№ 178
гр. Велико Търново , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000019 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 101/03.08.2020 г. Окръжен съд – Плевен е осъдил на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ ответника „Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД-гр.София да заплати на
ищцата М.Г. М., действаща чрез законния си представител (майка) М. ЛЮБ. М., сумата от
140 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпилото на 06.09.2016 г. застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законната лихва върху
горепосочената главница от 140 000 лв., считано от 06.04.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлил искът като неоснователен за разликата над 140 000
лв. до 210 000 лв., т.е. за сумата от 70 000 лв., претендирано обезщетение за неимуществени
вреди, както и за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 06.09.2016
г. до 05.04.2017 г. включително.
Със същото решение съдът е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ответникът
„Застрахователна Компания“ Лев Инс“ АД да заплати на ищцата М.Г. М., действаща чрез
законния си представител (майка) М. ЛЮБ. М. - сумата от 242.53 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби) за направени
медицински разходи за лечение от настъпилото на 06.09.2016 г. застрахователно събитие по
1
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законната
лихва върху главницата от 242.53 лв., считано от 06.04.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата, като е отхвърлил искът като неоснователен за разликата до 363.80 лв., т.е. за
сумата от 121.27 лв., както и за присъждане на законната лихва върху главницата за периода
от 06.09.2016 г. до 05.04.2017 г., включително. С решението ответникът е осъден да заплати
по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на 5 650 лв., както и
разноски за вещи лица в размер на 1 740 лв., а на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата ответникът е осъден да заплати на адвокат Т.Г. Г. (процесуален представител
на ищцата) сумата от 4 020 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство пред Окръжен съд - Плевен. С решението ищцата
е осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер на 200 лв.
Въззивна жалба против решението в частта, с която са отхвърлени предявените
искове – за неимуществени вреди за разликата над 140 000 до 210 000 лв. и за имуществени
вреди за разликата над 242.53 лв. до 363.80 лв. е подадена от ищцата по делото М.Г. М.,
действаща чрез своята майка и законен представител М. ЛЮБ. М., чрез адвокат Т.Г..
Оплакванията са, че в посочените части решението е неправилно и законосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се в жалбата, че по делото не е
установено виновно и противоправно поведение на пешеходката М.М., съответно
съпричиняване на вредите от страна на ищцата. Излагат се подробни съображения за това,
че ищцата не е нарушила правилата за движение по пътищата, които да са довели до
настъпване на пътнотранспортното произшествие. В жалбата се оспорва становището на
първостепенния съд, че родителят на детето (в случая бащата) не е упражнил дължимия
контрол, съгласно разпоредбата чл. 125 от СК. Изтъкнат е довод, че неупражняването на
контрол от едно трето лице не може да се ползва като основание за съпричиняване на
вредите от пострадалия и това да е самостоятелно основание за намаляване размера на
вредите. Алтернативно, ако се приеме наличието на съпричиняване, искането е да се приеме
по-малък процент на съпричиняване на вредите, от този приет от първостепенния съд. В
жалбата е изложено оплакване, че първоинстанционният съд е присъдил обезщетение в по-
нисък размер от претендирания и съответстващ на претърпените от ищцата вреди.
Жалбоподателката М. оспорва приетия от съда начален момент на лихвата за забава, като
счита, че обезщетението за забава се дължи от датата на непозволеното увреждане-
6.09.2016г. Искането е да се отмени решението в отхвърлителната му част и да се постанови
решение, с което да се уважат в пълен размер предявените искове за сумата от 210 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и 363.80 лв.-имуществени
вреди, ведно с със законната лихва за забава върху посочените главници от датата на
деликта - 6.09.2016г.
Ответникът по въззивната жалба „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, град
София в писмения отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и
моли съда да потвърди решението в обжалваните отхвърлителни части.
2
Против горното решение е постъпила насрещна въззивна жалба от ответника по
делото „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, град София в частта, с която исковата
претенция за неимуществени вреди е уважена за сумата над 72 000 лв. Оплакването в
жалбата е, че определеното обезщетение е прекомерно като размер за вредите, заявени като
настъпили в резултат на травмите на ищцата. Обезщетението е завишено и не съответства
на практиката на съдилищата по аналогични случаи, освен това е в противоречие с
принципа на справедливост заложен в чл. 52 от ЗЗД, не съответства на характера и степента
на причинените телесни увреждания. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил
в мотивите на решението си всички факти и обстоятелства по делото, които по категоричен
начин да установят, че всички получени увреждания от ищцата се дължат на причинно-
следствената връзка от процесното произшествие, поради което същият е определил
прекомерно обезщетение за реално претърпените вреди. Поддържа се възражението за
принос от страна на пострадалата, като са изложени подробни аргументи в жалбата, но
ответното дружество не е съгласно с определения от първостепенният съд процент на
съпричиняване. Счита, че справедливият размер, който е доказан за причинените на ищцата
неимуществени вреди е в размер на 120 000 лв., а приносът на пострадалата е в размер на
40%, от което следва, че на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на 72 000 лв.
Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за
неимуществени вреди за сумата над 72 000 лв.
В постъпилия отговор на насрещната въззивна жалба от М.Г. М., действаща чрез
своята майка и законен представител М. ЛЮБ. М., чрез адвокат Т.Г., е заето становище за
неоснователност на същата и моли съдът да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната от ответното дружество част.
Великотърновският апелативен съд като взе предвид оплакванията в жалбите,
становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 000 лева и
за имуществени вреди в размер на 363.80 лв. Размера на иска за неимуществени вреди е
увеличен на сумата от 210 000 лв.
Ответното дружество е оспорва исковете. С отговора на исковата молба е направено
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която се е движела по пътното
платно по начин и на място, когато това не е безопасно, като е нарушила разпоредбите на
ЗДвП движейки се по платното за движение при ограничена видимост, между спрели
автомобили и е изскочила внезапно на пътното платно на необозначено за целта място, като
не се е съобразила и с разстоянията до приближаващите превозни средства. Освен това се
оспорва налично изпълнено задължение за надзор на непълнолетно дете на основание чл.125
от СК, като се твърди, че е налице принос за настъпване на застрахователното събитие,
поради неупражнен достатъчен родителски контрол.
3
От фактическа страна се установява следното:
С влязла в сила присъда от 08.11.2018г. по НОХД № 242/2018 г. по описа на Районен
съд – Никопол, С. С. е признат за виновен в това, че на 06.09.2016 г. в село Брест, обл.
Плевен, на ул.“България“ при управление на МПС-л.а. марка „Мерцедес“, модел „С-270“ с
рег. № ЕН 46****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2,
т.1, чл.20, чл.20, ал.2, изр.2-ро, чл.116 и чл.117 ЗДвП, като с деянието си по непредпазливост
причинил на ищцата М.М. средна телесна повреда, както следва: контузия на таза със
счупване без разместване на лявата срамна кост от тазовия пръст довело до трайно, повече
от месец, възможно два-три месеца затруднено движение на снагата на левите крайници и
контузия на главата и мозъка, довела до пълна загуба на съзнание довело до разстройство на
здравето - временно опасно за живота на детето, на основание чл.343, ал.1,б.“б“,
предложения второ, във вр. с чл. 342, ал.1, предложение трето НК.
От заключението на вещото лице инженер В. П., изготвило автотехническата
експертиза, се установява, мястото на произшествието е в с.Брест пред дом № 56. Лек
автомобил „Санг Йонг Рекстън“ с рег. № ЕН30**** е бил паркиран на пътното платно на
ул.“България“ пред дом № 56 с предна част посока град Гулянци до десния тротоар. Задната
част на този автомобил е източно от пътека на тротоара, която е от портата на дом № 56 до
пътното платно на ул. “България“. Лек автомобил „Мерцедес С 270“, рег. № ЕН 46**** се е
движил по пътното платно на ул. “България“ в посока град Гулянци, управляван от С. С..
Същият е предприел действия на заобикаляне на паркирания автомобил „Санг Йонг
Рекстън“. М. Г.М. предприела движение от портата на дом № 56 към платното на
ул.“България. Тя продължила движението си по пътното платно и достигнала средната част
на пътното платно, разделителната линия. В областта на линията на надлъжната пътна
маркировка е настъпил удара на М.М. от лекия автомобил „Мерцедес С 270“, рег. № ЕН
46****. Движението на пешеходката през дясната лента на пътното платно до средната
линия е перпендикулярно. Преминаването на дясната лента за посоката на движение на лек
автомобил „Мерцедес С 270“ е от западната страна на паркирания автомобил „Санг Йонг
Рекстън“. В момента на настъпване на удара водачът на лек автомобил „Мерцедес С 270“ е
задействал спирачната система. Съгласно заключението на автотехническата експертиза
разстоянието, на което водачът на л.а. „Мерцедес С 270“, рег. № ЕН 46**** е имал
техническа възможност да възприеме пешеходката при движението в зоната на видимост е
74.23 м. това е разстоянието на виждане на детето от водача при неограничена видимост.
Скоростта на лекия автомобил, управляван от застрахования водач С. С. преди удара на
детето е под 50 км/ч. Заключението на експерта е, че детето (ищцата М.М.) не попада в
опасната зона за спиране на автомобила, тъй като разстоянието на което се е намирал
автомобила от мястото на удара е по-голямо от опасната зона за спиране на автомобила.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза водачът на лекия автомобил
„Мерцедес С 270 С. С. е имал техническа възможност да намали скоростта и да спре, като
наблюдава пътната обстановка, включваща пътното платно, левия и десния тротоар.
4
Водачът е имал техническата възможност да намали скоростта и спре преди удара на
пешеходката, ако е реагирал в момента на реалното виждане на пешеходката при
придвижването й към пътното платно с намерение да го премине. Пешеходката е имала
видимост, и при оглеждане, е имала възможност да види идващия от лявата й страна лек
автомобил „Мерцедес“ С270 преди движение по пътното платно. Това определя възможност
да предотврати удара при не навлизане на пътното платно. Вещото лице посочва, че
пешеходката не е имала техническа възможност да предотврати произшествието, когато
вече е била на средната линия и е възприела идващия от лявата й страна автомобил. Като
причина за произшествието вещото лице посочва не наблюдаването на пътното платно и
тротоарите от водача за пешеходците, участници в движението. Уврежданията на детето са
настъпили при удара на детето от автомобила и падане на пътното платно. В съдебно
заседание пред първостепенния съд вещото лице, изготвило автотехническата експертиза,
изяснява, че детето е имало възможност да предотврати ПТП, ако качвайки се на бордюра и
към слизане на пътното платно е реагирало на опасността, но когато то е било на средата на
пътното платно и е възприело автомобила, не е имало техническа възможност да го
предотврати. Вещото лице изяснява, че водачът е имал видимост към детето на разстояние
преди мястото на произшествието на 130 метра. На мястото има неограничена видимост
като само едно дърво с диаметър 50 см прекратява виждането. Когато детето е излязло извън
обсега на това дърво и детето, когато е излязло от обсега на дървото и е предприело
движение със слизане от тротоара, с движение зад паркирания джип до мястото на удара, е
могло през цялото това разстояние да бъде видяно от водача. Вещото лице изяснява пред
съда, че на мястото, където е пресичало детето и където е станал удара, няма пешеходна
пътека, няма означени преходни линии, които да определят възможност за пресичане на
пешеходци. Вещото лице посочва, че водачът на лекия автомобил е реагирал на детето
тогава, когато го е ударил, в тази област няма спирачни следи. Съдът възприема
заключението на автотехническата експертиза като обосновано и компетентно. Същото не е
оспорено от страните.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от д-р С. Д. К., се
установява, че вследствие настъпилото ПТП на М.М. (6 годишна) е причинена съчетана
механична травма, която включва: черепно-мозъчна травма (ЧМТ)- натъртване (контузия )
на главата с оток по темето вдясно и двустранна контузия на големия мозък; натъртване
/контузия/ на тялото, довела до болки и страдания; натъртване на таза вляво със счупване
на лявата лонна кост без разместване на фрагменти. Съгласно заключението на
медицинската експертиза в острия период черепно-мозъчната травма е протекла със загуба
на съзнание ( травматична кома за около 10 дни), епилептични припадъци (в спешно
приемно отделение), говорни (моторна афазия) и двигателни нарушения за четирите
крайника (до плегия за левите крайници). Ищцата е приета по спешност и лекувана
последователно в интензивно и неврохирургично отделение. Изписана е на 29.09.2016г.
/след 23 дневно стационарно лечение/ с подобрение-добро общо състояние, в съзнание,
преодоляна моторна афазия, левостранна хемипареза/двигателна слабост на левите
5
крайници/. Назначено е последващо медикаментозно лечение и физиотерапия за
рехабилитация. Острият период на черепно-мозъчната травма е протекъл като разстройство
на здравето, временно опасно за живота. Контузията на тялото следва да се приеме, че е
довела до болка и страдание. Счупването на лявата лонна кост е довело до трайно
затрудняване на движението на снагата и левия долен крайник за срок около 1.5-2 месеца
при нормално протичане на оздравителния процес. Съгласно заключението на д-р К.
еволюцията на черепно-мозъчната травма е следната: настъпила е резорбция на
контузионните огнища в мозъка с образуване на малка киста вдясно; относно левите
крайници-преодоляна е двигателната слабост на крайниците постепенно като към
настоящия момент липсва практически значима остатъчна симптоматика; относно горния
десен крайник- след изписването от болницата е с нарушена координация на движенията и
треперене на десния горен крайник при волево движение като към настоящия момент
липсва практически значима остатъчна симптоматика. Според заключението на
медицинската експертиза не е възможна категорична прогноза относно вероятността за
последващо влошаване на здравословното състояние във връзка с преживяната ЧМТ и
протичането на същата след изписването от болницата е протекло като трайно затрудняване
на движението на левите и горния десен крайник за срок около 2-2.5 години. Натъртването
на тялото и счупването на лявата лонна кост са преминали без усложнения и последствия.
Вещото лице е заключило, че между травматичните увреждания получени от М.М., както и
последствията от тях и процесното ПТП е налице пряка причинно-следствена
връзка.Относно заявената травма на зъби при ПТП, вещото лице, изготвило СМЕ посочва,
че от представения амбулаторен лист, отразяващ зъбния статус на ищцата към 3.01.2017г.,
т.е. 3 месеца след ПТП, е установено счупване на 4 и 5 горен зъб, разклащане на 3 долен зъб
и изместване на зъбната редица на 2 долен зъб/постоянен/, които увреди представляват
разстройство на здравето временно неопасно за живота. Според вещото лице не е
възможно с категоричност да се приеме, че изместването на 2 долен десен зъб е резултат от
травма и че счупването на 4 и 5 горен десет зъб и разклащането на 3 долен десен зъб е
получено при ПТП на 6.09.2016г. Според вещото лице детето е било в тежко увредено
здравословно състояние към момента на острия период на ЧМТ и по същество тя е
погълнала клиниката на останалите увреждания.тогава детето е в период на смяна на зъби.
Заключението на съдебно-медицинската експертиза е компетентно и обосновано и следва да
се кредитира от съда.
Заключението на назначената и приета от първостепенния съд комплексна съдебна
неврологично-психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Д. и д-р Н., е че
М.М. е клинично психично здрава. Експертите диагностицират спастична хемиплегия в
дясно-лека степен, интенционен тремор на дясна ръка и посттравматично главоболие.
Според заключението остатъчните нарушения в двигателната функция, леките нарушения в
експресивната и писмена реч имат временен характер и не представляват опасност за
живота. Вещите лица, изготвили комплексната експертиза изясняват, че след ПТП и 10-
дневната кома детето е неподвижно и с моторна афазия, като последната е преодоляна за
6
около месец с остатъчно нарушение на експресивната реч. Интенционният тремор на
дясната ръка води до затруднения в писмената реч. В централната нервна система има
невъзстановими участъци на енцефаломалация, което ще дава отражение в бъдеще с
персистиране на уморяемост и главоболието ще затруднява обучението, ежедневните
дейности, особено при работа с ръце. Персистиращите и дори засилени ЕЕГ изменения от
мозъчната картография не изключват поява на епилепсия. Двигателната функция е
възстановена до лека степен на спастична хемиплегия вляво. Психичното състояние на
детето е стабилно, като след травмата и към момента няма симптоми, на базата на които да
бъде диагностицирано психично разстройство. Съгласно заключението на същата
експертиза при ищцата не се наблюдават негативни емоционални преживявания, свързани с
преживяното ПТП. Според вещите лица преживяната тежка травма на главата е потенциал
за когнитивни, емоционални и поведенчески увреждания за бъдеще. В заключението на
комплексната експертиза е посочено, че степента на загубена работоспособност е
определена в Експертно решение на ТЕЛК, като необратимите участъци на
енцефаломалация в мозъка и промените в ЕЕГ вероятно ще определят намалена
работоспособност за продължителен бъдещ период (възстановяване на двигателната
функция, диагностициране на епилепсия или психично разстройство). Пред първостепенния
съд вещото лице Кунка Н. изяснява, че при ищцата има данни за посттравматична
епилепсия, но не е гарантирано, нито че ще се развие, нито че няма да се развие, но в
момента има данни и огнища. По отношение на тремора на дясната ръка същото вещо лице
посочва, че той не е постоянен, но е установен инструментално и е от нервните структури.
При ищцата се наблюдават дискретни нарушения в походката, като при целенасочено
оглеждане се вижда как влачи крачето. Според експерта ищцата не може да изпълнява
нормална функция тичане, като в ежедневието горе-долу, но не може да се уморява. Освен
това вещото лице Н. изяснява, че с лявата ръка ищцата няма да може да си послужи добре, а
дясната пък има тремор и това ще се отразява на дейностите с ръцете.
Вещото лице Д. посочва, че при ищцата има леко говорно затруднение в изговарянето
на звуците „З“ и „С“. Детето две години е посещавало логопед. Проведено е дълго и
сериозно лечение и при ищцата е налице много добро възстановяване за състоянието, в
което се е намирала. Заключила е, че следващите три години ще бъдат решаващи за
негативните последствия, които ще дадат отражения върху здравословното състояние на
ищцата, защото М.М. влиза в пубертета, което е критичен момент за възможни трайни
последствия върху здравето, вследствие на травмите от процесното ПТП.
Вещото лице д-р Н. пояснява във връзка с походката на детето, че човек трябва да
знае за проблема в левия долен крайник, за да забележи как влачи крачето. Дълго време
ищцата е била с амнезия, нищо не е помнела, не е говорела. Имала е хемипареза на левите
крайници, но след мозъчен кръвоизлив, е нормално да бъде така. М.М., бележи много добро
възстановяване, предвид всички телесни повреди, вследствие процесния инцидент. С лявата
ръка тя никога няма да може да си служи добре. В дясната ръка има тремор. Двете ръце ще
7
се изморяват дори при най-обикнтовено писане за в бъдеще. Ще може да извършва работа за
кратко, по-малко и по-бавно. Ще бъде по-разсеяна и по-трудно ще помни.
Посттравматичното главоболие се наблюдава и към момента, което не се лекува. След
използване на обезболяващи медикаменти минава за кратко и после пак се появява. Съдът
възприема заключението на комплексната съдебна неврологично-психиатрична експертиза,
тъй като същата е компетентна, подробна и обоснована.
От заключението на д-р Н. Г. се установява, че в конкретния случай, тъй като не са
налице причини от периферен характер, които да затрудняват експресивната реч, на първо
място сред останалите причини/повишена възбудимост, задръжки в психическото развитие/
се отнасят органичните увреждания на ЦНС. Според вещото лице Г. поради липса на
описателна част, непосредствено след травмата и наличие на травматични увреди по меките
тъкани, не може с категоричност да се твърди, че описаният статус от денталния медик три
месеца след събитието, е в непосредствена причинно- следствена връзка с процесното ПТП.
Доктор Г. е пояснил, че при звуковете „3“ и „С“ не е необходимо наличие на зъбно участие.
С експертно решение на ТЕЛК № 104/13.01.2017 г. на ищцата е определена 93%
временна нетрудоспособност, без чужда помощ, за срок от една година до 01.10.2018 г., с
решение на ТЕЛК № 888/23.03.2018 г. е определена 85% временна нетрудоспособност без
чужда помощ, за срок от една година - до 01.03.2019 г., а с последното решение на ТЕЛК №
848/22.03.2019 г. на ищцата е определена 50% временна нетрудоспособност, без чужда
помощ, за срок от три години - до 01.03.2022 г.
Свидетелката М. Д., близка приятелка на майка на ищцата установява, че в деня след
ПТП-то е видяла пострадалото дете М., в болницата, в реанимация. Детето било много зле, в
кома, неподвижно, много тежко болно дете. След изписването свидетелката посещавала
семейството и детето. То било изписано неподвижно, не можело да приказва, не можело да
познава хората, само казвало „мамо“. В къщи родителите са наели рехабилитатор, който
може би в продължение на месец и повече е ходил в къщата всеки ден, правел е
рехабилитация, занимавал се е с него, говорел му. Детето било инвалид, когато са го
изписали, не можело да приказва. Впоследствие започнало да движи краченцата, ръчичките,
започнало да говори, да се усмихва, да ходи. Това станало с течение на времето, след много
усилена рехабилитация. Детето било доста раздразнително, неспокойно, впоследствие и
много притеснително. Имало доста често главоболие. Останал му тремор на ръката, заради
което то много се е притеснявало от децата, че не може като тях да пише толкова бързо, не
може да рисува, защото й трепери ръката. Не бивало да играе с децата, да кара колело, като
тези неща го травмирали и се притеснявало от тях, и към настоящия момент. Същата
свидетелка посочва, че доста продължителен е бил възстановителния период на детето и то
благодарение на родителите. Свидетелката Д. установява, че детето доста се притеснявало
психически от здравословното си състояние. Станало по-изнервено, по-притеснително,
постоянно имало главоболие като се натовари повече, походката му се променила,
избягвало да контактува с децата, защото се притеснявало от последиците, от остатъчните
8
действия, вследствие на тази травма. Свидетелката забелязала разлика между състоянието
на ищцата преди произшествието и след това. Преди произшествието ищцата била е по-
спокойно дете, по-буйно, по-жизнено, по- игриво, сега все се притеснява, забранява й се да
тича, да кара колело, трябва да си пази главата. Има значителна промяна в детето, то се
възстановява, но усилията за това са на родителите. Ищцата не можела да пише толкова
бързо, изоставала от работата с другите деца. Притеснявала се и се нервирала като не може
да се справи и не може да бъде наред с другите деца. Свидетелката Д. посочва, че сега
детето не провежда рехабилитация. Два пъти в годината ходи на санаториум допълнително.
Към момента няма припадъци. Две години майката го водела на логопед, като говорът е
възстановен, а преди произшествието то не е имало никакви проблеми.
Свидетелят Г. М., баща на ищцата, заявява, че на този ден, тъй като живеят срещу
спирката, негови приятели са го извикали да се видят. Като тръгнал да излиза дъщеря му е
тръгнала с него и я е върнал да го изчака. Докато говорел със своя познат, последния
изведнъж казал“ Той ще ти убие детето“, обърнал се и видял удара. Според свидетеля М.
лекият автомобил не се е движел с голяма скорост, но не спрял рязко, за да предотврати
инцидента, а намалил и спрял бавно. Спрял е точно както е кръстовището в лявата част,
малката е била паднала до предна дясна гума на автомобила. Точно срещу портата е
пътеката, която води към спирката. Свидетелят паркирал автомобила си така, че задната му
част била до самата пътека, свободно се минава по нея, улицата е права, с добра видимост.
В момента, в който е видял удара, другият автомобил малко е бил застъпил вече неговия
отстрани, някъде около осевата линия. Не е чул звук от спирачки. Като е ударил детето, то
се е преметнало на капака, било е до самата кола от дясната страна. Пешеходни пътеки в
селото няма, а само знак за автобусна спирка. Свидетелят М. посочва, че не е видял кога
детето е излязло, но то излиза през портата, която е точно срещу пътеката. Майка й и баба й
са били с нея, но когато е излязла не са я видели.
Свидетелят М. И., чичо на ищцата, установява, че за първи път е видял ищцата М.
малко след инцидента в болницата-била е в кома. След като е излязла от кома нито се е
движела, нито е говорела, като отговаряла с очите, като ги е движела отляво и надясно. След
изписването от болницата я настанили вкъщи, тя била неподвижна и не можело да се
кореспондира с нея. На ищцата било провеждано лечение в къщи- давали й медикаменти,
работели специалисти с нея - за нервната система и за раздвижването й, редовно идвал и
психолог, който да анализира състоянието й. Имало е наета жена, която да се грижи за нея.
Тъй като нямало комуникация с нея било доста трудно и отнело дълго време, може би
година и повече. Свидетелят Иванов посочва, че ищцата имала често припадъци. В началото
мрънкала и стенела от болка, защото нямало как да го изрази. Имала много травми от
сблъсъка на колата - наранявания в таза, притреперване с ръцете. В началото ищцата ходела
доста трудно сама, трябвало човек да я държи, до сега има проблеми с таза - замятане, т.е.
различно ходене. В началото движенията й били доста некоординирани, но тя с огромни
усилия се опитала да ги коригира. В началото ищцата нямала сила да държи нищо,
9
изпускала всичко. До сега ищцата има проблеми с главата и ръцете.Ръцете треперят, често
изпуска и чупи чаши. При нея голям проблем е, че се притеснява от това нещо. Притеснява
се и не се чувства равнопоставена с другите деца, чувства дискомфорт в тялото и съответно
не е толкова издръжлива. Относно учебния процес - забравя и се разсейва, не може да пише
красиво, хвърля тетрадката, бута масата. Много се е затворила в себе си. Когато има рязко
движение се замайва и пада на земята. Чувства се един дискомфорт в нея, когато е навън, не
излиза сама навън, търси контакт с по-възрастен, който да е с нея, когато излиза навън. В
началото е била на системи и течна храна, не можела да се храни самостоятелно и да
приема дори пасирана храна. Имала изкъртени зъби след произшествието. Храни се по
различен начин, има забавяне в говора. Свидетелят установява, че ищцата изпитва болки
преди заспиване, през нощта и сутрин след сън. Има постоянен тремор, предимно е изразен
на дясната ръка. Понастоящем ищцата се оплаквала, че я боли главата.
Свидетелката М. С., която е съпруга на водача С. С. (причинил процесното ПТП),
завява, че двамата са пътували за Плевен и минавайки през село Брест е имало паркирал
джип на пътното платно. Тогава пред джипа внезапно е притичало дете и се е случило
неприятното. Мястото от където е дошло детето, отстрани на пътя, е имало голямо дърво,
къща и тротоар. Преди ПТП-то е гледала напред и не е видяла детето да се движи по
тротоара. Детето го е забелязала изведнъж, тичало е. След това и бащата на детето е казал,
че е тичало, за да отиде при него - от другата страна на платното. Забелязала е детето, когато
се е качило на капака. Детето е прибягнало отпред пред джипа, след като се е озовало пред
тяхната кола. Джипът е бил преди пътеката, а не както е показано на скицата след пътеката.
Ударът е станал в лентата за насрещно движение, защото е трябвало да заобиколят спрелия
джип. След инцидента родителите са тръгнали с джипа и детето за болницата в Гулянци.
От показанията на свидетелката Т. К. се установява, че след произшествието видяла,
бащата да носи детето. Свидетелката казала на бащата да бръкне в устата да не си е
глътнало езика. Детето имало кръв в устата, разбити зъбки, устата му била в кръв. Детето
се намирало отзад зад джипа, както е показано на схемата. Според свидетелката там може да
се паркира. Шосето е право, от къщата до шосето има тротоар, времето е било слънчево.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд прави следните правни
изводи:
Решението в обжалваните части: с която е уважен иска за неимуществени вреди за
разликата над 72 000 лв. до 140 000 лв. и в частта, с която са отхвърлени искът за
неимуществени вреди за разликата над 140 000 лв. до 210 000 лв. и искът за имуществени
вреди за разликата над 242.53 лв. до 363.80лв. и в частта, с която е отхвърлена претенцията
за лихва за забава за периода от 6.09.2016г. до 5.04.2017г., е валидно и допустимо.
Решението в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен за
сумата от 72 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2017г. до изплащането и
10
предявеният иск за имуществени вреди е уважен за сумата от 242.53 лв., ведно със законната
лихва, считано от 06.04.2017г. до изплащането, е влязло в сила.
По безспорен начин по делото е установено основанието за възникване на прякото
право по чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на увреденото лице - М.Г. М.. В случая основанието за
отговорността на застрахователя по преките искове на увреденото лице за обезщетяване на
претърпените имуществени и неимуществени вреди е установено с влязлото в сила
решение за частичното уважаване на исковете.
Страните спорят относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и
относно това дали е налице основанието по чл.51 ал.2 от ЗЗД за намаляване на
обезщетенията поради съпричиняване на вредоносния резултат.
Въззивният съд намира, че при определяне размера на дължимото обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания, следва да се вземат
предвид следните обстоятелства: броя и вида на уврежданията- черепно-мозъчна травма
(ЧМТ)- натъртване (контузия ) на главата с оток по темето вдясно и двустранна контузия на
големия мозък; натъртване на таза вляво със счупване на лявата лонна кост без разместване
на фрагменти, довело до трайно затрудняване на движението на снагата и левия долен
крайник за срок около 1.5-2 месеца при нормално протичане на оздравителния процес;
натъртване /контузия/ на тялото, довела до болки и страдания; счупване на 4 и 5 горен зъб,
разклащане на 3 долен десен зъб; обстоятелството, че в острия период черепно-мозъчната
травма е протекла със загуба на съзнание (травматична кома за около 10 дни), епилептични
припадъци (в спешно приемно отделение), говорни (моторна афазия) и двигателни
нарушения за четирите крайника (до плегия за левите крайници) и представлява
разстройство на здравето, временно опасно за живота; проведеното лечение-болнично
лечение в продължение на 23 дни последователно в интензивно и неврохирургично
отделение и последващо медикаментозно лечение и физиотерапия за рехабилитация;
продължителен възстановителен период – около 2 години и половина; възрастта на ищцата
към момента на произшествието-6 години; начина на увреждането-блъсната от лек
автомобил, когато пресичала пътното платно, паднала върху предния капак на автомобила,
а оттам върху пътното платно; характера и интензитета на болките и страданията и
продължителността на периода, през който малолетната ищца ги е търпяла; изпитваните
неудобства от това, че не може да движи крайниците си, че не може да говори, че трябва да
ползва чужда помощ; притесненията, които е изпитвала и продължава да изпитва, че не се
чувства равнопоставена с другите деца; посещенията при логопед в продължение на две
години за възстановяване на говора; обстоятелството, че при ищцата след проведеното
дълго и сериозно лечение е налице много добро възстановяване на състоянието, в което се
е намирала; обстоятелството, че ищцата е клинично психично здрава към момента на
изготвяне на комплексната неврологично-психиатрична експертиза; наличието на
остатъчни нарушения, вследствие на претърпяната черепно-мозъчна травма, установени от
11
вещите лица: остатъчни нарушения в двигателната функция -спастична хемиплегия в
дясно-лека степен, интенционен тремор на дясна ръка и нарушения в походката/дискретни/,
леки нарушения в експресивната и писмена реч и посттравматично главоболие, наличие на
леко говорно затруднение в изговарянето на звуците „З“ и „С“; обстоятелството, че в
централната нервна система при ищцата има невъзстановими участъци на енцефаломалация,
което ще дава отражение в бъдеще с персистиране на уморяемост и главоболието ще
затруднява обучението, ежедневните дейности, особено при работа с ръце, както и
персистиращите и дори засилени ЕЕГ изменения от мозъчната картография, които не
изключват поява на епилепсия; обстоятелството, че ищцата не може да изпълнява нормална
функция тичане, тъй като не може да се уморява, както и това, че с лявата ръка тя няма да
може да си послужи добре, а дясната пък има тремор и това ще се отразява на дейностите с
ръцете; ограничението, че не трябва да извършва физическо натоварване и не може
пълноценно да играе, което ще продължава и за в бъдеще; обстоятелството, че
последователно с решения на ТЕЛК на ищцата е признавана временна нетрудоспособност
без чужда помощ по последното решение от 50% до 01.03.2022 г.; възрастта на ищцата към
момента на произшествието-шестгодишна.
Съобразявайки горните обстоятелства и икономическите условия в страната към
момента на настъпване на произшествието - 6.09.2016г., въззивният съд намира, че на М.М.
следва да се определи обезщетение в размер на 180 000 лв. за претърпените неимуществени
вреди. Съдът намира, че не са налице основания нито за намаляване, нито за увеличаване на
този размер на обезщетението. Ищцата е претърпяла няколко телесни увреждания, едното от
които е изключително тежко-черепно мозъчната травма с кома в продължение на 10 дни.
Възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата ищца е основателно. По приложението на нормата на
чл.51 ал.2 от ЗЗД е налице константна практика на ВС и на ВКС, според която от значение
за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане, ако и самият пострадал
е допринесъл за тяхното настъпване, е наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Съдебната практика приема,
че когато малолетно дете допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата
по случая, следва да се приложи разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, независимо, че това лице
не може да действа виновно/т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Приносът се отчита и когато е
резултат от неупражнен върху малолетното дете надзор от родителите му, без да е от
значение вината на упражняващия надзор, като поведението на малолетния и на
упражняващия надзор се преценява дотолкова, че да може да се направи разграничение по
размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на
причинителя, и вредите, причинени от увредения.
В разглеждания случай от неоспореното заключение на автотехническата експертиза
по делото се установява, че водачът на лекия автомобил се е движел със скорост под 50 км/ч
12
и е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако е реагирал на опасността към
началния момент на установяване на видимост към детето. Последното не попадало в
опасната зона за спиране на автомобила. Лекият автомобил „Мерцедес С 270“, рег. № ЕН
46**** се е движил по пътното платно на ул. “България“ в посока град Гулянци. Същият е
предприел действия на заобикаляне на паркирания автомобил „Санг Йонг Рекстън“. Ищцата
М. Г.М. е предприела движение от портата на дом № 56 към платното на ул.“България. Тя
продължила движението си по пътното платно и достигнала средната част на пътното
платно, разделителната линия. В областта на линията на надлъжната пътна маркировка е
настъпил удара на М.М. от лекия автомобил „Мерцедес С 270“, рег. № ЕН 46****. Съгласно
заключението на автотехническата експертиза водачът на лекия автомобил „Мерцедес С 270
С. С. е имал техническа възможност да намали скоростта и да спре, като наблюдава пътната
обстановка, включваща пътното платно, левия и десния тротоар. Водачът е имал
техническата възможност да намали скоростта и спре преди удара на пешеходката, ако е
реагирал в момента на реалното виждане на пешеходката при придвижването й към пътното
платно с намерение да го премине. Пешеходката е имала видимост, и при оглеждане, е
имала възможност да види идващия от лявата й страна лек автомобил „Мерцедес“ С270
преди движение по пътното платно. Това определя възможност тя да предотврати удара при
не навлизане на пътното платно.
Поведението на пострадалата М.М. към момента на произшествието сочи на това, че
тя е допринесла за настъпване на произшествието. Установява се от приложената към
заключението на автотехническата експертиза скица, както и от разясненията на вещото
лице, изготвило същата експертиза, че в района на бул. „България“ пред дом № 56, където е
настъпило произшествието, няма пешеходна пътека, няма означени преходни линии, които
да определят възможност за пресичане на пешеходци.
Съгласно разпоредбата на чл.113 ал.2 от Закона за движение по пътищата извън
населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в
близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение
и извън определените за това места като при това спазват правилата по ал.1 т.1, 2 и 4. В
конкретния случай при липсата на пешеходна пътека пешеходецът е длъжен преди да
навлезе на платното за движение, да се съобрази с приближаващите се пътни превозни
средства. Това правило е нарушено от ищцата, тъй като същата е имала видимост /съгласно
заключението на автотехническата експертиза/ и при оглеждане е имала възможност да види
идващия от лявата й страна лек автомобил преди движение по пътното платно, което
представлява възможност да предотврати удара при ненавлизане на пътното платно. Ищцата
е пресичала платното за движение без да се огледа и да се съобрази с приближаващия лек
автомобил. При определяне обема на съпричиняване следва да се съобрази в случая и
обстоятелството, че е налице бездействие на родителите на ищцата, които по силата на
закона са задължени да упражняват непрекъснат контрол върху малолетното си
дете/неизпълнение на задължението по чл.125 ал.3 от СК/, вследствие на което ищцата е
13
пресичала сама пътното платно. Неоснователни са оплакванията в жалбата на ищцата, че в
случая не е налице неупражняване на контрол от родителя на детето, поради това, че същият
не е могъл да предотврати произшествието и освен това не е знаел, че детето е излязло от
двора. В случая е налице неупражнен надзор върху малолетното дете от родителите му, тъй
като безспорно е установено по делото, че детето е било само пред къщата и само е
предприело пресичане на пътното платно. Неоснователен е доводът в жалбата на ищцата, че
неупражняването на контрол от едно трето лице, не може да се ползва като основание за
съпричиняване на вредите от пострадалия.
От една страна причина за настъпване на инцидента е поведението на водача, който е
имал техническата възможност да намали скоростта и спре преди удара на пешеходката, тъй
като е имал видимост към детето и е могъл да го възприеме като потенциална опасност за
движението, а от друга поведението на детето, което е предприело пресичане на пътното
платно без да се огледа и да се съобрази с приближаващия лек автомобил. Допуснатите от
водача на лекия автомобил нарушения на правилата за движение- чл.5 ал.1 т.1 и ал.2, чл.20
ал.1 и ал.2, чл.116 и чл.117 от Закона за движение по пътищата, установени с влязлата в
сила присъда, обуславят извод, че приносът му превишава значително този на пострадалата.
Преобладаващият принос на водача на лекия автомобил е обоснован и с това, че последният
е могъл да възприеме детето като уязвим участник в движението и да предотврати удара при
намаляване скоростта на движение на превозното средство и спирането му. Съобразявайки
посочените по-горе обстоятелства, съдът намира, че приносът на пострадалата за
настъпване на увреждането е 1/3. Не са налице обстоятелства, поради които така
определения принос на съпричиняванеот страна на пострадалата от 1/3 да бъде намален или
завишен.
Съдът при установяване механизма на станалото ПТП взе предвид заключението на
автотехническата експертиза и не взема предвид показанията на свидетелката М. С., в които
тя твърди, че детето е било закривано от паркиралия джип и водачът не е могъл да го
възприеме. Показанията на свидетелката са в противоречие с установеното от
автотехническата експертиза, както и с установеното деяние и неговата противоправност с
влязлата в сила присъда.
С оглед на приетия принос на съпричиняване от страна на ищцата-1/3 определеното
обезщетение в размер на 180 000 лв. за претърпените неимуществени вреди следва на
основание чл.51 ал.2 от ЗЗД да бъде намалено на 120 000 лв. Искът за неимуществени вреди
следва да бъде уважен за сумата от 120 000 лв., а за разликата до претендирания размер от
210 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен. С оглед на този извод, който частично не
съвпада с извода на първостепенния съд, решението с което ответното застрахователно
дружество е осъдено да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди за сумата
над 120 000 лв. до 140 000 следва да бъде отменено и вместо него да се постанови решение,
с което искът по чл.432 ал.1 от КЗ за тази разлика се отхвърли.
14
Решението, в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение
за неимуществени вреди за сумата над 72 000 лв. до 120 000 лв. следва да бъде потвърдено.
Решението в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 140 000 лв. до 210 000 лв. следва да се потвърди.
С оглед на приетия принос на съпричиняване от страна на ищцата-1/3 обезщетениета
за имуществени вреди в размер на 363.80 лв. следва на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД да бъде
намалено на 242.53 лв., а за разликата до 363.80лв. искът е неоснователен. Следва да бъде
потвърдено решението в частта, с която предявеният иск за имуществени вреди е отхвърлен
за сумата над 242.53 лв. до 363.80лв., тъй като настоящата инстанция възприема извода на
първостепенния съд за наличието на съпричиняване от страна на пострадалата в размер на
1/3, което обуславя намаляване на обезщетението за претърпени имуществени вреди на
242.53 лв., колкото е присъдил и първостепенният съд.
По отношение на оплакването във въззивната жалба на ищцата за неправилно
определяне на началния момент, от който следва да се присъди законната лихва за забава
върху размера на присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди:
Ищцата М. Г.М. претендира присъждане на законната лихва от 06.09.2016г.-датата на
деликта/настъпване на ПТП/ Първостепенният съд е присъдил законна лихва върху
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, считано от 06.04.2017г.- от деня, в
който е изтекъл тримесечния срок от предявяване на претенцията пред застрахователя.
Предмет на спора в настоящото производство е дължимостта на лихва за забава върху
присъдените обезщетения за неимуществени вреди и имуществени вреди за периода от
06.09.2016г. до 05.04.2017г./считано от 06.04.2017г. законната лихва за забава е присъдена с
първоинстанционното решение/.
В чл.493 ал.1 т.5 от КЗ по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ е
предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по
чл.429 ал.2 т.2 при ограниченията по чл. чл.429 ал.3 от КЗ-само в рамките на
застрахователната сума/лимита на отговорност/ и за периода с начало от уведомяването на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или от датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. С разпоредбата на чл.494 т.10 от КЗ са
изключени от застрахователно покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429 ал.2
и ал.5 от КЗ при спазване на условията по чл.429 ал.3 от КЗ. Следователно не се покриват
лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя.
В случая процесното ПТП, при което е увредена ищцата М.М. е настъпило на
06.09.2016г. Ищцата е предявила претенцията си за обезщетяване пред застрахователя на
05.01.2017г. По делото няма данни кога застрахованият е уведомил застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие.
15
С оглед разпоредбата на чл.429 ал.3 от КЗ вр.с чл.493 ал.1 т.5 от КЗ в разглеждания
случай застрахователят дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. и върху присъденото обезщетение за
имуществени вреди в размер на 242.58 лв., считано от 05.01.2017г.-датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице. Лихвата за забава върху присъдените на
ищцата обезщетения на основание чл.429 ал.3 от КЗ се дължи, считано от 05.01.2017г. до
05.04.2017г., доколкото лихвите, прибавени към обезщетенията не надхвърлят
застрахователната сума. В случая не е налице такова надхвърляне на застрахователната
сума.
Няма основание лихвата да се присъжда от 06.09.2016г./датата на деликта/, както
претендира ищцата, тъй като с разпоредбата на чл.429 ал.3 от КЗ ясно са посочени
началните дати, от които застрахователят заплаща лихвите за забава, дължими от
застрахования. Разпоредбата има предвид датата на уведомяването от застрахования за
настъпване на застрахователното събитие, а не изтичането на срока по чл.430 ал.1 от КЗ.
Доколкото по делото няма данни кога застрахователят е уведомен от застрахования за
настъпване на застрахователното събитие, то лихвата за забава следва да се присъди от
датата на предявяване на претенцията от увреденото лице – 05.01.2017г. Следователно
претенцията за заплащане от застрахователя на законната лихва за забава върху
присъдените обезщетения за имуществени /242.53 лв./ и неимуществени вреди/120 000 лв./
за периода от 05.01.2017г. до 05.04.2017г., е основателна и следва да се уважи. За този
период застрахователят дължи лихвата за забава върху обезщетенията на основание чл.429
ал.3 от КЗ, т.е. дължи лихвите за забава, дължими от застрахования. След изтичане на
тримесечния срок от предявяване на претенцията-06.04.2017г., откогато първостепенният
съд е присъдил законната лихва върху обезщетенията, застрахователят дължи законната
лихва върху обезщетенията за собствената си забава.
Разбирането, че застрахователят дължи лихва за забава и за периода преди изтичане
на тримесечния срок по чл.497 ал.1 т.2 от КЗ като негово задължение да плати лихвите,
дължими от застрахования, е застъпено в съдебната практика-решение № 167 от 30.01.2020г.
на ВКС по т.д. № 2273/2018г., ІІ т.о. и решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т.д. №
2466/2018г. І т.о., което настоящият състав на въззивния съд споделя.
С оглед на изложеното решението в частта, с която е отхвърлен иска на М. Г.М. за
присъждане на законна лихва върху главницата от 120 000 лв./обезщетение за
неимуществени вреди/ за периода от 05.01.2017г. до 05.04.2017г. следва да се отмени и
вместо него да се постанови решение, с което застрахователното дружество да бъде осъдено
да заплати върху обезщетението за неимуществени вреди от 120 000 лв. законна лихва за
периода от 05.01.2017г. до 05.04.2017г. В останалата част, с която е отхвърлен иска за
присъждане на законната лихва върху присъденото от първата инстанция обезщетение за
неимуществени вреди от 120 000 лв. за периода от 06.09.2016г. до 04.01.2017г. решението
следва да се потвърди, тъй като за посочения период искът е неоснователен.
16
Решението в частта, с която е отхвърлен иска на М. Г.М. за присъждане на законна
лихва върху главницата от 242.53лв./обезщетение за имуществени вреди/ за периода от
05.01.2017г. до 05.04.2017г. следва да се отмени и вместо него да се постанови решение, с
което застрахователното дружество да бъде осъдено да заплати върху обезщетението за
имуществени вреди от 242.53лв. законна лихва, за периода от 05.01.2017г. до 05.04.2017г.
В останалата част, с която е отхвърлен иска за присъждане на законната лихва върху
присъденото от първата инстанция обезщетение за имуществени вреди от 242.53лв. за
периода от 06.09.2016г. до 04.01.2017г. решението следва да се потвърди, тъй като за
посочения период искът е неоснователен.
При този изход на делото решението в частта, с която „Застрахователна Компания
„Лев Инс“ АД-гр.София е осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд-Плевен за
държавна такса сумата над 4850 лв. следва да бъде отменено, поради това, че присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е в по-нисък размер от присъденото с
първоинстанционното решение.
При този изход на делото решението в частта, с която „Застрахователна Компания
„Лев Инс“ АД-гр.София е осъдена да заплати на адвокат Т.Г. адвокатско възнаграждение за
сумата над 3935 лв. следва да бъде отменено, тъй като предявения иск за неимуществени
вреди се уважава в по-нисък размер, от присъдения в първата инстанция.
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция ищцата М.М. следва да бъде
осъдена да заплати на ответното застрахователно дружество 786 лв. за направените разноски
пред въззивната инстанция/заплатена държавна такса/, както и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете във въззивната инстанция.
За производството пред въззивната инстанция на адвокат Т.Г. следва да се присъди на
основание чл.38 ал.1 от ЗА за адвокатско възнаграждение сумата от 1513лв., определено по
Наредба № 1/2004г., съобразно уважената част от исковете, което да бъде заплатено от
ответното застрахователно дружество.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 101 от 03.08.2020г. на Окръжен съд-Плевен, постановено по
т.д. № 100/2019г. по описа на същия съд, в частта, с която „Застрахователна Компания „Лев
Инс“ АД-гр.София е осъдена да заплати на ищцата М.Г. М., действаща чрез законния си
17
представител (майка) М. ЛЮБ. М., обезщетение за причинени неимуществени вреди от
настъпилото на 06.09.2016 г. застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, за разликата над 120 000лв. до 140 000лв.,
ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 06.04.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г. М., действаща чрез своята майка и законен
представител М. ЛЮБ. М. против „Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД-гр.София иск
с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
от причинени телесни увреждания от ПТП, настъпило на 06.09.2016 г., за разликата над
120 000 лв. до 140 000 лв., като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 101 от 03.08.2020г. на Окръжен съд-Плевен, постановено по
т.д. № 100/2019г. по описа на същия съд, в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от
М.Г. М., действаща чрез законния си представител (майка) М. ЛЮБ. М. против
„Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД-гр.София за присъждане на законната лихва
върху присъденото й обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лв. за периода от
05.01.2017г. до 05.04.2017г., вместо което постановява:
ОСЪЖДА Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД-гр.София, ЕИК ********* да
заплати на М.Г. М. с ЕГН ********** от с.Брест, Плевенска област, действаща чрез своята
майка и законна представителка М. ЛЮБ. М., законна лихва върху присъденото й
обезщетение за неимуществени вреди от 120000 лв. за периода от 05.01.2017г. до
05.04.2017г.
ОТМЕНЯ решение № 101 от 03.08.2020г. на Окръжен съд-Плевен, постановено по
т.д. № 100/2019г. по описа на същия съд, в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от
М.Г. М., действаща чрез законния си представител (майка) М. ЛЮБ. М. против
„Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД-гр.София за присъждане на законната лихва
върху присъденото й обезщетение за имуществени вреди от 242.53 лв. за периода от
05.01.2017г. до 05.04.2017г., вместо което постановява:
ОСЪЖДА Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД-гр.София, ЕИК ********* да
заплати на М.Г. М. с ЕГН ********** от с.Брест, Плевенска област, действаща чрез своята
майка и законна представителка М. ЛЮБ. М., законна лихва върху присъденото й
обезщетение за имуществени вреди от 242.53 лв. за периода от 05.01.2017г. до 05.04.2017г.
ОТМЕНЯ решение № 101 от 03.08.2020г. на Окръжен съд-Плевен, постановено по
т.д. № 100/2019г. по описа на същия съд, в частта, с която Застрахователна Компания „Лев
Инс“ АД-гр.София е осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд-Плевен за държавна
такса сумата над 4850 лв.
18
ОТМЕНЯ решение № 101 от 03.08.2020г. на Окръжен съд-Плевен, постановено по
т.д. № 100/2019г. по описа на същия съд в частта, с която „Застрахователна Компания „Лев
Инс“ АД-гр.София е осъдена да заплати на адвокат Т.Г. от САК за адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАД за процесуално представителство на ищците в първата
инстанция сумата над 3935 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 101 от 03.08.2020г. на Окръжен съд-Плевен,
постановено по т.д. № 100/2019г. по описа на същия съд, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА М.Г. М. с ЕГН ********** от с.Брест, Плевенска област, действаща чрез
своята майка и законна представителка М. ЛЮБ. М. да заплати на Застрахователна
Компания „Лев Инс“ АД-гр.София сумата от 786 лв. за направените разноски пред
въззивната инстанция, както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за производството
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Застрахователна Компания „Лев Инс“ АД-гр.София да заплати на адвокат
Т.Г. от САК сумата от 1513лв. на основание чл.38 ал.2 от ЗА за процесуалното
представителство на ищцата в производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19