Решение по дело №180/2021 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 октомври 2021 г. (в сила от 16 ноември 2021 г.)
Съдия: Ивайло Емилов Иванов
Дело: 20217160700180
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 179

 

Гр. Перник, 13.10.2021 година.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд – Перник в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                 Съдия: Ивайло Иванов

 

при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 180 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 38, т. 3, предл. първо от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 1, представлявано от управителя А.Л.С. против Решение        № РД-16345 от 08.03.2021 година на главния директор в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ (ГДЕФК) и ръководител на управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014 – 2020 година.

С оспореното решение, на основание чл. 38, т. 3 (хипотеза първа), във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗУСЕСИФ е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на кандидата „***“ ЕООД, по подадено от последния проектно предложение с референтен номер BG16RFOP002-2.077-0569 и наименование „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID – 19“, в процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID – 19“ в рамките на приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“ на ОПИК 2014 – 2020 година.

С жалбата се оспорва решението, като се твърди, че същото е взето на база на погрешно подадени от кандидата „***“ ЕООД некоректни данни за средносписъчния състав на дружеството и свързаното с него предприятие „***“ ЕООД. Излагат се доводи, че до ръководителя на УО са изпратени некоректни „Отчети за заетите лица и средствата за работна заплата и други разходи за труд“ за 2017 и 2018 година, които е било възможно да бъдат проверени в НСИ, което е довело и до определяне на предприятието на жалбоподателя като „Голямо“, вместо като „Средно“, съответно и до отхвърляне на проектното предложение. Твърди се, че коректните данни са отразени в коригирани отчети за периодите 2017 и 2018 година. Въз основа на това се твърди, че за периода 2018 година дружеството е „Средно“, със средносписъчен състав от 249 човека (234 – за „***“ ЕООД, и 15 – за „***“ ЕООД). Доводите в жалбата се допълват в молба (л. 300 от делото), депозирана от адвокат Е. ***, пълномощник на управителя на „***“ ЕООД, гр. Перник (пълномощно на лист 284 от делото), като се твърди също, че: при извършване на служебната проверка административният орган не е изискал всички необходими му данни от НАП и НСИ, подходил е формално; от контролния лист не може да се установи в какво точно се е състояла проверката на обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП и какви документи са ползвани; контролният лист е изготвен от един член на екипа по договаряне и не е подписан – нарушение на т. 10 от Вътрешните правила за работа на екипа по договаряне; не са изискани разяснения от кандидата във връзка с установените нередовности между декларираната категория и представените документи – нарушение на т. 7.1.2.1.6 и т. 7.1.2.1.7 от Вътрешните правила; не са направени запитвания към НАП относно верността на данните, каквато възможност е предвидена в Условията за кандидатстване (стр. 29 и 178) – видно е от подаваните в НСИ тримесечни отчети за наетите лица, отработеното време, средствата за работна заплата и други разходи за труд за 2017, 2018 и 2019 години, в дружеството е имало наети лица в отпуск по майчинство, които е следвало да бъдат отразени и в годишните отчети, за да се изчисли правилно средносписъчният брой на наетите лица съгласно чл. 4в, т. 4 от ЗМСП, но вместо това е допусната очевидна техническа грешка, като в годишните отчети за 2017, 2018 и 2019 година нанесени са само данните за средния списъчен брой на наетия персонал. Въз основа на така изложените съображения моли съда да отмени оспореното решение.

Ответникът по жалбата – главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ – ръководител на УО на ОПИК 2014 – 2020, в писмено становище, обективирано в придружителното писмо (л. 81 от делото), с което по делото е представена преписката по издаване на оспорвания акт, посредством процесуалното представителство на пълномощника й Н.С. – служител в ГДЕФК с юридическо образование и правоспособност (пълномощно на лист 84 от делото), оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, оспорва като прекомерни разноските за един адвокат, сторени от жалбоподателя над минималния размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В писмена молба от Н.С. вх. № 2172/28.06.2021 година (лист 293 от делото) се претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание на 13.09.2021 година жалбоподателят – „***“ ЕООД, гр. Перник, редовно призован, се представлява от адвокат Е. ***, която поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените съдебни разноски, за което прилага списъка по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК. В представените писмени бележки се доразвиват доводите на жалбоподателя. 

В проведеното съдебно заседание на 13.09.2021 година ответникът по жалбата – ръководител на УО на ОПИК 2014 – 2020, редовно призован, не се явява и не се представлява.

По допустимостта на жалбата:

Настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник намира, че е сезиран с процесуално допустима жалба – подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с 27, ал. 1 и чл. 38, т. 3 от ЗУСЕСИФ, от лице, което има правен интерес от оспорването – актът пряко и неблагоприятно засяга негови права и законни интереси, срещу акт подлежащ на съдебен контрол съгласно чл. 27, ал. 1, във връзка с чл. 38, т. 3 от ЗУСЕСИФ, поради което се дължи разглеждането й по същество:

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административен съд – Перник в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени – по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

По фактите:

В изпълнение на разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ, за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за програмен период 2014 – 2020 година, Министерският съвет приел Постановление № 160 от 05.07.2016 година за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от ЕСИФ за периода 2014 – 2020 година (ПМС № 160/05.07.2016 година) и Постановление № 91 от 11.05.2020 година за реда и начина на проверка на документите, представяни от кандидатите за безвъзмездна финансова помощ и бенефициентите по ОПИК 2014 – 2020 година, във връзка с изискванията на условията за кандидатстване и условията за изпълнение на проектите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ (ПМС № 91 от 11.05.2020 година).

В изпълнение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и чл. 5, ал. 1 от ПМС № 160/05.07.2016 година и във връзка включително с чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година, и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП): Със Заповед № РД-16-75 от 28.01.2020 година (л. 86 от делото) на ръководителя на УО на  ОПИК 2014 – 2020 са утвърдени Наръчник по ОПИК 2014 – 2020 (вариант 8) и приложенията към него (л. 88 и сл. от делото), едно от които е Вътрешни правила за работа на оценителната комисия и екипа по договаряне при процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014 - 2020 (Вътрешните правила) (л. 97 и сл. от делото); Със Заповед № РД-16-562/10.07.2020 година (л. 181 от делото) (изменена със заповед № РД-16-1454/21.12.2020 година (л. 182 от делото) на ръководителя на УО на ОПИК 2014 – 2020 година, е открита процедура BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията Covid-19“ за подбор на проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014-2020 година, Приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“, Инвестиционен приоритет 2.2 „Капацитет за растеж на МСП“. Със същата заповед е утвърден пакетът от документи за провеждане на процедура BG16RFOP002-2.077, в който са включени Условия за кандидатстване, Условия за изпълнение и приложенията към тях.

Жалбоподателят „***“ ЕООД, гр. Перник е кандидатствал в процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 150 000 лева с проектно предложение с референтен номер BG16RFOP002-2.077-0569, регистрирано на 16.07.2020 година (извадка от ИСУН 2020 на л. 269 от делото), с наименование „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID – 19“ (формуляр за кандидатстване на л. 150 и сл. от делото). Към проектното предложение били приложени изискваните в Условията за кандидатстване документи: декларации, попълнени по образец (Приложения 1, 2, 3, и 4 към Условията за кандидатстване) (л. 155 – 162 от делото), както и изрично пълномощно за подаване на проектното предложение (Приложение 5 към Условията за кандидатстване) (л. 163 от делото). В приложената декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП (Приложение 1 към Условията за кандидатстване, л. 159 от делото), било посочено, че дружеството е свързано предприятие по смисъла на чл. 4 от ЗМСП, както и декларирано, че предприятието за 2019 финансова година е с годишен оборот и със стойност на активите под 19 500 000 лв., при средносписъчен брой на персонала по-малък от 250 души, съответно със статут на средно предприятие съгласно чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП. Декларирана е вярност на така отразените данни.

Със Заповед № РД-16-1482 от 30.12.2020 година на ръководителя на УО (л. 119 и сл. от делото) е определен състав на екипа по договаряне за извършване на проверка на документална допустимост и сключване на административни договори в така обявената процедура за подбор, като на екипа са възложени и конкретни функции и задачи. Относимо към процесния спор, за член на екипа под № 8 в списъка е определена и Х.А.В. – старши експерт в отдел „Програмиране и договаряне“ в ГДЕФК в Министерство на икономиката.

Установява се от уведомление (л. 262 и придружително писмо на л. 273 от делото), че след проведена оценка и одобрение на оценителен доклад от ръководителя на УО на ОПИК 2014 – 2020, проектното предложение на жалбоподателя е получило 20 точки и включено в списъка на проектните предложения, одобрени за финансиране по процедурата, с максимален размер на финансовата помощ 150 000 лева. Указано е, че след представяне от страна на кандидата на документи, удостоверяващи документална допустимост на кандидата, в случай че не са налице основания за издаване на решение за отказ, ще бъде изпратен за подписване административен договор за предоставяне на помощта. С това уведомление от кандидата са изискани допълнителни документи, включително, относимо към процесния спор, указано му е да представи за доказателства за извършването на документалната проверка на декларираната от същия категория (л. 263 от делото): Справки по образец за обобщените параметри на предприятието, което подава декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП; Отчет за приходите и разходите; Счетоводен баланс и Отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд, във формат, идентичен на този, в който са подадени към НСИ на кандидата за 2017 година.; Отчет за приходите и разходите, Счетоводен баланс и Отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд, във формат, идентичен на този, в който са подадени към НСИ, за всички свързани предприятия и предприятия – партньори за последните три приключение/последователни финансови години. С отбелязване ВАЖНО (л. 264) е указано в тази част на уведомлението, че в случай че кандидатът е посочил свързани предприятия и предприятия-партньори в Справките за обобщените параметри на предприятието, то предприятието, което подава декларацията за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП, трябва да представи и Отчет за приходите и разходите, Счетоводен баланс и Отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд, във формат, идентичен на този, в който са подадени към НСИ, за всички свързани предприятия... за последните три приключени/последователни финансови години. Указано е на кандидата, (л. 264 – гръб, от делото, ВАЖНО), че преди сключване на административен договор УО ще извършва проверка относно категорията на одобрените кандидати. Указано е на кандидата, че изисканите документи следва да бъдат представени чрез модул „Комуникация с УО“ в ИСУН 2020 в отговор на изпратеното от УО искане в срок до 30 календарни дни, считано от деня, следващ отварянето на комуникацията. Уведомлението е изпратено на кандидата на 27.01.2021 година и отворено от последния на същата дата (извадка от осъществена комуникация между страните в ИСУН 2020 на л. 271 от делото).

На 19.02.2021 година (по данни от извадка от комуникация между страните в ИСУН 2020 на л. 271, л. 272 от делото и опис на доказателствата, съдържащи се в представената по делото административна преписка на л. 82 и сл. от делото), в отговор на искането на ръководителя на УО, от страна на кандидата и настоящ жалбоподател, чрез ИСУН 2020 са предоставени изисканите документи за „***“ ЕООД и „***“ ЕООД (л. 230 – 256 от делото). Представени са включително Справки за обобщените параметри на предприятието (ОПП) за 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 години (л. 247 – 256 от делото), приложение към декларацията по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП. 

По служебен път, чрез системата Мониторстат – НСИ, по преписката са предоставени от НСИ и приобщени за „***“ ЕООД: Отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд (Отчет за заетите лица), Справка за предприятието за 2019 година, Отчет за приходите и разходите за 2019 година, Счетоводен баланс към 31.12.2019 година, Отчет за заетите лица през 2018, Справка за предприятието за 2018 година, Отчет за приходите и разходите за 2018 година, Счетоводен баланс към 31.12.2018 година (л. 210 – 228 от делото).

Част от преписката са също и документи, представени в ИСУН 2020 от жалбоподателя (л. 184 – 209 от делото): за „***“ ЕООД: Счетоводен баланс към 31.12.2017 година; Отчет за приходите и разходите за 2017 година; Отчет за заетите лица за 2017 година, както и за „***“ ЕООД: Счетоводен баланс към: 31.12.2017 година, 31.12.2018 година, 31.12.2019 година; Отчет за приходите и разходите за: 2017, 2018 и 2019 година; Отчет за заетите лица за 2017, 2018 и 2019 година.

С така представените и приобщени по преписката за свързаното предприятие „***“ ЕООД документи декларирани пред УО, така, както са отчетени и пред НСИ, са следните параметри, относимо към основния спор между страните по делото: за 2019 година „***“ ЕООД декларира, че е свързано предприятие, със средносписъчен брой на персонала по-малък от 250 души (декларация на л. 159 от делото); за 2017 година: свързаното предприятие на кандидата е със средносписъчен брой на персонала 261 лица (Справка ОПП за 2017 на л. 251 от делото). Данните, относими към средносписъчния брой на персонала, кореспондират с данните в подадените към НСИ Отчети за заетите лица за 2017 година за „***“ ЕООД (л. 189 от делото) – 261 лица, и за „***“ ЕООД, в която година предприятието не разполага с наети лица; за 2018 година свързаното предприятие на кандидата е със средносписъчен брой на персонала 259 лица (Справка ОПП за 2018 на л. 253 от делото). Данните, относимо към средносписъчния брой на персонала, кореспондират със съдържащите се в подадените към НСИ Отчет за заетите лица за 2018 за „***“ ЕООД (л. 221 от делото) – 240 лица и за „***“ ЕООД (л. 201 от делото); за 2019 година свързаното предприятие на кандидата е със средносписъчен брой на персонала 231 лица (Справка ОПП за 2019 на л. 255 от делото). Данните, относимо към средносписъчния брой на персонала, кореспондират със съдържащите се в подадените към НСИ Отчет за заетите лица за 2019 година „***“ ЕООД (л. 212 от делото) и за „***“ ЕООД (л. 208 от делото).

След представяне на изисканите документи, от член на екипа по договаряне е извършена проверка по същество за документална допустимост на „***“ ЕООД. Изготвен е контролен лист 4.II.1.20 (образец) (л. 129 от делото), съставен от Х.А.В. – член на екипа, в който са отразени резултатите от извършената въз основа на представените и приобщени документи проверка. В контролния лист е посочено, относимо към процесния спор, че не следва да се изисква коректно (представено е заявление с данни за упълномощено лице) попълнено заявление за профил за достъп на ръководител на бенефициента, тъй като на кандидата ще бъде издадено решение за отказ (л. 135 от делото). Направено е заключение в раздел Х от контролния лист „Заключения на екипа по договаряне“, че извършената проверка на категорията на кандидата по смисъла на чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП не потвърждава декларираната от същия категория. В тази връзка е дадено становище, че следва да бъде издадено решение за отказ на основание чл. 38, т. 3, обстоятелство първо от ЗУСЕСИФ (л. 148 от делото).

Въз основа на това заключение на екипа по договаряне е издадено и обжалваното Решение № РД-16345 от 08.03.2021 година на главен директор в ГДЕФК и ръководител на УО на ОПИК 2014 – 2020 година, с което на жалбоподателя: „***“ ЕООД, гр. Перник, е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова по подаденото от последния проектно предложение с референтен номер BG16RFOP002-2.077-0569 в процедурата за подбор на проекти BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID – 19“ в рамките на приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“ на ОПИК 2014 – 2020 година.

Фактически отказът е обоснован в данните за „***“ ЕООД, касателно категорията на предприятието на кандидата. Въз основа на служебно събраните данни и на доказателствата, представени от кандидата, УО е счел за установени отношенията по чл. 4, ал. 8, във връзка с ал. 5 от ЗМСП, тъй като капиталът на кандидата „***“ ЕООД се притежава еднолично физическото лице А.С., което лице притежава изцяло капитала и на „***“ ЕООД, поради което кандидатът е разгледан като свързано предприятие от 2017 година, когато е регистрирано „***“ ЕООД. При преценка на категорията на „***“ ЕООД са взети предвид, в съответствие с чл. 4б, ал. 2 от ЗМСП, данните за две предходни и последователни години и е приложено правилото на чл. 4г, ал. 4 от ЗМСП. Въз основа на това и считано от 2019 година (последната приключила финансова година, която е посочена от кандидата в т. 2 от Декларацията за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП) УО е приел, че „***“ ЕООД, като свързано предприятие, има следните параметри: за 2019 година кандидатът е с данни за „средно предприятие“ – със средносписъчен брой на персонала – 224 лица, с годишен оборот 15 171 000 лева и със стойност на активите 14 983 000 лева. Това е съобразно границите по чл. 3, ал. 1 от ЗМСП; за 2018 година кандидатът е с данни за „голямо предприятие“ – със средносписъчен брой на персонала – 259 лица, с годишен оборот 13 858 000 лева и със стойност на активите 13 751 000 лева. Тези данни превишават праговете по чл. 3, ал. 1 от ЗМСП; за 2017 година кандидатът е с данни „голямо предприятие“ – със средносписъчен брой на персонала – 261 лица, с годишен оборот 14 475 000 лева и със стойност на активите 11 879 000 лева. Тези данни превишават праговете по чл. 3, ал. 1 от ЗМСП.

Въз основа на тези данни, по правилото на чл. 4б, ал. 2 от ЗМСП, при калкулиране на данните за две предходни последователни години (2018 и 2017), ръководителят на УО е приел свързаното предприятие на „***“ ЕООД за попадащо в категорията „голямо предприятие“. Ръководителят на УО е приел, че кандидатът не отговаря на изискванията за бенефициент, свързано и с оповестените цели на процедурата за подбор на проекти BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID – 19“.

От правна страна отказът е обоснован в чл. 38, т. 3 (хипотеза първа), във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, т. 27.1. от Условията за кандидатстване, т. 6. „Цели на предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедурата и очаквани резултати“ от Условията за кандидатстване и т. 11.1. от Условията за кандидатстване „Критерии за допустимост на кандидатите“.

Решението е съобщено на жалбоподателя на 17.03.2021 година (разписка на л. 260 от делото).

След депозиране на жалбата пред съда, с молби от 24.06.2021 година (Приложение № 1 към делото, л. ...) от името на „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, депозирани пред ТД на НАП – София, е поискана корекция в ИСБС на данните в статистическите форми за двете предприятия за 2017 и 2018 година, касателно средносписъчния брой наети лица.  

Горните факти не са спорни между страните. Спорно е обстоятелството, обосновало процесното решение за отказ, а именно: категорията на кандидата съответства ли на декларираната от последния такава – „средно предприятие“ по смисъла на чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП, респективно потвърждава ли се това декларирано обстоятелство, условие за допустимост на проектните предложения, в представените от „***“ ЕООД документи на етап документална проверка, както и от събраните от органа служебно документи от НСИ.

За проверка на твърдението на жалбоподателя, че приложената към формуляра за кандидатстване декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП съответства на действителните параметри на предприятието включително за 2018 година, що се отнася до средносписъчния състав на персонала, съответно за проверка на твърдението, че данните в приложените от кандидата и по служебен път от НСИ, документи са „сгрешени“ поради допускане на техническа грешка при сумиране и изчисляване на Годишните отчети за наетите лица... за 2017 и 2018 година, по искане на жалбоподателя е допусната и изслуша съдебно – счетоводна експертиза, извършена от вещото лице П.К.. От заключението на експерта се установява следното: При извършване на анализа е направена проверка на място в счетоводството на жалбоподателя, а констатациите на вещото лице за 2017 и 2018 година са въз основа на декларации Д1, подадени в НАП, справки –  извлечение, предоставена от предишен счетоводител на дружеството, подадени в НСИ тримесечни отчети за труд, представени нови годишни отчети. Заключението на вещото лице е, че са налице разминавания между средносписъчния състав, подаден в НСИ и средносписъчния състав. Разминаването се дължи на грешка в пресмятането на средносписъчния състав, при което са включени и „болничните“. При елиминиране на тази грешка стойностите са следните: за „***“ ЕООД по години средносписъчният състав е, както следва: 2017 година – 234, 43 човекоединици или закръглено 234; 2018 година – 201.94 човекоединици или закръглено 202; 2019 година – 224 човекоединици; 2020 година – 165 човекоединици; средносписъчният брой на персонала на свързаното дружество „***“ ЕООД е, както следва: 2017 година – 0; 2018 година – 15 човекоединици; 2020 година – 0.09 човекоединици; общо за двете предприятия, след включването на предприемача (1 човекоединица), средносписъчният брой на персонала за кандидата е следния: за 2017 година – 235 лица; за 2018 година – 218 лица. Така даденото заключение не следва да бъде кредитирано, тьй като не кореспондира с приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган.

Оперативна програма ОПИК 2014 – 2020 година, част от която е и Приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП, в рамките на която е открита и проведена процедура BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID – 19“ , се реализира с финансовата подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и се съфинансира от държавния бюджет на Република България. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ средствата от ЕФРР представляват средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), като за такива средства, съгласно ал. 3 на чл. 1 се счита и предвиденото в програмите съфинансиране. Т.е. същите са в приложното поле на ЗУСЕСИФ и това е относимият нормативен акт, включително относно реда за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ (арг. чл. 1, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ).  

Съгласно чл. 38, т. 3 от ЗУСЕСИФ ръководителят на УО издава мотивирано решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на кандидат, който не отговаря на изискванията за бенефициент.

Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗУСЕСИФ министерския съвет – орган на изпълнителната власт, отговорен за управлението на средствата от ЕСИФ, определя структурите, отговорни за разработването на програмите по чл. 3, ал. 2 и за управлението на средствата от ЕСИФ. С решение на министерския съвет  № 574/13.07.2016 година (по данни от заповед на л. 85 от делото, съответно публично достъпно на интернет сайта на МС в сектор „Система за правна информация“) за управляващ и сертифициращ орган по ОПИК 2014-2020 е определена ГДЕФК на министерството на икономиката.

Съгласно чл. 9, ал. 5, изр. второ от ЗУСЕСИФ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 13 от Устройствения правилник на министерството на икономиката министърът на икономиката организира дейността на управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 година. С цитираната по – горе Заповед № РД-16-635/30/07.2020 година на министъра на икономиката (л. 85 от делото), за лице, изпълняващо функциите на ръководител на УО по приоритетни оси 1, 2, 3 и 4 на ОПИК 2014 – 2020 година е определена И.И. – и.д. главен директор на ГДЕФК в министерство на икономиката, което длъжностно лице е и издател на оспорваното в настоящото производство решение, издадено в процедура по приоритетна ос 2 на ОПИК 2014 – 2020 година, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.   

Относно формата на оспорения административен акт:

Оспореното решение е в установената форма и е мотивирано – с фактическите и правни основания за издаването му, подписано е от издателя си, съгласно чл. 38, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 1 и                чл. 5, ал. 1, т. 1 от Постановление № 162 от 05.07.2016 г. на МС, съответно на изискванията т. II.1.6 от Наръчник по ОПИК 2014-2020 година, глава IV, част II „Процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (л. 94 от делото – гръб), във връзка с чл. 22, т .1 от АПК, съгласно която последна разпоредба производството по издаване на индивидуални административни актове, регламентирано в Раздел I на Глава пета от АПК, не е приложимо за административни актове, за които по силата на специален закон е предвидено специално производство.

Актът е мотивиран в достатъчна степен, като изложени са конкретни фактически основания за постановения отказ, които са обосновани в приложените по преписката документи – за 2018 година кандидатът е със средносписъчен брой на персонала 259 лица, с което се превишават праговете по чл. 3, ал. 1 от ЗМСП, поради което свързаното предприятие на „***“ ЕООД попада в категорията „голямо предприятие“, съответно  кандидатът не отговаря на изискванията за бенефициент, свързано с оповестените цели на процедурата за подбор на проекти BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID – 19“. Изложени са и правните основания за постановяване на решението – цитирани са изискванията и критериите, на които кандидатът не отговаря – т. 6. „Цели на предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедурата и очаквани резултати“ от Условията за кандидатстване и т. 11.1 от Условията за кандидатстване „Критерии за допустимост на кандидатите“, както и основанието, на което е постановен отказът – чл. 38, т. 3 (хипотеза първа), във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и т. 27.1 от Условията за кандидатстване. С оглед това съдът приема, че от формална страна не е налице самостоятелно основание за отмяна на решението в условието на чл. 146, т. 2 от АПК.

Относно спазване на административнопроизводствените правила при издаването на решението:

Съобразена е специалната процедура по издаване на оспорения акт. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ ръководителят на УО на програмата утвърждава за всяка процедура насоки/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Процедурата по разработване и приемане на документите е посочена в чл. 26,ал. 2 – ал. 9 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ министерският съвет определя с нормативен акт детайлни правила по прилагането на Глава трета на ЗУСЕСИФ. Предвид това редът за водене на производството по предоставяне на безвъзмездна финансов помощ се явява подчинено на специални правила, регламентирани в Глава Трета на ЗУСЕСИФ, съответно в ПМС № 160/05.07.2016 година и ПМС № 91/11.05.2020 година, приети на основание чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕИФ, както и в утвърдените съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕИФ от ръководителя на УО Условия за кандидатстване в процесната процедура (утвърдени със Заповед № РД-16-562/10.07.2020 година, л. 181 от делото) и Наръчник по ОПИК 2014 – 2020 (вариант 8) и приложенията към него (утвърден със Заповед № РД-16-75 от 28.01.2020 година, л. 86 от делото) (Наръчника) (л. 88 от делото), вкл. приложените към същия Вътрешни правила (л. 97 от делото).  

Процесната процедура е осъществена в съответствие с така разписаните правила.

По делото не е спорно, че открита по надлежния ред е процедура по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор, посредством публикуване на интернет страницата на ОПИК 2014 – 2020 година и в ИСУН 2020 на обява и на утвърдените документи, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти в процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID – 19“ (чл. 30, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 и ал. 6 от ЗУСЕСИФ). Жалбоподателят е кандидатствал с проектно предложение, подадено по указания ред (т. 23 от Условията за кандидатстване), посредством попълването на уеб базиран формуляр, към който е приложил всички изисквани на етап „Кандидатстване“ документи (т. 24 от Условията).

Предвид липсата на спор в тази посока и въз основа на съдържанието на уведомлението до жалбоподателя (л. 262 от делото) съдът приема, независимо от непредставянето по делото на доказателства за провеждането на тази част от процедурата, че е извършена оценка на проектното предложение на „***“ ЕООД на етап кандидатстване от оценителна комисия, определена с акт на УО, изготвен е оценителен доклад, който е одобрен от ръководителя на УО, проектното предложение на жалбоподателя е получило 20 точки (т. 21 от Условията за кандидатстване; т. II.1.1, II.1.2, II.1.3 от Наръчника; Глава втора от ПМС № 162/05.07.2016 година) и е било включено в списъка на предложените за финансиране.

Ръководителят на УО със заповед (л. 119 от делото) е назначил екип по договаряне (т. II.1.4 от Наръчника, т. 10 от Вътрешните правила), който да извърши допълнителната проверка на документалната допустимост на предложенията на одобрените за финансиране кандидати (чл. 36, ал. 2 от ЗУСЕСИФ; т. II.1.4 от Наръчника; т. 27.1 от Условията за кандидатстване). За член на екипа е определена включително Х.А.В. – старши експерт в отдел „Програмиране и договаряне“ в ГДЕФК в Министерство на икономиката.

На кандидата е изпратено чрез ИСУН 2020 уведомление, подписано от надлежен орган – ръководителя на УО (т. II.1 от заповедта на л. 119), с указание за представяне на документи за установяване на обстоятелства по т. 27.1 от Условията за кандидатстване, с посочени срок и начин на представянето им. Уведомлението е получено от кандидата, който е изпратил отговор с прилагане на изисканите документи в указания му срок.

След представяне на така изисканите документи е извършена проверка и е изготвен контролен лист по образец (Приложение 4.II.1.20 от Вътрешните правила, л. 111 от делото) от Христина Владимирова – член на екипа по договаряне, което е съобразено с указаното в заповедта за назначаване на екипа по договаряне (т. 5, л. 123 от делото), издадена включително на основание чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМДВИП, съгласно която разпоредба УО отпуска безвъзмездна финансова помощ при опростени правила. УО е разпоредил постъпилите чрез ИСУН 2020 документи да се разглеждат от един член на екипа по договаряне, който член да попълни и контролен лист по образец (Приложение 4.II.1.20), каквото в случая е сторено (л. 129 от делото). В тази връзка без основание е твърдението в жалбата за допуснато нарушение на Вътрешните правила за работа на ОК и ЕД, утвърдени като приложение към Наръчника със заповедта от 30.12.2020 година (л. 119 от делото). Независимо от изискването в т. 10 от Вътрешните правила за работа на ОК и ЕД, съгласно т. II.1.4 от Наръчника (л. 92 от делото (гръб), чието приложение са и цитираните правила, екипът по договаряне извършва проверка за документална допустимост освен по реда на Вътрешните правила, също и при спазване на правилата, определени в Условията или в друг документ, утвърден от УО, какъвто се явява и заповедта от 30.12.2020 година, относима конкретно към процедурата за подбор на проекти BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID – 19“.

Без основание е и оплакването на жалбоподателя, че е нарушено правото му на защита във връзка с отбелязването в контролния лист, че не е налице необходимост от подаване на ново заявление за достъп на упълномощени от бенефициента лица до ИСУН 2020, тъй като ще бъде издадено решение за отказ. Дори да се приеме за основателно изложеното в тази част на жалбата, с издаването на процесното решение за отказ, порокът е преодолян – ръководителят на УО е взел решение да подпише представеното му за подпис решение за отказ (т. II.1.6 от Наръчника, абзац 2, л. 95 от делото). Освен това, решението за отказ, съгласно т. 10.18 от Условията за кандидатстване, л. 110 от делото – гръб) и т. II.1.6 от Наръчника (л. 94 от делото – гръб), се изготвя по образец 4.II.1.23 (решение за отказ) от членове на екипа по договаряне, осъществили проверката за документална допустимост на съответния кандидат, т.е. на този етап на членовете на екипа по договаряне е предоставена преценката, въз основа на извършената проверка, какъв именно образец на решение ще бъде предложен за подпис на ръководителя на УО.

Издаденото решение е въз основа на предложението за отказ от страна на договарящия екип (негов член), като е изготвено писмено уведомление (л. 261 от делото) подписано от Нина Борисова – ръководител на екипа по договаряне (т. I от заповед на л. 119 от делото), което ведно със заверено копие на решението, е изпратено на кандидата (т. II.1.6 Наръчника, последен параграф, л. 95 от делото), получено от последния на 17.03.2021 година (разписка на л. 260 от делото).  

С оглед изложеното се приема, че органът не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното решение, поради което не е налице самостоятелно основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение съответствие на решението с материалноправните разпоредби:

Както вече беше отбелязано по повод проверката за формална и процесуална законосъобразност на проведеното производство, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор е подчинено на специални правила, регламентирани в Глава Трета на ЗУСЕСИФ, съответно в ПМС № 160/05.07.2016 година и ПМС № 91/11.05.2020 година, както и в утвърдените от ръководителя на УО Условия за кандидатстване в процесната процедура и Наръчник по ОПИК 2014 – 2020 година (вариант 8) и приложенията към него.

Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ министерският съвет определя с нормативен акт детайлни правила по прилагането на Глава трета „Предоставяне на безвъзмездна финансова помощ“  за съответния програмен период. Такива актове за програмен период 2014 – 2020 година на ОПИК са ПМС № 160/05.07.2016 година и ПМС № 91/11.05.2020 година.

Наред с това, съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, ръководителят на УО на програмата утвърждава за всяка процедура насоки или друг документ, определящ условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Така, по реда на чл. 26 от ЗУСЕСИФ ръководителят на УО по ОПИК 2014-2020 година е утвърдил пакет документи за провеждане на процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията Covid-19“ по приоритетна ос „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“ на ОПИК 2014-2020. В пакета са включени Условията за кандидатстване, Условията за изпълнение и приложенията към тях. Тези актове, по аргумент от чл. 26, ал. 4 от ЗУСЕСИФ, препращащ към чл. 65 от АПК (Глава пета, раздел II, Общи административни актове), са общи административни актове и влезли в сила, както е и в настоящия случай, установяват по неотменим начин освен реда, също и условията за провеждане на съответното административно производство (в този смисъл е Решение № 9183 от 16.08.2021 година, постановено по адм. дело № 4553/2021 година по описа на Върховния административен съд). Процесната процедура е основана също и в чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМДВИП, с която разпоредба законодателят е приел, че УО на средствата от ЕСИФ имат право да отпускат безвъзмездна финансова помощ при опростени правила.

От така съществуващата нормативна уредба следва, че предоставянето на безвъзмездна финансова помощ се провежда при условията на специално производство. Приложим закон в производството по издаване на спорното решение са Глава Трета от ЗУСЕСИФ, ПМС № 160/05.07.2016 година и ПМС № 91/11.05.2020 година и утвърдените от ръководителя на УО Условия за кандидатстване в процесната процедура.

Основният спор по делото е, доказано ли е пред УО и посредством начините, разписани от последния, на осъществяването на фактическия състав на чл. 3 от ЗМСП – категория „средно“ за свързаното предприятие на кандидата, като съответно спорното обстоятелство е дали жалбоподателят е отговарял на изискванията за бенефициент, респективно на критериите за допустимост на кандидатите, заложени в т. 11.1 от Условията за кандидатстване  в процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID – 19“, в частност на критерия, посочен в подточка 3) – кандидатите да са само такива, които отговарят на изискванията за средно предприятие съгласно ЗМСП. С тези условия и заложени критерии жалбоподателят, подал проектно предложение, предварително се е съгласил, включително е възприел правилата за извършване на проверката за допустимост на кандидатите и в частност проверката относно категорията на предприятието.

Относимо към формирания спор:

В т. 8 от Условията е посочено, че наличният бюджет по процедурата е предвидено да бъде разделен пропорционално по сектори на икономическа дейност въз основа на статистически данни за броя на средните предприятия (съгласно данни от НСИ за нефинансовите предприятия за 2018 година).

С т. 11.1 от утвърдените Условия за кандидатстване в процесната процедура, подточка 3) „Критерии за допустимост на кандидатите (л. 167 от делото – гръб), УО е приел, че допустими по процедурата са само кандидати, които отговарят на изискванията за средно предприятие съгласно ЗМСП. Посочено е, че кандидатите са длъжни да удостоверят, че попадат в категорията средно предприятие като попълнят и представят към проектните предложения Декларация за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП. Изрично е отбелязано в тази част, че преди сключване на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ УО ще извършва проверка относно категорията на одобрените кандидати.  

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, във връзка с ал. 2 и ал. 3 от ЗМСП категорията средно предприятие включва предприятията, които имат средносписъчен брой на персонала, по – малък от 250 души и годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лева и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лева.

Относимо към етапа, на който е приключило настоящото производство – оценка на административното съответствие и допустимостта на кандидата, в т. 21.1 от Условията е посочено, че в процеса на оценка на административното съответствие и допустимостта на проектните предложения по процедурата, ще бъде проверявано дали същите се отнасят за обявената процедура за подбор на проекти; дали са налице всички документи, попълнени съгласно изискванията и посочени в т. 24 (документи, които се подават на етап кандидатстване); както и дали въз основа на Формуляра за кандидатстване и представените документи е налице съответствие с критериите за допустимост.

В т. 24 от Условията (л. 176 от делото) е разписано, че редът и начинът за проверка на истинността на декларираните от кандидатите обстоятелства са описани в ПМС № 91/11.05.2020 година, и са във връзка с изискванията на Условията за кандидатстване.  

Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ПМС № 91/11.05.2020 година УО на ОПИК 2014 – 2020 година извършва проверка на декларираните факти и обстоятелства и на представените документи и съобщения, изискуеми съгласно утвърдените условия за кандидатстване и условия за изпълнение по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, за всяка обявена процедура по време на извънредно положение и за процедури, обявени във връзка с преодоляване на последиците от пандемията COVID-19, като проверката се извършва посредством справки в електронните регистри, писмени справки от съответните институции или изискани и получени документи и информация по официален ред.

В т. 27.1 от Условията – „Допълнителна информация“, раздел I „Документална проверка на декларираната категория“ е прието, че за документална проверка на декларираната категория предприятие, с покана от одобрените кандидати ще бъдат изискани: Справка за обобщените параметри на предприятието (ОПП), което подава декларация за обстоятелствата по чл. 3 и   чл. 4 от ЗМСП, в които справки да бъдат отразени годините, за които се отнасят вписаните данни. Посочено е изрично, че УО ще извършва служебна проверка, чрез информационната система за мониторинг на европейски и национални стратегии и регионална политика – Мониторстат (поддържана и управлявана от НСИ), по отношение на следните документи: Отчет за приходите и разходите и Счетоводен баланс, във формат, идентичен на този, в който са подавани към НСИ за последните две приключени/последователни финансови години на кандидата, неговите предприятия – партньори и свързани предприятия, както и Отчет за заетите лица, във формат, идентичен на този, в който са подадени към НСИ. С отбелязване важно е посочено, че УО може да извършва и други служебни проверки относно верността на данните в представените от кандидатите документи, включително чрез запитвания до НАП.

Разписано е на стр. 33 от Условията. т. 27.1, че УО взема мотивирано решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в няколко конкретни хипотези, включително на кандидат, който не отговаря на изискванията за бенефициент

Съгласно чл. 38, т. 3 от ЗУСЕСИФ мотивирано решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ ръководителят на УО издава на кандидат, който не отговаря на изискванията за бенефициент.

С оглед съдържанието на така разписаните правила, с които жалбоподателят, депозирал проектно предложение се е съгласил, се приема следното:

Безспорно се установи по делото, че към датата на депозиране на проектното предложение жалбоподателят е подавал към НСИ изискваните годишни отчети за дейността (ГОД) за 2018 и 2019 година, съгласно чл. 20, ал. 3 от Закона за статистиката. Част от ГОД са включително формулярите, данните в които са обосновали и изводите на административния орган – Отчети за заетите лица и Отчети за приходите и разходите за 2018 и 2019 година за свързаните предприятия „***“ ЕООД и за „***“ ЕООД. Тези данни кореспондират с данните в справките за ОПП за 2018 и 2019 година, изискани от УО и представени от кандидата.

Данните в така представените пред НСИ отчети, предоставени пред УО от кандидата и по служебен път – от НСИ, в хода на документалната проверката за допустимост касателно категорията на кандидата и с цел проверка на верността на данните, без съмнение сочат, че предприятието на жалбоподателя за 2018 година е с параметри, поставящи го в категория „голямо предприятие“ що се отнася до средносписъчния брой на персонала – за 2018 година свързаното предприятие „***“ ЕООД е със средносписъчен брой на персонала 259 лица, от които за „***“ ЕООД (л. 221 от делото) – 240 лица и за „***“ ЕООД – 19 лица. Тези данни превишават праговете по чл. 3, ал. 1 от ЗМСП, независимо че предприятието е с годишен оборот 13 858 000 лева и със стойност на активите 13 751 000 лева, тъй като разпоредбата изисква сочените показатели да са в кумулация. Предвид това от доказателствата по делото без съмнение се установява наличието на посочените в решението основания за постановяване на оспорваното решение за отказ. Налице е несъответствие между посочената от кандидата в декларацията за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП категория на свързаното предприятие „***“ ЕООД и данните в подадените от дружеството отчети към НСИ за средносписъчен брой на персонала за 2018 година.  

Проверката за допустимост на кандидата касателно категорията на свързаното предприятие „***“ ЕООД е извършена съобразно разписания в Условията начин. Без основание жалбоподателят твърди, че проверка е следвало да бъде извършена и посредством събиране на данни, като бъдат изискани подаваните тримесечни отчети за заетите лица за 2018 година. Такива документи за извършване на документалната проверка на декларираната от кандидата категория не са част от посочените в Условията за кандидатстване, които ще бъдат изисквани от кандидатите. В тази връзка и на следващо място в Условията за участие УО е разписал възможност, не и задължителен ред за това – за извършване и на други служебни проверки относно верността на данните в представени от кандидатите документи, включително чрез запитвания до НАП. В същия смисъл е и ПМС № 91/11.05.2020 година, чл. 2 – УО извършва проверка на декларираните факти и обстоятелства и на представените документи изискуеми съгласно утвърдените условия за кандидатстване и условия за изпълнение по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а проверката се извършва посредством справки в електронните регистри, писмени справки от съответните институции или изискани и получени документи и информация по официален ред. Системата Мониторстат, поддържана от НСИ е възприета в Условията за основен източник на официални данни, включително относно броя на заетите лица в предприятието на кандидатите, относимо към категорията по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП. Освен това, да се възприеме становището на жалбоподателя, би означавало пред УО да се извършва освен проверка за вярност на декларираните от кандидата и представени от последния документи с данни, посредством съпоставка с данните, съдържащи се в получените по служебен път от НСИ документи за средносписъчен брой на персонала на свързаното предприятие за съответната година, също и проверка дали декларираните по надлежния начин и пред НСИ данни са верни изчисления, каквото в Условията не предвидено. Такова разбиране би било в противоречие и със заложените в процедурата кратки срокове, поставящо в риск и изпълнението на програмата посредством своевременното получаване на финансиране от предприятията за обслужване на поставената цел – осигуряване на оперативен капитал за българските средни предприятия за справяне с последиците от пандемията (в същия смисъл е Решение № 5038 от 20.04.2021 година, постановено по адм. дело № 3302/2021 година по описа на Върховния административен съд).

От друга страна по делото не се представиха доказателства за извършено коригиране на така съдържащите се данни в подаваните отчети към НСИ, включително за 2018 година. В Условията изрично е посочено, че наличният бюджет по процедурата е предвидено да бъде разделен пропорционално по сектори на икономическа дейност въз основа на статистически данни за броя на средните предприятия (съгласно данни от НСИ за нефинансовите предприятия за 2018 година). Т.е. именно обобщените за 2018 година данни за броя на средните предприятия, подавани от задължените лица към НСИ, са заложени като основа за на пропорционалното разделяне на бюджета по процедурата по сектори.

Не по – маловажен е и фактът, че жалбоподателят не оспорва, че в подадения към НСИ отчет са подадени некоректни данни поради грешка в изчисленията. Но от данните по делото е видно, че едва по повод постановения отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ дружеството е „узнало“ за некоректно подадените данни, при което е поискало корекция, без данни по делото такава да е извършена. В този смисъл погрешното изчисляване на данните се потвърждава от заключенията на вещото лице – параметрите на предприятието за 2018 година, въз основа на данните от документите на самото дружество и данните, представени в тримесечните отчети са други, но предвид изложеното същите са ирелевантни за процесния спор. В процесната процедура, включително в Условията за кандидатстване, не е предвидена възможност за корекция на данните, съдържащи се в отчетите към НСИ, относими към категорията на предприятието, на етап документална проверка за допустимост на кандидатите преди сключване на административен договор.

Не на последно място, да се приеме, че УО е следвало да издири и отстрани допусната от самия кандидат грешка в декларираните пред НСИ данни относимо към категорията на предприятието, в частност средносписъчния състав на персонала, или да позволи на кандидата да извърши такава корекция на етап преди сключване на административен договор, без такава възможност изрично да е предвидена в актовете, регламентиращи процедурата, би довело спрямо останалите кандидати и до нарушаване на принципите, залегнали чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУСЕСИФ – на свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност (в този смисъл е Решение № 4855 от 15.04.2021 година, постановено по адм. дело № 686/2021 година по описа на Върховния административен съд).

На основание гореизложеното настоящия съдебен състав приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на специалните административнопроизводствени правила и в съответствие с приложимия закон, като жалбоподателят не е отговарял на изискванията за бенефициер, тъй като към момента на извършване на проверката за документална допустимост по същество на категорията на свързаното предприятие „***“ ЕООД за 2018 година (една от двете последователни и приключени финансови години преди датата на обявяване на процедурата – 2018 и 2019 година), кандидатът не е с параметри, отчетени по надлежния ред пред НСИ, за „средно предприятие“, което е един от критериите за допустимост на кандидатите, съответно предпоставя отказ на основание чл. 38, т. 3 от ЗУСЕСИФ, във връзка с т. 27. 1 от Условията за кандидатстване по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията Covid-19“ по приоритетна ос „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“ на ОПИК 2014 – 2020 година. Решението е съответно и на специфичната цел на проведената процедура, целяща осигуряване на оперативен капитал за българските средни предприятия за справяне с последиците от пандемията „COVID – 19.

По изложените съображения жалбата следва да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна.

Относно разноските:

При този изход на спора направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски следва да се отхвърли като неоснователно.

При този изход на спора и на основание своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника, за присъждане на направените по делото съдебни разноски, следва да се уважи, като жалбоподателя на основание чл. 25, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП), във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78,  ал. 8 от ГПК му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто).

Настоящият съдебен състав при разглеждане на подадената жалба е изискал внасянето на държавна такса само в размер на 50 лева от жалбоподател, като е пропуснал, че в случая е налице материален интерес в размер на 150 000 лева и следва да намери приложение нормата на чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ, поради което следва да се довнесе дължимата държавната такса в размер на 1 150 лева по сметка на Административен съд – Перник, за което се представи вносен документ.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 1, представлявано от управителя А.Л.С. против Решение № РД-16345 от 08.03.2021 година на главен директор в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 година, с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ в процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.077 „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията „COVID – 19“ в рамките на приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“ на ОПИК 2014 – 2020, като неоснователна.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 1, представлявано от А.Л.С. – управител, да заплати на Министерството на икономиката съдебни разноски в размер на 100.00 (сто) лева.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 1, представлявано от управителя А.Л.С. да плати държавна такса за образуване на делото в размер на 1 150 лева по сметка на Административен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

Съдия:/п/