№ 55
гр. В, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СЖС
Членове:ГПЙ
НДН
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ГПЙ Въззивно гражданско дело №
20251300500028 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение № 154 от 13. 12. 2024 г. на Районен съд - Б, постановено по
гр.д. № 20241310100213 по описа на същия съд за 2024 г. са отхвърлени
предявените от А. Г. М., с ЕГН **********, с адрес: с. Г, общ. Ч, обл. В, ***,
чрез адв. С. С. от ВАК, против „Миджур Манеджмънт Кънстракшан“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Г, общ. Ч, обл. В, ***,
представлявано от ИНИ - управител, обективно съединени искове: 1 620.00 лв.
- допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, 1262.95 лв. -
трудово възнаграждение за положен извънреден труд, 554.45 лв. - трудово
възнаграждение в увеличен размер за работа през официални празници, 276.39
лв. - допълнително възнаграждение за прослужено време и професионален
опит - за периода от 16.08.2021 г. до 29.01.2024 г., иска по чл. 245, ал. 2 КТ -
мораторни лихви за забава в размер на 502.66 лв., както и иска за законни
лихви върху главниците.
Осъден е А. Г. М., с ЕГН **********, с адрес: с. Г, общ. Ч, обл. В, ***,
чрез адв. С. С. от ВАК ДА ЗАПЛАТИ на „Миджур Манеджмънт
1
Кънстракшан“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Г,
общ. Ч, обл. В, ***, представлявано от ИНИ - Управител, направените по
делото разноски в размер на 500.00 лв. - за адвокатско възнаграждение - на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от
А. Г. М., от с.Г, Община Ч, ****. чрез адв.С. Л. С. при ВАК - пълномощник,
тел.**********, с адрес за призоваване; гр.В, *** срещу частта от Решение №
154 от 13. 12. 2024 г. на Районен съд -Б, постановено по гр.д. №
20241310100213 по описа на същия съд за 2024 г., с която са отхвърлени
предявените искове над сумата 1 801,81 лева / платена на 17.05.2024 г. след
предявяване на иска /, до пълния размер на исковите претенции .
Соченият обжалваем интерес е 1 911,98 лева - остатък от главница, след
плащането по банков път на 17.05.2024 г. на сумата 1 801,81 лева, 502,66 лева -
мораторна лихва върху цялата главница, ведно със законната лихва върху
остатъка от главница в размер на 1 911,98 лева, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане
Твърди се ,че атакуваното решение в обжалвана част е постановено в
нарушение на съществени процесуални правила:
1. Сочи се ,че са съставени привидни мотиви към решението .
Описването в решението на част от твърденията на страните и
преразказването на заключението на вещото лице не били мотиви.
Липсвали изводи на база събраните по делото доказателства.
Вместо да прави правни изводи, съдът бил оставил това на вещото лице,
като практически решението се явява възхвала на заключенията на
последното.
В горния смисъл не било ясно как е формирана изобщо решаващата воля
на съда, въз основа на фактите, които е установил по делото.
2. Изобщо не били обсъдени съществените доводи, развити в
исковата молба и в молбата - становище от 27.11.2024 г., представена преди
съдебното заседание на 10.12.2024 г. Липсвало произнасяне и по исканията и
възраженията в тази молба.
Съдът изобщо не се бил произнесъл по искането за изменение на иска в
2
тази молба, което било довело и до неправилно определяне на разноските по
делото в ущърб на въззивника .
Изобщо било игнорирано, премълчано и не било взето предвид
възражението по чл.271, ал.1 от КТ за добросъвестност при получаване на
трудовото възнаграждение и на сумите по разходните касови ордери
,изплатени преди датата на предявяване на иска, като така практически съдът
бил избягнал прилагане на презумпцията по този текст.
Не бил обсъден в решението същественият довод, че допълнителните
възнаграждения за нощен труд, извънреден труд, за клас и за работа през
официални празници са констатирани едва с протокола и с предписанието на
РИТ през месец март 2024 г. и че работодателят до този момент „не е знаел“ за
такова задължение, т.е. няма как с изплатените преди това суми по ведомост и
със суми с РКО да са погасени сумите - предмет на исковата претенция.
Не било обсъдено, нито било взето предвид оспорването на
заключенията на основната и допълнителна икономическа експертиза.
Липсват изводи защо съдът е приел заключенията, включително в оспорените
им части и защо и дали съдът ги приема за верни.
Не бил обсъден доводът , че представеното от ответника удостоверение
за липса на граждански договори не доказва това обстоятелство.
Не били обсъдени и останалите съществени доводи.
С горното съдът нарушил грубо правото на защита.
Не били обсъдени представените по делото доказателства, нито
поотделно, нито в тяхната съвкупност.
Вместо да обсъди събраните но делото писмени доказателства, съдът не
сторил това, като дори не благоволил да ги опише в решението си. Вместо
това съдът възпроизвеждал части от заключението на вещото лице. Ако съдът
бил обсъдил представените по делото писмени доказателства поотделно и в
съвкупност заедно със заключението на вещото лице, щял да стигне до изводи,
противоположни на тези в решението и за неправилно приспадане от страна
на вещото лице на суми, изплатени от работодателя преди предявяването на
иска. Нищо подобно обаче не било направено.
Липсвали каквито и да било изводи на съда, които да могат да се
извлекат от събраните по делото доказателства.
3
Напротив, решението противоречало на правната и житейската логика и
било в резултат на неправилно прилагане на материалния закон, което от своя
страна било следствие от необсъждането на събраните по делото
доказателства по следните :
Дори писмото на инспекцията по труда изх. № 24102445 от 09.12.2024 г.,
което било описано в решението и за което съдът приемал, че с него не се
доказва исковите суми да са изплатени от работодателя ,било в крайна сметка
игнорирано. Така съдът необосновано не дал вяра на контролния орган по
спазването на трудовото законодателство за сметка на заключението на
вещото лице.
Също така атакуваното решение било постановено и в нарушение на
материалния закон и било необосновано поради следното :
1.Нарушен бил чл. 271, ал.1 от КТ - Съдът неправилно не е приложил
презумпцията, установена в този текст на закона, въпреки възраженията в
този смисъл.
Изплатените от работодателя суми по ведомост и с разходни касови
ордери /РКО/ преди датата на предявяване на иска били добросъвестно
получени от работника суми, поради което същите не подлежали на връщане.
В този смисъл вещото лице не би могло да ги приспада от исковите суми за
нощен, извънреден труд и за такъв през официални празници, както и за
прослужено време. За да стигне до този по същество правен извод може ли да
се приспадат добросъвестно подучените суми преди датата на предявяване на
иска с исковите суми, на съда не са му били необходими специални знания.
Такива специални познания не били необходими, за да извади или не съдът
една сума от друга и коя сума да извади от коя. В този смисъл становището на
съда, че не би могъл да не възприеме заключението на вещото лице ,бил
изцяло необосновано ,още повече, че съгласно чл.202 ГПК съдът може да не
възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с останалите
доказателства по делото.
Точно последното не бил сторил съдът.
Ако съдът бил обсъдил представените по делото писмени доказателства
,щял да стигне до извода, че сумите, изплатени по ведомост и с РКО ,са
платени на съвсем други основания - трудови възнаграждения по ведомост и
възнаграждения по „ГД“при разходните касови ордери, а не е платен нощен,
4
извънреден труд, такъв през официални празници и клас за прослужено време.
Това не би могло и да стане, тъй като тези задължения на работодателя били
установени от РИТ чак през м.март 2024 г. ,много след извършените от
работодателя плащания преди завеждане на делото. Нямало как с минати
плащания и на други основания да се погасяват бъдещи задължения на
работодателя, установени едва през март 2024 г.
В горния смисъл била налице необоснованост на констатациите на съда
в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Решението било не само правно необосновано, но и чисто житейски
неиздържано.
Единственото, което трябвало да направи съда,било да отчете
извършеното на 17.05.2024 г. след датата на предявяване на иска плащане на
сумата 1 801,81 лева и да уважи исковите претенции над тази сума до пълния
предявен размер на иска.
Като не бил съобразил горното и като отхвърлил изцяло предявените
от искове, вместо да ги уважи, съдът бил постановил едно неправилно
решение в обжалваната част.
Също така решението било неправилно и в частта му за разноските дори
и при този решен от съда резултат.
След като е приел, така или иначе че следва да отхвърли исковете ,
съдът следвало да съобрази, че плащането на сумата 1 801,81 лева е
извършено след предявяването на иска.
Искът бил предявен през месец април 2024г., а плащането на въпросната
сума било направено една на 17.05.2024 г. по банков път, т.е. след завеждане
на делото.
В този смисъл ответникът бил дал повод за завеждане на делото и
разноските следвало да се присъдят ако не в пълен размер, след като иска е
отхвърлен, то поне съразмерно на платената след предявяване на иска сума 1
801,81 лева, респективно присъдените разноски на ответника да се намалят
съразмерно на гази сума. Това обаче не било сторено от съда, като с това бил
нарушен и чл.78 от ГПК, тъй като ответникът с поведението е станал причина
за завеждане на делото.
С оглед гореизложеното се иска да се постанови решение, с което да се
5
отмени атакуваното решение на Районен съд- Б в обжалвана част като
неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, на материалния закон и необоснованост и да се уважат исковите
претенции над сумата 1 801,81 лева ,платена на 17.05.2024 г. до пълния размер
на предявените искове, както и да се присъдят направените по делото
разноски и за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна не е представила писмен отговор на въззивната
жалба и не се представлява в с.з.Постъпила е молба от процесуалния
представител адв.П.П. от САК ,в която оспорва жалбата и претендира
заплащането на съдебни разноски.
Вският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание: 1 620.00
лв. - допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, 1 262.95
лв. - трудово възнаграждение за положен извънреден труд, 554.45 лв. - трудово
възнаграждение в увеличен размер за работа през официални празници, 276.39
лв. - допълнително възнаграждение за прослужено време и професионален
опит - за период от 16.08.2021 г. до 29.01.2024 г.. както и иск по чл. 245. ал. 2
КТ - мораторни лихви за забава в размер на 502.66 лв. и законни лихви.
Исковата молба е предявена от А. Г. М. от с. Г, общ. Ч, обл. В, чрез адв.
С. С. от АК - В, против „Миджур Манеджмънт Кънстаркшан“ ООД - с. Г, общ.
Ч. В Исковата молба ищеца твърди, че е работел по трудово правоотношение
при ответника, на длъжност „охранител“, за периода 16.08.2021 г. до
29.01.2024 г. За този период, твърди, че работодателя му дължи заплащане на
полагащото му се трудово възнаграждение за положен нощен труд в увеличен
размер, за извънреден труд, възнаграждение в увеличен размер за работа през
празнични дни и допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит. Твърди, че е положил този труд, за което не му е
изплатено полагащото му се възнаграждение.
Предвид горното, ищецът претендира ответника да бъде осъден да му
заплати неизплатените му възнаграждения, както следва: 1 620.00 лв. -
допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, 1 262.95 лв. -
трудово възнаграждение за положен извънреден труд, 554.45 лв. - трудово
6
възнаграждение в увеличен размер за работа през официални празници, 276.39
лв. - допълнително възнаграждение за прослужено време и професионален
опит - за исковия период от 16.08.2021 г. до 29.01.2024 г., както и иск по чл.
245, ал. 2 КТ - мораторни лихви за забава в размер на 502.66 лв., считано от
изискуемостта на всяко едно от тях до датата на завеждане на делото, видно
със законните лихви, считано от завеждане на делото до окончателното им
изплащане. Претендира и направени по делото разноски.
В подкрепа на исковете са представени писмени доказателства.
По искане на процесуалния представител на ищеца по делото е
допусната и изслушана съдебно - счетоводна експертиза. Допусната е и
допълнителна такава.
За заседанието, в което е даден ход по същество, процесуалният
представител на ищеца е представил писмено становище, в което моли съда да
уважи предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че на ищеца са
изплатени дължимите му се трудови възнаграждения в пълен размер - по
банков път чрез платежни нареждания и с касови ордери, като му е заплатено
дори повече от дължимото. Твърди, че такава констатация е направена и от
Инспекцията по труда - гр. В - че всички полагащи се на ищеца суми, са му
изплатени.В хода устните състезания, пълномощникът на ответника пледира
съдът да отхвърли предявените искове, тъй като сумите са изплатени на ищеца
дори в по - голям размер. Претендират се разноски.
Предвид заявеното в исковата молба и отговора съдът е разпределил
между страните доказателствената тежест както следва: Ищецът следва да
докаже в процеса: съществуващо валидно трудово правоотношение между
страните за периода 16.08.2021 г. - 29.01.2024 г.; неизпълнение от страна на
ответника - работодател - че не е изплатил на ищеца полагащите му се трудови
възнаграждения за положен нощен труд, за положен извънреден труд, трудово
възнаграждение в увеличен размер за работа през официални празници и
допълнително възнаграждение за прослужено време и професионален опит за
периода 16.08.2021 г. - 29.01.2024 г.; че ответника е изпаднал в забава в
плащанията.; размера на обективно съединените искове - за трудови
възнаграждения, както и размера на лихвите за забава върху тях.
7
От своя страна, ответникът дължи доказване на обстоятелството, че е
изплатил на ищеца полагащите му се възнаграждения за исковия период.
Не се спори по делото, че ищецът е работил по трудовото
правоотношение при ответника на длъжността „охранител“ за периода
16.08.2021 г. - 29.01.2024 г.
От представеното в открито съдебно заседание Писмо изх. № 24102445
от 09.12.2024 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. В, не се установява по
безспорен и категоричен начин изплащането на претендираните от ищеца
допълнителни възнаграждения за прослужено време и професионален опит.
От страна на ответника, в Д „ИТ“ - гр. В е депозирано писмено уведомление,
че дадените в този смисъл предписания са изпълнени и че възнагражденията
са изплатени, но Дирекция „ИТ“ - гр. В в писмото си сочи, че проверка на този
факт не е извършвана от тяхна страна към настоящия момент.
По същество страните не спорят относно наличието на трудово
правоотношение и относно това,че ищецът е полагал нощен труд ,извънреден
труд и труд през официални празници ,както и относно това ,че този труд е
заплащан .Спори се само относно това дали заплащането е изцяло или
частично.
Районен съд-Б при постановяване на окончателния си съдебен акт
изцяло кредитирал заключенията на вещото лице - специалист в съответната
област по изготвените две съдебно - счетоводни експертизи. Именно с цел
безспорното установяване на обстоятелството - изплатени ли са на ищеца
полагащите му се възнаграждения претендирани от същия с исковата молба,
съдът е допуснал съдебно - счетоводна експертиза, както и допълнителна
такава. От приетите заключения, както и от разпита на вещото лице в открито
съдебно заседание, се установява според районния съд, че на ищеца са
изплатени полагащите му се суми, които същия претендира от ответника, като
дори и плащането е в по - голям размер от реално дължимото.
Вещото лице, при изготвена справка в счетоводството на ответника, е
констатирало, че на ищеца са изплатени както следва: 1 620.00 лв. -
допълнително брутно трудово възнаграждение за положен нощен труд,1
262.95 лв. - допълнително възнаграждение за извънреден труд, 554.45 лв. -
допълнително възнаграждение за официални празници, 290.91 лв. - разлика
доплащане за трудов стаж и професионален опит. След приспадане на
8
осигуровки и данък ДДФЛ които са за сметка на работника, сумата която е
изплатена на ищеца е в размер на 2 901.21 лв. Видно от заключението, на
ищеца е изплатена и мораторна лихва за забава в размер на 302.60 лв., която
му се дължи съгласно заключението на вещото лице по допълнителната
експертиза. На ищеца е изплатен и бонус към основната заплата в размер на 3
765.70 лв., който не е предмет на делото и за него няма претенция, или общо
изплатени на ищеца са 6 969.51 лв., в която сума попадат и претендираните с
исковата молба възнаграждения. Видно от заключението на допълнителната
експертиза, изплатената на ищеца сума в размер на 6 969.51 лв. е осчетоводена
в счетоводството на ответника - дебит на счетоводна сметка 421 - „Персонал“.
Това изчисление е направено подробно и в табличен вид към допълнителната
съдебно - счетоводна експертиза.
Изслушано в съдебно заседание, вещото лице заявява, че при
направената в счетоводството на ответника справка е установило, че всички
претендирани от ищеца суми са му изплатени, дори и в по - голям размер.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Вският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр.
д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
9
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне
на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Районният съд е приел,че при тази констатация на вещото лице, съдът не
може да приеме, че предявените обективно съединени искове са доказани по
основание и размер,че по делото са събрани надлежни доказателства, че
претендираните от ищеца суми са му изплатени в пълен размер, дори с
мораторните лихви за забава. Съдът е счел,че не може да не зачете съдебно -
счетоводната експертиза и допълнителната такава, тъй като предвид
естеството на спора, в случая са необходими специални знания от експерт, въз
основа на които съдът да основе правните си изводи-в случая вещото лице
било направило справка в счетоводството на ответника и било установило
извършените плащания от ответника, които изцяло съответствали по размер
на исковата претенция.Съдът приел,че при това фактическо положение,
правното такова следвало да му съответства и че ищецът не могъл да докаже
основателността на исковите си претенции и да обоснове основателността на
исковете си.
10
Въззивната инстанция се солидаризира с мотивите на районния съд ,като
за пълнота на изложението намира за нужно да отговори на доводите на
въззивника ,изложени във въззивната жалба и поддържани и пред районния
съд ,но ненамерили отговор в мотивите на обжалваното решение .
Основният довод на въззивника се състои в това ,че изплатените от
работодателя суми по ведомост и с разходни касови ордери /РКО/ преди
датата на предявяване на иска били добросъвестно получени от работника
суми, поради което същите не подлежат на връщане. В този смисъл вещото
лице не би могло да ги приспада от исковите суми за нощен, извънреден труд
и за такъв през официални празници, както и за прослужено време. За да
стигне до този по същество правен извод може ли да се приспадат
добросъвестно получените суми преди датата на предявяване на иска с
исковите суми, на съдът не са му били необходими специални знания-такива
специални познания не били необходими, за да извади или не съдът една сума
от друга и коя сума да извади от коя. Поддържа се ,че ако съдът бил обсъдил
представените по делото писмени доказателства ,щял да стигне до извода, че
сумите, изплатени по ведомост и с РКО ,са платени на съвсем други
основания - трудови възнаграждения по ведомост и възнаграждения по „ГД“
при разходните касови ордери, а не за плащане на нощен, извънреден труд,
такъв през официални празници и клас за прослужено време. Това не би могло
и да стане, тъй като тези задължения на работодателя били установени от
РИТ чак през м.март 2024 г. ,много след извършените от работодателя
плащания преди завеждане на делото. Нямало как с минали плащания и на
други основания да се погасяват бъдещи задължения на работодателя,
установени едва през март 2024 г.
Въззивната инстанция намира доводите са неоснователни поради
следното :
Въззиваемата страна е представила с отговора на исковата молба 16
бр.касови ордери за сумата от 4317,70 лв.(л.25-40 ) ,като твърди ,че с тях е
заплатено трудово възнаграждение ,включващо и претендираните
възнаграждения за нощен труд ,извънреден труд и работа през официални
празници .Ищецът не оспорва ,че е получил горните суми и твърди пред
районния съд и пред въззивната инстанция,че те касаят добросъвестно
получено трудово възнаграждение ,т.е. страните не спорят ,че с тези 16
11
бр.касови ордери е заплатено трудово възнаграждение .Спори се относно това
какво е заплатено с тези 16 бр.касови ордери –въззивникът твърди ,че е
заплатено някакво абстрактно добросъвестно получено трудово
възнаграждение ,в което не се включват възнаграждения за нощен труд
,извънреден труд и работа през официални празници ,а ответникът
(въззивникът )твърди ,че с тези 16 бр.касови ордери са заплащани
възнаграждения за нощен труд ,извънреден труд и работа през официални
празници .
В разпита си пред районния съд на 31.10.2024 г.вещото лице ЦА заявява
,че от представените от ответната страна документи не може да се установи с
точност какво е заплащано по принцип на ищеца и че не му е ясно какво е
заплатено и с процесните 16 бр.касови ордери,тъй като в тях е посочено
основание „заплащане по ГД за месец…“,но граждански договори не са
сключени между страните по делото .Сочи ,че при изготвяне на заключението
по основната експертиза не е включило тези 16 бр.касови ордери в
изчисленията .
При условие ,че по делото не са представени счетоводни документи ,в
които да е отразено какви компоненти са включени в изплатените
възнаграждения единственият начин да се определи има ли неизплатено
трудово възнаграждение е следният :да се изчисли какъв размер на трудовото
възнаграждение се дължи на ищеца ,включващ основно трудово
възнаграждение и възнаграждения за нощен труд ,извънреден труд и работа
през официални празници и от този сбор да се извадят заплатените на ищеца
суми по банков път ,с РКО и пр.Оперирайки по този начин ,вещото лице А е
изготвила основно заключение (л.62-67 от делото ),в което към основната
заплата е прибавило добавките за нощен труд ,извънреден труд и работа през
официални празници и дава заключение ,че преди завеждане на делото
ответникът е дължал сумата от 2851,22 лв.В допълнителното заключение
тази сума е коригирана на 2901,18 лв.При това изчисление не са отчетени
сумите ,изплатени с процесните 16 бр.касови ордери.
Вземайки предвид сумите ,платени с тези 16 бр.касови ордери ,както и
платената след завеждане на делото по банков път сума от 1801,81 лв.,вещото
лице в допълнителното заключение стига до извода ,че работодателят не
дължи никакви суми за плащане .
12
Страните са били в трудово правоотношение от 16.08.2021 г.до
29.01.2024 г.,т.е. 2 години ,5 месеца и 13 дни .За този период ищецът е
получавал допълнително трудово възнаграждение с РКО за 15 месеца –м.6-12
включително 2022 г.,м.1-7 включително 2023 г. и през м.януари 2024 г.(с РКО
№33/18.05.2023 г. е платена заплатата за м.април) .
За периода от 16.08.2021 г. до м.май 2022 г. включително ,видно от
заключението на вещото лице ,ищецът всеки един месец е получавал трудово
възнаграждение по-малко от дължимото ,като конкретната сума е посочена
помесечно от в.л. в графата „разлика за доплащане“. Понеже при плащането
работодателят не е посочил кое задължение плаща по-конкретно (трудово
възнаграждение,възнаграждения за нощен труд ,извънреден труд и работа през
официални празници) то следва да се приложи правилото на Чл.76 ЗЗД и да се
приеме ,че работодателят е заплатил трудовото възнаграждение като най-
обременително и че са останали да се дължат възнаграждения за нощен труд
,извънреден труд и работа през официални празници .
За периода м.юни 2022 г.до м.юли 2023 г.включително ,както и за
м.януари 2024 г., работодателят е заплатил с 15 бр.РКО сумата от 4317,70 лв.
,като в РКО е посочено несъществуващо право основание .При наличието на
трудово правоотношение между страните и неизплатено трудово задължение
на работодателя следва да се направи единствено възможният извод ,че с тези
плащания работодателят е изплащал натрупаните вече задължения -
възнаграждения за нощен труд ,извънреден труд и работа през официални
празници за предходен период .
След м.юли 2023 г. работодателят не е изплащал трудово
възнаграждение с РКО (с изключение на м.януари 2024 г.).
След извършеното в хода на делото плащане в размер на 1801,81 лв.
вещото лице дава заключение,че работодателят изцяло е изплатил дължимите
възнаграждения за нощен труд ,извънреден труд и работа през официални
празници за предходен период ,вкл. и мораторните лихви .
Въззивната инстанция не споделя развитите във въззивната жалба
доводи относно това ,че изплатените от работодателя суми по ведомост и с
разходни касови ордери /РКО/ преди датата на предявяване на иска са
добросъвестно получени от работника суми, поради което същите не
подлежат на връщане и че поради това вещото лице не би могло да ги
13
приспада от исковите суми за нощен, извънреден труд и за такъв през
официални празници, както и за прослужено време. Изплатените от
работодателя суми по ведомост и с разходни касови ордери /РКО/ преди
датата на предявяване на иска са именно за погасяване на исковите суми за
нощен, извънреден труд и за такъв през официални празници ,тъй като
работодателят е имал такива непогасени задължения .Те не биха могли да
бъдат изплатени на друго основание при наличието на трудов договор между
страните . Не следва да се приеме,че изплатените с разходни касови ордери
/РКО/суми са отишли за погасяване на възнаграждение за нощен, извънреден
труд и за такъв през официални празници само ако в РКО са посочени други
основания (допълнително материално стимулиране и пр.).Такива основания
не са посочени обаче ,липсват даже и твърдения на ищеца в тази насока.
В заключение въззивната инстанция счита за необходимо да обобщи ,че
макар работодателят да не е начислявал счетоводно възнаграждения за нощен
труд ,извънреден труд и работа през официални празници за предходен
период и да не ги е заплащал редовно ,той няма задължения към работника
,тъй като е погасил съществуващите задължения (възнаграждения за нощен
труд ,извънреден труд и работа през официални празници за предходен
период) чрез 15 бр.РКО и извършеното в хода на делото плащане в размер на
1801,81 лв.
В писмо изх.№24020835/26.03.2024 г. на ГИТ (л.10-13 от делото) е
посочено ,че е констатирано ,че не е начислявано трудово възнаграждение за
нощен труд,извънреден труд и за работа през официални празници.Горната
констатация не отговаря на истината ,тъй като контролните органи ,видно от
самото писмо изх.№24020835/26.03.2024 г. на ГИТ са проверили само
разплащателните ведомости и фишовете за заплати и не са взели предвид
извършените плащания с РКО ,който са погасили по-голямата част от
съществуващите задължения за заплащане на нощен труд,извънреден труд и за
работа през официални празници към момента на проверката.
С оглед на гореизложеното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Във въззивната жалба се изразяват подробни доводи относно това ,че
решението е неправилно и в частта му за разноските дори и при този решен от
съда резултат защото съдът следвало да съобрази, че плащането на сумата 1
14
801,81 лева е извършено след предявяването на иска и че ответникът е дал
повод за завеждане на делото,поради което разноските следвало да се
присъдят на ищеца ако не в пълен размер, след като иска е отхвърлен, то поне
съразмерно на платената след предявяване на иска сума 1 801,81 лева,
респективно присъдените разноски на ответника да се намалят съразмерно на
гази сума.
Въззивната жалба в тази й част представлява искане за изменение на
решението в частта му за разноските .Тъй като компетентен да се произнесе
по тази молба е районният съд по силата на Чл.248 ал.1 ГПК ,то делото следва
да се изпрати на Районен съд-Б за произнасяне по реда на Чл.248 ГПК по
направеното във въззивната жалба искане за изменение на решението в частта
му за разноските.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото А. Г. М., с ЕГН **********, с адрес: с. Г, общ.
Ч, обл. В, ***, чрез адв. С. С. от ВАК следва да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на
„Миджур Манеджмънт Кънстракшан“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: с. Г, общ. Ч, обл. В, ***, представлявано от ИНИ -
Управител, направените по делото пред Окръжен съд-В разноски в размер на
500.00 лв. - за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното и на основание Чл.272 Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154 от 13. 12. 2024 г. на Районен съд - Б,
постановено по гр.д. № 20241310100213 по описа на същия съд за 2024 г.В
ЧАСТТА , в която са отхвърлени предявените от А. Г. М., с ЕГН **********, с
адрес: с. Г, общ. Ч, обл. В, ***, чрез адв. С. С. от ВАК, против „Миджур
Манеджмънт Кънстракшан“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с. Г, общ. Ч, обл. В, ***, представлявано от ИНИ - управител,
обективно съединени искове: 1 620.00 лв. - допълнително трудово
възнаграждение за положен нощен труд, 1262.95 лв. - трудово възнаграждение
за положен извънреден труд, 554.45 лв. - трудово възнаграждение в увеличен
размер за работа през официални празници, 276.39 лв. - допълнително
15
възнаграждение за прослужено време и професионален опит - за периода от
16.08.2021 г. до 29.01.2024 г., иска по чл. 245, ал. 2 КТ - мораторни лихви за
забава в размер на 502.66 лв., както и иска за законни лихви върху главниците.
ОСЪЖДА А. Г. М., с ЕГН **********, с адрес: с. Г, общ. Ч, обл. В, ***,
чрез адв. С. С. от ВАК ДА ЗАПЛАТИ на „Миджур Манеджмънт
Кънстракшан“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Г,
общ. Ч, обл. В, ***, представлявано от ИНИ - Управител, направените по
делото направените по делото пред Окръжен съд-В разноски в размер на
500.00 лв. - за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд-Б за постановяване на определение
по отношение на искането за изменение на решението в частта на разноските .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16