№ 208
гр. Пазарджик, 10.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на десети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристина Л. Пунтева
СъдебниВАСИЛ Б. КОЦЕВ
заседатели:ТРЕПКА АНГ. МИШЕВА
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
и прокурора П. Б. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Кристина Л. Пунтева Наказателно
дело от общ характер № 20245200200144 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подсъдимият К. Т. В. - се явява лично и с адв. Л. В. от САК – редовно
упълномощен.
За ОП Пазарджик се явява прокурор С..
Не се явява представител за О.Р. – редовно призована чрез
юрисконсулта на общината.
Не се явява и представител на Министерство на регионално развитие и
благоустройството – също редовно призовани.
По делото е постъпила молба от министъра на Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, с която се предявява срещу
подсъдимия К. В. граждански иск в размер на 45 000 лева за причинена
имуществена вреда в резултат на извършени от него деяния, съставляващи
престъпление по чл. 219, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Прави се искане да бъде
конституирано министерството като граждански ищец по делото, като се
приеме за съвместно разглеждане в настоящия процес така предявения
граждански иск за сумата в размер на 45 000 лева.
ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. В.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. В.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
Не постъпиха искания за отвод на съдебния състав, съдебния секретар
и прокурора.
С оглед изявлението на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ:
1
Сне се самоличността на подсъдимия, както следва:
К. Т. В. - роден на ******** г. в гр. В., обл. П., българин, български
гражданин, разведен, неосъждан, с висше образование, финансов контрольор
в С.И. към С.О., с постоянен адрес: гр. С., ул. „П.М.Г. №**, ЕГН **********.
ПОДС. В.: Получих препис от обвинителният акт преди повече от 7
дни преди датата на съдебното заседание.
На подсъдимия се разясниха правата му по чл. 55, чл. 94, чл. 97, чл. 115,
ал. 3 и ал. 4, чл. 274 от НПК, както и възможността за съкратено съдебно
следствие.
Пристъпи се към разглеждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК:
ПРОКУРОР: По въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК становището ми е
следното:
Считам, че наказателното производство е подсъдно на Окръжен съд -
Пазарджик. Няма основания за спиране и прекратяване на наказателното
производство. По делото няма допуснато процесуално нарушение на
досъдебното производство, което да ограничава правата на подсъдимия,
пострадали или наследници. На този етап няма основание за разглеждане на
делото по реда на особените правила. Няма основания също така за
разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или
съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник, или да се извършват съдебно-следствени действия по делегация.
Няма основание за промяна на взетата мярката за неотклонение. Други мерки
за процесуална принуда не са вземани. На този етап нямам искания за
събиране на нови доказателства. Моля делото да бъде насрочено за
разглеждането му по общия ред.
По принцип своевременно е предявен гражданския иск и няма пречка да
бъде приет за съвместно разглеждане.
АДВ. В.: Уважаема г-жо Председател, аз ще започна първо с
докладвания от Вас граждански иск и моля да не го приемате за съвместно
разглеждане, като от една страна формата и начина, по който е предявен, не
отговаря на искова молба. Ако по т. 2 можем да приемем, че представлява
диспозитив на исковата молба, се вижда, че описаното е в противоречие и е
различно от диспозитива на обвинителния акт – така, както е внесен от
държавното обвинение. Така предявен гражданският иск пречи на моя клиент
да се защитава своевременно по него и напълно, защото в това производство
ние не можем да привличаме трети лица, не можем да предявяваме насрещни
искове, а ако сочим доказателства – законът го забранява, защото ще затрудни
наказателното производство. Интересите на пострадалото лице са защитени,
така че след приключването на наказателното производство с осъдителна
присъда, ако се постанови такава, пострадалото лице може да предяви по
граждански път претенциите си, без да заплаща държавна такса, съответно да
ползва задължителната сила на осъдителната присъда.
Но има и нещо друго, г-жо Председател, а именно: формулирането на
иска и цената на иска. Обвинителният акт започва с описание на сключения
2
между О.Р. и МРРБ, и разплащателната агенция, договор с посочена
стойност, при която разпределението на финансовата тежест е 85% за
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, я 15% за О.Р. и
при така предявен граждански иск от 45 000 лева за нас не става ясно,
Министерство на регионалното развитие и благоустройството защо
претендира цялата тази сума при така разпределена сума от общо твърдяната
платена 280 и няколко хиляди лева; в тази сума включва ли се и участието на
О.Р. или тази сума е заплатена само от О.Р., т.е. създава се една неяснота
относно формирането на претенция. Уважаването на такъв иск, при тази
неяснота, ще доведе до евентуално до едно неоснователно обогатяване при
разпределението на плащанията. Още повече, че в обвинителния акт, а и в
гражданския иск, не се прави разлика и не става ясно от общо платените 289
264 лева, тези 45 000 лева как са разпределени съгласно договора за
финансово подпомагане. Ето защо, аз Ви моля да не приемате за съвместно
разглеждане гражданския иск.
По подточките от разпоредителното заседание: С изключение на т. 3, аз
се солидаризирам с държавното обвинение, но считам, че са допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения, които водят до
ограничаване правата на обвиняемия. На първо място има съществено
противоречие между обстоятелствена част и диспозитив, като в началото на
обвинителния акт, под изписване на имената на моя клиент, е записано, че е
за престъпления по чл. 219, ал. 1 от НК, а в диспозитива му е повдигнато
обвинение по чл. 219, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – продължавано
престъпление. Такова обвинение не е предявявано на моя клиент, видно от
постановлението, което се намира в Том VІ, където той е привлечен за
наказателна отговорност само по чл. 219, ал. 1 от НК. След като такова
обвинение не е предявявано и моят клиент не се е защитавал по него, аз
считам, че на собствено основание това е съществено отстранимо
процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено, обаче, сега, но то
не е единственото.
Обвинителният акт не отговаря на условията на НПК и описаното
обвинение е така неточно и неясно, че ние въобще не можем да разберем
какво е направил В. и защо следва да отговаря.
Видно от диспозитива е, че на В. му се вменяват няколко качества.
Един път е посочен като пълномощник на кмета на Р.; на следващо място е
като заместник кмет; на трето място е като изпълняващ функциите на кмет; на
следващо място, че е изпълняващ устно възложени дейности, и не на
последно място като представител на О.Р. - и всичко това му се вменява, че го
е извършил като длъжностно лице. И ние не можем да разберем първо
длъжностно лице ли е В. по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК. Ако е длъжностно
лице, не е посочено по коя от подточките на т. 1 той е длъжностно лице,
защото всичките описани неща навеждат на упълномощителни действия, т.е.
пълномощникът не действа от свое име и за своя сметка, а действа от чуждо
име и за чужда сметка.
Тази неяснота съществува, както в обстоятелствената част, така и в
диспозитива. Без точно и ясно формулиране на качеството, в което е действал
3
В., ние можем да се защитаваме, защото има 5 различни фигури.
Текстът на чл. 219, ал. 1 от НК изисква бездействие – „длъжностното
лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението,
стопанисването или запазването на общественото имущество или за
възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение и
разпиляване на имуществото или други значителни щети за предприятието
или стопанството“.
Нито в обстоятелствената част, нито в диспозитива имаме обвинение за
ръководене, управление, стопанисване, запазване на неимущество. Как е
извършено деянието за безстопанственост на нас не ни става ясно. От една
страна се твърди, че В. не е положил грижите, като не се е запознал с
извършената дейност и с документи, а от друга страна му се вменява вина
пък, че е подписал протокол на 26.07.2013 г. и съответно на 08.10.2013 е
разплатил средства. И във всичко това, което точно е записано в диспозитива,
ние не разбираме къде попада под текстовете на състава. Вменено му е
поведение, което не е съставомерно. Текстът на чл. 211 изрично показва в
какво се състои бездействието, а пък от друга страна твърдят бездействие, а
го наказват за действие. А ние не можем да разберем и за кое действие е
привлечен към наказателна отговорност – за това, че е подписал протокол
или за това, че е разписал платежното. Вменяват му, че е подписал протокол,
без да е установил на място или по документи, а пък подписва протокол,
който е документ. Ами, ако беше разплатил без документи, да предполагаме,
че не се е запознал, на така хем му вменяват във вина, че е подписал
протокол, хем пък не се е запознал с документи.
Всичко това действително, лично мен, много ме затруднява. Не ни става
ясно, защо пълномощникът ще носи отговорност. Каква е отговорността на
упълномощителя? ВКС се опита да прокара едно тълкувателно решение, но не
стигнаха до един единствен извод, но правната теория е, че пълномощникът
носи отговорност единствено, когато умишлено се отклони от
упълномощителната сделка и от упълномощителната власт. Такова нещо не
се твърди. Кметът на Р. е упълномощил подсъдимия да го представлява за
някои дейности, но отговорността е на кмета - той е подписал договора –
кметът на Р., а не В. – той следи за контрола, така че на нас не ни става ясно
какво вменяват във вина на В., като пак повтарям, че освен упълномощен му
приписват и заместник кмет, представител на О.Р., и т.н.
Не ни става ясно и изпълнителното деяние относно разплатените
дейности за 45 000 лева. Т. 5 от процесния договор има много кратко
съдържание и то е „разходи за консервация и реставрация (хижа Ц.) –
реставрационни в размер на 45 000 лева“. Схематично се споменава някаква
количествено-стойностна сметка, но няма никаква разбивка, какъв е трябвало
да бъде обема на строително-монтажните работи, съответно защо не са
изпълнени и как е установено, че не са изпълнени. За да ни вменяват
отрицателен факт, че нещо не е изпълнено, трябва да стане с обективни
критерии. За нас не става ясно СМР, които се твърди, че не са изпълнени, за
кое трябва да са били предвидени, защото по някое време се намесват и
артефактите, които са изнесени от хижа Ц., закарани са в музея в П. и след
4
това са върнати. Това е посочено в обстоятелствената част, където се твърди
на стр. 4, че през лятото на 2012 г. сформирана комисия е изнесла
експонатите от хижа „Ц.“, а към края на 2013 г. (след една година) СМР са
приключили и по указания на РИМ – П. експонатите са върнати и за нас не
става ясно извършвани ли са строително-монтажни работи, в какъв обем,
точно, неточно ли, в отклонение, щом след РИМ си взема експонатите и след
това ги връща – явно в ремонтираните помещения. Или пък трябва да се
ремонтират самите артефакти, каквито пък, според мен, задължения по
договора и съгласно квалификацията на изпълнителя, той няма да извършва
археологически, реставрационни и консервационни дейности.
На В. му е вменено и обвинението в диспозитива, че и устно са му
възлагани работи, обаче не става ясно кой му ги е възложил и в какъв обем са
тези работи.
Процесният протокол от 26.07.2013 г. няколко пъти се споменава в
обстоятелствената част, като на стр. 8 се сочи, че на 26.07.2013 г. отново, след
неколкократно констатирани пропуски в работата и т.н., е съставен този
протокол за приемане на извършените СМР (окончателен), който е подписан
лично от Л.Д.П. в качеството на кмет на О.Р.. Това е процесният протокол,
който вменяват във вина на моя клиент, че го е подписал. И отново се сочи, на
същата дата, че без всякакви корекции и без корекции и поправки, моят
клиент отново е подписал този протокол на 26.07.2013 г. и това му го
вменяват във вина, че не е извършил. Ами, извинявайте, Кметът е този, който
отговаря за разплащанията. Това, че ги е превъзложил с пълномощно на В., не
значи, че той носи отговорност, но той – като висшестоящ – е одобрил този
протокол. Да не говорим, че в обстоятелствената част коректно обвинението е
посочило лицата, които са присъствали при съставянето на протокола. Това е
комисия от общината, от проверяващи агенции, но не става ясно в
обвинението кои са другите, подписали протокола.
Този протокол и нареждането за плащане са посочени, но никъде не
става въпрос и не се твърди това да са документи с невярно съдържание или
неистински документи. Тоест, приема се, че тези документи отразяват верни
обстоятелства, а пък се вменява на В. вина, че ги е подписал. Самата
конструкция отново е нелогична и не можем да се защитаваме – значи,
отразеното в протокола е вярно, ама престъпно е, че го е подписал, а пък го е
подписал, защото му е възложено по пълномощно.
Какво щеше да стане, ако той не беше разплатил одобрените
строително-монтажни работи? Тогава можеше да се говори за евентуални
отговорности и за вреди за общината, защото фирмите, извършили СМР, ще
си търсят извършеното, заедно с лихви и неустойки, и т.н.
Пак казвам, не можем да разберем за кое от двете е повдигнато
обвинение. Това е по т. 3.
По другите точки казах. За гражданския иск забравих нещо важно.
Моля отгоре да го допишете. Ако го приемете за съвместно разглеждане, аз
правя възражение за изтекла погасителна давност в наша полза, тъй като
давността е 5-годишна. От 2013 година досега няма доказателства тя да е
5
спирана или прекъсвана, т.е. отдавна е изтекла погасителната давност и
правата на евентуалния ищец са погасени.
ПРОКУРОР (реплика): Единственото вярно от всичкото това, което
чухме, е, че в цифровото изписване на диспозитивната част съм писал „вр. чл.
26, ал. 1“, което е техническа грешка от моя страна. Както виждате, в
текстовата част никъде не е посочено, че деянието е извършено при условията
на чл. 26, т.е. при продължавано престъпление. Касае се за продължавано
деяние, вследствие на извършена безстопанственост през посочения период.
От друга страна, изпълнителното деяние по чл. 219, ал. 1 от НК, което
сме посочили – не е положил достатъчно грижи за възложената му работа,
което само по себе си не изисква бездействие, а че действията по грижите и
извършената работа, която му е възложена, са довели до това, че да се
приемат неизвършени и неизпълнени строително-монтажни работи. Цитираха
се отделни пасажи от обвинителния акт, извадени от контекста, твърдейки, че
са неясни. Те са неясни, ако не сте чели предходните страници и следващите.
Подредил съм събитията изключително хронологично, логично и това, че е
длъжностно лице, посочил съм разпоредбата в обстоятелствената част, не съм
я посочил в диспозитива, но смятам, че това не е процесуално нарушение.
Сочиха се, че били прибрани културно-историческите ценности от
Регионалния исторически музей в П., което не е вярно. Описва се друга
фактическа обстановка, според която тези културно-историческите ценности
са били във владението на Кметство Дорково, което е към О.Р..
Колкото до самия протокол – да, той в тази част е документ с невярно
съдържание, но подсъдимият няма обвинение в тази част, така че няма нужда
да се защитава за това. А дотолкова, доколко това обстоятелство е вярно или
невярно - това е квалификацията по чл. 219 от НК.
АДВ. В. (дуплика): На стр. 4, понеже говорим за ценностите, третото
изречение отдолу нагоре казва: „След инвентаризацията по указания на
служителите от РИМ – П., предметите от експозицията са пренесени в хижа
„Ц.“, за да се използват в новата експозиция.
Не сме чели обвинителния акт, както дяволът евангелието, чели сме го
коректно – така, както е записано. И в момента, когато колегата обясни, че е
допуснал грешка в изписването на чл. 26, ал. 1, след това пак каза
„продължаваното престъпление“. Кое е продължавано престъпление следва да
ни бъде обяснено надлежно в обвинителния акт. Всичко друго се намира в
обвинителния акт, той е пред Вас, така че няма какво друго да допълня.
Страните напуснаха залата, като съдът на основание чл. 248, ал. 5 и ал. 6
от НПК се оттегли на тайно съвещание, след което се произнесе с
определение, което бе обявено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:42
часа.
Председател: _______________________
6
Секретар: _______________________
7