№ 3631
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20231100112390 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от Р. Д. М. и Н. П. М. срещу „Юробанк България“ АД
отрицателен установителен иск, с правна квалификация чл. 439 от ГПК, за признаване за
установено спрямо ответника, че ищците не дължат суми, за които са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 50428/2012г. по описа на СРС, 45-и
състав, а именно: 225 138,98 швейцарски франка - представляваща главница по Договор за
кредит №HL40602 от 14.07.2008г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането, за които е образувано изп. дело 20118380400691 по описа на ЧСИ
М.Б..
Изложени са съображения, че срещу ищците е образувано изп.д. № 20118380400691
по описа на ЧСИ М.Б., по което ответното дружество се е присъединилo като взискател въз
основа на изпълнителен лист по ч. гр. дело №50428/2012г. по описа на СРС, 45-и състав.
Твърди се, че с оглед частичното погасяване на задълженията със суми, постъпили по
извършена публична продан на ипотекирано в полза на банката имущество, задължението
на ищците възлиза в размер на 225 138,98 швейцарски франка – главница. Посочва се, че
последното валидно изпълнително действие по делото е искането за насрочване на публична
продан на имот от 04,08,2015 г., след което, в период от две години, не са поисквани или
извършвани каквито и да е изпълнителни действия, поради което изпълнителното
производство е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, считано на
04,08,2017 г. С оглед на това давността е започнала тече на 04,08,2015 г. и е изтекла на
12.10.2020 г.
1
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
В указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК, не е постъпил отговор от
ответника „Юробанк България“ АД.
С молба от 27,05,2024год.ответникът е заявил становище за признание на иска. В
съдебно заседание проведено на 27,05,2024год. ищецът е заявил становище за
постановяване на решение при признание на иска.
С оглед горното и като съобрази обстоятелството признанието да не противоречи на
закона или на добрите нрави и е извършено от лица с право да се разпореждат със спорното
право, съдът намира да е налице основание за постановяване на решение при признание на
иска на осн.чл.237 от ГПК.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца не се дължат разноски. Съдът намира
възражението на ответника за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК за основателно. Предмет
на първоинстанционното производство е недължимост на вземане по ИЛ поради изтекла
погасителна давност. Доказателствената тежест, че не е дала повод за завеждане на делото
носи ответната страна, която в хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК черпи изгодни за себе си
правни последици. Този факт може да бъде установен с доказване на други положителни
факти, от които може да се направи извод за наличието или липсата му. В конкретната
хипотеза съдът намира сочените обстоятелства да са налице. Няма данни ответникът да е
предприел действия по принудително събиране на вземането въз основа на издадения
изпълнителен лист. В кориците на изпълнителното дело последната молба от страна на
кредитора е от 31,01,2019год., с която е поискано извършване на опис на движими вещи и
извършване на справки. Няма данни ответникът да е заявявал извънсъдебно искане в този
смисъл до длъжника. Същевременно инициирано изпълнително дело с №20118380400691
по описа на ЧСИ М.Б., следва да се счита прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
считано от 31,01,2021год. Ето защо към датата на депозиране на исковата молба
03,11,2023год. ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Действително
ответникът разполага с изпълнителен титул, въз основа на който може да се инициира
изпълнение срещу длъжника, което обуславя и правния интерес на длъжника от търсената
съдебна защита да бъде установено със сила на присъдено нещо недължимост на
вземането, но държането на изпълнителен лист при бездействие на кредитора да се ползва
от същия не би могло да обоснове повод за иницииране производството. Ето защо
разноските следва да останат в тежест на ищеца. Предвид възлагането на разноските на
ищеца, съдът намира за безпредметно обсъждане на релевираното възражение по чл.78, ал.5
от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Р. Д. М., с ЕГН **********, и Н.
П. М., с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, иск с правна
квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на
„Юробанк България“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.София, ул.****, че Р. Д.
2
М. и Н. П. М. не дължат суми, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по ч. гр. дело № 50428/2012г. по описа на СРС, 45-и състав, а именно: 225 138,98
швейцарски франка - представляваща главница по Договор за кредит №HL40602 от
14.07.2008г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането, за които е образувано изп. дело 20118380400691 по описа на ЧСИ М.Б. поради
погасено по давност право на принудително изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3