Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 30.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Албена Ботева
Членове: 1. Невена Чеуз
2. Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев
В.ч.гр.дело № 9542 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по частна
жалба на „Г.и.“ ЕООД *** срещу разпореждане от 19.06.2019 г. и коригиращо
съобщение № 11195 от 17.06.2019 г. по изп. дело № 20198400400551 на ЧСИ М.Црег.
№ 840 с район на действие СГС. С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител
е отказал възстановяване на жалбоподателя – длъжник по изпълнителното дело, на
заплатена пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С коригиращо съобщение №
11195 от 17.06.2019 г. към покана за доброволно изпълнение съдебният изпълнител
е намалил размера на мораторната лихва – предмет на изпълнението, от 5374,37
лева на 4554,55 лева, и таксата по чл. 26 от Тарифата з таксите и разноските по ЗЧСИ, от 2718,98 лева
на 2659,95 лева. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на
начисляването на пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифата, с оглед
незабавното изплащане на задължението от длъжника и неизвършване на никакви
принудителни действия от съдебния изпълнител за събиране на вземането. Прави
искане за отмяна на обжалваните изпълнителни действия.
Взискателят по изпълнителното дело
оспорва жалбата, като се позовава на заплащането на задължението след
образуване на изпълнителното дело.
Съдебният изпълнител в мотиви по чл.
435 ал. 3 от ГПК излага съображения за неоснователност на жалбата, поради
дължимост на таксата по т. 26 от Тарифата за всяко плащане след образуване на
изпълнителното дело, и липса на разпоредба, предвиждаща отпадане на
задължението за такса при плащане в срока по чл. 428 ал. 1 от ГПК.
Жалбата е подадена в срок. Предмет
на обжалване е определена от съдебния изпълнител по изп. дело № 20198400400551 такса
по точка 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, в размер на 2659,95
лева. Тази такса е част от разноските по изпълнението по смисъла на чл. 435 ал.
2 т. 7 от ГПК. В този смисъл, подадената жалба следва да се разглежда като
жалба на длъжник срещу разноските по изпълнителното дело И като такава е
процесуално допустима.
Изпълнителното производство е
образувано по изпълнителен лист от 22.05.2019 г. по търг. дело № 5208/2018 г.
на САС, за сумата от 25 200 лева главница и 3282,55 лева мораторна лихва,
със страни: взискател – „Р.Е.Р.“ ООД гр. София и длъжник „Г.и.“ ЕООД ***. Съдебният
изпълнител е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение от 11.06.2019
г., коригирана на 17.06.2019 г. с отбелязване на дължими суми, след корекцията,
както следва: главница 25 200 лева, неолихвяема сума (мораторната лихва,
съгласно ИЛ) 3282,55 лева, законна лихва върху главницата от 06.09.2017 г. до
17.06.2019 г. в общ размер 4554,55 лева, такси платени от взискателя в размер
на 72 лева, адвокатски хонорар по изп. дело в размер на 240 лева и такса по т.
26 от Тарифата в размер на 2659,95 лева. С превод от 18.06.2019 г. длъжникът е
заплатил по сметка на ЧСИ сума от общо 36 016,56 лева.
Спорният въпрос е за дължимостта на
таксата в размер на 4554,55 лева по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските
по ЗЧСИ за събиране на вземането, когато длъжникът е изпълнил задължението си в
срока за доброволно изпълнение.
Таксите по изпълнителното
производство са за сметка на длъжника, когато са до размерите, предвидени в чл.
73 и чл. 73а от ГПК И Тафифата за таксите и разноските по ЗЧСИ. Тяхната
дължимост е безусловна, когато съответното изпълнително действие бъде
извършено, или в случая по чл. 26 от Тарифата, когато вземането или съответната
част от него бъдат събрани по делото. Без значение, според действащите
разпоредби на ГПК и Тарифата е начинът на събиране на вземането, след като то е
събрано в рамките на започнало и висящо изпълнително производство. Изключенията
от дължимостта на таксите и разноските по изпълнението са изчерпателно изброени
в чл. 79 ал. 1 от ГПК, но конкретният случай не е сред нито едно от тях.
Напротив, по аргумент от чл. 79 ал. 1 т. 1 от ГПК, когато плащането е направено
от длъжника след започване на изпълнителното производство, разноски от длъжника
се дължат. Таксата по чл. 26 от Тарифата е част от разноските по изпълнителното
производство и тя е дължима, независимо от способа на събиране на вземането,
според което се определя – дали чрез доброволно изпълнение от длъжника след
покана, или чрез действия за принудително изпълнение.
Размерът
на дължимата такса по чл. 26 от Тарифата се определя според размера на
вземането – предмет на събиране в изпълнителното дело, и съобразно
приложимостта на ограниченията на чл. 73 и 73а от ГПК. В случая вземането,
предмет на събиране, е с общ размер 33 349,10 лева (главница 25 200
лева, мораторна лихва по ИЛ 3282,55 лева, законна лихва 4554,55 лева, такси,
платени от взискателя в размер на 72 лева и адвокатско възнаграждение в
изпълнителното дело 240 лева). Таксата следва да се определи според чл. 26 б.
„г“ от Тарифата като сбор от сумата от 820 лева и 6 % върху горницата над
10 000 лева, или 6 % от 23 349,10 лева. Размерът на таксата по чл. 26
от Тарифата според това правило е 2220,95 лева. С начислен ДДС, размерът на
таксата е 2665,14 лева. Така определената такса по чл. 26 от Тарифата не
надвишава една десета от задължението по изпълнителното дело, поради което не
надхвърля ограничението на чл. 73 ал. 4 от ГПК. С оглед размера на задължението
– предмет на изпълнение, не са налице и хипотезите на чл. 73а от ГПК.
Поради
изложените съображения, неоснователна е жалбата срещу разноските по
изпълнението в частта им относно определената от съдебния изпълнител такса по
чл. 26 от Тарифата в размер на 2659,95 лева.
Жалбоподателят
следва да заплати на ответника по жалбата разноски по делото в размер на 240
лева за адвокатско възнаграждение, според отхвърлената част от жалбата.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Потвърждава определените разноски по
изп. дело № 20198400400551 на ЧСИ М.Црег. № 840 с район на действие СГС в
частта им за пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ от 2659,95 лева, съгласно разпореждане от 19.06.2019 г. и коригиращо
съобщение изх. № 11195 от 17.06.2019 г.
Осъжда „Г.и.“ ЕООД *** да заплати на
„Р.Е.Р.“ ООД гр. София разноски по делото размер на 240 лева, според отхвърлената
част от жалбата.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.