р е ш е н и е
№ /31.03.2020
гр.Плевен, 31.03.2020г.
в
името на народа
пЛЕВЕНСКИ окръжен СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с в публичното заседание на двадесет и пети февруари
през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: РЕНИ СПАРТАНСКА
при
секретаря Дафинка
Борисова и в присъствието на
прокурора И.Р. като разгледа докладваното от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.д. №1068 по описа на
съда за 2019г.,на
основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, съобрази следното:
Иск с правно основание чл. 5 ал.1 ЗЛС във
вр.с чл.336 ГПК.
Постъпила е искова молба от М.Д.Х. *** чрез
пълномощника й адвокат Й.Я. от ПАК
срещу А.Н.Х. от с.гр.В ИМ се твърди, че ответницата е дъщеря на ищцата ,че същата от ранна детска възраст
е със 100 % двустранна загуба на слуха и липса на говор,във вр. с което е
освидетелствана от ТЕЛК и с решение от 11.09.1990г.й е призната 80 % намалена
работоспособност пожизнено.Посочено е,че ответницата може да се подписва,но не умее да чете и
пише,не владее жестомимическия език на глухонемите,общува само с най-близките
си роднини от семейното обкръжение,посредством специфичен начин на общуване
чрез бавно и отчетливо изговаряне на елементарни думи и изрази,съпроводено със
знаци с ръце и то предимно по битови въпроси-храна, облекло, лична хигиена,като
не може да излиза сама навън,нито да остава сама в къщи,а винаги трябва да е
придружавана от друг човек.Твърди се,че на 21.07.2017г.е починал съпругът на
ищцата и баща на ответницата Н.С.Х.,като
след смъртта си същият е оставил в наследство ¼ ид.ч. от придобитите по
време на брака апартамент и гараж в гр.Плевен,на ул.“***“№**,които двете с
ответницата и втората дъщеря на ищцата
са наследили.Изложени са доводи,че по повод откритото наследство в момента се
води дело за делба ,а след приключването му следва да се извършат различни
правни и фактически действия –получаване от ответницата на полагащата й се част
от наследството или неговата равностойност, откриване на банкова сметка ***,
теглене на същите,които действия последната с оглед състоянието й не би могла
да извърши сама.Ищцата счита,че поради здравословното си състояние ответницата
не може да се грижи за своите работи,поради което моли съда да постанови
решение,с което същата да бъде поставена под запрещение.В съд. заседание на
25.02.2020г.ищцата чрез своя пълномощник адвокат Й.Я. от ПАК поддържа така
предявения иск и моли съда да го уважи.
В срока по чл.131 ГПК
не е постъпил писмен отговор от
ответницата А.Н.Х..Същата се яви в съдебно заседание,но не бе в състояние да
вземе становище по предявения иск ,тъй като е глухоняма,не може да говори и не
чува.
Окръжна прокуратура Плевен чрез прокурор И.Р. взема становище,че искът е
основателен и следва да бъде уважен като се постанови решение,с което ответницата
бъде поставена под пълно запрещение, което ще бъде както в неин интерес ,така и в интерес на семейството й и
на обществото.
Окръжният съд,като съобрази становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Безспорно от представеното
удостоверение за раждане на ответницата А. Х. е,че ищцата М.Д.Х. е нейна майка.Ищцата
е близък роднина по смисъла на чл.336 ал.1 ГПК и попада сред лицата,имащи
правен интерес от предявяване на иск за поставяне на ответницата под
запрещение.Искът е допустим.В този смисъл е и изготвения от съда
проекто-доклад,съгласно определение №97/21.01.2020г.,приет за окончателен в
съдебно заседание на 25.02.2020г.,по който страните не са направили възражения.
Не се спори с оглед представеното
удостоверение за наследници ,изд.от Община Плевен ,че съпругът на ищцата и баща
на ответницата Н.С.Х. е починал на 21.07.2017г.,като негови наследници са
ищцата М.Д.Х.,ответницата А.Н.Х. и Д.Н.П..
От представеното с ИМ ЕР
на ТЕЛК №***/11.09.1990г.се установява,че на А.Н.Х. е призната 80 % намалена
работоспособност пожизнено ,с основна диагноза-глухота,сурдомутитас- 100%
загуба на слуха двустранно, и олигофрения тежка степен.
Спорни в настоящото производство са въпросите страда ли А.Х. от слабоумие или душевна болест по смисъла на чл.5 ал.1 ЗЛС, разбира ли свойството и значението на постъпките си и
може ли да ги ръководи.
За изясняване на спорните по делото въпроси са събрани гласни
доказателства,бе назначена и съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от ВЛ А.А..
От показанията на свидетелката А.И./леля на ответницата/се установява ,че А.
откакто се е родила е в това състояние и не говори,не знае езика на
глухонемите,а контактите с нея се осъществяват посредством знаци,установени в
семейството.Същата посочва,че А. е изпращана на училище,била е в гр.София и в
с.***,но не възприема,като може да се съсредоточи само за около 10-15
минути,след което не се ангажира с това, което й показват.Свидетелката
посочва,че за А. се грижи само майка й , като тя не може да се обслужва сама,да
отиде до магазина,а винаги трябва да е с придружител,че може да извършва
елементарни действия,когато й се покаже,съответно да измие,да изпере нещо,но не
и по собствена инициатива. Същата установява,че А. не може да чете,не може да
пише,че единствено е научена да се подписва,заради социалната пенсия,но не
излиза, нито се разхожда сама.
В този смисъл са и показанията на
свидетеля Р.Х. също леля на А.. Същата установява,че А. е в това състояние от
малка,че не е реагирала и не се е обръщала,когато са я викали по име,на
подвиквания и пляскания,поради което около 3-годишна възраст са я водили на
лекари в гр.Ловеч и е установено,че има 100%
глухота.Свидетелката посочва,че ответницата произнася само отделни думи
като „тата“,“папа“,“да“,но не може да говори,че контактуват помежду си със знаци,че е ходила на училище,но нищо не е
възприемала и са я прибрали.От показанията й се установява,че понастоящем от
03.02.2019г.ищцата и ответницата живеят в нейното жилище, че А. без инструкции
може да помете,да избърше мебелите,да събере боклука,но не може да излиза
сама,а винаги е придружавана от майка си. Същата посочва,че А. се страхува от светофар, може да се облича
сама, но е невъзможно сама да се къпе ,че и до тоалетната ходи заедно с майка
си, като според свидетелката А. не може да се оправя сама без помощта на майка
си.
Съдът кредитира показанията на свидетелите,които са близки роднини и имат непосредствени
впечатления за здравословното състояние на ответницата,а от друга страна кореспондират и с
представените по делото доказателства.В този смисъл са и дадените от ищцата М.Х. обяснения,която посочва,че дъщеря
й е глуха,не чува,не говори,не владее жестомимичния език,а двете контактуват по
техен си начин със знаци с ръце, че от раждането на А. за не я са се грижили
тя и съпругът й ,който е починал ,че
дъщеря не може да се обслужва сама,а върши всичко заедно с нейна помощ.
В съдебното заседание на 25.02.2020г.ответницата А.Х. бе доведена в
съдебната зала,но не бе възможно същата да бъде изслушана от съда ,съгласно
разпоредбата на чл.337 ал.1 ГПК,тъй като нито
чува,нито може да говори и не бе
възможно да се осъществи словесен контакт.
От заключението на ВЛ А.А. ,което не е оспорено от страните и като
компетентно и обективно съдът възприема изцяло,се установява,че още от ранна
детска възраст/5-6 месеца/при ответницата са
забелязани проблеми със слуха,а
по-късно и с развитието на говора, диагностицирани след специализирани клинични
и инструментални изследвания като глухонемота.Посочено е,че провежданото
медикаментозно лечение и последвалите усилия
в две заведения за обучение с жестомимични методики за усвояване на
езика на глухонемите е останало без
резултат,като ответницата е освобождавана като необучаема.ВЛ посочва,че при
ответницата не е постигнат резултат,тъй
като в конкретния случай има съчетание на два неблагоприятни фактора,съответно
първият е глухонемотата,а вторият е умствената изостаналост.Съгласно
експертизата А.Х. страда от Сурдомутитас
/глухонемота /със 100 % загуба на слуха
и умерена умствена изостаналост,като по смисъла на чл.5 от ЗЛС умерената
умствена изостаналост представлява слабоумие.Посочено е,че това заболяване,в
съчетание с изразената липса на слухови и говорни възможности лишава
ответницата от способността сама да се грижи за своите работи, да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.Съгласно заключението
наличният здравословен проблем е траен,необратим и не подлежи на лечение за
постигане на положителни резултати в здравословен и социален план ,в които
смисъл е и решението на ТЕЛК с определена пожизнена инвалидност.С цел защита
интересите на ответницата ВЛ е дало становище,че следва да й бъде призната
пълна недееспособност и да бъде поставена под пълно запрещение.В този смисъл са
и дадените от ВЛ А. устни обяснения в
съдебното заседание на 25.02.2020г.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , които
кореспондират помежду си ,съдът приема,че са налице предпоставките на чл.5 ал.1
ЗЛС и ответницата А.Н.Х. следва да бъде поставена под пълно запрещение,за да се
охранят в максимална степен интересите й.Установен е медицинският
критерий-заболяване,което представлява слабоумие в съчетание с глухота и 100%
загуба на слуха.Налице е и юридическият критерий-невъзможност на ответницата да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи,както и сама да се грижи за своите работи.Искът
е основателен, доказан и следва да бъде уважен.
Водим от горното,Окръжният съд
Р Е Ш И:
поставя на основание чл. 5 ал. 1 ЗЛС А.Н.Х. ,ЕГН **********
*** и настоящ адрес *** под пълно запрещение.
На осн.чл.153 ал.1 и ал.3 във вр.с чл.154 ск
препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на органа по
настойничеството по постоянния адрес на ответницата при Община Плевен за учредяване на
настойничество.
решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: