село, ж.к. „Белите брези“ бл. 19, ет. 3, ап. 9,
самостоятелният обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор 68134.205.93.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.205.93, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, площ по документи
59,98 кв.м., прилежащи части: избено помещение . и 1,492 % ид. ч. от общите части на
сградата, и при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.205.93.1.8,
68134.205.93.1.10, под обекта: 68134.205.93.1.4, над обекта: 68134.205.93.1.14.
Във връзка с възражението на ответника С. Г. М. за изтекла придобивна давност:
За установяване на обстоятелствата, свързани с владението и своенето на процесния
имот от ответника, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.
С.ова М.а, Р. С. Р.ов, А. Ч.ов М. и С. А. И.ова.
Oт показанията на свидетелката С. М.а /дъщеря на С. М./ се установява, че от
построяването на блока през 1986г. баща й живеел в процесното жилище заедно със
семейството си, а в последните години обитавал същото сам. Свидетелката посочва, че
апартаментът по документи бил на дядо й, но той рядко гостувал в него. Споделя за
извършени ремонти и преустройства от баща й в имота. Само сродителите й поемало
публичните задължения и разходите за комунални услуги за апартамента. Отрича друг да е
имал достъп до същия.
От показанията на св. Р. Р.ов /съсед на С. М./ се установява, че само ответникът и
семейството му обитавали жилището в .. от построяването на блока през 1986г.
2
В разпита си свидетеля А. М. /син на съделителя Ч. М./ споделя, че по уговорка
между дядо му Г. М. и чичо му С. М. ползването на сосбствените им жилища било
разменено, защото жилището в ж.к. „Бели брези“ били по-голямо като площ. В този смисъл
двамата се уговорили Ч. и семейството му да ползват делбения имот, а Г. М. да ползват
жилище в кв. Люлин, което било собтвеност на С. М.. Свидетелят сочи, че конфликт в
отношенията между страните във връзка със собствеността върху делбения имот възникнал
за първи път през м. януари 2022г., когато чичо му ангажирал адвокат и на организирана
среща заявил, че счита и жилището в кв. „Бели брези“ и това в кв. „Люлин“ за свое, като
настоявал Ч. М. да се откаже от наследството, оставено му от Г. М..
От показанията на С. И.ова по делото се установява, че приживе Г. М. посещавал
заедно със сина си С. М. мястото, където свидетелката работи.
Както е посочено и в мотивите към Тълкувателно № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. №
4/2012 г. на ОСГК на ВКС правото на собственост по давност се придобива при
упражняване на фактическа власт върху имота като свой през определен период от време
непрекъснато и необезпокоявано, като за придобИ.ето на същото следва да има изявление от
владелеца за същото. То се придобива към момента на изтичане на този срок, но само ако
след изтичането на срока има волево изявление на субективния елемент на владението чрез
съответните процесуални способи - съставяне на констативен нотариален акт, предявяване
на иск, действия по попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна давност и
др. Изявлението води до настъпване на последиците от упражнявана фактическа власт с
намерение за своене върху вещта, а именно до придобИ.е на собствеността към минал
момент – изтичането на срока по чл. 79 от ЗС. Позоваването не е необходимо, за да се
осъществи фактическия състав по чл. 79 от ЗС. То, обаче, е необходимо, за да настъпи
правната последица. Обратното би означавало, че тази правна последица настъпва
автоматично, по силата на закона, без да се съобрази спецификата на владението, което е
съзнателно поведение с определено намерение. Намерението за своене на вещта, с което се
упражнява фактическата власт върху нея, позволяват фактическото съС.ие на упражняване
фактическа власт да се трансформира във вещно право. Позоваването на последиците от
така упражняваната фактическа власт пред нотариус/съд потвърждават това намерение за
своене. При наличие на позоваване, правните последици – придобИ.ето на правото на
собственост, се зачитат от момента на изтичане на срока по чл. 79 от ЗС.
Владението съгласно чл. 68 от ЗС включва в себе си обективен елемент –
упражняване на фактическа власт, и субективен елемент – намерение за своене.
Презумпцията на чл. 69 от ЗС - че владелецът държи вещта за себе си, е оборима.
Въвеждането й от законодателя е с оглед затрудненията при доказване на намерението като
психическо сътояние. Съдът е длъжен при установяване на обективния елемент – владение,
да презумира субективния такъв-намерение за своене. Обективният елемент е фактическо
състяние. Собственикът и съсобственикът на вещта имат право да я владеят. Само в
хипотеза, в която владението е започнало на основание, което изключва правата на
собствениците, намерението за своене се предполага. В хипотеза, при която основанието за
установяване на фактическата власт сочи държане или съвладение, за да се придобие по
давност чуждия имот, държането следва да се превърне във владение с едностранни
действия. Тези действия следва явно и по недвусмислен начин да показват отричане на
владението на останалите собственика, респ. останалите съсобственици, и да са доведени до
тяхното знание. В тежест на позоваващия се на придобивна давност в тази хипотеза е да
установи, че е манифестирал промененото си намерение за държане на имота пред
останалите съсобственици, освен ако не установи, че същото е било обективно невъзможно
(в този смисъл ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай по делото е установено от събраните гласни доказателства,
които в тази част се еднозначни и съдът кредитира, че още от построяването на блока през
1986г. ответникът е живеел в имота със съгласието на собственика му. Твърденията на
ответника са, че поне от 15 години преди подаване исковата молба е владял имота като свой.
С оглед на изложените по-горе съображения и основанието за установяване на фактическата
3
власт в тежест на ответника е да установи по делото, че поне 10 години пред подаване на
исковата молба /на 09.05.2022 г./, е променил намерението, с което е държал имота и че от
този момент е започнал да го държат като свой, както и че е демонстрирал това намерение
пред собственика, респ. съсобственика му. Доказателства за такива обстоятелства, които да
позволят несъмнен извод за осъществяването им по делото, не са ангажирани. Нито един от
разпитаните по делото свидетели не е посочил, че ответникът е заявявал в някой момент
собственически права върху имота преди срещата през м. януари 2022г., за която разказва
св. А. М.. Плащането на комуналните разходи за имота, ремонтирането и поддържането му
не менифестират такава промяна на държането в своене, тъй като това са обикновени
действия на управление.
По изложените съображения съдът намира, че не е изпълнен фактическият състав на
придобивната давност, тъй като към момента на подаване на исковата молба не е изтекъл 10-
годишния срок, който законът изисква за настъпване правните последици на оригинерния
придобивен способ.
С оглед на изложеното и като съобрази установеното по делото, че ищецът е син на
Г. А. М., какъвто е и ответникът С. Г. М., то съдът приема, е страните са съсобственици на
имота при равни квоти на основание на чл. 34 от ЗС вр. с чл. 5 ЗН и искът за делба е
основателен.
По разноските
Решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което не се
дължи и присъждане на разноски. Тази позиция е застъпена и в последователната практика
на ВКС, така напр. Решение № 3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. на ВКС, I ГО, в което е
прието, че с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата страните не си
дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата във
втора фаза.
Ето защо, по искането за присъждане на разноски по делото съдът ще се произнесе
във втората фаза на делбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Ч. Г. М. с ЕГН ********** с
адрес . и С. Г. М. с ЕГН ********** с адрес .. на следния съсобствен недвижим имот, а
именно: апартамент ., находящ се в ....... с площ от 59,98 кв.м., ведно с прилежащите 1.492 %
идеални части от общите части на сградата и избено помещение № 9, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор .........9 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50/20.06.2016г. на Изпълнителния
директор на АГКК с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект, от 30.03.2022г., находящ се на етаж 3 в сграда с
идентификатор ........ с предназначение:жилищна сграда-многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор ..... с предназначени на самостоятелния обект „Жилище,
апартамент“, брой нива на обекта:1, с площ от 59,98 кв. м., прилежащи части: избено
помещение № 9 и 1,492 % от идеалните части на общите части на сградата, стар
идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - .........8,
.........10, под обекта - .........4 и над обекта - .........14 при следните квоти: 1/2 идеална част
за Ч. Г. М. с ЕГН ********** и 1/2 идеална част за С. Г. М. с ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5