Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,31.10.2019 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, на първи октомври през двехиляди и деветнадесета година, в
публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТА. ВЪЛЧЕВА
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №2543
по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.227 ал.1,
б.“в“ от ЗЗД.
Подадена е
искова молба от В.П.Ц., с ЕГН ********** и В.К.Ц., с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, адв.А.Ч. против В.П.Ц., с ЕГН ********** ***, в която ищците
твърдят, че по силата на Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №6, том
І, рег.№150, дело №5/2015г. на Нотариус с рег.№422 Т. Д. дарили на ответника В.П.Ц.,
който е техен внук описаните недвижими имоти като са запазили правото на
ползване върху дарените имоти. Твърдят, че когато сключили договора за дарение обяснили на ответника, че очакват един ден той да се грижи за тях, както те са се
грижили за него. Сочат, че на 16.08.2017г. ответникът дарил на дядо му В.П.Ц.
недвижимият имот, описан в т.1 от цитирания по-горе нотариален акт, видно от
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №187, том ІІ, рег. №4576, нот. дело
№323/2017г. на Нотариус с рег.№422 Т. Д. .
Твърдят, че през същата година внукът им, заедно
със съпругата си заминали да работят в Република Франция. Знаят, че там работят
земеделска работа и реализират добри доходи.
Ищците твърдят, че те вече са много възрастни,
съответно на 70г. първият ищец и на 68г. ищцата В.Ц.. Ищецът В.Ц. бил болен от
диабет и имал заболяване на простатата. Ищцата В.Ц. страдала от сърдечно
заболяване. И двамата имали високо кръвно налягане. Получавали минимални пенсии
- в размер на 243,79 лв. първият ищец и 241,08 лв. – вторият. Твърдят, че тези
средства не са в състояние да им подсигурят необходимите им за най-елементарно
съществуване храна, лекарства, лечение, ток, отопление, вода и да задоволят
ежедневните им нужди. Сочат, че през зимния сезон имат нужда от допълнителни
средства за ел. енергия и вода около 100 лв. на месец. Закупуването за дърва за
огрев за зимния сезон възлиза на 1000 лв. Лекарствата, които приемат са в
размер общо на 250 лв. месечно.
Твърдят, че внукът им изобщо не се интересува от
тях, той дори не разговарял с тях когато бил в България през тази година. Поради
това изпратили нотариална покана до внука им, с която го поканили да им заплаща
месечна издръжка в размер на 350 лв. общо за двама им, която той получил на
12.02.2018г. Въпреки това ответникът не проявил загриженост и разбиране към
техните нужди и дори не поговорил с тях.
Молят съда да отмени Договор за дарение на
недвижими имоти, сключен с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №6, том
І, рег. №150, дело №5/2015г. на Нотариус с рег. №422 Т. Д. с район на действие
Пазарджишки районен съд в частта, с която В.П.Ц., с ЕГН ********** и В.К.Ц., с
ЕГН ********** са дарили на В.П.Ц., с ЕГН ********** Масивна жилищна сграда със
застроена площ от 78,00 кв.м., състояща се от приземен етаж /мазе/ и редовен
етаж, Паянтова сграда/навес със застроена площ от 24,00 кв.м. и Гараж със
застроена площ от 21,00 кв.м., построени на основание договори за отстъпено
право на строеж в УПИ XI - общински в кв.45 по плана на с.Семчиново, общ.Септември, Пазарджишка
област, при съседи на имота: УПИ V-общ., УПИ Х-общ., УПИ ХІІ-общ. и улица, поради
отказ на В.П.Ц., с ЕГН ********** да даде на дарителите В.П.Ц., с ЕГН **********
и В.К.Ц., с ЕГН ********** издръжка, от която те се нуждаят.
Молят да им бъдат присъдени направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства, подробно описани и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му, с който е
взето становище, че предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен и недоказан
и се моли същият да бъде отхвърлен изцяло като такъв.
Твърди се, че отмяната на дарение в хипотезата на
чл.227, б.„в” от ЗЗД е допустима само при кумулативното наличие на няколко
предпоставки. На първо място това е обективно възникналата трайна нужда на
дарителите от издръжка. Такава в настоящия случай не е налице по няколко
причини.
Сочи се, че видно от приложените към исковата
молба доказателства още при първоначалното дарение през 2015г. от страна на
ищците към техния внук, ответник по настоящето дело, те са си запазили право на
ползване върху дарените недвижими имоти. Две години по-късно единият от тези
два имота е върнат обратно на ищците също с дарение от страна на ответника.
Сочи се, че на 12.02.2018г. ищците са изпратили до
ответника нотариална покана, с която го уведомяват, че вече три години не
полага дължимата грижа, издръжка и уважение към тях /очевидно имайки предвид,
че такава издръжка им се полага от самия момент на дарението/. Т.е. според тях
към момента на изпращане на поканата те се намират в състояние на нужда за
издръжка, което всъщност представлява невъзможност да се издържат от доходите и
имуществото си. Възразява се, че това не е така.
Ответникът сочи, че към момента на изпращане на
поканата, ищците са имали, а и все още имат осигурено жилище, предвид
запазеното право на ползване върху процесния имот, в който живеят и до днес. Те
също така са собственици и на дарената им от ответника двуетажна масивна къща с
РЗП 134 кв.м., както и на още една двуетажна масивна къща в с.Семчиново с РЗП 112
кв.м., която само месец по-късно /видно от представените справки по лице от
Служба по вписванията гр.Пазарджик/ на 16.03.2018г. дарили на ФА. Василева Петрова.
Твърди, че те по собствените им думи, а и видно от представените писмени
доказателства, получават месечни пенсии, но също така имат и допълнителни
доходи от извършвана търговска дейност – продажба на плодове и зеленчуци на
сергия, както и продажбата на кафе и безалкохолни напитки в пригодена за
павилион постройка в процесния имот. Ищците разполагат и със значителни суми на
влог в „БА. ДСК“ и са собственици на няколко МПС-та, сред които и микробус. Всичко
това сочи, че ищците не са лица, намиращи се в нужда. Те разполагат с
достатъчно имущество и средства за издръжката си, а особено показателен за това
е фактът, че към онзи момент те са си позволили да дарят трета притежавана от
тях къща, което като поведение е несъвместимо с това на нуждаещи се лица.
Твърди, че втората основна предпоставка за
евентуална отмяна на дарението е валидно отправеното до надарения искане за
издръжка, каквото счита, че в настоящия случай не е налице. Това е така, тъй
като правото на издръжка е лично. Съответно и нуждата от лична издръжка се
преценява, с оглед конкретните потребности на нуждаещия се дарител. Сочи, че в
получената нотариална покана няма обективирани искания на дарителите за лична
издръжка в конкретен размер за всеки от тях в лично качество, съобразно личните
му нужди, а общо искане за обща издръжка в размер на 350 лв. месечно, което
счита за недопустимо.
Третата и последна предпоставка за отмяна на
дарението е надареният да е отказал да дава издръжка на дарителя си. Сочи, че
константната съдебна практика през последните години и в частност ТР №1 на ОСГК
на ВКС от 2013г. обвързва този отказ с редица условности. Затова и един такъв евентуален
отказ за даване на издръжка може да бъде основание за отмяна на дарение само
когато надареният обективно има възможност да дава издържа на дарителя, но това
няма да постави в нужда него и лицата, които
той е длъжен да издържа по закон. Ответникът твърди, че има съпруга и малко
дете на три години. Съпругата му към настоящият момент е бременна в осмия
месец. Не разполага с друго жилище, освен процесния имот, а дори и този имот не
може да осигури някаква стабилност на семейството му, предвид запазеното
пожизнено право на ползване от страна на ищците. Твърди, че е безработен, което
налага и пътуванията му в чужбина, където е принуден да търси прехрана за себе
си и своето семейство, без осигурена постоянна работа като сезонен работник в
селското стопанство.
Счита, че са налице всички предпоставки за
отхвърляне на предявения срещу него иск като неоснователен и недоказан с всички
произтичащи от това последици.
Към писмения отговор са приложени писмени доказателства
и са направени доказателствени искания. Взето е становище по представените от
ищцовата страна писмени доказателства.
В проведените
по делото съдебни заседания ищците поддържат така предявения иск и молят съда
да го уважи като основателен и доказан. Уточняват, че исканата от тях издръжка
от ответника е поравно, а именно в размер на 175 лв. за ищеца и 175 лв. за
ищцата. Предентират разноските по
делото, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Подробни съображения по същество излагат в представените и приети по делото
писмени бележки.
Ответникът
лично и чрез процесуалния си представител оспорва иска и моли съда да го
отхвърли като недоказан и неоснователен, с присъждане на разноските по делото
по представения списък по чл.80 от ГПК. Доводи са изложени в приложените по
делото писмени бележки.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищците и възраженията на ответника и с оглед събраните
по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема следното:
Предявеният
иск с правно основание чл.227 ал.1, б.“в“ от Закона за задълженията и
договорите е процесуално допустим.
По
същество искът е неоснователен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.227 ал.1, б.“в“ от ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дареният
отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Съгласно
Тълкувателно решение №1/2013г. от 21.10.2013г. на ОСГК на ВКС, с договора за дарение дарителят отстъпва
веднага и безвъзмездно нещо на
дарения, който го приема /чл.225 ал.1 ЗЗД/. Касае се за едностранен и безвъзмезден договор, по
силата на който дарителят безвъзмездно,
веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното като със стойността на
последното имуществото на
дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Срещу полученото дареният има моралното
задължение за признателност към дарителя,
което при определени обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на издръжка. Видно от
основанията за отмяна надарението по чл.227 ал.1 ЗЗД /умишлено убийство или
опит за убийство на дарителя, неговия
съпруг или негово дете, или съучастие в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при
обстоятелства, които изключват наказуемостта;
при набедяване на дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три
години, освен ако набедяването се преследва
по тъжба на пострадалия и такава не е подадена,
както и при отказ на дарения да даде на дарителя издръжка, откоято той се
нуждае/, правото на дарителя да иска тази отмяна възниква, когато е налице обществено укоримо
поведение от страна на дарения, което
съставлява непризнателност – в различни форми и с различен интензитет. Поради това и самата отмяна на дарението е санкция за неизпълнение на моралното задължение на
дарения за признателност към дарителя.
Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението, съгласно разпоредбата на чл.227
ал.1, б.“в“ от ЗЗД са: трайна нужда от издръжка на дарителя, искане,
отправено от него до дарения и отказ на
последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка.
Систематичното тълкуване на чл.227 ал.1, б.
„в” от ЗЗД навежда на извода, че правото на дарителя да иска отмяна на
дарението възниква, когато е налице
обществено укоримо поведение на дарения във висока степен, сходна на степента на укоримост на поведението
му в другите, уредени от закона
основания за отмяна на дарението. Не е справедливо да се приравнят по последици случаите на убийство и опит
за убийство на дарителя, съответно набедяване
в тежко престъпление, на случаите, при които
дареният сам е в нужда и трудно покрива собствените си потребности и тези на своите близки /най-често ненавършили пълнолетие деца/, на които дължи издръжка по закон.
Именно в такива случаи е неоправдано
от гледна точка на справедливостта дареният да бъде изправен пред моралния избор да предпочете интереса на
своя дарител пред интереса на своите
ненавършили пълнолетие деца, пред какъвто избор би се изправил, ако дарителят има нужда и иска
издръжка, а дареният няма обективна
възможност да я осигури, освен ако пренебрегне
интересите на своите низходящи.
Недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма и поради това
непризнателността да може да се
оцени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението. Такава високо укорима
непризнателност ще има, когато
дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди
и обичайната издръжка на лицата,
на които дължи такава по закон и въпреки това отказва да я даде.
Признателността изисква дареният да намали
собствения си стандарт на живот в
случаите, при които дарителят му трайно се нуждае от издръжка, но до нивото на минималните лични и
обичайни нужди на дарения и лицата,
на които той дължи издръжка по закон. Това е така, тъй като самото дарение се извършва, за да се
облагодетелства дареният и да се увеличи
имуществото му. Отмяната на дарението от една страна е възможност за дарителя да получи средства, от които той
се нуждае, но от друга страна е санкция
за непризнателността на дарения и като такава тя следва да се прилага стриктно и то само за силно укоримо
негово поведение. Затова обективна
невъзможност за изпълнение няма да има, когато дареният е в състояние да задоволи собствените си
нужди и тези на лицата, към които е
задължен по закон с останалите си доходи и имущество, или с тези, които би могъл да реализира,
ако положи всички усилия, изисквани от
дължимата грижа и добросъвестността. При подобни обстоятелства отказването на издръжка ще бъде
проява на непризнателност.
Право на отмяна на дарението следва да се признае на дарителя само тогава, когато
дареният отказва да даде поисканата
от него издръжка, от която той трайно се нуждае и за което дареният има материална възможност, освен в
случаите, при които поради липса на
достатъчно средства при даването на издръжка на дарителя, той би поставил себе си и лицата, които е
длъжен да издържа по закон в по-лошо
положение от това на дарителя.
В конкретния случай, видно
от събраните по делото писмени доказателства е, че с Нотариален
акт за дарение на недвижими имоти №6, том І, рег.№150, дело №5/2015г. на Нотариус
с рег.№422 Т. Д. , ищците В.П.Ц. и В.К.Ц. са дарили на ответника техен внук В.П.Ц.
два недвижими имота, подробно описани в т.1.1 и в т.1.2 на нотариалния акт.
Видно от последния е, че дарителите-ищците са си запазили право на пожизнено и
безвъзмездно ползване върху двата дарени имота.
С Нотариален
акт за дарение на недвижим имот №187, том ІІ, рег. №4576, нот. дело №323/2017г.
на Нотариус с рег.№422 Т. Д. , на 16.08.2017г. ответникът В.П.Ц. е дарил на
дядо си - ищеца В.П.Ц. първият от недвижимите имоти, дарени му с Нотариален
акт за дарение на недвижими имоти №6, том І, рег.№150, дело №5/2015г. на Нотариус
с рег.№422 Т. Д. и описан в т.1.1 от същия.
С нотариална
покана от 12.02.2018г. ищците са поканили ответника да им заплаща издръжка за
двама им в общ размер на 350 лв. месечно, считано от 01.03.2018г. , платима
между 1-во и 10-то число на месеца, в брой или чрез пощенски запис, лично или
от негов представител. Видно от приложената разписка е, че поканата е връчена
лично на ответника на същата дата - 12.02.2018г.
Не е
спорно по делото, че след получаването на нотариалната покана, ответникът не е
давал издръжка на ищците. Неговите възражения в писмения отговор са, че ищците
не са имали трайна нужда от издръжка, тъй като притежават достатъчно имущество
и че реализират добри месечни доходи като освен получаваните пенсии имат и
доходи от търговска дейност. Възразява и че реализираните от него месечни
доходи са недостатъчни за неговата и на неговото семейство издръжка. Ангажира
доказателства.
Предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства и по посочените по-горе предпоставки
на разпоредбата на чл.227 ал.1, б.“в“ от ЗЗД, съдът приема следното:
По първата
предпоставка – наличие на трайна нужда на дарителите-ищците от издръжка:
По делото
безспорно се установи, че при първото дарение - с договора от 09.01.2015г.
ищците са дарили на своя внук и ответник по делото два недвижими имота като са
си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на същите. Повече от
две години след този дарствен акт, единият от двата дарени имота е бил върнат
обратно в патримониума на ищеца с дарението, направено му от ответника с
договора за дарение от 16.08.2017г. При
тези данни се налага извода, че и понастоящем ищците ползват процесния недвижим
имот, собственост на ответника. Това се установява и от събраните по делото
гласни доказателства. Освен това твърденията на ответника в този смисъл не бяха
оспорени от ищцовата страна.
Към
момента първият ищец е собственик на недвижимия имот, предмет на двата договора
за дарение.
От
приложената към писмения отговор на ответника Справка по лице на Службата по
вписвания, гр.Пазарджик е видно, че на 16.03.2018г., един месец след
изпращането на нотариалната покана на ответника, в която ищците са описали
колко са материално затруднени и колко много се нуждаят от издръжката му,
същите са дарили на трето неучастващо по делото лице - ФА. Василева Петрова –
тяхна дъщеря друг свои недвижим имот, представляващ двуетажна масивна жилищна
сграда в с.Семчиново с РЗП 112 кв.м. Прави впечатление обстоятелството, че
въпреки твърдяната от тях в нотариалната покана и в исковата молба нужда от
издръжка, ищците са извършили прехвърлителната сделка отново с дарение, а не
напр. с договор за издръжка и гледане /в случай, че са били толкова обезпокоени
от собственото си съществуване/.
И двамата
ищци получават месечни пенсии,
които макар и в
неголям размер, са си един сигурен месечен доход. Ищецът В.Ц. получава пенсия в
размер на 243,79 лева, а ищцата В.Ц. – в размер на 241,08 лева, видно от
приетите два броя удостоверения, издадени от ТП на НОИ – Пазарджик. Логично
пенсия получава и тяхната болна дъщеря, която живее при тях и за която те се
грижат. Установи се по делото, че тази им дъщеря е болна от дете и че нейното
влошено здравословно състояние не е ново обстоятелство за семейството на
ищците. Те са знаели за заболяването на дъщеря си и са го имали предвид към
момента на извършване на даренията – както в полза на внук си-ответника по
делото, така и в полза на другата си дъщеря.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели на ответната страна се установи,
че ищците реализират и допълнителни доходи от извършваната от тях търговска дейност - продажба на вафли, кафе, безалкохолни напитки, плодове и зеленчуци. В подкрепа на техните показания е и установеното
от проверяващите количество
вафли и минерална вода, отразено в представения
доклад за извършена проверка от БАБХ -
Пазарджик, както и
констатацията им че "помещението
отвън изглеждаше като търговски обект".
Неоснователно,
в подкрепа на възражението им, че не извършват търговска дейност, е
позоваването на ищците на този доклад, тъй като видно от съдържанието на този документ е, че извършената проверка е имала за предмет
установяването на евентуална търговия с месо и такова действително не е открито. А и в писмения си отговор
ответникът не твърди, ищците да са извършвали търговия с месо и местни
продукти. Следва да се отбележи и
датата, на която е извършена проверката, а именно на 25.01.2019г. - т.е. през
зимата, когато не е активният период за търговия с плодове и
зеленчуци, както и с
безалкохолни напитки. Освен това проверката е извършена
след подаването на исковата молба и образуването на производството по
настоящето дело и след като ответникът вече е бил получил съобщението по чл.131
от ГПК и за него е текъл срок за отговор на исковата молба. От показанията на
свидетелите на ответника се установява, че ищците съхраняват зеленчуците –
картофи, зеле и др. на други места /а не в проверявания обект/ в имота.
Косвено доказателство за извършването на
търговска дейност от
страна на ищците са и
притежаваните от тях голям микробус
и товарно ремарке. Последните не са типичните семейни моторни превозни средства.
Същите са предназначени за
превоз на товари. В
подкрепа на тези изводи са и показанията на свидетелката И., според които именно с въпросния бус ищецът превозва
зеленчуци от борсата, за да ги препродава в процесния имот.
Установи
се по делото, че освен горепосочените доходи и имущество – движимо и недвижимо, през процесния период
от време и двамата ищци са имали
и банкови сметки в БА.
„ДСК“ с различни наличности във времето. По сметките им са
постъпвали суми, в това число и от социални помощи. С изпратените от
обслужващата ги бА. справки категорично се опроверга заявеното от ищеца В.Ц. в
първото по делото съдебно заседание, че за периода 01.01.2015г. до ден днешен няма никакви
сметки.
Неоснователни са и доводите на неговия пълномощник в последното по делото
съдебно заседание, че част от сумите са внасяни по сметката на ищеца от неговия
син, с обяснението, че това най-вероятно е заради нуждата от средства за
издръжка. Такива твърдения няма изложени от ищците в исковата молба. Не са
наведени и в хода на производството по делото и допреди да се представят
банковите извлечения. По делото не са събрани доказателства в подкрепа на това,
че основанието за внасянето на сумите е именно нуждата на ищеца/ищците от
издръжка. В крайна сметка в патримониума на ищците са постъпвали парични суми, част
от които те са теглили и съотвено са използвали за своите нужди. Оставали са
винаги средства по сметките и същите не са закрити и понастоящем.
Действително
ищците са възрастни хора и в недобро здравословно състояние, видно от
представените медицински документи. Същите обаче ползват безплатни лекарства
или такива с отстъпки по рецептурните им книжки. Представените от тях фактури и
фискални бонове касаят месец януари 2018г. /и предхождат искането за издръжка и
връчването на нотариалната покана на ответника с дата 12.02.2018г./ и са предимно
за лекарства на ищцата В.Ц., които се използват през зимния сезон и са за
овладяване на грипни състояния.
При тези
данни, съдът приема, че ищците
не са лица, намиращи се в трайна нужда от издръжка. Ищците притежават движимо и недвижимо имущество, както и
реализират доходи, от които могат да се издържат и да покриват месечните си
нужди. В противен случай не биха
си позволили да дарят /а не да прехвърлят срещу задължение за издръжка и гледане напр./ и третата,
притежавана от тях къща. Последният акт не е решение и действие на нуждаещи се лица.
Освен това
ползват къщата на ответника и са оставили собствената на първия ищец къща
необитаема вместо да я отдадат под наем.
По втората основна предпоставка по чл.227 ал.1, б.“в“ от ЗЗД:
В конкретния
случай съдът приема, че е налице
валидно отправено от
дарителите до надарения искане
за издръжка, с
изпратената му и получена от него нотариална покана. Искане за издръжка е
налице, та макар и да не е достатъчно индивидуализирано в нотариалната покана
издръжка в какъв размер се претендира за всеки един от дарителите-ищците.
Посочен е общ размер на издръжката от 350 лева и след като не е налице
конкретизация няма пречка да се приеме, че всеки един от дарителите претендира от
ответника половината от тази сума. В този смисъл бе и направеното от ищците,
чрез пълномощника им, уточнение в първото по делото съдебно заседание. Всъщност
въпросът за размера на издръжката би би от значение, при заявено искане за
издръжка в общ размер, както е в настоящия случай и извършено частично плащане
от страна на надарения, респ. в различни размери на всеки един от двамата
искащи издръжка. Тогава би стоял на разглеждане въпросът за точното изпълнение
на задължението за издръжка. В конкретния случай, обаче, не е спорно по делото,
че ответникът въобще не е давал издръжка на ищците.
По третата предпоставка на чл.227 ал.1, б.“в“ от ЗЗД –
отказът на надарения /изричен или мълчалив/ да дава издръжка:
Както бе
посочено по-горе, ответникът е отказал и не е давал на дарителите-ищците
издръжка след получаването на нотариалната покана с искане за даване на такава.
Съгласно подробно цитираното по-горе тълкувателно решение - TP №1/2013г.
на ОСГК на ВКС - отказът за
даване на издръжка може да бъде основание за отмяна на дарение само когато
надареният обективно има възможност да дава издръжка на дарителя, но това няма
да постави в нужда него и лицата, които той е длъжен да издържа по закон.
По делото безспорно се доказа, че ответникът има съпруга и две малолетни
деца, едното от които бебе на няколко месеца. Семейството живее в чужбина – във Франция като
майката не работи, тъй като се грижи за децата. По делото не се събраха категорични
и убедителни доказателства майката да получава в чуждата държава доходи – майчинство
или социални помощи за отглеждането на децата. Следователно единствените доходи на семейството се
осигуряват от ответника. Притежаваното от него имущество
е единствено процесният недвижим имот по отношение, на който правото му на собственост е ограничено от
запазеното право на пожизнено и безвъзмездно ползване
в полза на ищците. По делото не бяха събрани
конкретни данни за доходите на ответника. Единствените данни за вероятния
размер на месечното му възнаграждание са показанията на свидетелката Петрова, а именно
1000-1200 евро. Свидетелката обаче не говори конкретно за доходите на
ответника, а за суми, каквито знаела, че се взимат за селскостопанска работа
във Франция. Дори и да приемем, въз основа на нейните показания, че
ответникът реализира месечен доход във Франция в размер на 1200 евро, то тази
сума е крайно недостатъчна за
издръжката на четиричленно семейство с две малки деца, едното от които новородено в чужбина. Такава
сума е недостатъчна и за издръжката на такова семейство в България. Според общодостъпната
информация, налична на сайта на КНСБ и последните
данни на ИССИ на КНСБ, актуални за периода месец април – месец юни
2019г., минималната сума, необходима за нормален
живот на четиричленно семейство е 2448 лева на месец. Следва да се има предвид и сезонният характер на извършваната от ответника трудова
дейност - в селското
стопанство, както и
това, че семействоо му не притежава недвижимо имущество – жилище в чужбина и че
следва да заплаща месечен наем за такова.
Налага се
извода, че ответникът не е имал, а и понастоящем няма обективна
възможност да осигурява издръжка за други лица, освен за семейството си. В противен случай той
би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон – двете си
малолетни деца, в далеч по-лошо положение от това на дарителите. Затова в
конкретния случай не е налице проява на непризнателност от страна на дарения
към дарителите.
По
изложените съображения, съдът приема, че в случая не са налице трите кумулативно
изискуеми се предпоставки на разпоредбата на чл.227 ал.1, б.“в“ от ЗЗД за
отмяна на дарението на процесния недвижим имот.
Поради
това предявеният иск се явява недоказан и неоснователен и ще следва да се
отхвърли.
С оглед изхода
на делото, ищците следва да заплатят на ответника направените от него
разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на 640 лева, съгласно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложения разходен документ – договор
за правна защита и съдействие от 04.02.2019г., имащ и характер на разписка.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.П.Ц., с ЕГН ********** и В.К.Ц., с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, адв.А.Ч. против В.П.Ц., с ЕГН ********** *** иск с правно
основание чл.227 ал.1, б.“в“ от ЗЗД – за отмяна на Договор за дарение на
недвижими имоти, сключен с Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №6, том
І, рег. №150, дело №5/2015г. на Нотариус с рег. №422 Т. Д. с район на действие
Пазарджишки районен съд в частта, с която В.П.Ц., с ЕГН ********** и В.К.Ц., с
ЕГН ********** са дарили на В.П.Ц., с ЕГН ********** Масивна жилищна сграда със
застроена площ от 78,00 кв.м., състояща се от приземен етаж /мазе/ и редовен
етаж, Паянтова сграда/навес със застроена площ от 24,00 кв.м. и Гараж със
застроена площ от 21,00 кв.м., построени на основание договори за отстъпено
право на строеж в УПИ XI - общински в кв.45 по плана на с.Семчиново, общ.Септември, Пазарджишка
област, при съседи на имота: УПИ V-общ., УПИ Х-общ., УПИ ХІІ-общ. и улица,
поради отказ на В.П.Ц., с ЕГН ********** да даде на дарителите В.П.Ц., с ЕГН **********
и В.К.Ц., с ЕГН ********** издръжка, от която те се нуждаят като неоснователен.
ОСЪЖДА В.П.Ц., с ЕГН ********** и В.К.Ц.,
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, адв.А.Ч. да заплатят на В.П.Ц., с
ЕГН ********** *** разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на 640
лева.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: