Определение по дело №579/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 189
Дата: 25 юни 2020 г. (в сила от 28 октомври 2020 г.)
Съдия: Михаил Георгиев Михайлов
Дело: 20205510200579
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

 

Година 2020                                                               Град Казанлък

Казанлъшки районен съд                           четвърти наказателен състав

На двадесет и пети юни                  две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИХАИЛ МИХАЙЛОВ

 

                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.С.П.

                                                                 2.Д.Я.

 

Секретар: Атанаска Джагълова

ПРОКУРОР: АНТОНИЯ СПАСОВА

 

         Сложи за разглеждане докладваното от съдия-докладчика МИХАИЛ МИХАЙЛОВ ЧН дело №579 по описа за 2020 година

На именното повикване в 13.30 часа се явиха:

 

ОСЪДЕНИЯТ В.К.Д.: явява се лично, с адв.Н.Н., упълномощен по НОХ дело №1588/ 2015г. по описа на РС-Казанлък и с адв.Б. И. от АК- Хасково, упълномощен от 19.06.2020г. и приет от днес.  

 

За РАЙОННА ПРОКУРАТУРА гр.КАЗАНЛЪК се явява прокурор СПАСОВА.

 

АДВ.Н.- Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР СПАСОВА- Да се даде ход на делото.

 

         СЪДЪТ намира, че са налице основанията на чл.306 ал.1 т.1, във  връзка с чл.271 от НПК, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД на делото.

 

Докладва се молбата на осъдения В.К.Д..

        

АДВ.Н.- Поддържам молбата за кумулиране на наказанията. Няма да соча други доказателства и ще се ползваме от наличните такива.

АДВ.И.- Поддържам молбата. Ще се ползваме от събраните доказателства.

 

ПРОКУРОР СПАСОВА: Не правя искане за събиране на нови доказателства.

 

   СЪДЪТ на основание чл.286 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

    ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

           ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.        

 

 АДВ.Н.: Уважаеми г-н Председател, уважаеми съдебни заседатели, моля на осн. чл.25, във вр. с чл.23, във вр. с чл.8 ал.2 от НК, вр. с рамково решение №678 / 24.07.2008г. на Съвета на ЕС да кумулирате така наложените наказания на осъденото лице, като наложите едно общо, а именно- най-тежкото от тях- от испанското осъждане. В действителност при така сформиралата се процесна съвкупност са налице две осъждания. Първото е обективирано в Решение №262/ 2017г. на трети наказателен съд гр.Бургос, Кралство Испания, в размер на 3г. и 5 месеца за деяния извършени през 2017г. Второто е наложено от национален съд с протоколно определение за одобрено споразумение от 12.06.2020г. Двете деяния се явят в реална съвкупност и са отделени във времеви период от 10г., което от своя страна може да се направи обосновано предположение, че се касае за изолирани случаи от един времеви интервал от живота на подзащитния ми. За прилагане на разпоредбата на чл.8 от НК, приета в темпорално отношение след приемането разпоредбата на чл.4 от НПК, не е необходимо признаването на испанската присъда с оглед чл.463 от НПК и считам, че липсата на едно производство по екзекватура на испанската присъда би препятствало изпълнението му. Намирам същото за изтърпяна, предвид това, че е заменена с експулсация на лицето и кумулативно наложена забрана за влизане на последния на територията на Кралство Испания. Моля, с оглед разпоредбата на чл.25 ал.2 от НК, изцяло да приспаднете от общото най- тежко наказание изтърпяно до момента! Досежно второто наказание, а именно- това по споразумението, моля на осн. чл.25 ал.2, във вр. с чл.59 от НК, да бъде зачетен срока на задържането на осъденото лице, както по ЕЗА, така и от МН „ЗС“ от съд. производство по НОХД №1588/ 2015г. Остават 17 или 18 дни до изтърпяването поотделно на двете наказания, но въпреки това моля да наложите по-тежкото от тях, а именно- на испанския съд, като в този смисъл ще помоля за Вашия съдебен акт.

 

АДВ.И.- Налице са две деяния в условията на реална съвкупност. Извършени са две престъпления. Фактът, че по едното има присъда в чужда държава,за това има достатъчна съд. Практика, има и съответното решение преюдициално запитване на Софийски РС за това дали да се извърши процедура по екзекватура или не и следва да се признае автоматично наложената присъда от държава членка на ЕС. В параграф 3-ти на това рамково решение е казано, че не може държавата, която е извършила кумулация да промени начина на изпълнение на наказанието, в смисъл по какъв начин испанските органи са изпълнили това наказание е без значение, присъдата следва да се вземе като изтърпяна. Налице са осн. на чл.25, във вр. с чл.23 от НК и следва да се приеме, че следва да се определи общо наказание за срока, който е на по-тежкото наказание и да се приспадне изтърпяната част от това наказание, като се приеме като изтърпяно изцяло и съответно да бъдат приспаднати и сроковете по изпълнение на ЕЗА. Моля в този смисъл да се произнесете с Вашия съдебен акт.

 

ПРОКУРОР СПАСОВА- Считам, че са налице предпоставките на чл.25, във вр. с чл.23 от НК. Считам, че е приложим чл.8 ал.1 от НК, който е транспониращ в чл.3 от параграф 1 от  Рамково решение №675 на Съвета на ЕС. В този смисъл считам, че следва да бъде извършена кумулация на наказанията на българския и испанския съд. Моля съда на осн. чл.59 ал.1 т.1 от НК да приспаднете времето, през което осъдения е бил задържан по ЕЗА и с МН „Задържане под стража“, считано от 13.12.2019г.! Моля Съда, имайки предвид свидетелството за съдимост на осъдения, упоритостта му при извършване на  един и същ вид престъпни деяния, да приложи чл.24 от НК! Моля във връзка с прилагане на чл.448 ал.1 от НПК, да бъде предоставен протокол от определението от днешното с.з. на РП Казанлък, с цел изпращането му на Окръжна Прокуратура Стара Загора!

 

ОСЪДЕНИЯТ Д.: Всички знаем, че всяко едно наказание се налага, за да бъдат постигнати някакви цели и те са посочени в чл.36 от НК. Сгрешил съм, признах вината си, изтърпял съм почти и двете наказания, които са ми наложени. Изкарах в Испания курс с психолози, криминалисти и причината поради която ме освободиха предсрочно е, че са преценили, че съм се променил, че мога да бъда полезен за себе си и за околните, имайки предвид,че това деяние,за което сключих споразумението, е преди много време. Съжалявам за стореното, но не мога да върна времето назад и да поправя стореното. Уверявам Ви, че това няма да се повтори повече. Считам, че целите, които трябва да постигне това наказание са постигнати много отдавна. Моля към днешния ден да приложите чл.25, във вр. с чл.23, във вр. с чл.8 от НК и да определите общо наказание! Относно искането на прокурора за чл.24 от НК, считам, че е неуместно и Вие одобрихте споразумение при условията на чл.55 от НК, като приехте, че има смекчаващи обстоятелства. Аз съм осъзнал грешката си, искането за увеличаване на наказанието е неоснователно. Съжалявам за това, което се е случило. В края на краищата целта е да се подобряваме, а не да се наказваме и да няма ефект от цялата история.

 

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

 

Съдът, след проведеното тайно съвещание и като взе предвид становищата на страните и разгледа цялостната престъпна дейност на осъдения В.К.Д., приема за установено следното:

1.С Решение/Присъда/ №377/2017г. по описа на Наказателен съд №3,гр.Бургос,Кралство Испания, на В.К.Д. са определени наказания от пет години и три месеца/4 години и 15 месеца/ лишаване от свобода и глоба, които наказания са заменени с неговото експулсиране от страната, в която няма да може да се връща до изтичане на 8 години, считано от датата на експулсирането му и в частност до изтичане на наказателната присъда.

2.Със споразумение по НОХД №1588/ 2015г., по описа на РС- Казанлък, в сила от 12.06.2020г., на осъдения Д. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца, при първоначален строг режим, за деяние извършено на  15.10.2007г.

 

ЧНД №579/ 2020г. по описа на Районен съд гр.Казанлък е образувано по молба на осъдения В.К.Д., понастоящем изтърпяващ присъда в затвора в гр.Стара Загора. В молбата се сочи, че са налице основания за определяне на общо наказание по  присъда №377/ 2017г. по описа на Наказателен съд №3, гр.Бургос, Кралство Испания, с което са му определени наказания пет години и три месеца лишаване от свобода и глоба и определение по НОХД №1588/ 2015г. по описа на Районен съд гр.Казанлък, с което е одобрено споразумение между РП-Казанлък и защитника на Д. за налагане на наказание- седем месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим. Осъденият твърди, а и по НОХД №1588/ 2015г. по описа на Районен съд гр.Казанлък се съдържат доказателства за това, че наложеното му наказание от съда в гр.Бургос, Кралство Испания, е заменено с експулсиране от страната и забрана за посещаване от В.К.Д. на Кралството за срок от осем години.

От събраните по делото доказателства/справка за съдимост от Районен съд-Димитровград/ се установява, че молителят е многократно осъждан, но според настоящия съдебен състав кумулация по реда на чл.25,ал.1, във връзка с чл.23,ал.1 от НК е принципно възможна само между коментираните по-горе съдебни актове на съда в гр.Бургос и на Районен съд гр.Казанлък.

Основният акт, относим към конкретния случай, е ратифицираната от Република България Европейска конвенция за международно признаване на присъди/ЕКМПП/, според която всяка държава предприема необходимите законодателни мерки, за да даде възможност на националните съдилища при постановяване на своите решения да вземат под внимание всяко предишно европейско съдебно решение по наказателно дело. Условията за вземане под внимание са определени в чл.8,ал.1 от НК, като по този начин е въведен принципът за равностойност на присъдите, постановени в държавите-членки на Европейския съюз. Съгласно чл.8,ал.2 от НК влязлата в сила присъда, постановена в друга държава-членка на ЕС, за деяние, което съставлява престъпление по българския НК, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България. За прилагането на чл.8 от НК не е необходимо признаване на присъдата по реда на чл.463 и следващите от НПК, тъй като същата няма да се изпълнява, а единствено се отчита факта на осъждане на лицето за определено деяние в друга държава. Такава е логиката на закона, като с изричната разпоредба на чл.8,ал.2 от НК законодателят е дал правомощия на българските съдилища да отчитат факта на осъждане на лицето, дори когато присъдата не е преминала производство по екзекватура.

               Групирането на наказания по реда на чл.25 от НК обаче е недопустимо, преди да се премине през процедурата по чл.463 от НПК, ако наказанието, определено с присъда на чуждестранния съд, не е изпълнено и обратно- когато това наказание е изпълнено няма пречка за групиране на наказанията, независимо, че присъдата на чуждестранния съд не е преминала през производството по чл.463 и следващите от НПК. В случая и двете наказания, определени на Д. с решението на испанския съд и с определението на РС Казанлък по НОХД №1588/ 2015г.,  все още не са изтърпяни. Това дава основание на настоящия съдебен състав да остави молбата на В.К.Д. за групиране на наказанията, наложени му с Решение /Присъда/ №377/2017г. по описа на Наказателен съд №3,гр.Бургос, Кралство Испания и с определение по НОХД №1588/ 2015г. по описа на Районен съд гр.Казанлък, без уважение.

Водим от горните мотиви съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения В.К.Д., понастоящем изтърпяващ наказание в затвора в гр.Стара Загора, за групиране на наказанията, наложени му с Решение/Присъда/ №377/2017г. по описа на Наказателен съд №3, гр.Бургос, Кралство Испания и с определение по НОХД №1588/ 2015г. по описа на Районен съд гр.Казанлък.

 

 

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок пред Окръжен съд гр.Стара Загора.

 

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                        2.

 

        Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 14.20 часа.

 

 

         Съдебен секретар:         РАЙОНЕН СЪДИЯ: