МОТИВИ към Присъда № 101/04.06.2019г. по НОХД 2212/2019г. по описа на РС-Бургас
Производството по делото е образувано въз основа на
обвинителен акт, внесен от БРП срещу *Х.К. с ЕГН **********, с който същият е обвинен в това, че на 16.05.2019г.,
в гр.Бургас, ул. „*”№100, в дома си, без надлежно разрешително, съгласно чл.
73, ал. 1 и чл. 30 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), и чл. 1 и сл. от Наредба за условията
и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от Закон за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държал
високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1, и ал. 2 от
Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП), вр. чл. 3 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1,
Списък I от същата, а именно: коноп /канабис, марихуана/ с нетно тегло - 7,177
грама /седем грама и сто седемдесет и седем милиграма/ със съдържание на
активно наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол - 14.00 % , на стойност стойност 43 лв./ четиридесет и три лева/, определена
съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството – престъпление по
чл.354а, ал. 3, т.1 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен
съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на
чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за
тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.В хода на съдебното следствие подсъдимият К. депозира кратки
обяснения, като заявява, че съжалява за стореното.
В пледоарията си
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на
събраните в хода на производството доказателства. Счита, че на подсъдимия, при
приложение на чл. 55 НК, следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 3 месеца, чието изпълнение да се отложи с изпитателен
срок от 3 години, както и наказание „глоба“ в размер под
минимално предвидения. Предлага разноските да се възложат в тежест на
подсъдимия, а наркотичните вещества да се отнемат в полза на държавата и да се
унищожат.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия - адв. М. – БАК заявява, че
обвинението е доказано. Изтъква множество обстоятелства, според които деянието
следва да бъде квалифицирано като маловажен случай, при което следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 78а НК.
Подсъдимият
Кадих заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник. В предоставената от
съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че съжалява.
Съдът,
след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият *Х.К. с ЕГН **********, е роден на *** ***,
българско гражданство, с настоящ адрес:***, неосъждан, неженен, шофьор към ЦМДЛ
„*“ ЕООД, със средно образование.
На 16.05.2019 г. в Първо РУ при
ОДМВР - Бургас била получена оперативна информация, че подс.
М.К. държи наркотични вещества в дома си, находящ се
на ул. „*“ № 100 в гр. Бургас. За проверка на информацията на място били
изпратени полицейските служители- свид. И. и свид.* - разузнавачи в Сектор „Криминална полиция“ при Първо
РУ - Бургас. На 16.05.2019 г., в условията на неотложност, в присъствието на подсъдимия
М.К., било извършено претърсване в дома му на горепосочения адрес, при което в
чекмедже на дървено бюро е намерен и иззет полиетиленов
плик, съдържащ суха зелена тревна маса. При направения полеви тест същата
реагирала на канабис /коноп/. Пред полицейските служители подсъдимият М.К.
заявил, че държи наркотичното вещество за лична употреба. Същият нямал надлежно
разрешително за държане на наркотични вещества.
За определяне на характерните
признаци на иззетото по досъдебното производство вещество, което е било държано
от подс. М.К. е назначена и изготвена химическа
експертиза - Протокол № */20.05.2019 г. на БНТЛ при ОДМВР - Бургас, от
заключението, на която е видно, че представената за изследване суха зелена
растителна маса, определена като обект № 1 е с нето тегло 7,177 гр. и
представлява коноп със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -14,00 %.
По доказателствата:
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а
именно: от показанията на разпитаните свидетели – *И. /стр. 13 ДП/ и * /стр. 14 от
ДП/, от заключението на вещото лице по извършената химическа експертиза /л.
16-17 от ДП/, от обясненията на подсъдимия в досъдебното производство, актуална
справка за съдимост на подсъдимия, както и от другите множество приложени по
делото писмени доказателства- протокол за претърсване и изземване /л. 5-6 от
ДП/, копие на трудова книжка и трудови договори /л. 15-21/ и други.
Съдът прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373,
ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия К. се подкрепят от гореизброените доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид
разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният
съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа
обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна всички признаци на състава на престъпното държане на
наркотични вещества.
На първо място от
обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното деяние на
престъплението, вменено във вина на К., се изразява в „държане” на наркотично
вещество. С действията си, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние
„държане“. Същият е осъществявал фактическа власт върху веществото, като е безпротиворечиво възприето в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен
физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно
извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху него,
включително и да се разпореди с този предмет ( Решение № 110 по н.д. № 5/2012
г. на ВКС, III н.о.). Веществото се е намирало в апартамента, в който е живял
подсъдимия К., като същият е знаел точното им местоположение, който извод се
прави от обстоятелството, че сам го е посочил на полицейските служители. В този
смисъл деецът е осъществявал изпълнителното деяние в жилището си.
На следващо място от
обективна страна, видно от заключението на приобщената СФХЕ процесното
вещество е „коноп” с нетно тегло 7,177 грама. Конопът няма легално производство
и употреба и подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, като е включен в Списък № I
към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, поради което и се явява високорисково наркотично вещество по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКНВП.
Подсъдимият К. не е
имал разрешително за държането на въпросното вещество, изискуемо съгласно чл.
73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП
и именно поради това - поведението му се квалифицира като престъпление.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл"
по смисъла на чл. 11, ал.2 НК,
тъй като К. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им,
което е обективирано в неговото поведението.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че държейки
в дома си, същият упражнява фактическа власт върху високорисковото наркотично
вещество, без да има разрешително за това, като от волева страна К. е искал
именно това упражняване на фактическа власт.
Съдът счита, обаче, че деянието
на К. разкрива признаците на „маловажен случай”. В съдебната практика трайно и
последователно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава
съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен случай е
този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на
случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от
наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят
за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от
значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК).
Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на
основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици,
данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение
за степента на обществена опасност и моралната укоримост
на извършеното (Решение № 19/2008 г. на
II НО, Решение № 69/2010 г. на II НО,
Решение № 306/2009 г. на III НО).
В настоящия случай количеството наркотично вещество
не е голямо и е на стойност около 12 пъти под минималната работна заплата в
страната. Отделно от това наркотичното вещество „коноп” се характеризира като
най-лекият вид наркотично вещество от високорисковите. Количеството, характеристиките
и стойността на предмета на деянието несъмнено е съществен белег при преценката
на маловажността на случая, като не следва да се пренебрегват и останалите
факти по делото, свързани както с деянието, така и с личността на дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на
обществена опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на
високорисково наркотично вещество за лична употреба (видно от посоченото в
протокола за доброволно предаване), както и че държането е извършено по начин,
останала скрит за околните- в дома на подсъдимия (т.е. без държането да бъде
манифестирано по какъвто и да е начин), което сочи на неголяма степен на
засягане на правнозащитения обект - обществените
отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите. Установените по
делото обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено следва да
повлияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този
вид. Подсъдимият не е осъждан и е оказал съдействие в хода на разследването и
сам пред полицейските служители е признал за това, че държи високорисково
наркотично вещество и го е предал доброволно. Не на последно място следва да се
отчете и че от 2006 година до настоящия момент подсъдимият полага труд –факт,
сочещ, че същият се стреми да бъде пълноценен член на обществото. Следователно,
съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на
дееца, както и на моралната му укоримост, сочи на
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления
от съответния вид.
Поради изложените съображения,
престъплението следва да се квалифицира като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК.
Същевременно съдът счита, че в
случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Деянието извършено от К. не може да бъде преценено като "малозначително". Малозначителността
на деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква
внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже
отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е
толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В настоящия случай
не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент на
предмета на престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта
на посегателство. Количеството и стойността на високорисковото наркотично
вещество, държано от подсъдимия сочат на извод за достатъчна степен на
обществената опасност на деянието, за да бъде то третирано като престъпление,
макар тази степен на обществена опасност да обосновава приложението на
„маловажния случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
С
оглед горното, а и доколкото с присъдата си съдът може да приложи закон за
по-леко наказуемо престъпление при същата фактическа обстановка, без да е нужно
изменение на обвинението, то и настоящият състав счита, че деянието на
подсъдимия следва да бъде преквалифицирано от престъпление с правна
квалификация по чл. 354а, ал.3 НК в по-леко наказуемото престъпление по чл.
354а, ал.5, вр. с ал.3 НК, като на основание чл. 304 НПК същият бъде оправдан по първоначално предявеното му обвинение.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „Глоба” до 1000 лева.
В конкретния случай,
съдът съобрази обаче, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал.1 НК.
Доколкото практиката на съдилищата е константна, че винаги, когато са налице,
предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност, съдът е длъжен да
приложи този ред, то и настоящата инстанция намира, че в случая на основание
чл. 305, ал. 5 НПК, вр. с чл. 78а, ал.1 НК -
подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и на същия да
се наложи административно наказание. Това е така, доколкото в случая са налице
и останалите законово предвидените предпоставки за приложение именно на чл. 78а
от НК:
1.
за престъплението се предвижда наказание по-леко от „Лишаване от свобода”, а
именно „Глоба”.
2.
с извършеното престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди;
3.
към процесната дата подсъдимият е неосъждан и не е
бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от
НК.
4.
престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; не се касае за престъпление, извършено в „пияно
състояние” или „след употреба на наркотични вещества”, нито са налице множество
престъпления.
В
разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При
определяне на конкретния размер на наказанието съдът по принцип следва да
отчете отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. В конкретния
случай обаче, съдът счита, че не може да бъде наложена различна санкция от
„глоба” в размер на 1000 лв., като законът не оставя възможност за налагане
нито на по-висок размер, нито на по-нисък. Това произтича от тълкуването на чл.
78а, ал. 5 НК, съгласно който, когато за престъплението е предвидено само
наказание глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното
наказание не може да надвишава размера на тази глоба. Очевидно, идеята на
законодателя е била е да ограничи размера на наказанието, което може да бъде
наложено на дееца, изравнявайки максималните санкции- административната по чл.
78а и наказателната, посочена в съответния текст на Особената част на НК,
когато последната предвижда като най-тежка санкция именно глобата. Изложеното
означава, че когато за извършеното престъпление е предвидено единствено
наказание глоба (или глоба и по-леко наказание) и размерът на тази глоба е
по-нисък от 1000 лв., то съдът следва да наложи административно наказание по
чл. 78а НК именно в по-ниския размер.
Не
може обаче да се приеме обратното- че когато в особената част на НК е
предвидена долна граница на наказанието глоба в размер под 1000 лв., то съдът
при приложението на чл. 78а НК, може да определи размер на административното
наказание под установения в ал. 1 на същия член размер. Освобождаването от
наказателна отговорност е винаги по-благоприятно за дееца, като при прилагането
на този текст установените граници на наказанието са императивни. Тяхното
изменение следва да бъде изрично въведено, както е в хипотезата на чл. 78а, ал.
5 НК. След като липсва изрично правило за изменение на минималния размер на
санкцията по чл. 78а НК, то за такъв размер винаги трябва да се взема размерът
от 1000 лв. Не може да се приеме, че това би утежнило положението на дееца,
когато разпоредбата на Особената част предвижда по-нисък минимум на глобата,
доколкото както бе посочено, независимо от тежестта си, административното
наказание по чл. 78а НК е винаги по-благоприятен резултат от осъждането.
Аргумент
за това е и липсата на текст в НК, който да урежда хипотеза, при която за
извършеното престъпление е предвидено единствено наказание (или няколко
наказания), което е по-леко от глобата съобразно посочената в чл. 37 НК
последователност. Съгласно действащия Наказателен кодекс, всяко от предвидените
в чл. 37 наказания има характера на главно, т.е. формално може да бъде наложено
самостоятелно, тъй като липсва разделението на наказанията на главни и
допълнителни (които могат да бъдат налагани само наред с главните), каквото
разделение е съществувало например в чл. 13 от Наказателния закон от 1896 г.
Т.е., макар практически такава хипотеза да не съществува към момента, е напълно
възможно законодателят да предвиди за дадено престъпление да бъде наложено
единствено някое от наказанията, посочени в чл. 37, ал. 1, т. 6, 7, 9, 10 и 11 НК. След като в чл. 78а НК не е уредена обаче такава хипотеза, следва да се
приеме, че в този случай деецът трябва да бъде освободен от наказателна
отговорност с определяне на административно наказание глоба в размер от 1000
лв. до 5000 лв., макар за престъплението да е предвидено наказание, което е
по-леко от глоба. По аргумент за по-силното основание, когато видът на двете
санкции- административна и наказателна съвпада и е глоба, то изключенията за
размера на административната касаят единствено предвидения в ал. 1 на чл. 78а НК максимум на основание ал. 5 на същия текст.
Следователно,
минималният размер на санкцията по чл. 78а НК е винаги 1000 лв., освен в
случаите, когато в Особената част на НК е предвидено най-тежко наказание
„глоба” в размер до 1000 лв., когато по същество е налице съвпадение между
минимум и максимум на санкцията по чл.
78а НК (доколкото очевидно минимумът не може да надвишава максимума), т.е.
размерът на санкцията става абсолютно определен. В тази насока е и съдебната
практика, като в Решение № 69 от
29.03.2010 г. по нак.д. № 684/2009 г. на ВКС, е
прието, че в хипотезата на чл. 354а, ал. 5 НК, когато е приложима разпоредбата
на чл. 78а НК, съдът не може да определи административното наказание глоба под
предвидения в чл. 78а, ал. 1 НК минимален размер.
Поради
изложеното, съдът наложи на обвиняемия наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
Изложените
съображения на практика обезсмислят съобразяването на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, но за пълнота следва да се посочи, че по делото
липсват отегчаващи обстоятелства. Обратно, налице са смекчаващи такива-
изразеното съжаление от подсъдимия, както и пълното съдействие от негова страна
в хода на цялото производство за изясняване на обективната истина. Като смекчаващо
обстоятелство следва да се отчете и чистото съдебно минало на К.. Действително,
предпоставка за прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето
да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за престъпление от общ
характер. В случая обвиняемият е неосъждан за каквито и да е престъпления,
което следва да бъде отчетено в негова полза при преценката за неговата
обществена опасност.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за виновен,
го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в
досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 59,62 лева за експертиза,
поради което и подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на
ОДМВР-гр.Бургас. На основание чл. 190, ал.2 НПК – за наложената глоба се издава
изпълнителен лист от първоинстанционния съд, поради
което и обвиняемият следва да се осъди да заплати и сумата от 5,00 лева по
сметка на РС-Бургас за служебното му издаване.
По веществените доказателства:
По делото има
приобщени веществени доказателства - остатък от наркотични вещества, предадени
в ЦМУ с Протокол № 4007/21.05.2019 г., които на основание чл. 354а, ал.6 НК, вр. с чл. 112, ал.2 НПК следва да бъдат отнети в полза на
Държавата и унищожени след влизане в сила на настоящето решение.
По делото има
приложени и веществени доказателства – опаковки, в които са били намерени
наркотичните вещества, които като вещи без стойност следва да се унищожат по
предвидения в ПАС ред.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР
МИТЕВ
Вярно
с оригинала: Д.Б.