№ 23
гр. Ардино, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Байданова
при участието на секретаря Неше Т. Исмаил
като разгледа докладваното от Дарина Байданова Административно
наказателно дело № 20225110200042 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е административно наказание, наложено с Наказателно
постановление № 107/03.10.2022г., издадено от Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/ - Пловдив, с което на осн. чл.
200, ал.1, т.29 от Закона за водите /ЗВ/ е наложена имуществена санкция в
размер на 500лв. за извършено нарушение по чл. 48, ал.1,т. 11 от ЗВ.
Жалбоподателят „Национална електрическа компания“ ЕАД, гр. София
моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно по съображения, че не е извършил
вмененото му нарушение. Сочи, че с разрешително № 31140118/ 08.08.2019г.
/стар № 1383/ 06.01.2003г., продължено с Решение № 415/02.10.2008/,
последно изменено с Решение № РР-3617/08.08.2019г., издадено от Директора
на БД ИБР, на жалбоподателя НЕК ЕАД е предоставено право на водовземане
на повърхностен воден обект - р. Арда, с цел на водовземането:
„Производство на електроенергия посредством ВЕЦ „Бял извор“. Поради
това, че през 2021 г. провел процедура по възлагане на обществена поръчка за
извършване изпитване на водите, БЕК и макрозообентос и предвид
специфичният мониторинг, извършван от ограничен брой лаборатории,
процедурата за избор на изпълнител продължила по-дълго,а именно, през
месец октомври 2021 г. бил избран Изпълнител на мониторинга - Институт по
рибарство и аквакултури, на когото било изпратено възлагателно писмо с
изх., № 380-6/02.11.2021 г. за изпълнение на поръчката, но в отговор било
получено писмо, че извършването на анализа съвпадало със зимния период,
който не бил представителен за изпълнение биологичен мониторинг, както и
съгласно нормативно определената методика Типово-специфичен български
базиран на Риби индекс (ТсБРИ). Според изпълнителя пробонабирането се
извършвало през периода на маловодието: юни- септември, в зависимост от
нивото на водата, когато хидроложките условия били стабилни съгласно
1
методически указания,а извършването на пробонабирането извън посочения
период определял много висок риск от непредставителни резултати за
установения таксономичен състав и популационни характеристики на
видовете на рибната фауна (както и за биологичен елемент макрозообентос),
което би довело до непредставителна екологична оценка (понижаване
стойността на приетите индекси и определяне на по-лошо екологично
състояние). Предвид това, съгласно съставения двустранен констативен
протокол от 15.11.2021 г. - Приложение № 3, изпълнението на мониторинга
било отложено до м.юни 2022 г., която информация била представена в
Доклад съгласно изискванията на чл. 48, ал. 1, т. 12 от Закона за водите (изх.
№ 24-67-10/22.03.2022 г.).
В т. 2.1. от Приложение към разрешително № 31140118/ 08.08.2019г. за
водовземане - “ Да извършва собствен мониторинг в съответствие с
изискванията на чл. 70 от Наредба № 1/ 11.04.2011 г. за мониторинг на
водите“ било поставено изискване да се предвидят три пункта на собствен
мониторинг. Сочи,че това условие било изпълнено видно от условията на
проведената за целта процедура, което е представено на наказващия орган БД
ИБР с Доклад съгласно изискванията на чл. 48, ал. 1, т. 12 от Закона за водите
(изх. № 24-67-10/22.03.2022 г.). В тези пунктове било предвидено да се
извършва мониторинг по следните показатели:
- Физикохимични активна реакция pH, температура, разтворен кислород
и електропроводимост, както и Биотичен индекс за макрозообентос
(Методика за мониторинг на биологичния елемент макрозообентос на реки) -
с честота на пробовземане - един път годишно в периода юни –септември и
- Биологичен елемент за качество (БЕК) — риби (Методика за
определяне на Базиран на Риби Индекс (БРИ) - един път на три години,
От датата на разрешително № 31140118/08.08.2019г. било видно, че
пробовземането за първите изследвания се правело един път годишно в
периода юни – септември и следователно към м. 09.2020г. този период
практически изтекъл,а за следващата 2021г.,предвид характера на
жалбоподателя като секторен възложител и задължението му да проведе
обществена поръчка за избор на изпълнител, който да извърши изследванията
по разрешителното, обявил поръчка за извършване на необходимите по
разрешителното дейности, но поради спецификата на предмета на поръчката
и ограничения кръг възможни изпълнители, финализирането й се е забавило
във времето, поради което закъснението в изпълнението на това изискване
било следствие от обективни обстоятелства извън волята на НЕК ЕАД. По
отношение изпълнението на второто предвидено в разрешителното
изследване, счита, че тригодишният срок, предвиден в разрешителното към
момента на проверката- м. 02.2022 г. не бил изтекъл. Счита, че дружеството –
жалбоподател направило необходимото за изпълнение на всички условия,
като само за едно от трите подусловия било налице закъснение и с оглед
обективните причини, довели до закъснение на част от изискванията на т. 2.1.
от Приложение към разрешително № 31140118/08.08.2019г., намира, че не е
извършил констатираното с АУАН нарушение на чл. 48, ал. 1 т. 11 от ЗВ,
респ. не следва да му се налага административно наказание.
На следващо място,счита,че в случая е налице маловажен случай и
следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В случай, че съдът
констатира, че е налице нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ , моли да се
отчете, че при преценка наличието на предпоставките за приложението на чл.
2
28 от ЗАНН от съществено значение бил фактът, че „НЕК“ ЕАД изпълнил
своите задължения, предвидени в разрешителното за водоползване, като
закъснение имало само в един пункт от т. 2.1. на приложението към
разрешително № 31140118/ 08.08.2019г., дължащо се на обективни,
независещи от волята на дружеството причини и в случая неправилно
наказващият орган приел, че не били налице условията за прилагане на чл. 28
от ЗАНН, неотчитайки възраженията на НЕК за обективните причини, довели
до закъснението на изследванията на „физикохимични активна реакция pH,
температура, разтворен кислород и електропроводимост, както и Биотичен
индекс за макрозообентос“ и приемайки, че нарушението не е маловажно.
Сочи,че на жалбоподателя не било налагано наказание за извършване на
нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ с влязло в сила наказателно
постановление и в резултат не били настъпили вредни последици.
Счита издаденото НП за незаконосъобразно, поради съществено
нарушение на административно-производствените правила по неговото
издаване и неспазване приложимите материално-правни разпоредби, поради
това, че наказващият орган не изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от
ЗАНН, а именно, преди произнасянето си да провери акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните
доказателства. Твърди,че Акт № 214/11.05.2019г. за установяване на
административно нарушение по Закона за водите, въз основа на който е
издадено Наказателното постановление, е незаконосъобразен и необоснован,
поради липса на надлежно оправомощаване на актосъставителя - главен
експерт Дирекция „Контрол“, Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“ да състави процесния АУАН. Счита ,че е допуснато и нарушение на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН,като същият не бил съставен в присъствието на
свидетели. Въпреки че от Констативен протокол № КЖ-005 от 15.02.2022г.,
било видно, че извършили проверката са В. С. П. и Т. В. К. на дръжност
„главни експерти“ в Дирекция „Контрол“, Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, при съставянето на АУАН В. П. бил посочен
като актосъставител, а другото лице - Т. К. - като свидетел. Счита,че е
недопустимо легитимираното да извърши проверката лице да има в
производството и второ качество на свидетел при съставянето на АУАН, с
което се целяло формалното оформяне на АУАН с реквизити, без реално
присъствие на безпристрастен свидетел на констатираното нарушение, по
който начин се нарушавало и ограничавало правото на защита на
жалбоподателя. Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл.43 от ЗАНН
изрично предвиждали повече от един свидетели, а в случая при съставянето
на АУАН участвал един свидетел, който участвал и в качеството си на
извършващ проверката при съставянето на констативния протокол. Освен
това, в АУАН липсвал и задължителен реквизит съгласно чл. 42, т. 7 от ЗАНН
- датата на раждане или единен граждански номер на свидетеля, който реално
го идентифицирал.
На следващо място, в производството по издаването на НП наказващият
орган не бил изпълнил и задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да прецени
възраженията и събраните доказателства, което представлявало съществено
процесуално нарушение и въпреки формално извършената преценка,
липсвало реално разглеждане на възраженията, депозирани в срока по
чл.44,ал.1 от ЗАНН, а също и мотиви, обосноваващи отхвърлянето им. Счита
и че процесното НП е издадено извън нормативно предвидения за това
месечен срок от получаването на административната преписка, в нарушение
3
на разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ЗАНН,като АУАН 214 бил подписан на
11.05.2022г., а НП било издадено на 03.10.2022 г., т.е., повече от три месеца
след законово регламентирания срок в чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Моли да бъде
отменено атакуваното НП, поради нарушение на процесиулните и
материалноправни разпоредби, както и прави евентуално искане за прилагане
на института на „маловажен случай“. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт
поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли съда да отмени
атакуваното НП.
Ответникът по жалбата – директор на БД ИБР чрез упълномощен
юрисконсулт счита жалбата за неоснователна, за което излага подробни
съображения и моли съда да потвърди процесното НП.Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по повод
оплакванията в жалбата, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 15.02.2022 г. длъжностни лица в дирекция „Контрол“ към БД ИБР,
оправомощени на осн. чл.201, ал.1 предл.второ от ЗВ със Заповед № РД-03-
310/09.10.2021г., издадена от директор на същата дирекция /л.95 от делото/ -
свидетелите В. П. и Т. К., извършили проверка на място на обект/фирма: ВЕЦ
„Бял извор“-р.Арда/ НЕК ЕАД, гр.София във връзка със спазване на
условията на разрешително за водовземане № 31140118/стар № 1383/
06.01.2003г., продължено с Решение № 415/02.10.2008/, последно продължено
с Решение № РР-3617/08.08.2019г., издадено от Директора на БД ИБР,
стопанисван от жалбоподателя, при която след оглед на част от съоръженията
на ВЕЦ „Бял извор“, изградена на р.Арда, направили различни констатации за
извършени нарушения по Закона за водите, обективирани в Констативен
протокол № КЖ- 005/2022г./15.02.2022г., една от които - неизвършване на
собствен мониторинг на водите от титуляра на разрешителното /изследване
на водни проби за качеството на водите – по физикохимични и биологични
показатели/ за 2020г. и 2021г. съгласно параметрите и условията в
разрешителното за водовземане - т.2 от Приложение към разрешително за
водовземане № 31140118 от 08.08.2019г. /Решение № РР-3617/08.08.2019г.,
издадено от Директора на БД ИБР/. Констатациите относно липсата на
собствен мониторинг, каквото условие било заложено в цитираното
разрешително за водовземане, според контролния орган представлявало
пречка за контрол на показателите и състоянието на околната среда и по-
конкретно на обсъждания воден обект, чиито води се ползвали от НЕК ЕАД
за производство на електроенергия посредствум ВЕЦ „Бял извор“.
Бездействието на титуляра на разрешителното за водовземане по Закона за
водите, изразяващо се в неизвършване на собствен мониторинг
/физикофимичен и показател макрозообентос/ на изземваните води от
водоизточника през календарната 2021г. /физикохимичен и биологичен
анализ на водни проби за определяне състава и свойствата на повърхностните
води/ е квалифицирано като нарушение на т.2 от Приложение към
Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект №
31140118/08.08.2019г. – т.2.1. –„Да се извършва собствен мониторинг, в
съответствие с изискванията на чл.70 от Наредба №1/11.04.2011г. за
мониторинг на водите“, с което е посочена като нарушена разпоредбата на
4
чл.48,ал.1 т.11 от ЗВ, съгласно която водоползвателите - титуляри на
разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им
разрешителни по реда на този закон /Закон за водите - бел.съда/ и
комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на
околната среда.
Съгласно посочената т.2.1. от цитираното приложение към
Разрешителното за водовземане мониторингът на физикохимичните
показатели – активна реакция рН, температура, разтворен кислород и
електропроводимост, както и Биотичен индекс за макрозообентос /Методика
за мониторинг на биологичния елемент макрозообентос на реки/, освен че
следва да се извършва на три конкретно определени пункта от района на ВЕЦ
„Бял извор“, следва да е с честота на пробовземане – един път годишно в
периода юни-септември. Наблюденията, измерванията,
вземането,консервирането и изпитванията на проби следва да се извършват
съгласно български и международни стандарти от акредитирани или
специализирани лаборатории съгласно чл.78 от Наредба № 1 от 11.04.2011г.
за мониторинг на водите.
Предвид посоченото по-горе неизпълнение, произтичащо от Закона за
водите във връзка с издаденото разрешително, на титуляра на разрешителното
за водовземане, е съставен АУАН № 214/11.05.2022г., предявен на негов
упълномощен представител /с пълномощно № П-11/11.05.2022г. - л.53 от
делото/, като в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са постъпили писмени
възражения от соченото за нарушител лице за наличие на обективни причини
за неизпълнение, респ. закъснение в изпълнението на условието по т.2.1. от
приложение към Разрешително за водовземане,а именно, провеждане през
2021г. на обществена поръчка за извършване изпитването на водите,БЕК и
макрозообентос от сертифицирана лаборатория,избрана през м.октомври
2021г. – извън периода на пробонабирането /юни-септември/, неизпълнение
само на едно от трите подусловия и маловажност на случая по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН на 03.10.2022г. директорът на БД ИБР
издал НП № 107 за нарушение на правилото на чл. 48, ал. 1 т.11 от Закона за
водите, поради което на осн. чл. 200, ал. 1, т. 29 от ЗВ, за това,че не извършва
собствен мониторинг на качеството на водите и обсъждайки доводите във
писмените възражения и преценяйки, че констатираното нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, наложил на
жалбоподателя „Национална електрическа компания“ ЕАД,гр.София
административно наказание имуществена санкция в минималния предвиден в
закона размер от 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства – издадения при проверката на място
констативен протокол от 15.02.2022г., с който е констатирано нарушението –
предмет на настоящия спор, свидетелските показания на свидетелите В. П. и
Т. К., показанията на които съдът кредитира като логични, последователни,
непротиворечиви и съответстващи на писмената доказателствена съвкупност
– разрешително за водоползване и приложение към него, решения за
удължаване на срока на действие на същото, възлагателно писмо за поръчка с
предмет : „Извършване изпитване на води“ в обособени позиции във връзка с
покана на жалбоподателя ИзК. № 380/21.09.2021г., ведно с приложения,
писмо на Селскостопанска академия, Институт по рибарство и аквакултури,
5
констативен протокол от 15.11.2021г. и доклад от 21.03.2022г. по чл.48,ал.1
т.12 от ЗВ.
С оглед горното, съдът намира жалбата за неоснователна.
По същество по делото не е спорно, че към датата на извършване на
проверката жалбоподателят в качеството му на титуляр на разрешително за
водовземане от повърхностен воден обект от дата 08.08.2019г. не е изпълнил
едно от условията на разрешителното, а именно, на т.2.1 от същото -
извършване на собствен мониторинг в съответствие с изискванията на чл.70
от Наредба №1/11.04.2011г. за мониторинг на водите. Такъв мониторинг не е
извършен по твърдение на жалбоподателя по обективни причини –
продължила във времето през 2021г. и извън периода на пробонабиране
/ежегодно в периода на маловодието - от м.юни до м.септември/ процедура по
провеждане и възлагане на обществена поръчка за извършване изпитване на
водите от сертифицирана лаборатория. Съдът намира този довод за
неоснователен, както поради това, че разрешителното е издадено през
м.август 2019г., с оглед на което следва изводът, че мониторинг не е
извършен през 2020г. и 2021г., така и поради отправената от жалбоподателя
едва на 21.09.2021г. покана до акредитираната лаборатория за извършване
изпитване на водите. Т.е., не се установяват по делото в действителност
обективни и стоящи извън волята на сочения за нарушител причини за
неизпълнение на вмененото му задължение за извършване на собствен
мониторинг.
Както актът за установяване на административно нарушение, така и
Наказателното постановление са надлежно оформени според задължителните
реквизити на ЗАНН. Съгласно чл.201,ал.2 предл.3 от ЗВ наказателните
постановления по ал. 1 се издават от министъра на околната среда и водите
или оправомощени от него длъжностни лица или от директорите на
басейновите дирекции. Безспорно се установи, че обжалваното наказателно
постановление е издадено по повод извършване на деяние от жалбоподателя,
осъществяващо състава на чл.200,ал.1 т.29 от ЗВ, съгласно който се наказва с
глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическото или юридическото лице, което не извършва собствен
мониторинг на количеството и/или качеството на водите - от 500 до 5000 лв.
В случая бе установено,че жалбоподателят се легитимира като титуляр на
разрешение за водовземане №31140118/08.08.2019г. /стар №
1383/06.01.2003г., продължено с Решение № 415/02.10.2008/, последно
изменено с Решение № РР-3617/08.08.2019г., издадено от Директора на БД
ИБР и през 2021г. не е изпълнил своите задължения по т.2.1. от Приложение
към разрешително за водовземане за извършване на собствен мониторинг в
съответствие с изискванията на чл.70 от Наредба № 1/11.04.2011г. за
мониторинг на водите. Така извършеното правилно е квалифицирано като
нарушение на материалното правилона чл.48, ал.1 т.11 от ЗВ, съгласно което
водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да
изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и
комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на
околната среда.
Или, безспорно на соченото за нарушител лице е било вменено
задължение един път годишно в периода юни-септември да извършва
собствен мониторинг, но жалбоподателят не е съобразил поведението си с
това посочено в издоденото разрешително условия, с което е осъществил
6
състава на чл.200,ал.1 т.29 от ЗВ. В тази връзка, следва да се отбележи, че
възражението на жалбоподателя, че не е изпълнил само едно от трите
подусловия от разрешителното, е неоснователно, доколкото същото би имало
значение при определяне размера на наложената санкция, каквото АНО е
направил, налагайки възможно най-ниският предвиден в закона размер на
наказанието имуществена санкция. Не се споделя и възражението за
неспазване разпоредбата на чл.52,ал.4 от ЗАНН, съгласно която преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства. В издаденото наказателно постановление е
обективирана оценъчната дейност на наказващия орган по посочените
параметри, в това число са изложени достатъчно мотиви по направените от
жалбоподателя възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН – кои приема и кои - не,
поради което съдът намира санкционният акт за обоснован.В тази връзка,
чл.57,ал.1 от ЗАНН не съдържа изискване като задължителен реквизит на НП
да включено обсъждането на възражението.
Доводът за издаване на наказателното постановление извън месечния
срок по чл.52,ал.1 от ЗАНН, доколкото липсват данни относно датата на
получаване на преписката от АНО, както и предвид, че посоченият
едномесечен срок е инструктивен, т.е., с изтичането му не се преклудира
правото на наказващия орган да издаде НП по аргумент от чл.34,ал.3 от
ЗАНН, следва да се приеме за неоснователен, именно, поради правото на
АНО в случая да издаде НП до 11.11.2022г.
На следващо място, възражението на жалбоподателя за неспазване на
нормата на чл.40,ал.1 от ЗАНН също не се споделя,предвид установеното по
делото,че АУАН е съставен в присъствието на св.Т.К., присъствала и при
установяване на нарушението,при което не е необходимо същият да се
съставя в присъствието и на други двама свидетели.В тази връзка,
възражението за неспазване на чл.42 т.7 от ЗАНН – непосочване на точния
адрес и датата на раждане на свидетеля, не се приема за основателно, предвид
предвидената в чл.53,ал.2 от ЗАНН възможност за АНО наказателно
постановление да се издаде и когато е допусната нередовност в акта, стига да
е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
На последно място, съдът намира, че извършеното не представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28, б."а" от ЗАНН, какъвто довод се
прави в жалбата и се поддържа в съдебно заседание, тъй като установеното по
несъмнен начин нарушение не се отличава по степен на обществена опасност
по-ниска от обичайната за този вид нарушения. Същото е формално по вид,
на просто извършване и за съставомерността му не е необходимо
възникването на вредни последици.
Наказващият орган правилно е приложил закона и е наложил на
жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в
законовия минимум от 500,00 лева, отчитайки обстоятелствата за
нарушението и нарушителя.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че при ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон.
7
Ето защо, издаденото наказателно постановление е законосъобразно, не
са налице основания за неговата отмяна или изменение, поради което същото
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на осн. чл.63,ал.3 и ал.5 от ЗАНН в тежест на
жалбоподателя следва да се възложат претендираните разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП във вр. с
чл.27е от НБПП, който съдът предвид проведеното единствено по делото
съдебно заседание с участие на упълномощен от АНО юрисконсулт , намира,
че следва да присъди в размер от 100,00 лв.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 107 от 03.10.2022 г. на
Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с
което на „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: София, ул.“Триадица“ № 8, р-н „Оборище“,
общ.Столична, обл.София, на основание чл. 200, ал. 1, т. 29 от Закона за
водите е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 500 лева за извършеното административно нарушение по чл. 48, ал.
1 т.11 от Закона за водите.
ОСЪЖДА „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: София, ул.“Триадица“ № 8, р-н
„Оборище“, общ.Столична, обл.София да заплати на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, гр.Пловдив, ул. „Янко Сакъзов“ № 35,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Кърджали по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от
съобщението.
Съдия при Районен съд – Ардино: _______________________
8