№ 379
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20211100505907 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответницата В. М. М., срещу
решение №20041902/13.02.2021 г. по гр. д. №7261/2020 г. на CPC, III ГО, 139
състав, с което съдът е издал заповед за защита срещу нея, в полза на КР. Д.
Т. и й е наложил мерки по ЗЗДН. Въззивницата е посочил в жалбата си в
какво се състои порочността на решението- счита, че е неправилно. Изложила
е съображенията си. Моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да
постанови друго, с което да отхвърли молбата за защита. Претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна КР. Д. Т. е подала възражение, с което счита
жалбата за неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.
В съдебно заседание въззивницата моли жалбата да бъде уважена.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли жалбата да бъде
оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски, за които
представя списък.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от
ответницата в първоинстанционното производство, която има правен интерес
от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.
258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
С молба от 11.02.2020 г. КР. Д. Т. е поискала да се издаде заповед за
1
защита в нейна полза, срещу В. М. М. – внучка на молителката, за акт на
домашно насилие, извършен на 12.01.2020 г. и за системно домашно насилие
спрямо нея, извършено в последната една година, описвайки в какво се е
изразявало насилието.
С решение № 20041902/13.02.2021 г. по гр. д. №7261/2020 г., CPC, III
ГО, 139 състав е издал заповед за защита в полза на КР. Д. Т., срещу В. М.
М., като й е наложил мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката,
забранил й е на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН да приближава молителката
на разстояние, по-малко от 100 метра, включително жилището на
пострадалото лице, местоработата му и местата за социален отдих, за срок от
12 месеца, считано от 13.02.2021 г., наложил й е глоба в размер на 300 лв.,
осъдил я е да заплати държавна такса в размер на 25 лв. и разноски в размер
на 400 лв.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Във въззивната жалба са наведени доводи, че съдът неправилно е
приел, че с декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, със съдебномедицинското
удостоверение от 17.01.2020 г. и с показанията на свидетелката Къналян, се е
доказало извършването на твърдяното домашно насилие, тъй като обратни на
твърденията на молителката са и показанията на свидетелите С.В. и Н.З..
Тези доводи са неоснователни.
Настоящата инстанция счита, че за посочените твърдения за извършено
насилие на 12.01.2020 г. молителя е представил декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, изхождаща от него като пострадало лице, на която следва да бъде
придадена силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от
ЗЗДН и на основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, да бъде
издадена заповед за защита в полза на декларатора по делото и пострадало
лице за упражнено домашно насилие- декларацията индивидуализира акта на
насилие по начина, по който същия е описан в редовната молба за защита
/арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/- описание на акта, дата, час- точен или
приблизителен, място и начин на извършване на съответния акт и т. н. С нея
се установява извършено физическо насилие (удари по лицето-шамари,
ритане по левия крак), психическо и емоционално насилие (отправени обиди
„вещица, луда, ненормална, алкохоличка, простачка, курва, лъжкиня,
2
глупачка, нахалница, ще ти сера на гроба, умри“), извършени от ответницата
спрямо молителката, тъй като на посочените дати е нямало свидетели-
очевидци. Още повече, че с оглед спецификата му, домашното насилие
обикновено се извършва в отсъствието на свидетели, поради което и
законодателят е предвидил облекчен ред за доказване извършването му от
пострадалото лице. Посочените форми на домашно насилие засягат
физическата и психологическата неприкосновеност на молителката,
причинявайки й болка, стрес, унижение и негативни емоции.
С показанията на разпитаната в първа инстанция К.-М. се установява,
че на посочената дата и час, свидетелката, при телефонен разговор с
молителката, е чула изпищяването на последната, след като е чула някакво
пререкание между нея и внучката й В., гласа на който е чула и познала. Чула е
молителката да извика: “Удари ме, ритна ме по крака“. След няколко дни
молителката й е показала крака си, който е бил посинял и е отишла да си вади
медицинско. Свидетелката Т.-М. също дава показания за видяна от нея
синина по крака на молителката след няколко дни, като преди това
молителката и сина на свидетелката са й се обадили разтревожени да й кажат
за инцидента.
В подкрепа основателността на молбата за защита е и представеното
съдебномедицинско удостоверение №14.01/2020 г., установяващо
причинените увреждания на КР. Д. Т., вследствие претърпяно физическо
насилие, като съдебният лекар е констатирал, че увреждането може да се
получи по време и начин, съобщен от прегледаната- на 12.01.2020 г., около 21
часа, вследствие удари по лицето и ритане по левия крак.
Останалите събрани в първоинстанционното производство гласни
доказателства-показанията на свидетелите С.В. и Н.З., настоящия съд счита за
неотносими към предмета на делото.
Въззивната инстанция намира за адекватни наложените от СРС мерки
за защита, включително и размера на наложената глоба.
И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства,
обуславящи основателността на жалбата.
Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционото решение следва да се остави в сила.
Въззивницата, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, дължи заплащане на
3
държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането на
въззивницата за присъждане на разноски, поради което следва да бъде
оставено без уважение. Основателно е искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски, поради което съдът й присъжда такива в размер на
400 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20041902/13.02.2021 г. по гр. д. №7261/2020
г. на CPC, III ГО, 139 състав.
ОСЪЖДА В. М. М., с ЕГН********** да заплати държавна такса по
сметка на СГС в размер на 25 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. М. М., с ЕГН********** за
присъждане на разноски, като неоснователно.
ОСЪЖДА В. М. М., с ЕГН********** да заплати на КР. Д. Т.,
ЕГН********** разноски в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4