№ 32328
гр. София, 08.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110168380 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Б.” ЕООД срещу „Г.
92“ ЕООД.
Съдът е сезиран с предявен от „Б.” ЕООД срещу „Г. 92“ ЕООД е
осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266,
ал. 1 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
20528,48 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за извършени и
приети строително-монтажни работи (СМР) – водопроводни мрежи на
територията на Столична община – Зона 1, 2 и 3 (без обратна засипка, пътно
легло и без асвалт по договор за извършване на СМР от 14.11.2022 г. на обект
„Доизграждане и реконструкция на водопроводна мрежа за кв. **** подобект:
Изграждане на водопровод по **** /между ****, за които е издадена фактура
№ ***** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 14.12.2023 г., до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника били в трайни търговски отношения, в
хода на които извършвал СМР по изпълнение на водопроводни мрежи на
територията на Столична община - Зона 1, 2 и 3 (без обратна засипка, пътно
легло и без асвалт), възлагани му от ответника въз основа на договор за
извършване на СМР, сключен на 14.11.2022 г. За надлежно извършваните от
ответника СМР били съставяни двустранни протоколи и са издавани
надлежни фактури. Посочва, че всички протоколи за приемането на
подлежащи на плащане СМР били подписвани след одобрението на работите и
от страна на инвеститора на обектите „С.В.“ АД, представител на които също
присъствал на обектите, а фактурите били предявявани за плащане на
възложителя – ответното дружество, и носели подписа на управителя му
Николай Димитров. До месец октомври 2023 г. извършените СМР били
разплащани на ищеца на база съставен двустранен протокол и фактура за
всеки подобект, каквато била и трайно установената практика между страните
по изпълнение на договора. Твърди, че през месец август 2023 г. ответникът
1
възложил на ищеца СМР на пореден обект с инвеститор „С.В.“ АД, а именно
на обект „Доизграждане и реконструкция на водопроводна мрежа за кв. ****
подобект: Изграждане на водопровод по *** /между ****. Извършените от
ищеца СМР на обекта отново били изрично приети с двустранен протокол, а
именно протокол № 13 от 01.09.2023 г., удостоверяващ, че работите били
надлежно извършени и подлежат на плащане, като била съставена и сметка за
стойността им (след договореното приспадане по т. 3.2 б. „а“ от договора) и
била издадена надлежна данъчна фактура № ***** г. Твърди, че както
протокола за установяване на извършените на обекта и подлежащи на плащане
СМР, така и сметката към фактурата за стойността на дължимото на молителя
плащане били подписани лично от управителя на възложителя ответното
дружество Николай Митков Димитров, но въпреки надлежно извършената и
приета работа, ответникът не само не е изпълнил задължението си за плащане
възнаграждението за извършените строително – монтажни работи, възлизащи
на 20528,48 лв., за които е издадена фактура № ***** г., но и неоснователно е
отказал да подписва протоколи, респективно да приема и разплаща
извършените СМР на други обекти, което поведение на ответника било и
причина за прекратяването на договора. С оглед изложеното моли за
уважаването на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който твърди, че е погасил претендираното от ищеца
възнаграждение. Сочи, че съгласно текста на т. 3.1.1 и т. 3.2 от представения с
исковата молба договор, задължението на ответника за заплащане на
извършените СМР възниква не само от двустранно приетите работи, но и от
превода на сумите за същите тези СМР от инвеститора „С.В.“ ЕАД, като и
двете условия са кумулативно дадени. Твърди, че след осъществяването на
тези условия започва да тече 60-дневен срок в негова полза за заплащане на
извършените СМР. Счита, че до изтичането на този срок ищецът не може да
претендира тяхното заплащане, но ответникът можел и по-рано да ги заплати.
С оглед на това счита, че към датата на предявяването на исковата молба
вземането на ищеца не било изискуемо. На следващо място твърди, че в деня
на издаване от ищеца на процесната фактура № ***** г., ответникът
придвижил представените от ищеца документи за плащане и издава ф-ра №
*** г. за същия обект към своето обединение ДЗЗД „В. София 2021“ гр.
София, на което е член и което дружество е страна по договора със „С.В.“ АД.
От своя страна отново на 05.09.2023 г., за същия процесен обект ДЗЗД „В.
София 2021“ гр. София издало ф-ра № *** г. за плащане от „С.В.“ АД. Два
месеца по-късно – на 10.11.2023 г., „С.В.“ АД превело на обединението ДЗЗД
„В. София 2021“ гр. София сумата за процесния обект. Същия ден, който
обаче бил петък, обединението ДЗЗД „В. София 2021“ гр. София превело на
ответника сумата за процесния обект, посочен във фактурата на ищеца, която
сума била постъпила по сметката на ответника на 13.11.2023 г. Счита, че от
този момент – 13.11.2023 г. започва да тече 60-дневният срок по т. 3.2 от
представения договор, който изтича на 13.01.2024 г. Твърди, че на 10.01.2024 г.
2
в изпълнение на сключения договор е превел исковата сума по сметката на
ищеца. Посочва, че искът е предявен на 14.12.2023 г., преди още да е изтекъл
60-днвеният срок за плащане, съгласно сключения договор, т. е. към датата на
предявяване на иска вземането на ищеца още не е било изискуемо. С оглед
изложеното моли разноските по делото съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК да бъдат
възложени в полза на ищеца, доколкото не е дал повод за завеждане на делото
и е признал искът. Моли искът да бъде отхвърлен поради плащане в хода на
процеса.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пред. 1
ЗЗД вр. чл. 266 ЗЗД, ал. 1 ЗЗД.
Предявените искове са допустими, доколкото са предявени от лице с
правен интерес пред родово и местно компетентен съд.
В тежест на ищеца е да установи: 1. сключването на валиден договор за
изработка между ответника като възложител и ищеца като изпълнител със
соченото от ищеца съдържание; 2. ищецът да е изправна страна по договора, т.
е. да е изпълнил точно в количествено, качествено и времево отношение
съобразно уговореното и да е предал извършената работа на ответника, като
ответникът да е приел работата или неоснователно да не я е приел; 3.
настъпване на изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение;
4. ответникът да не е платил уговореното възнаграждение на ищеца.
В тежест на ищеца е да докаже първите три предпоставки.
По отношение на четвъртата предпоставка в тежест на ответника е да
установи положителния факт на плащането.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да бъде обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване сключването на валиден договор за
изработка между ответника като възложител и ищеца като изпълнител със
соченото от ищеца съдържание, по който ищецът е изправна страна, т. е.
изпълнил е точно в количествено, качествено и времево отношение съобразно
уговореното и е предал извършената работа на ответника, като ответникът е
приел работата.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и
необходими за изясняване предмета на спора.
Искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да
бъде оставено без уважаване, доколкото поставените въпроси не касаят
спорни обстоятелства, а освен това следва да бъде изяснено дали ищецът
признава извършеното от ответника плащане.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.10.2024 г. от 11:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ искането на ищеца за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3
ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговорите на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4