П Р О Т О К О Л
№ 745 / 22.08.2018 г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД Наказателно
отделение
На двадесет
и втори август две хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР МИТЕВ
ЧЛЕН СЪДИЯ: КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Б.Б.Н. АСЕНОВА - ШИТОВА
Д.Г.
При секретар ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
С участието на прокурор АНТОН КОНДОВ
Сложи за разглеждане докладваното от съдия Митев
ЧНД № 908 по описа за 2018 година
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Осъденото лице В.С.Д. – редовно призован, явява се лично, воден от органите на ОД „Охрана“ - Варна.
Адв.
В.Й.Й. – определен за служебен
защитник на осъденото лице от Адвокатска колегия - Варна.
Началникът
на Затвора - Варна Йордан Й. –
редовно призован, не се явява. Представлява се от гл. инсп. Михаил Петров.
Гл. инсп. Петров: Представям Заповед № 218/21.08.2018 г. на Началника на Затвора – Варна, с която същият ме упълномощава да го замествам.
СЪДЪТ, предвид обстоятелството, че лишеният от свобода В.С.Д. е изразил желание да бъде защитаван от адв. В.Й. като служебен защитник, на основание чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА адв. В.Й.Й. *** за служебен защитник на лишения от свобода В.С.Д. в настоящото производство.
Прокурорът: Да се даде
ход на делото.
Гл. инсп.
Петров: Да се даде ход на делото.
Адв. Й.: Няма пречки, да бъде даден ход на делото.
Осъденото
лице Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
И ГО ДОКЛАДВА
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА депозирани на 17.08.2018 г.
от Затвора – Варна в изпълнение на разпореждане на съда справка за поведението
на лишения от свобода Д., копие от актуална оценка на риска от рецидив и риска
от вреди по отношение на същия и експертна оценка за актуалното му психическо
състояние.
Прокурорът: Относими са, да се приобщят.
Гл. инсп.
Петров: Да се приемат.
Адв. Й.: Да се приемат.
СЪДЪТ намира
депозираните от Затвора – Варна писмени документи за относими и допустими към
предмета на делото, поради което и
О П Р
Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото писмо от Началника на Затвора – Варна с Рег. №
448/14 от 17.08.2018 г. с приложени към него справка за поведението на лишения
от свобода В.С.Д. от 16.08.2018 г., копие от актуална оценка на риска от
рецидив и риска от вреди по отношение на същия и експертна оценка за актуалното
му психическо състояние от 16.08.2018 г.
Адв. Й.: Искаме да представям документи, които подзащитният ми носи от затвора и
поради тази причина нямаме копия за страните. Дори отправяме искане към съда те
да му бъдат върнати след запознаване с тях. Представяме Решение на Варненския
районен съд, с което В.С.Д. е осъден да плаща издръжки на децата си, съответно
представяме и 2 броя изпълнителни листи, покана за доброволно изпълнение, както
и 1 бр. удостоверение за раждане на едното от малолетните му деца.
Прокурорът:
Няма пречка да бъдат приети към доказателствата.
Гл. инсп. Петров: Да бъдат приети.
СЪДЪТ по представените
писмени документи с оглед искането за връщането им след запознаване, намира, че
след констатиране следва да бъдат върнати, поради което и
О П Р Е Д Е
Л И:
КОНСТАТИРА представените документи – 2 броя изпълнителни листи, изхождащи от
18.02.2016 г., от които единият е относно увеличаване на издръжка, а другият относно
месечната издръжка с посочен размер; решение на Варненски районен съд от
08.02.2016 г., с което В.С.Д. е осъден да заплаща издръжка; покана за
доброволно изпълнение и удостоверение за раждане на дете.
ВРЪЩА документите на осъденото лице В.С.Д..
Страните
заявиха, че нямат други искания по доказателствата.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и даде ход на
същото
ПО СЪЩЕСТВО:
Прокурорът: Уважаеми г-н Председател, уважаеми членове на съдебния състав, считам, че
подадената от В.С.Д. молба е неоснователна. Причината за това е следната: В
случая категорично не е изпълнено изискуемото по чл. 38а, ал. 3 от НК условие
за замяна на доживотния затвор с наказание „лишаване от свобода“. Това е така, тъй като в посочената
разпоредба е предвидено, че доживотният затвор може да бъде заменен с наказание
„лишаване от свобода“, ако осъденият
е изтърпял не по-малко от 20 години. В случая Д. е изтърпял по-малко от 5
години. За това моля да оставите подадената молба без уважение.
Гл. инсп. Петров: Моля да не бъде уважена молбата на осъдения на доживотен затвор В.Д..
Във връзка с изискуемото по чл. 38а от НК, същият не е изтърпял 20 години „лишаване
от свобода“.
Адв. Й.: Уважаеми съдии, очевидно става въпрос за едно противоречие в НПК и
НК. Нормата на чл. 38а от НК е приета през 1995 г., докато нормата в НПК е
приета през 2017 г. Според нас очевидно е пропуск на законодателя да синхронизира
материалното с процесуалното право. Така или иначе, както е приел и съдът,
молбата на осъдения е допустима. Друг е въпросът дали тя е основателна и това
всъщност е въпрос на преценка на уважаемия съд.
Когато в края на
90-те години на миналия век беше приета тази норма на чл. 38а от НК, през 1995
г., а в последствие и другата норма – по чл. 38, ал. 1 от НК, наказанията „доживотен
затвор“ и „доживотен затвор без замяна“, тогава обществото като цяло и в
частност магистратите и занимаващите се с наказателно-правната материя
сметнаха, че се сложи край на смъртното наказание, което се преценяваше и според
нас правилно, като едно жестоко и унизяващо човешкото достойното наказание. И
това беше посрещнато с възторг от обществото. Оказа се обаче, че действителността
е съвсем друга. След започването да бъде прилаган този институт „доживотен
затвор“ се разбра и видя, че това наказание се оказва не по-малко унизително,
нехуманно и нечовешко по отношение на осъдените на доживотен затвор. Сега няма
да се спирам надълго и нашироко да обяснявам защо това е така, то е и пределно
ясно на уважаемия съд, пък и на всички присъстващи в залата. По-накратко, всъщност
с това наказание се отнема възможността на осъденият да полага усилия от своя
страна за постигане на целите на чл. 36 от НК. Поставен при тези условия всеки
един от осъдените на доживотен затвор изпада в една обезвереност, губи
надеждата, че ще се върне някой ден в обществото, изпада в особено душевно
състояние в резултат и на изключително рестриктивния режим, който е определил
ЗИНЗС и на който се поставят този вид лишени от свобода. Всъщност в крайна
сметка се ограничават до минимум контактите му с обществото и това предизвиква
тази обезвереност, тази безнадеждност, тази безперспективност в лишения от свобода,
довежда го до отчаяние от невъзможността му той да се чувства полезен в това
общество. В тази връзка всъщност представяме и тези доказателства за издръжката,
която трябва да плаща осъденият. Освен това той трябва да заплати и уважения от
съда граждански иск, който беше предявен когато му беше наложено това наказание.
Това влиза в противоречие именно с тези рестриктивни изисквания на ЗИНЗС. Осъденият
Д. е поставен в такава конкретна ситуация, че той не може да упражнява в
затвора обществено полезен труд, респективно не може и да обслужва тези
задължения, за които е осъден. Всъщност в това се изразява и искането му в
молбата, която той е депозирал пред уважаемия съд. Той там е изтъкнал, посочил
като мотиви, че има 4 деца, 2 от тях пълнолетни, и казва, че причините да
уважите молбата са много. Очевидно той не е намерил достатъчно изразни средства,
пък и не е искал да отегчава съда и е посочил имено само тези, но очевидно другите
причини са ето тези – условията, при които той е поставен, невъзможността той да
участва по какъвто и да е начин в обществения живот и от там възможността той
да се поправи и превъзпитава. Всъщност липсва този мотив. За какво да го прави
след като той няма перспектива и няма надежда? И в края на краищата това е и в
основни линии искането в молбата на осъдения със замяната на това тежко наказание
да може когато той вече е лишен от свобода да се включва в съответните
мероприятия, в живота. Разбира се, ако то бъде заменено, очевидно той ще изкара
още едно или две десетилетия в затвора, което с оглед неговата възраст
предполага, че може би няма и да излезе на свобода, колкото и жестоко да звучи
това. Именно с оглед на това, това са причините, мотивирали осъденият да
направи това искане пред Вас, което всъщност му дава и НПК.
В този смисъл Ви
моля да постановите определение, с което да замените неговото наказание.
Осъденото
лице Д.: Уважаеми съдии, адвокатът,
защитникът ми беше обстоятелствен. Аз мога само да добавя някои неща след като
съм се запознал с материалите, които са приложени. Искам да добавя някои
работи, които са пропуснати.
Например, видях, че е записано, че съм се отказал от курса за овладяване
на гнева, което според тези материали ме прави човек, който не иска да се
лекува, но аз смятам, че съм изключително уравновесен човек, никога не съм бил
гневен и това е доказано по делото и по съдебнопсихиатричните и психологични
експертизи, които са направени. Когато в мен няма натрупан гняв не виждам какво
трябва да овладявам, така че аз не съм отказал да се лекувам, а просто не съм
болен. Нямам натрупан гняв в себе си.
Другото, което искам да кажа е, че никъде не е отбелязано, че аз съм
единственият в затвора с висше образование. Да, има много студенти, сигурно има
такива, които са завършили първи – втори курс, но със завършено висше
образование съм само аз.
Специално в нашия коридор, в който сме 18 човека с доживотни присъди, аз съм
единственият, който има деца. Това също не е отбелязано. Две от децата ми са
непълнолетни и съм осъден да им плащам издръжка, тъй като тогава, когато бях
задържан синът ми беше на 10 месеца. Доказано е
даже по делото, че аз съм го хранил в момента, в който са се случили
тези случки. Имам да плащам издръжка, а в затвора, не само във Варненския, във
всички затвори е така – осъдените на доживотен затвор, няма значение дали със
замяна или без право на замяна, нямат право да работят, тоест аз няма от къде
да имам доходи, с които да заплащам издръжка. Аз смятам, че децата заслужават
издръжка, след като е отнет единият от родителите им. Това, с което мога да се
погрижа за тях е все пак да помагам с издръжка. Животът не е толкова лек.
Другото, което исках да добавя е, че рисковите точки, които са описани там,
са 64. Говорих с другите лишени от свобода в нашия коридор и не можах да намеря
някой, който има под 70, което означава, че може би аз имам най-ниския коефициент
на рискови точки, както е определено там.
Тези са разликите, които не са отбелязани. Смятам, че така, както ги
добавям, това е изключително в моя полза – че само аз имам деца, само аз съм с висше
образование и рисковите ми точки са най-ниските точки в моя коридор.
Това, което каза също адвоката – да, вярно е, че аз нямам право на образование
и смятам, че ако имах такава възможност да ми бъде заменена присъдата от „доживотен
затвор“ на „лишаване от свобода“ аз ще мога да започна
работа, надявам се, ако няма някакви други причини, поради което Ви моля да
уважите моето искане, молбата ми за тази замяна.
СЪДЪТ се
оттегли на тайно съвещание.
Съдебният състав, след тайно съвещание, след като съобрази
изложените от страните становища, събраните доказателства по делото и
затворническото досие на лишения от свобода В.С.Д., намира молбата му за допустима, но разгледана по същество се
явява неоснователна по следните съображения:
Разпоредбата
на чл. 38а, ал. 3 от НК предвижда възможност наложеното наказанието „доживотен
затвор“ да бъде заменено с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 30 години, ако осъденият е
изтърпял не по-малко от 20 години „лишаване от свобода“. В случая за осъдения Д. не е изпълнено
изискуемото условие, тъй като е изтърпял по-малко от 5 години.
Видно от
доказателствата по делото същият търпи наказание „доживотен затвор“ при първоначален
специален режим, наложено му с присъда по НОХД №1405/2014 г. по описа на Окръжен
съд – Варна за извършени престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12,
вр. чл. 115 от НК и по чл. чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Началото на
изтърпяване на присъдата е 28.01.2014 г. Постъпил е в затвора на 17.11.2014 г. Към
днешна дата е изтърпял ефективно 4 години, 6 месеца и 24 дни.
Тези данни
показват, че не е налице едно от условията за замяна на доживотния затвор с
наказание „лишаване
от свобода“, а именно осъденият да е изтърпял не по-малко от 20 години.
Посоченият срок се явява абсолютна материална предпоставка, за да се възползва
от замяна, поради което и съдебният състав не намира за необходимо да обсъжда
комплексната оценка на осъденото лице, касаеща поведението му в местата за
лишаване от свобода, оценката на риск от рецидив и риск от вреди и експертната
оценка за актуалното му психическо състояние. Ето защо не може да бъде заменено
наказанието „доживотен затвор“ с наказание „лишаване от свобода. В този смисъл искането е неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение.
Предвид
горното и на основание чл. 341, ал. 1, вр. чл.
450 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на В.С.Д. с ЕГН: ********** за замяна на наложено му с присъда по НОХД № 1405/2014 г. по описа на
Окръжен съд – Варна наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР с наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ.
Определението може да се обжалва или
протестира в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Варна.
Препис от настоящия протокол ДА СЕ ИЗПРАТИ на
осъденото лице В.С.Д. ***.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:40 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
3.
СЕКРЕТАР: