№ 104
гр. Монтана, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ПЕПА В. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20211630201239 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от
2020г., в сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № СЛ/Д-М/979 - 033/06.04.2021г.
Директор Дирекция „Социално подпомагане” (СП) - гр.Монтана, е наложено
на КР. Т. Т. с посочен адрес в гр.Монтана административно наказание -
ГЛОБА в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение по чл.8, ал.6 вр. с 21,
ал.1, т.3 от ЗЗДет вр. с чл.18, ал.4 от ППЗЗДет, на основание чл.45, ал.9 от
ЗЗДет.
Недоволна от Наказателното постановление (НП), КР. Т. Т. лично и чрез
адв.Н.В. от САК, моли да се отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление, поради изложени доводи в писмена защита и в допълнение
към писмена защита, за нарушение на материалния и процесуален закон,
несправедливост на наказанието и неправилно приложение на чл.28 от ЗАНН.
Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител юрисконсулт Б.Б.,
пледира за оставяне без уважение на жалбата и потвърждаване на НП.
Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима, но
неоснователна.
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок, имайки
предвид допълнително изисканите данни от БП, приложени от л.179 до л.186
от делото.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
На основание чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДет във връзка с чл.18, ал.4 от
1
ППЗЗДет било изготвено Задължително предписание № П/Д-М-002 от
30.11.2020г., издадено от Директор Дирекция „СП” - гр.Монтана спрямо КР.
Т. Т. , с което й е указано:
Да сътрудничи на социалните работници с цел спазване и изпълнение
на заложените в плана за действие дейности - Краткосрочна цел:2 и по
конкретно:
- т.2.Консултиране на родителите по проблеми и въпроси свързани с
отглеждането и възпитанието на детето в семейна среда съобразно развитието
и потребностите му.
- т.3.Проследяване развитието на детето в семейната среда. При нужда
оказване на съдействие пред институции. Информиране на другия родител за
здравословни проблеми.
- т.4.Родителите да съдействат на органите по закрила и доставчик на
социални услуги за изпълнение на служебните си задължения, като всички се
съобразят с извънредната обстановка в страната и планират дейности, които
няма да застрашат живота и здравето на останалите.
Мотивите за издаването му били следните:
Родителите на детето НИКОЛ, К.Т. и Т.Т. са живели на семейни начала,
като през времето на съвместното им съжителство се ражда детето Н.Т. Д.А.
Между майката и бащата имало образувано производство по реда на чл.127
СК, като към момента на издаване на задължителното предписание, съгласно
Определение за привременни мерки по гр. д. № 1011/2019г. по описа на МРС,
съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на
детето на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето
НИКОЛ всяка първа и трета събота и неделя от 10:00 часа до 13:00 ч.
В Дирекция „СП” - Монтана е открит случай на дете в риск спрямо Н.Т.
Д.А по реда на чл.23 от ЗЗДет. Във връзка с регистриран сигнал за дете в риск
незабавно са предприети действия за изготвяне на оценка на сигнала. От
направеното проучване се установило, че родителите са разделени, детето
живее съвместно с майката. Родителските права са предоставени за
упражняване на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с
детето. Родителите са в конфликт и не могат заедно да обсъждат нуждите на
детето и да планират родителските отговорности по полагането на грижи за
детето НИКОЛ. Въпреки положените усилия от ОЗД - Монтана да подкрепи
родителите за разрешаване конфликтите между тях и за осигуряване правото
на детето да контактува с майката и с бащата, нямало положителни резултати
и отношенията между тях и разширените им семейства продължавали да са
все така влошени.
Във връзка с гореизложеното е констатирано, че съществуват
предпоставки за поставяне на детето в риск от родителско отчуждение.
Майката със своите действия, ограничавала контактите с бащата, без да
осъзнава, какви вреди нанасят върху емоционалното състояние на детето. В
ОЗД - гр.Монтана е открит случай на дете в риск. Изготвен е план за действие
на основание чл.16а, ал.1 от ППЗЗД, който включва дългосрочна цел и
краткосрочни цели, чрез които да бъдат осигурени правата на детето НИКОЛ.
В плана за действие е упоменато, че при отказ за сътрудничество от страна на
родител, по предложение на социалния работник, водещ случая и на
основание чл.21, ал.1, т.3 от 33Дет във връзка с чл.18, ал.4 от ПП3ЗДет,
Директор Дирекция „Социално подпомагане” - Монтана, издавал
задължително предписание.
Майката е информирана за заложените цели в плана за действие, чрез
2
приложено писмо с изх. № СЛД-М/979 - 002 от 15.04.2020г., получено лично
от нея на 21.04.2020г. видно от известие за доставяне на адрес. На
04.05.2020г. бащата съобщава в ОЗД - Монтана, че на 02.05.2020г. и
03.05.2020г. е трябвало да се срещне с детето, съгласно определения режим за
лични контакти, но майката отново не е осигурила възможност на НИКОЛ да
контактува с него. Бащата информирал, че и в двата дни е потърсил
съдействие от РУ - гр.Монтана чрез тел.112. Въпреки оказаното съдействие
на органите на реда, той бил категоричен, че не е успял да осъществи среща с
детето. Поискана е информация от РУ - гр.Монтана, която потвърждава
твърдяното от бащата.
На 12.08.2020г. е изпратено писмо до РУ - Монтана и РП - Монтана с_
молба за оказване на съдействие за връчване на К.Т. на изготвените
документи в ОЗД - Монтана по случая на детето НИКОЛ. В тази връзка на
02.09.2020г., 04.09.2020г. и 10.09.2020г. съвместно социален работник от ОЗД
- Монтана и служители на РУ - Монтана посещавали адреса на майката, но
всеки път не е откриван никой.
На 15.09.2020г. е получен доклад на ЦОП - Монтана, от който е видно, че
не е осъществена среща от доставчика на социалната услуга с майката. На
03.11.2020г. отново на майката са изпратени писма на двата известни адреса с
приложени преглед на плана за действие и заповед за насочване към социална
услуга. На 10.11.2020г. куриерска служба връща писмата като е описано, че
са изчерпани възможностите за доставяне.
На 04.11.2020г. е получено в ОЗД - Монтана постановление с изх. №
1827/ 20 от 30.10.2020г. за отказ да се образува досъдебно производство. Било
видно от постановлението, че при посещенията на адреса от органите на реда
- К.Т. и нейните близки отказвали какъвто и да е било личен контакт с
органите на МВР - Монтана и ОЗД. В случая били изчерпани възможностите
за съдействие от страна на органите на РУ - Монтана, за връчване на
съответните документи на майката. Отдел „Закрила на детето” – (ОЗД) -
гр.Монтана проследявал случая и изпълняват ли се целите заложени в плана
за действие.
К.Т. не спазвала краткосрочна цел № 2, т.2, т.3 и т.4 от плана за действие,
изготвен на 15.04.2020г., а именно: не осигурява възможност на социалните
работници в ОЗД, за предоставяне на консултации по проблеми и въпроси
свързани с отглеждането и възпитанието на детето в семейна среда съобразно
развитието и потребностите му; не осигурява достъп на социални работници
в ОЗД за проследяване развитието на детето в семейната среда; майката не
съдейства на органите по закрила за изпълнение на служебните им
задължения. Налице бил ОТКАЗ от сътрудничество от страна на родител във
връзка с изпълнението на заложените цели в Плана за действие, заради което
било издадено задължително предписание.
Със задължителното предписание, Т. била информирана, че съгласно
разпоредбата на чл.45 ал.9 от ЗЗДет – „Който не изпълни влязло в сила
задължително предписание по този закон, се наказва с глоба или имуществена
санкция от 2000 до 5000 лв, а при повторно нарушение - с глоба или
имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв”.
Заради неуспешни опити от Дирекция „СП” - Монтана за връчването му
на жалбоподателката, процесното задължително предписание било връчено
чрез съобщение по чл.18а, ал.9 от АПК - на 01.12.2020г. били оставени
съобщения на постоянния и настоящ адрес: гр.Монтана, ул.Захари Зограф” №
15, чрез които Т. е информирана, че може да се запознае с документа в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщението и документа се смята
3
за връчен с изтичането на срока за получаването му. В съобщението Т. е
информирана за разпоредбата на чл.45, ал.9 от ЗЗДет.
Съобщението е залепено на входната врата на жилището, такова е
пуснато в пощенската кутия на дата 01.12.2020г., като едноседмичния срок е
изтекъл на 09.12.2020г. Т. не се явила в регламентирания срок в Дирекция
„СП” – Монтана да получи задължителното предписание, поради което,
същото се считало за връчено на 09.12.2020г.
На 16.12.2020г. отново е посетен адреса на Т., с цел да бъде информирана
майката, че е влязло в сила задължително предписание. Отново не бил открит
никого на адреса и е оставено съобщение с изх. № СЛ/Д – М/979 – 025. В
съобщението бил даден срок на Т. да посети ОЗД – Монтана до 15.01.2021г. с
цел предприемане на действия за изпълнение на дейностите заложени в
задължителното предписание като ако не го направи ще се предприемат
действия по реда на ЗАНН.
На 22.02.2021г. св.ПЛ. К. В. – социален работник в ОЗД към Дирекция
„СП” – Монтана, при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, в присъствието на
св.СВ. Ц. Г. и св.Г. В. П., съставила спрямо КР. Т. Т., АУАН № СЛ/Д-М/979 –
031/22.02.2021г. за нарушение по чл.8, ал.6 вр. с чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДет вр. с
чл.18, ал.4 от ППЗЗДет. Така съставения АУАН бил връчен на Т. на
11.03.2021г. Последвали възражения и обяснения от Т. против съставения
АУАН.
На 06.04.2021г. Директор Дирекция „СП” – Монтана издал процесното
НП № СЛ/Д-М/979 – 033/06.04.2021г., на основание чл.45, ал.9 от ЗЗДет, в
което изрично са посочени и доводи относно възраженията на Т., а именно –
Т. излага мотиви, защо бащата не е осъществил среща с детето, но посочената
от нея дата – 07.11.2020г., не попада в периода през който на Т. е съставен
АУАН № СЛ/Д-М/979 – 031/22.02.2021г.; дали дадено лице има/няма някакво
заболяване, не е от компетентността на ОЗД – Монтана; Т. е извършила
административно нарушение, изразяващо се в отказ от съдействие и
сътрудничество на ОЗД – Монтана за периода от 09.12.2020г. до датата на
съставяне на АУАН.
В обжалваното НП са описани многобройните писмени доказателства,
послужили за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Жалбоподателката КР. Т. Т. чрез адв.Н.В. от САК излага следните
доводи против НП:
НП е издадено в противоречие с фактическото и правно положение.
Налице са основания за прилагане на чл.8 от ЗАНН вр. с чл.13 от НК.
Неправилно е отказано прилагането на чл.28 от ЗАНН. В НП не са обсъдени
всички доказателства относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН, което е
съществено процесуално нарушение. По същество липсват обосновани
мотиви. Административнонаказващият орган влиза в противоречие сам със
себе си, при прилагане на материално правните разпоредби за закрила на
детето, което противоречие е изразено и в АУАН, и в НП. Наличието на
такова противоречие ограничава правото на защита на К.Т., което е
съществено процесуално нарушение, неотстранимо в съдебната фаза. ДСП
вменява вина и отговорност на К.Т. за неправомерни действия на ДСП (нейни
служители). Налице е съществено противоречие между дадените показания в
с.з. от свидетеля от ДСП и писмените доказателства, които опровергават тези
показания. К.Т. е наказана за неизпълнение действия посочени в плана за
действие, чийто срок за изпълнение не е изтекъл: срокът за изпълнение е до
15.04.2021 год. (от л.155 до л.157 вкл.), АУАН е от 22.02.2021г. (от л.61 до
л.65 вкл.), НП е от 06.04.2021 год. (от л.56 до л.59 вкл.). АУАН е издаден, без
4
да е налице правно основание за издаването му: в същото не е посочен
документ, който да е с изтекъл срок на изпълнение, което е съществено
процесуално нарушение. Посоченият документ, и в АУАН и в НП:
„задължително предписание“ е издаден при съществено нарушение на
процесуалните правила и материалния закон, изразяващи се в издаването му,
без да е изтекъл срокът за изпълнение посочен в документа (плана за
действие), който е посочен като основание за издаване в същото
задължително предписание. Наказателното постановление е издадено на
06.04.2021 год. на основание АУАН от 22.02.2021 год., които са за това, че
К.Т. „не е изпълнила задължително предписание“ от 30.11.2020 год.
Задължителното предписание, издадено на 30.11.2020 год. е издадено за това,
че К.Т. „не е изпълнила плана за действие“ (краткосрочна цел 2, т.2, т.3 и т.4)
и отказва съдействие. Но планът за действие е изготвен на 14.04.2020 год. и е
със срок за изпълнение до 15.04.2021 год. Неоснователно
административнонаказващият орган посочва в горепосочените свои актове:
план за действие, АУАН, НП и многобройните си доклади и др., че К.Т. не
оказва съдействие и не посочва услуга, която иска да ползва. Видно от
приложените по делото подадени до ДСП документи „възражение“ на (л.60
гръб) и „заявление“ до АСП-София (л.139) е, че К.Т. е посочила услуга и
оказва съдействие - тя не се укрива противно на твърденията на свидетеля от
ДСП. В горепосоченото заявление (л.139 - л.141 вкл.) изрично е записано, че
то е и отговор в срока до 30.04.2020 год., който й е даден с писмо № СЛ/Д-
М/979 от 15.05.2020 год. цитирано в Заповед № ЗД/Д-М-039/15.05.2020 год.
(л.129 и л.130). От получените лично от К.Т. документи от ДСП: план за
действие, АУАН, НП, писмо № СЛ/Д-М/979 от 15.05.2020 год. (подаден
отговор (л.139-141 вкл.) и др., е видно, че тя не се укрива и че съдейства ДСП.
Единствено на К.Т. не е връчено задължителното предписание. Как точно за
връчване на това предписание, тя не е намерена на адреса? Изрично във
„възражение“ до АСП - София, К.Т. е посочила нежеланието на ДСП-
Монтана да окаже съдействие бащата да се среща с детето, въпреки
законовата възможност за това: в присъствие на социален работник или в
присъствие на майката (К.) предвид изложените от К.Т. в същото възражение
обективни причини: че детето е малко, не е свикнало с бащата и бащата също
не е свикнал с детето и не знае потребностите на детето - предложила е един
преходен период (л.60,л.139 - л.141 вкл.) Дори изрично, както е посочено и в
плана за действие (краткосрочна цел 1, т.5 и краткосрочна цел 2, т.4 (л.156 и
л.157 от делото), К.Т. се е съобразила с епидемичната обстановка във връзка с
КОВИД, и по конкретно, изрично за дата 07.11.2020 год. Но видно от
обсъдените от ДСП в НП (л.58) доводи изложени от К.Т. във възражението й
по АУАН (л.60 гръб от делото) ДСП е заявила, че тя (ДСП) не е компетентна
дали дадено лице има или няма някакво заболяване, т.е. видно е че ДСП не се
интересува ДАЛИ БАЩАТА или майката на бащата са БОЛНИ от КОВИД
или са в КОНТАКТ с такива болни, а К. е длъжна да даде детето на бащата и в
такъв случай. Изложеният в НП довод, че дата 07.11.2020 год. ,,не влиза в
периода, в който на майката й е съставен акт“ е неверен, тъй като тази дата
влиза в срока за изпълнение на плана за действие, който план за действие
обхваща периода от 15.04.2020г. до 15.04.2021 год. (л.58 вр. с л.155 до л.157
вкл.), т.е. административнонаказващия орган в противоречие сам със себе си,
при прилагане на материалноправните разпоредби за закрила на детето, което
противоречие е изразено и в АУАН, и в НП. Наличието на такова
противоречие ограничава правото на защита на К.Т., което е съществено
процесуално нарушение, неотстранимо в съдебната фаза. Съгласно правните
норми, на чието основание е създадена Агенция за закрила на детето, нейните
служители-социални работници трябва да изследват всички факти отнасящи
5
се за детето: неговата възраст, потребности, здравословно състояние и
здравословно състояние на неговите близки, контактите на детето и др., преди
да постановят каквито и да било мерки и/или да налагат наказания, т.е. трябва
да се грижат и опазват интересите на децата, а не нечии други интереси. И не
на последно място, смисъла на „закрила на детето“, АСП (ДСП) трябва да
оказва съдействие за реални контакти между родител и дете, да участва в
такива срещи, да наблюдава поведението на детето към всеки един от двамата
родители, а не само да провежда разговори с родителите, особено, когато
такова съдействие е постановено от съда (в случая с Определение по гр. дело
№ 1011/2019 год. МРС) и въпреки това да откаже с мотив, че ДСП не работи в
събота и неделя, което не е така съобразно разпоредбата на ал.3 от чл.17 на
УАСП, подробно изложени доводи в заявлението подадено от К.Т. до АСП -
София (л.139 - л.141 вкл.)
В плана за действие в краткосрочна цел 1, т.5 е записано: и оказване на
съдействие за осъществяване на контакти на НИКОЛ с двамата си родители и
разширеното си семейство“ и за задължени са посочени ОЗД, доставчици на
социални услуги, родителите. (л.156). Но въпреки, че това не е изпълнено,
К.Т. е санкционирана за неизпълнение на краткосрочна цел 2, т.2, 3 и 4 от
плана за действие. Кой ще санкционира служителите неизпълнили
задължението си посочено краткосрочна цел 1, т.5. Ноторно известно е, че
тази цел не може да се изпълнява само с думи, а следва задължените за
изпълнението й служители реално да осъществят, контакт на детето с бащата,
като присъстват на среща между бащата и детето със или без присъствие на
майката, за да видят, как реагира детето, да помогнат на контакта му с
бащата, за да свикне то с баща си, за да може без стрес и насилие да остава
само с бащата. Такава и такива срещи могат да се осъществяват и през дните
понеделник, вторник, сряда, четвъртък и петък, а не само в определените от
съда дни: събота и неделя. АСП (ДСП) може самостоятелно да предложи тези
подходящи мерки, но не го е направила: в плана за действие не са посочени
конкретни начини за изпълнението му, което прави този план само формален,
без възможност за приложението му и съответно издаденото задължително
предписание само формално, като и АУАН и НП формални, освен, че всички
те са издадени преди да е изтекъл срока за изпълнение на плана за действие,
което е съществено процесуално нарушение. На АСП (ДСП) не й необходимо
да иска съдебно решение, за да изпълнява функциите си: контакти на бащата
с детето в присъствие на социален работник в дните различни от събота и
неделя, както и контакти в така нар. “синя стая“, за да може срещите да се
наблюдават от психолог, от майката (при необходимост, ако социалният
работник или психологът й кажат да отиде при детето). Агенция за закрила на
детето е създадена за закрила на детето не само от понеделник до петък, но и
в събота и неделя и именно затова работното време на служителите е
определено като петдневна работна седмица, без да се посочват
изрично/поименно, кои са тези пет дни от седмицата. Такъв е бил и смисълът
на постановеното от РС - Монтана Определение по гр. дело № 1011/2019 год.
за привременни мерки: „срещите на детето с бащата да се осъществяват в
присъствие на социален работник“, на което ДСП реално е отказала, без да
предложи дни различни от събота и неделя. В НП не са обсъдени всички
доказателства относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН, което е съществено
процесуално нарушение. 1. В НП не са обсъдени всички факти и документи
по преписката, за което подробни доводи съм изложила по-горе. 2.Невярно в
НП е прието от ДСП, че К. не е изпълнила предписанията, за периода от
09.12.2020 год. до датата на съставяне на акта (22.02.2021год.), тъй като
срокът им на изпълнението не е изтекъл, а той е до 15.04.2021 год. (л.58)
3.Изложените мотиви в НП са в противоречие с фактическото и правно
6
положение, за което подробни доводи съм изложила по-горе. 4. Не са
обсъдени изложените от К. ТОНВА доводи изложени във възражението й
против АУАН. Обсъден е само изложеният от К.Т. довод за 07.11.2020 год.,
от което обсъждане се вижда отново се установява незаинтересоваността на
ДСП от закрилата на интересите на детето, както и противоречието на ДСП
сама със себе си. Както е посочено и в плана за действие (краткосрочна цел 1,
т.5 краткосрочна цел 2, т.4 (л.156 и л.157 от делото), К.Т. се е съобразила с
епидемичната обстановка във връзка с КОВИД, и по конкретно/изрично за
дата 07.11.2020 год. Но видно от обсъдените от ДСП в НП (л.58) доводи
изложени от К.Т. във възражението й по АУАН (л.60 гръб от делото) ДСП е
заявила, че тя (ДСП) не е компетентна дали дадено лице има или няма
някакво заболяване, т.е. видно е че ДСП не се интересува ДАЛИ БАЩАТА
или майката на бащата са БОЛНИ от КОВИД или са в КОНТАКТ с такива
болни, а К. е длъжна да даде детето на бащата и в такъв случай. Изложеният в
НП довод, че дата 07.11.2020 год. „не влиза в периода, в който на майката й е
съставен акт“ е неверен, тъй като тази дата влиза в срока за изпълнение на
плана за действие, който план за действие обхваща периода от 15.04.2020 г.
до 15.04.2021 год. (л.58 вр. с л.155 до л.157 вкл.) Видно е, че
административнонаказващият орган влиза в противоречие сам със себе си,
при прилагане на материалноправните разпоредби за закрила на детето, което
противоречие е изразено и в АУАН, и в НП. Не е обсъдено материалното
положение на К.Т..
В допълнение към писмената защита, са изложени доводи от адв.В. за
приложението на чл.8 от ЗАНН вр. с чл.13 от НК.
По искане на адв.В. са приложени към делото – Определение №
993/23.07.2019г. по гр. д. № 1011/2019г. по описа на МРС, Определение №
1203/13.09.2019г. по гр. д. № 1011/2019г. по описа на МРС, справка за
актуално състояние на трудови договори на Т., Решение № 85/24.02.2020г. по
гр. д. № 1011/2019г. по описа на МРС, Решение от 15.10.2020г. по ВГД №
162/2020г. по описа на МОС, Определение № 60496/16.06.2021г. по гр. д. №
1077/2021г. на ВКС, Определение № 488/18.12.2020г. по ЧГД № 3922/2020г.
на ВКС, Определение № 260076/21.01.2021г. по гр. д . № 1011/19г. по описа
на МРС, писмено становище от Директор Дирекция „СП” – Монтана,
Решение № 487/01.08.2019г. по гр. д. № 1475/2019г. по описа на МРС, писмо
изх. № ПР/Д-М/07 – 001/19.04.2021г. по описа на Дирекция „СП” – Монтана,
ведно с приложения.
По искане на процесуалния представител на въззиваемата страна са
приложени към делото – Присъда № 24/08.07.2020г. по НЧХД № 77/2020г.,
ведно с мотиви и Решение от 08.01.2021г. по ВЧХНД № 166/2020г. по описа
на МОС.
В рамките на съдебното дирене св.ПЛ. К. В., св.СВ. Ц. Г. и св.Г. В. П.,
потвърждават изложените обстоятелства в АУАН. Пояснява се от
свидетелите, че процесния случай е „изключение”, заради който се е стигнало
до издаване на задължително предписание, поради категоричния отказ на Т.
да окаже съдействие под каквото и да е форма.
В хода на съдебното следствие пред въззивния съд, се събраха писмени и
гласни доказателства. Съдът след като анализира всички доказателства в
контекста на разпоредбите на чл.8, ал.6 вр. с чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДет вр. с
чл.18, ал.4 от ППЗЗДет вр. с чл.45, ал.9 от ЗЗДет, намира, че нарушението е
доказано за извършено и правилно е бил съставен АУАН и издадено НП.
Съдът не споделя изложените доводи от пълномощника на Т., и намира за
безспорно доказано нарушението по чл.8, ал.6 вр. с чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДет
7
вр. с чл.18, ал.4 от ППЗЗДет. Настоящият съд изцяло кредитира обективните
показания на св.ПЛ. К. В. и св.СВ. Ц. Г. – участници в проверката и на
практика очевидци на установеното нарушение. Показанията на св.В., св.Г. и
св.П. се потвърждават от надлежно събраните и подробни писмени
доказателства в рамките на АНП.
Настоящият съд изцяло не споделя посочените доводи от Т. чрез
адв.Н.В. от САК, по следните доводи:
1. Задължително предписание № П/Д-М-002 от 30.11.2020г. на Директор
Дирекция „СП” – Монтана, респ. процесните АУАН и НП са издадени при
стриктно спазване на АПК относно връчване на задължителното предписание
и обжалваното му, а АУАН и НП са издадени при спазване изискванията на
ЗЗДет и ЗАНН. Задължителното предписание е връчено съгласно чл.18а, ал.9
от АПК на 09.12.2020г. и не е обжалвано, съответно е влязло в сила на
24.12.2020г. Доста време след влизане в сила на задължителното предписание
на 24.12.2020г., е съставен АУАН № СЛ/Д-М/979 – 031/22.02.2021г., а
впоследствие е издадено и обжалваното НП на 06.04.2021г.
2.Точка 5 от ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ – л.157 от делото, предвижда
периодично представяне на доклад за извършена работа и постигнатите
резултати – срок - 15.04.2021г., което е било НЕВЪЗМОЖНО поради това, че
майката и детето не осъществяват контакт с ЦОП – гр.Монтана. Датата
15.04.2021г. не е крайният срок за изпълнение на ПЛАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ,
поради и което не са налице нарушенията от вида на посочените в писмената
защита. Заявлението на Т. с вх. № 94К – 00 – 0054/05.05.2020г., според
настоящия съд не е форма за съдействие, а е само потвърждение в полза на
извода, че е налице извършено нарушение по смисъла на чл.8, ал.6 вр. с чл.21,
ал.1, т.3 от ЗЗДет вр. с чл.18, ал.4 от ППЗЗДет вр. с чл.45, ал.9 от ЗЗДет.
3.Възраженията на Т. против съставения АУАН, подробно са обсъдени от
администартивнонаказващия орган (АНО), и са в контекста на
обстоятелствата на нарушението и доказателствата, които го подкрепят.
Водените „съдебни битки” касаещи детето НИКОЛ нямат отношение към
предмета на делото и поради това настоящия съд намира за безпредметно да
обсъжда постановените съдебни актове от различните съдилища, изискани и
приложени към настоящето дело по настояване на защитата, в т.ч. посоченото
относно присъствието на социален работник по време на срещите на детето с
бащата и след това отпаднало по силата на съдебно определение.
Задължителното предписание неправилно се разбира от пълномощника
адв.Н.В. от САК като форма на „заставяне” на Т. непременно да предаде
детето НИКОЛ на бащата, за да упражнява същия лични контакти с детето.
Напротив, видно е от самото предписание, че единствената цел на социалните
работници е била да окажат съдействие на родителите, така че детето НИКОЛ
да не е поставено в риск и да са защитени правата му, респ. да изпълнят
служебните си задължения възложени им със ЗЗДет.
4.Според настоящия съд не са налице условията на чл.8 от ЗАНН вр. с
чл.13 от НК, съдът не открива обстоятелства и факти по делото, които да
обосновават приложението на чл.13 от НК, респ. да се приема, че е налице
„крайна необходимост”.
Съдът констатира, че са спазени всички процесуални изисквания при
установяване на нарушението, без да са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на Т..
Проверката е извършена, съответно съставен е АУАН, от надлежно
оправомощени лица видно от Заповед № 1204 – РД 01 – 0039/25.01.2021г.
Настоящият съд не открива „неправомерни действия” от страна на служители
8
от ОЗД – Монтана и противоречия в показанията на свидетелите дали
показания по делото. Показанията на св.В., св.Г. и св.П. са обективни,
последователни и в контекста на всички останали писмени доказателства по
делото, поради и което настоящия съд ги кредитира.
Налице е административно нарушение по чл.8, ал.6 вр. с чл.21, ал.1, т.3
от ЗЗДет вр. с чл.18, ал.4 от ППЗЗДет, което правилно е санкционирано на
основание чл.45, ал.9 от ЗЗДет с минимално предвиденото административно
наказание – глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Извършвайки цялостен съдебен контрол в т. ч. и за
законосъобразността на преценката за маловажност на случая, настоящия съд
установява, че административнонаказващия орган правилно не е приложил
чл.28 от ЗАНН имайки предвид тежестта на нарушението. Като се имат
предвид значимосттта на обществените отношения, които се уреждат със
ЗЗДет и ППЗЗДет, настоящия съд не намира, че спрямо процесното
административно нарушение може да се приложи чл.28 от ЗАНН.
Нарушението е формално и не е свързано с настъпване на вредоносен
резултат, поради което правилно е санкционирано и правилно не е бил
приложен чл.28 от ЗАНН от АНО. При преценката, че не са налице условията
за приложение на чл.28 от ЗАНН, съдът съблюдава и съдебната практика по
ЗЗДет на касационната инстанция – АС – Монтана, която е категорична, че
заради значимостта на защитените обществени отношения със ЗЗДет, които
урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на
държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на
дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и
физически лица в такива дейности, за нарушения по ЗЗдет приложението на
чл.28 от ЗАНН е правно необосновано.
Съдът установява, че не са налице условия и за изменение размера на
наложената глоба. Според настоящия съд е извършена правилна преценка на
обстоятелствата по чл.27 за тежестта на извършеното нарушение. В случая
глобата е наложена съгласно чл.45, ал.9 от ЗЗДет при предвидения минимум,
като са взети предвид тежестта на нарушението и др. обстоятелства по чл.27
от ЗАНН, без да съществува правна възможност да се намали по размер.
Предвид заявеното искане от пълномощника на въззиваемата страна за
присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, жалбоподателката
Т. следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна сторените
разноски за юрисконсултско възнаграждение, които настоящия съд определя
в размер на 80 (осемдесет) лева.
Предвид изхода на делото, искането на адв.В. от САК за присъждане на
разноски, които според представения договор за правна помощ възлизат на
400 (четиристотин) лева, следва да бъде оставено без уважение.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СЛ/Д-М/979 –
033/06.04.2021г. на Директор Дирекция „СП” - гр.Монтана, с което на КР. Т.
Т. с посочен адрес в гр.Монтана, е наложено административно наказание -
ГЛОБА в размер на 2000 (две хиляди) на основание чл.45, ал.9 от ЗЗДет.
ОСЪЖДА КР. Т. Т. да заплати на Дирекция „СП” - Монтана разноски по
съдебното производство в размер на 80 (осемдесет) лева.
9
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателката Т., направено чрез
адв.Н.В. от САК, за присъждане на 400 (четиристотин) лева разноски –
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
10