№ 2276
гр. Варна, 13.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500851 по описа за 2023 година
въззивно гражданско дело № 851 по описа за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на В. Б. Н. чрез адвокат
Д. П. срещу решение № 324 от 03.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 9568 по описа за 2022 г.
на Районен съд – Варна, деветнадесети състав, с което е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето Александър В.в Б. ЕГН ********** на неговата
майка П. М. С., като е определено местоживеенето на детето при нея на адрес в град Варна -
ж.к. «Владислав Варненчик» бл.227 вх.1 ет.5 ап. 20; определен е режим на личен контакт на
бащата В. Б. Н. с детето Александър, както следва: всяка първа и трета седмица от 10 часа в
събота до 17 часа в неделя с преспиване, 20дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск, през първата половина от дните, определени като почивни дни по време на
официалните празници в страната, така както са посочени в член 154 от КТ и по решение на
Министерски съвет; осъден е В. Б. Н. да заплаща в полза на детето Александър В.в Б. чрез
неговата майка и законен представител П. М. С. месечна издръжка в размер на 280 лева,
считано от датата на исковата молба /21.07.2022 г./ с падеж с падеж 10-то число на месеца до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска; осъден е В. Б. Н. да заплати на П. М. С. сумата от 1 725
лева, представляваща сторени по делото съдебно–деловодни разноски, на основание член
78, алинея 1 от ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Варна държавна такса в размер на 403,20 лева на основание член 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с член
69, алинея 1, точка 7 от ГПК, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 80 лева, представляваща остатък от допълнителен депозит за
изготвяне на КСППЕ, на основание член 77 от ГПК.
1
Във въззивната жалба е направено искане за изменение на постановените от
първоинстанционния съд привременни мерки относно режима на лични отношения между
бащата и детето, както е конкретизиран петитума подробно.
С молба от 23.05.2023 г. В. Н. е поискал ново изменение на привременните мерки, като
родителските права бъдат предоставени на бащата, при когото да бъде определено и
местоживеенето на детето, майката П. С. да заплаща месечна издръжка в полза на детето в
размер на 220 лева, както и на нея да бъде определен режим на лични отношения с детето,
подробно описан в молбата.
Въззиваемата страна П. С. чрез адвокат З. С. в писмен отговор е оспорила искането за
изменение на постановените привременни мерки, като подробно е изложила аргументите
си. Също така в съдебно заседание се оспорва и новото искане за изменение на
привременните мерки.
В съдебното заседание, проведено на 05 юни 2023 г., страните са изложили
съображенията си досежно нуждата от изменение чрез допълване на определението, с което
първоинстанционният съд е постановил привременни мерки по отношение на детето
Александър В.в Б..
Въззивният съд след като се запозна с доказателствата, събрани пред първата
инстанция и постановеното решение по съществото на спора, намира следното:
След постановяване на определението от 26.10.2022 г. на първоинстанционния съд по
реда на член 323 от ГПК, с което е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на роденото от брака дете на майката и е определено местоживеенето му при
нея, определен е режим на лични отношения на бащата с детето, осъден е бащата да заплаща
месечна издръжка в полза на детето, не е налице промяна на фактическите обстоятелства,
взети предвид при постановяване на съдебния акт, чието изменение се иска.
Основателността на изменението на мерките е предпоставено от факта на изменение на
обстоятелствата, при които те първоначално са определени. Съдебната практика приема, че
промяната на обстоятелства, които са взети предвид при определяне на първоначалните
мерки, може да има различни проявни форми: влошаване условията при родителя, на когото
е предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител, като
под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите условия, но и социалната
среда и другите обстоятелства; изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето,
да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за
дълъг срок, напускане пределите на страната и др.; загубване на родителски авторитет или
фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият
родител е в състояние да повлияе положително. Към промените, засягащи мерките и тяхната
2
ефективност, спадат: невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото
дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали
неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките.
Съществува и особена група от изменени обстоятелства, които са свързани с
нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на
мерките, като: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия
родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на
личните отношения с другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните
отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражнение родителските права,
или пък нарушаване по различни начини режима на детето; неизпълнение на мерките и
неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. Във всички случаи това са
обстоятелства, които засягат положението на детето, както и следва да се анализира дали
новите обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по рано
взетите мерки, съгласно вече постановения съдебен акт.
По делото е установено по категоричен начин, че диалог между родителите липсва, те
са в тежък конфликт и категорично отказват дори да водят разговори, касаещи детето. И
двамата родители се „борят“ за детето си, но няма никакво съмнение, че под "борба за
детето" нито един от тях не разбира предприемане на действия и готовност за компромиси в
името на неговото добруване, а по–скоро означава надделяване над другия в резултат на
влошените им взаимоотношения. Страните при тяхното изслушване демонстрират
изключителна нелогичност и противоречивост в своите изявления, както по отношение на
детето, така и помежду им. Всеки от родителите преследва цел, която по никакъв начин не е
свързана с грижите и добруването на детето. Противоречието между думи и дела прави
голословно патетично заявеното желание за отглеждане на детето от всеки един от тях.
Родителите на майката, при които тя живее с детето, вместо да я подкрепят с адекватни
съвети, усложняват създалата се ситуация. Настоящият състав на съда следва да отбележи,
че от изключителен интерес за детето е родителите да не демонстрират в негово присъствие
противоречията помежду си, както относно вижданията си по неговото отглеждане и
възпитание, така и съществуващата неприязън в личните си отношения, тъй като това
неизменно се отразява на психологическото му състояние. Съдът констатира, че в
настоящият случай, в това число и в съдебното заседание, никоя от страните не полага
усилия да преосмисли досегашното си поведение, въпреки многократните опити на състава
да подтикне родителите към доброволно уреждане на спора, включително и чрез медиация.
Целта на определението за привременни мерки не е да разреши всички въпроси
относно детето, то е временно положение, докато трае процеса, поради което и не е нужно
мерките да са многобройни и да се навлиза в същината на спора, а да се намери баланс,
който да прави възможно зачитане правата на всяка от страните и най-вече тези на детето.
Определението по член 323 от ГПК е насочено към определяне на начина, по който страните
да съобразят поведението си до приключване на производството и да предотвратят
изостряне на отношенията си по спорните въпроси. Също така следва да се отбележи, че
3
изменение на определението се налага само, когато е настъпило такова изменение на
обстоятелствата, което да е съществено и да обуславя належаща нужда от промяна. Както бе
отбелязано по-горе, не е налице изменение на обстоятелствата, а към настоящият момент
детето се нуждае най-вече от стабилност, която не би могла да бъде постигната чрез
исканото изменение на привременните мерки. В името на най-добрия интерес на детето
родителите следва да положат максимално усилия да разговарят помежду си относно
обстоятелствата, касаещи Александър.
Всичко това дава основание настоящият състав на съда да стигне до извод, че молбите
за изменение на определението за привременни мерки следва да бъдат оставени без
уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Б. Н. за изменение на протоколно
определение от 26.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 9568 по описа за 2022 г. на Районен съд
– Варна, деветнадесети състав, с правно основание член 323 от ГПК, като се постанови
друго, с което да бъдат предоставени родителските права по отношение на детето
Александър В.в Б. на бащата и да се определи местоживееното му при него; да се осъди П.
М. С. да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 220 лева, както и да се
определи на майката режим на лични отношения с детето.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4