Р Е Ш Е Н И
Е № 148
17.07.2020г., гр.
Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 90 по описа на ВнАпС за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 7966/12.12.2019г. на Ж.М.Т., Й.М.Т.
и Д.Н.А., представлявани от адв. Н. Д. ***, и въззивна жалба вх. № 7973/12.12.2019г.
на ЗД „ БУЛ ИНС“ АД – гр. София, ЕИК *********, подадена чрез адв. Ал. И. от САК, срещу решение № 153/19.11.2019г.,
постановено по т. д. № 241/2018г. по описа на Добрички окръжен съд.
С въззивна жалба вх. № 7966/12.12.2019г.
се атакува решението на ДОС в частта, с която са отхвърлени предявените от
въззивниците осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ вр. чл. 477 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ЗД „ БУЛ ИНС“ АД – гр. София да им заплати съответно
разликите над 55 000лв. до 220 000лв., над 65 000 лв. до
230 000лв. и над 60 000лв. до 200 000лв., претендирани като
обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. Т. П., починал
на 23.11.2017г. вследствие на ПТП от 14.07.2017г. В жалбата са релевирани оплаквания за
неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при
определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди по справедливост,
и за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалото лице - чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени до заявените с
въззивната жалба размери, които са част от първоначално предявените с исковата
молба: 220 000лв. за Ж.М.Т., 230 000 лв. за Й.М.Т., и
200 000 лв. за Д.Н.А..
Въззивна жалба № 7973/12.12.2019г.,
подадена от ответника в първоинстанционното производство, е насочена срещу
решението в цялата му осъдителна част, с която са уважени исковете на Ж.М.Т., Й.М.Т.
и Д.Н.А. с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ вр. чл. 477 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като на всеки от ищците са присъдени съответно сумите 55 000лв.,
65 000 лв. и 60 000лв. за обезщетяване на претърпени от тях неимуществени
вреди от посочения по – горе деликт, ведно със законни лихви. Застрахователят релевира
оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, с твърденията,
че ищците не са доказали претърпяването на неимуществени вреди от смъртта на М.
Т. П., баща на първия и втория ищец и фактически съжител на съпружески начала с
ищцата. В евентуалност се твърди нарушение на закона – чл. 52, ал. 2 ЗЗД,
допуснато при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, които
според страната са завишени. Релевирано е и оплакване по отношение на
определения от окръжния съд процент на съпричиняване на вредоносния резултат от
починалия – чл. 51, ал. 1 ЗЗД, който според страната е необосновано занижен.
Петитумът на жалбата е отмяна
на решението в обжалваната осъдителна част и отхвърляне на исковете изцяло.
Процесуалните представители на страните
са депозирали отговори по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище
за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени доводи и
съображения.
Жалбите са подадени в срок, от
легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването
в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са
процесуално допустими.
В проведеното открито съдебно заседание
страните и техни представители не се явяват. Жалбите и отговорите се поддържат
в подадени преди заседанието писмени молби.
За да се
произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Добричкият
окръжен съд е бил сезиран с обективно
и активно субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
предявени от Ж.М.Т., Й.М.Т. и Д.Н.А., последната лично и в качеството на даващ
съгласие родител на непълнолетния Й.М.Т.. Исковете са насочени срещу ЗД „БУЛ
ИНС“ АД – гр. София, от което се претендират обезщетения за претърпени от ищците
неимуществени вреди от смъртта на М. Т. П., починал на 23.11.2017г. вследствие
на ПТП от 14.07.2017г., виновно причинено от М. М. А. като водач на л. а.“Воксхол“,
марка „Омега“ с ДК № Тх 06 53 ХК, застрахован при ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Претендират се и
мораторни лихви, считано от 10.09.2018г., когато е изтекъл срокът от
петнадесет работни дни по чл. 497, ал.1, т. 1 КЗ, до окончателно погасяване на
задълженията.
Решението на ДОС, с което осъдителните
искове са частично уважени, е валидно като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваните части,
тъй като са налице са всички предвидени от
закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в
исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран.
Ищците, в качеството си на увредени лица
по смисъла на чл. 487, ал. 1 и чл. 390, ал. 1 КЗ, са отправили писмена претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение
на 14.07.2018г., получена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД на 16.07.2018г. В срока по
чл. 496, ал. 1 КЗ, а именно на 03.09.2018г. застрахователят е отказал изплащане
на застрахователни обезщетения.
Правопораждащият
фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател, по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД, за обезщетяване на
причинените от застрахованото лице вреди от деликт, предполага изводи за
наличие на: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите ”, сключено с
дружеството, привлечено като ответник, за
увреждащия лек автомобил; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, виновно причинено от водача на застрахования
автомобил; материално – правна легитимация на ищците, които следва да са от кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по
правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС
Постановления № 4/1961 г., № 5/1969г. и № 2/1984г., или, при доказани
изключителни случаи, от разширения кръг съгласно ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на
ОСГТК на ВКС; претърпени неимуществени вреди от лицата, претендиращи обезщетение.
Водачът
на увреждащия лек автомобил е починал в
резултат на ПТП, поради което въпросите
относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на лицето, сочено от ищеците като делинквент, застрахован при ответника, не са разрешени с присъда или друг акт на
наказателния съд по Глави 28 и 29 НПК.
В тази инстанция ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена за л. а.
“Воксхол“, марка „Омега“ с ДК № Тх 06 53 ХК, обективирана в застрахователна
полица № BG/02/116003152070/12.12.2016г., сключена за периода 12.12.2016г. -
12.12.2017г., както и правният извод на окръжния съд относно виновност на застрахования водач, направен
след правилна преценка на събраните доказателства. Установено е по безспорен начин, че отговорността за процесното
ПТП е на М. М. А., който виновно е причинил телесни увреждания на М. Т. П., причинили
впоследствие след около четири месеца, неговата смърт. На 14.07.2017г. около
23.35ч. на път І-9, поради движение с несъобразена скорост, деецът е реализирал
ПТП-самокатастрофа, блъскайки се в мантинелата след загуба на управление на
автомобила, при управление на МПС под въздействието на алкохол с концентрация
0.72 на хиляда, както и под влияние на наркотично средство /амфетамин/.
Във
въззивната жалба се възразява по отношение
на материално - правната легитимация на ищците, с твърденията, че не са живели
съвместно с починалото лице, не са имали близка емоционална връзка с него и не
са претърпели неимуществени вреди от неговата смърт.
В първоинстанционното
производство ищците са провели главно пълно доказване със съответните
доказателства и доказателствени средства на релевантните обстоятелства, от
които се извежда изводът, че същите са от кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по
правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС
Постановления № 4/1961 г., № 5/1969г. и № 2/1984г., преди разширяването на
кръга с ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС.
Ищците Ж.М.Т. и Й.М.Т.
са синове на починалия М. Т. П. и на ищцата Д.Н.А., като това се установява от
представените заверени преписи на удостоверения за раждане.
Обстоятелството, че
ищцата е живяла с бащата на двамата ищци на съпружески начала повече от
двадесет години, до смъртта му, както и че между починалото лице и всички ищци
са съществували отношения на привързаност и подкрепа, е установено посредством
събраните гласни доказателства – показанията на свидетелката Людмила Стефанова,
разпитана от окръжния съд в съдебно заседание на 03.09.2019г. Това, че известен
период от време ищцата и бащата на ищците са работили в различни села, не е
преустановило емоционалната им връзка и контакти, свързани със съвместните
грижи по отглеждането и възпитанието на децата. Доколкото не се налага преценка
на тези свидетелски показанията по правилото на чл. 172 ГПК, приложимо при
установена заинтересованост от изхода на спора на свидетеля, а показанията се
базират на преки и непосредствени впечатления и не се констатира несъответствие
между обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани
доказателства, няма причина да се откаже тяхното кредитиране. Следователно,
въззивният съд не намира основание да ревизира изводите на окръжния съд по
отношение на релевантните факти, обосноваващи материалноправната легитимация на
ищците.
В жалбата не се сочи
конкретно въз основа на кои събрани доказателства застрахователят счита, че е
установено разделното живеене на ищците и починалото лице. В случай че някой от
свидетелите от досъдебното производство е свидетелствал за подобни
обстоятелства, обсъждането на тези показания в съдебното производство пред
гражданския съд е недопустимо. Същевременно данни в подкрепа на това твърдение
не се констатират от събраните по реда на ГПК доказателства, на които е допустимо
да бъдат основани правни изводи на гражданския съд.
Лишено от основание е и твърдението на застрахователя,
че събраните доказателства не установяват причинени неимуществени вреди на
ищците от процесния деликт.
Съставът на въззивния съд намира, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка по
отношение на характера и интензитета на претърпените от ищците неимуществени
вреди е в съответствие с фактите и обстоятелства, които се установяват от
съвкупната преценка на събраните доказателства, като препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК.
Установено е от заключението на
назначената съдебно - психиатрична експертиза, изготвена въз основа на
събраните свидетелски показания и след освидетелстване на ищците от експерт, че
при съобщаването за тежките наранявания на мъжа си, ищцата А. е развила остра
стресова реакция, продължила повече от денонощие, а впоследствие - смесена
тревожно депресивна реакция, поради обстоятелствата, свързани със страданието на
мъжа, с когото дълго съжителствала; нова стресова реакция последвала при
смъртта му, тъй като той починал у дома, пред нея; последвало посттравматично
стресово разстройство с давност около два месеца; понастоящем скърби за мъжа си
с интензитет на естествена житейска реакция. Ищецът Й.М.Т. е бил в шок от
вестта за претърпяната от баща му катастрофа, състоянието му е било с
характеристиките на остра стресова реакция; впоследствие, в периода, в която помагал
на майка си при грижите за бащата, който бил на легло, напълно неподвижен, се стигнало
до смесена тревожно депресивна реакция, с флуктуираща интензивност във времето;
в деня на смъртта на баща си отново получил стресова реакция, последвала
смесена тревожно депресивна реакция с давност около месец и половина; понастоящем
е в добро психично здраве. Ищецът Ж.М.Т. е получил при новината за катастрофата
с баща му остра стресова реакция, продължила от порядъка на часове, а
впоследствие - тревожно депресивна реакция, определена от персистиращата
психотравма във времето; понастоящем е стабилен и в добро психологично
състояние.
По въпроса за размерите на
обезщетенията по правилото на чл. 52, ал. 2 ЗЗД:
С Постановление
№ 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени указания относно критериите,
които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията
за неимуществени вреди от причинена смърт в резултат на деликт. В т. II на
постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии- момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание
на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски
отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при действието на
чл. 290 ГПК практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че
задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди. Също в
постановено по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост налага при определяне на размера на обезщетенията за
неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"ГО на автомобилистите".
При определяне по справедливост на паричните еквиваленти на претърпените
неимуществени вреди съответно в размер на 120 000лв. за ищцата Д.Н.А., 130 000
лв. за ищеца Й.М.Т. и 110 000
лв. за ищеца Ж.М.Т.,
първоинстанционният съд е съобразил в пълнота както интензитета и
характера на претърпените от ищците страдания и негативни преживявания и
неблагоприятното въздействие върху личността им, така и обществения критерий за справедливост на дадения етап на социално –
икономическото развитие в страната, чиято проявна форма са лимитите на
застрахователни обезщетения, и обичайната
съдебна практика.
Събраните доказателства в процеса безспорно установяват висок интензитет
на претърпени страдания и негативни преживявания, който е присъщ за родствената
връзка между починалия и увредените лица – ищци, и емоционалната връзка,
създадена в резултат на дългогодишно фактическо съжителство на семейни начала
между починалия и ищцата. Респективно, не се установяват обстоятелства в
подкрепа на извод, че претърпените страдания и негативни преживявания са с по – нисък
интензитет и продължителност от присъщите
за връзката между баща и синове, и между мъж и жена, живеели заедно двадесет
години, като семейство, а оттам – и определяне размер на обезщетение под
тези съобразно обичайната съдебна практика за периода на процесното
застрахователно събитие– между 100 000лв. и 130 000лв. По – високи
или по - ниски размери от тези за обезщетяване на неимуществени вреди от смърт,
настъпила през 2017г. в резултат на деликт, са присъждани от съдилищата в случаите,
когато са установени специфични обстоятелства.
През 2017г., съгласно официалните данни на НСИ, средностатистическите
показатели за едно лице са както следва: общ годишен доход от 5 586 лв.,
средногодишен разход – 5 217 лв. Лимитът на застраховката „Гражданска
отговорност“ към 2017г., за неимущестевни вреди, с телесно увреждане или смърт,
е 2 000 000 лв. при едно пострадало лице и 10 000 000 лв.
при две и повече пострадали лица.
Ката съобрази всички изложени по- горе релевантни обстоятелства, съставът
на въззивния съд намира, че справедливият размер на обезщетения за
неимуществени вреди по настоящия спор са 120 000лв. за ищцата Д.Н.А., 130 000
лв. за ищеца Й.М.Т. и 110 000
лв. за ищеца Ж.М.Т. Следователно,
първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД.
По оплакването в
жалбата за неправилно определена квота на съпричиняване на вредоносния резултат
от увреденото лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в размер на 50 %:
Застрахователят е
релевирал своевременно, пред първата инстанция, с отговора на исковата молба,
защитно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия М. Т..
Възражението е основано на твърденията, че той се е качил в автомобил,
управляван от лице, употребил алкохол и наркотично средство, както и че е бил
без поставен предпазен колан при настъпване на ПТП. Ищците оспорват наличието
на съпричиняващо поведение на пострадалото лице.
За да определи процент на съпричиняване
на вредоносния резултат в размер на 1/2 / 50 %/ решаващият съдия е приел в
мотивите на обжалвания съдебен акт, че възражението са съпричиняващо поведение
на пострадалото лице за настъпване на вредоносен резултат, е доказано.
Изводът е правилен. От заключението на
изслушаната комплексна съдебно - медицинска и авто - техническа експертиза съдът
приема за установено, че пострадалото лице е било без поставен предпазен
обезопасителен колан при ПТП. Наличието на причинно – следствена връзка в
случая между непоставянето на предпазен колан и настъпилите телесни увреждания,
довели впоследствие до смъртта на пострадалото лице, се извлича по безспорен
начин от становището на експертите, изготвили заключението, според които наличието
на предпазен колан би могло да предотврати травмите в областта на шията, довели
до състоянието на пареза и следващите го усложнения, и в крайна сметка – да не
се стигне до летален изход.
Тъй като част от изводите на окръжния
съд относно знанието на починалото лице за това, че водачът М. М. А., е
управлявал застрахованото МПС след употреба на алкохол, са основани на
свидетелски показания, събрани в досъдебното производство, което е недопустимо,
по искане на ЗД „ БУЛ ИНС“ АД – гр. София, на чиято тежест е доказването на
обстоятелствата по възражението, въззивният съд е допуснал ново призоваване на
свидетели З.А.Н. и Адмед С.Н. *** Тошево, които при разглеждането на делото от
окръжния съд са били в чужбина. От показанията на свидетелите, разпитани в
открито съдебно заседание на 17.06.2020г., се установява по безспорен начин, че
починалото лице не само е било наясно, че водачът на автомобила е употребил
алкохол, но и по негово настояване, въпреки увещанията на свидетелите към
водача, който е техен роднина, да не предприема шофиране във видимо нетрезво
състояние, е настоял да потеглят още същата вечер, около част преди полунощ.
Съобразно заключението на експертизата признаците на употреба на алкохол от
водача на МПС би следвало да са видими за околните, за разлика от тези на
употреба на амфетамини, които са различими само от медицинско лице. По –
същественото обаче е, че при употребата на алкохол от водача, той и
пострадалото лице за били заедно, т. е. знанието за употребата на алкохол е
резултат от преки наблюдения, а не само от признаците на алкохолно опиянение.
При отчитане на
всички конкретни обстоятелства, при които е настъпил процесният пътен инцидент,
и тежестта на допуснатите от пострадалия и от делинквента нарушения, въззивният
съд намира, че липсва основание за определяне на процент за съпричиняване на
вредите от пострадалото лице повече или по- малко от 50 %. Поведението на
делинквента, което се субсумира от реализирани нарушения на ЗДвП, е предизвикало поне в равна
степен настъпването на ПТП. Същевременно, съпричиняването на вредоносния
резултат от пострадалото лице е осъществено посредством две независими форми на
съпричиняващо поведение, едната от които съставлява нарушение на чл. 137а, ал.
1 ЗДвП, съгласно който водачите и пътниците в МПС, когато е в движение, следва
да използват обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, а другата – поемането
на риск от пътника за здравето и живота си при знание, че МПС се управлява от
алкохолно повлияно лице и настояване за предприемане на пътуването.
Предявените
искове с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ вр. чл. 477 КЗ
са доказани по основание и до размерите, до които са уважени от окръжния съд,
ведно с акцесорните претенции за присъждане на законна лихва, считано от 10.09.2018г., когато е изтекъл срокът от петнадесет
работни дни по чл. 497, ал.1, т. 1 КЗ, до окончателно погасяване на
задълженията.
Поради съвпадение
на правните изводи на двете съдебни инстанции по предмета на спора пред
въззивната инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваните части.
Ищците не са
направили съдебно – деловодни разноски за въззивно производството, тъй като са
освободени от държавни такси и разноски.
С оглед резултата
от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците дължат на
ответника репариране на част от направените в настоящото производството
разноски / без разноски за заплатена държавна такса поради неоснователност на
жалбата на застрахователя/ съразмерно с материалния интерес по всяка от
жалбите, а именно сумата 72.31 лв. / от 100лв.– депозит за призоваване на
свидетели/.
С молба вх. №
2747/17.06.2020г. пълномощникът на ищците е поискал присъждане на възнаграждение
за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2
ЗАдв. За тази инстанция обаче не е приложен договор за правна защита и
съдействие между адвоката и клиентите, в който изрично да е отбелязано, че
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство е дължимо при
условията на чл. 38 от ЗАдв, и да е посочено конкретно основание от кръга на
визираните в чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 ЗАдв, при които законът допуска
осъществяването на безплатна адвокатска защита.
Воден от горното,
ВнАпС, ТО, І- ви състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 153/19.11.2019г., постановено по т. д. № 241/2018г. по описа на Добрички окръжен
съд, в осъдителната част, както и в частта, с която са отхвърлени предявените
от Ж.М.Т., Й.М.Т. и Д.Н.А. осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ вр. чл. 477 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ЗД „БУЛ ИНС“ АД – гр. София да заплати съответно
разликите над 55 000лв. до 220 000лв., над 65 000 лв. до
230 000лв. и над 60 000лв. до 200 000лв., претендирани като
обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. Т. П., починал
на 23.11.2017г. вследствие на ПТП от 14.07.2017г.
В
останалата част решението на ОС – гр. Добрич не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Ж.М.Т.
ЕГН **********, Й.М.Т., ЕГН **********, и Д.Н.А. ЕГН **********, всички с
адрес: ***, да заплатят общо на ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“Джеймс Баучер“№ 87, сумата 72.31 лв., представляваща част от направени съдебно –
деловодни разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на
чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.