Р Е Ш Е
Н И Е № 261245
гр. Пловдив, 11.11.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV-ти брачен състав, в открито съдебно заседание на девети септември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря СОФИЯ ЧАУШЕВА, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 19331/2018г.
по описа на ПРС, IV-ти бр. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искове с правно основание чл. 143 и чл. 149 СК,
предявени от Г.А.А., с ЕГН **********,***,
чрез родителя си и законен представител - баща - А.В.А., с ЕГН **********,***
против Н.К.К. ЕГН **********, с адрес ***,
офис 10 за осъждането на ответницата да заплаща на ищцата месечна издръжка в
размер на 180 лева за периода от 04.05.2018 г. до 03.12.2018 г, както и
издръжка в размер на 180 лева за периода, считано от датата на подаване на
исковата молба – 04.12.2018г. до настъпване на законни основания за нейното
изменяване или прекратяване.
Първоначално
производството е било образувано по предявени от В.А.А. и Г.А.А., действащи със съгласието на
родителя си А.В.А. – баща против Н.К.К.- майка, с искане да бъде определена
месечна издръжка, която следва да заплаща майката Н.К. чрез бащата на ищците, считано от датата на подаване на
исковата молба – 04.12.2018г., както следва: по 140лв. месечно поотделно за
всеки от ищците, до 15 число на месеца, както и да им бъде присъдена издръжка
за минало време - за периода от 23.04.2018г. до датата на подаване на исковата
молба, за В.А., в размер на 130лв. месечно, и за периода от 04.05.2018г. до
датата на подаване на исковата молба за Г.А. в размер на 130лв. месечно.
Ищците са
изложили твърдения, че с Решение № 536/22.02.2017г. на ПРС, по гр.д. №
9442/2014г. бракът на родителите им А.В.А. и Н.К.К. е прекратен, като
родителските права били предоставени на майка им. С Решение № 1271/26.10.2017г.
ПОС, VII въззивен състав по гр.д. № 1638/2017г. потвърждава решението на
първоинстанционния съд по отношение на родителските права. С Определение №
893/19.11.2018г. по гр.д.№ 3126/2018г. на ВКС касационните жалби и на двете
страни не са допуснати до касационно обжалване. В следствие на влошени условия
и несигурност при майка им, ищците по
собствено желание и инициатива отишли да живеят при баща им на адрес - гр.П., *****. В.А. отишъл на
23.04.2018г., а Г.А. - на 04.05.2018г. До датата на подаване на исковата молба живеели при баща си и
възнамерявали да останат при него - за да ги отглежда и възпитава - най-малко
до навършване на пълнолетие. Чувствали се добре обгрижени. Баща им реално
изпълнявал упражняването на родителските права. От негова страна на 07.06.2018г.
била подадена искова молба за промяна на
родителските права, по като е образувано гр.д.№ 9523/2018г. по описа на ПРС,
III брачен състав. С майка им Н.К. се виждали. Откакто ищците се били настанили
при баща си, майка им само на няколко пъти по време на срещите им им е давала
по 5 /пет/ лева и им е подарявала по веднъж маратонки и дрехи. Известно им е,
че получава всеки месец по 90лв. месечни добавки за две деца. Не била заплащала
средства по сметка на баща им, касаещи издръжката им. На В.А. майката дължала
360лв., които бил изразходил от личните си спестявания за две екскурзии от
училище и които обещала да му възстанови, а на Г.А., не била върнала личните
спестявания в размер на 450лв., които останали в апартамента, когато живеели
заедно. Независимо от отношенията на родителите им и развитието на съдебните
процеси, ищците считат, че имат законно право да получават ежемесечна издръжка.
В.А., към настояща дата бил на **** навършени години, а - Г.А. - на *** навършени години.
С протоколно
определение от 27.07.2020г. производството по предявените от В.А.А., със
съгласието на неговия баща А.В.А. против ответницата е прекратено поради отказ
от иска.
С протоколно
определение от 09.09.2020 г. е допуснато изменение на предявените от Г.А.А.,
действаща със съгласието на своя баща А.В.А. искове против ответницата, като
същите се считат за предявени за сумата от 180 лева месечно издръжка за периода
от 04.05.2018г. до 03.12.2018г. както и 180 лева, считано от датата на подаване
на исковата молба – 04.12.2018г.
На основание
чл. 131 от ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като е родово и местно
подсъдна на настоящия съд. Преписи от молбата и приложенията са връчени на
ответника с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му
разяснени и последствията от неподаване на такъв. В определение
срок ответникът Н. К. е
подъл такъв. Твърди, че между страните действа
решение с което родителските права
над ищците са предоставени
на нея, а баща им е осъден да им
заплаща издръжка. Съдебното решение е
влязло в законна сила в частта за издръжка за децата В.А.А. и Г.А.А. - на дата
19.11.2018г. До датата на депозирането на настоящата искова молба влязлото в
сила съдебно решение не било изменено. Бившият й съпруг А.В.А. бил завел ново
дело за изменение на влязлото в сила решение на ПРС в частта на предоставените
й родителски права а именно: гр.дело № 9523/2018г., по описа на III брачен състав на ПРС,
което до момента не е приключило. По изложените съображения счита, че
настоящият иск се явява недопустим, доколкото А.В.А. е заявил пред съда, че
предявява от името на децата иск за присъждане на издръжка, преди да е
приключил висящият гражданско правен спор между ответницата и бившия й съпруг А.В.А.
с предмет предявен иск от А. за изменение на Решение № 536/2017г. на ПРС, III брачен състав, по гр.дело
№ 9442/2014г. в частта досежно родителски права. Моли съдът да има предвид, че исковата молба не съдържа
изявления на децата Г.А.А. и В.А.А., а е написана от бившия й съпруг А.В.А.,
като съдържа единствено неговия подпис. Подписът, положен от името на В.А. не
бил на сина на ответницата. А.А. бил упражнил права от името на децата, в
нарушение на съдебното решение, което е длъжен да спазва. Не били верни твърденията
на А.А., че вследствие на влошени условия и несигурност при майката, децата по
своя инициатива са отишли да живеят при баща си в гр.П., *****. Ответницата моли
съдът да има предвид, че до момента на
подаване на отговора на исковата
молба бащата на децата й
не бил изпълнил влязлото в сила
съдебно решение, във връзка с което срещу него се водели наказателни
производства по описа на РП - гр.П. и по описа на ОСО при
ОП-П., а също
и две изпълнителни дела - № 162/2017г. и № 177/2018г. по описа на ЧСИ *****. Бащата не полагал
дължимите грижи за децата, тъй като децата сериозно влошили
успеха си в училище. Според
ответницата неверни били
твърденията в исковата молба, че тя
не осигурява средства за издръжката на децата- твърди, че тя е
купувала и продължавала да купува на
децата храна, давала им джобни пари, закупила била и на двете деца лаптопи за
учебната им подготовка, купувала на децата учебници и учебни помагала. Моли съдът в случай, че
приеме иска за допустим, да го отхвърли като неоснователен и да й присъди
разноските за настоящото производство.
Пловдивският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
От представеното по делото удостоверение за
раждане /л. 7 д./ е видно, че ищцата Г.А.А. е родена на ***г от майка Н.К.К. и
баща А.В.А.. С решение № 536/22.02.2017г. на ПРС, по гр.д. № 9442/2014г., III бр.с.
бракът между родителите е прекратен, като родителските права по отношение на
ищцата Г.А. са предоставени на майката. Бащата А.В.А. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на
детето си Г. в размер от 180 лева, считано от 18.06.2014г. С Решение №
1271/26.10.2017г. ПОС, VII въззивен състав по гр.д. № 1638/2017г. потвърждава
решението на първоинстанционния съд по отношение на родителските права и
присъдената издръжка. С Определение № 893/19.11.2018г. по гр.д.№ 3126/2018г. на ВКС касационните
жалби и на двете страни не са допуснати до касационно обжалване. Представено е и
удостоверение за раждане /л. 6 д./, видно от което А.В.А. и Н.К.К. са родители
на детето В.А.А., роден на *** г.
В о.с.з. от 09.09.2020г. е
разпитан допуснатият на ищцовата страна свидетел А. В. А. - леля на ищцата Г.А.. Същата заяви, че най-напред дошло да живее
при баща си след развода на родителите им голямото дете – племенникът й В.А. на
дата 23.04.2018 г. След него дошла и племенницата й Г. на дата 04.05.2018 г.,
която до момента живеела при брат й. Свидетелката разбрала, че от 04.04.2019г.
племенникът й се преместил да живее при майка му. През този период имало
период, в който децата и брат й били в жилището, което тя обитавала. Издръжката
за двете деца била поета изцяло от брат й, т.е. изхранване, обувки, дрехи,
джобни пари, плащане на екскурзии, лаГ., рождени дни. Когато е трябвало да отидат
на рождени дни на техни приятели и съученици той им е давал средства да купят
подарък, изобщо всичко, което е необходимо за поддръжката на жизнения стандарт
на едно съвременно дете. Г. в момента била във ваканция и от 15.09.2020 г. ще
бъде в **** клас. Приели я в езикова гимназия. Свидетелката заявя, че не била
присъствала на срещи между майката и Г.. Децата не живеели при свидетелката от
доста отдавна – от миналата учебна година. Брат й й ходил на гости с Г., но с
голямото дете нямала контакт откакто се преместил да живее при майка си. Г.
била добре облечена, за всички сезони разполагала с дрехи. Брат й никога не я
бил лишавал от нещо, което тя искала. Нямала друга информация, освен брат й
някой друг да купува дрехи за Г.. Тя виждала брат й да купува. Закупил й и
луксозна марка телефон – „Айфон“. Като
били в дома на свидетелката, ищецът помагал на дъщеря си по математика много
усилено. Разходите на Г. били около 350 лева. месечно. Плащали сметката за
телефон и ежедневни разходи, които изниквали. Всеки ден си бил различен сам по
себе си. Покойният баща на свидетелката също помагал на брат й.
В същото
о.с.з. е разпитан и допуснатия на ответната страна свидетел Г. К., майка на
ответницата, която заяви пред съда, че след развода родителските права били
предоставени на дъщеря й и децата останали да живеят при нея, като освен
родителските права тя получила и правото да живее в семейното жилище до
определен момент. Трябвала да остане в жилището до 26.10.2018г., но седмица преди
изтичането на този срок тя напуснала жилището, защото не искала да възникват
спорове между нея и съпруга й, като отишла да живее отново в П., на ул. *****.
От април 2019г. по съдебен ред чрез ЧСИ, синът й бил върнал да живее при нея и тя
живеела със сина си на този адрес в момента. Живеела под наем и заплащала такъв
в размер на 400 лева. Тя не получавала никакви помощи, сама издържала голямото
дете В.. Бащата не се грижел нито за учебници, нито за учебни пособия. Не му
плащал издръжка от много отдавна. Известна част от издръжката била събирана
чрез ЧСИ, но цялата издръжка не била заплатена. Ответницата напуснала семейното
жилище, а Г. и В. останали при бащата. След това В. се върнал при майката, а Г.
все още живеела при бащата. Ответницата купувала скъпи обувки – 200 лева само
за Г., 280 лева за В., купувала якета, суитшърти. На Г. била дала 1000 лева за
лаптоп, който бил в кантората на майката. Детето изоставало по математика и
трябвало да му се плащат частни уроци. Седмично ходило на два часа по
математика, като единият част струвал 15 лева. Седмично плащала 30 лева
ответницата за частните уроци на Г., а за месеца 120 лева за уроци по
математика. Последният месец от учебната година плащала повече от 120 лева, за
да можело детето да се подготви по-добре. Това било преди завършването на ****
клас. Освен уроците, които плащала по 120 лева, 150 лева даже, тя плащала и
учебни пособия, сборници, за да може да решава задачи Г.. Първата година била
дала в началото на учебната година около 350 лева за Г. и 300 лева за В.,
след което сумата била увеличена, защото децата порастват и разходите им
ставали по-големи. Плащала над 350 лева месечно за дрехи. През есента на 2019г. бащата и Г. се преместили
да живеят отделно от сестрата на бащата. Той живеел там още преди развода на
родителите на Г.. Сутрин излизал в 08:00 ч. за работа, вечерта се връщал в
20:00 ч., някой път по-рано и когато живеели сами с детето, то по цял ден било
без контрол само. То отивало при майката, обядвало там, оставало да си пише
нещата за другия ден при нея, подготвяло необходимите задачи по отделните
предмети. Когато имало извънредна работа се налагало да купува допълнителни
пособия. Всичко плащала майката. Бащата не се интересувал изобщо от
подготовката нито на едното дете, нито на другото, а за това се грижела
майката. Детето било само да нощува при него. Сутринта излизало в 8.00 ч., а
вечер се връщало да нощува. Майката му купувала допълнителни пособия за подготвяне
на допълнителни задачи по отделните предмети. Освен това свидетелката не знаела
бащата да бил купил учебник или учебни
пособия на едното или другото дете. Всичко това го купувала майката. Всеки ден Г.
ходила при майка си. По време на извънредното положение била ходила. Майка й
показала как да работи онлайн и било работило детето с майката. Случвало се
било синът на свидетелката също да й помага по математика, заедно със
свидетелката. Жилището на свидетелката било срещу апартамента на сестрата на А..***.
През август месец за една седмица двете деца били една седмица с майката на
море. Майката похарчила 400 лева за подаръци в края на 2019г., а за В. 350
лева. Свидетелката попитала Г.: „Г., баща ти купи ли ти коледен подарък?“. Тя
казала: „Не“, щял да й купи, но впоследствие не сторил това. Впоследствие
споделила, че през март ходили до МОЛ-а, а свидетелката я попитала „Купи ли ти
нещо баща ти?“. Детето отговорило: „Не, аз влязох вътре, той остана отвън и нищо
не можах да си купя“. Още когато
наближило времето да напуснат жилището, доста преди това, той казал и на двете
деца: „Скоро ще останете на улицата. Майка ти няма жилище, няма къде да
живеете, ще ходите да бъркате по кошовете за храна. Майка ти не те обича, скоро
ще ви остави“, а децата били привързани към нея, защото още от самото раждане били
с нея и тя живеела за тях. Ответницата се интересувала от самото
кандидатстване, частните уроци, които били от една страна, а от друга страна се
интересувала от класиранията за училищата, като записала Г. в езикова гимназия.
Бащата не бил присъствал на края на учебната година, защото трябвало да се
купуват цветя, подаръци за учителката. Лаптопът го ползвал детето, когато
ходило в квартирата и кантората на майка
си. По-често било в кантората, там си готвило уроците. Там ответницата също
имала лаптоп. Когато било онлайн обучението ходила в квартирата, но по-често
била в кантората на майка си. Ходила и при свидетелката. Нямало кой да й
помогне да се включи онлайн и имала пропуснати уроци. В жилището си ответницата
ползвала хол, спалня и бокс. Имало обособена детска стая. В спалнята имало две
легла. Имало възможност децата да си готвят уроците в стаята. Имало място и в
хода, имало масичка и бюро в спалнята, където били двете легла. Имало и легло в
хола, а дъщерята на свидетелката спяла в хола.
По делото
е приет социален доклад от 24.07.2020 г. /л. 193 – 194/, изготвен от ДСП – гр.
П., съгласно който от м. май 2018г. Г.А. живеела при своя баща, който основно
полагал грижи за нея. От м. 04.2018г. до м. 04.2019г. В.А. живял при баща си,
но от тогава живеел и се отглежда от майка си. Децата споделяли, че обичат и
двамата си родители. Установено било, че двамата родители по отделно имали
възможност да поемат грижите за двете си деца. Предвид всички подадени жалби и
сигнали от двамата родители в ОЗД, РУ на МВР, Районна прокуратура – гр. П.,
Районен съд – гр. П., ЧСИ, двете деца споделяли, че не се чувстват комфортно,
когато трябва да разговарят със служители от съответните институции, както и да
посещават сградите на съответните учреждения. Двамата родители са консултирани
за правата и задълженията си като такива. За нормалното емоционално, психическо
и личностно развитие на В. и Г. било необходимо те да имат възможност да
общуват и с двамата си родители, както и с роднините си по майчина и бащина линия. Поддържането на коректни
отношения между родителите щяло да допринесе за по-нетравмираща адаптация на
децата към наложените семейни обстоятелства и осигуряване на благоприятна
психо-емоционална среда.
Представена
е декларация за гражданско, семейно и имотно състояние от А.В.А., с която е
декларирал, че притежава нива с площ 6,792 дка в местността ***** в землището
на с. М., общ. М.; нива с площ 23,414 дка в местността ***** в землището на с. М.,
общ. М., дворно място – парцел I-243 в регулацията на с. М., общ. М.,
с площ 1551 кв.м., дворно място с площ 892 кв.м., парцел ***** в регулацията на
с. М., общ. М., ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда и
стопански постройки. Лек автомобил „Рено“ модел 19, произв. **** с рег. № *****,
товарен автомобил „Пежо“, модел 290 Л, произв. ****, рег. № *****. През периода м. април 2018г. до м. февруари
2019г., в качеството му на собственик на ЕТ ***** е получавал средномесечен
доход в размер на 567 лева. Приложен е договор за наем на недвижим имот, видно
от който ответницата заплаща ежемесечен наем в размер от 400 лева за ползваното
от нея жилище, с площ от 60 кв.м. Представена е и декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на ответницата, от която е видно, че
същата е реализирала доход за периода от 01.04.2018г. до 01.03.2019г. в размер
от 6800 лева, както и че е собственик на 1/6 идеална част от жилище в гр. С. и
½ ид.ч. от лозе с площ 3200 дка село У., общ. Р.
При така
установените факти от значение за спора, съдът достигна до следните правни
изводи:
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да
заплаща месечна издръжка на непълнолетното си понастоящем дете Г. в определен
размер следва да се установи, че ответницата е майка на детето, като следва да
бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка на децата си.
Задължението за
издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта
на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в
сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката
се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат
- чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл.
142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи
издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан
от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
Съдът намира за
установено по делото, че считано от 04.05.2018 г до настоящия момент ищцата Г. живее при баща си, като от този
момент последният полага грижи за фактическото отглеждане на детето. Съдът
съобрази и факта, че ответницата е закупувала учебни пособия, лаптоп, дрехи и обувки за дъщеря си, както и че е заплащала и частни уроци
по математика. Установено е по делото, че родителите на Г. имат и едно дете –
непълнолетният В.А.А., роден на ***г., което са
длъжни да издържат по силата на
закона. С оглед на
изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка,
възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите
условия в страната, съдът приема, че детето Г. има нужда да получава, а двамата
родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 280,00
лева - за храна, дрехи и задоволяване на други текущи нужди, включително и
такива, необходими за правилното му интелектуално и физическо развитие, както и
за училищни пособия, за забавления,
за частни уроци. При разпределяне на тази издръжка
следва да се има предвид, че детето живее при бащата и същия полага ежедневни
грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че майката следва да осигурява
по 160,00 лева месечна издръжка за детето си, а останалите 120,00 лева следва
да се поемат от бащата, който полага грижи за фактическото отглеждане на
детето.
Ето защо
искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер
на 160 лв. месечно за детето Г., считано от датата на подаване на исковата
молба – 04.12.2018 г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до
окончателното й изплащане. За разликата от уважения
размер 160 лева месечно до
пълния претендиран такъв от 180 лева месечно, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно
искането за издръжка за периода от датата, на която детето Г. се е преместила
да живее при баща си - 04.05.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба –
04.12.2018 г. съдът намира, че същото е основателно, като за
този период следва да бъде присъдена издръжка в размер от 130 лева с оглед
направените от майката разходи за детето през посочения период, поради което
искът е основателен за сумата от 130 лева, като за разликата до 180 лева следва
да бъде отхвърлен като неоснователен. Поради настъпилата промяна в
обстоятелствата, присъдената издръжка с Решение № 536/22.02.2017г. на ПРС, по
гр.д. № 9442/2014г., с което бащата е осъден да заплаща на своето дете Г.,
месечна издръжка в размер на 180 лв.
следва да бъде прекратена.
Относно разноските: Ищецът е
формулирал искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на спора и съобразно чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът, който е
претендирал присъждане на разноски в настоящото производство, има право да
получи заплащане на сторените от него
такива съразмерно на уважената част от иска. От ищовата страна не са
представени доказателства за направени разноски, но е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение за безплатно осъществяваната правна помощ от адвокат В.К.. Видно от договора за правна защита и
съдействие (л. 74 д.), сключен между
законния представител на ищеца и адвокат К.,
не е договорено възнаграждение на последния, поради това, че клиентът е ищец по
дело за издръжка, т.е. иска се присъждане на адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от Закона за
адвокатурата. Съгласно тези разпоредби адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на лице, имащо право на издръжка (по смисъла на
чл. 139 от СК това е неработоспособно лице, което не може да се издържа от
имуществото си, а такова именно лице е и малолетният ищец), като при уважаване
на иска се дължи на адвоката възнаграждение, платимо от другата страна в
определен от съда размер, който не може да е по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36 ал. 2 от ЗА. Тъй като според § 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения относно непредвидените в тази наредба
случаи възнаграждението се определя по аналогия, а уреденото в чл. 7 ал. 1 т. 6
от наредбата възнаграждение за адвоката повереник на ответник по дело за
издръжка е 300 лева, то по аргумент от
посочените разпоредби на адвокат В.К.
следва да се определи възнаграждение от 300
лева. Необходимо е обаче изрично да се
отбележи, че в хипотезата на оказана безплатна правна помощ адвокатът, а не
представляваната от него страна, има право да получи определеното му
възнаграждение, но независимо от това как се определят и кому са дължими, след
като се касае за разноски, възлагани в тежест на насрещната страна,
присъждането им трябва да стане и при спазване правилата на чл. 78 ал. 1 от ГПК
– съразмерно на уважената част от иска. Ето защо, съразмерно на уважената част
от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат К. сумата от 266.67 лева / двеста, шестдесет и
шест лева и шестдесет и седем стотинки/ (300х160/180).
Ответникът
е реализирал разноски в размер от 600 лева – за заплатен адвокатски хонорар –
400 лева /л. 43 д./, и за
съдебно-графологическа експертиза в
размер на 200 лева, като съразмерно с отхвърлената част от исковете в тежест на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 77,60 лева. Сумата
от 200 лева заплатени за назначаване и провеждане на експертиза не следва да се коментира, доколкото същата е послужила за
предявения иск от
ищеца В.А., а производството в
тази част е прекратено и определението е влязло в сила, без страните да са
коментирали и да са претендирали разноски в производството при
прекратяването му в частта, касаеща издръжката
на В.А.. По същия почин направените от съда разноски в размер на 150 лева за
назначаване на особен представител на ищеца В.А.
ще останат за сметка на съда и няма да
се възлагат в тежест на която и да е от
страните в производството.
Пак с оглед изхода на
спора, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК и
чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, в
тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държавна такса по сметка
на ПРС в размер на 230,40 лв. – 4 на сто
върху сбора от тригодишните платежи на присъдената издръжка [(160 лв. х 36 месеца) х 4 %] за
присъдената издръжка занапред, както
и сумата
от 36,40 лева - [(130лв. х 7
месеца) х 4%] за присъдената
издръжка за минал период от време.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА присъдената
издръжка с Решение №
536/22.02.2017г. на ПРС, по гр.д. № 9442/2014г., III бр. с., с което А.В.А. ЕГН ********** е осъден да
заплаща на своето дете Г.А.А. ЕГН **********, чрез майката
и законен представител Н.К.К. ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 180 лв.
ОСЪЖДА Н.К.К. ЕГН ********** да
заплаща на своето дете Г.А.А. ЕГН **********, чрез
бащата А.В.А., ЕГН ********** месечна издръжка в размер от 160 лева /сто и
шестдесет лева/, считано от депозирането на исковата молба в съда – 04.12.2018
г. до
навършване на пълнолетие от детето или настъпване на други обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва при просрочие, считано от падежа до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца за
разликата над 160 лева до пълния претендиран размер от 180 лева.
ОСЪЖДА Н.К.К. ЕГН ********** да
заплати на своето дете Г.А.А. ЕГН **********, чрез бащата А.В.А., ЕГН **********
издръжка за изминал период от време в размер от 130 лева /сто и тридесет лева/
месечно за периода от 04.05.2018г. до 04.12.2018 г., считано от влизане в сила на настоящето решение до
окончателното изплащане на
сумата, ведно със законната лихва при просрочие,
като ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца за разликата над 130 лева до пълния претендиран
размер от 180 лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката, на
основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.К.К. ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ПдРС сумата 266,80 лв. (двеста шестдесет и шест лева и осемдесет стотинки), представляваща държавна
такса за настоящото производство относно
определената издръжка занапред и
за минал период от време.
ОСЪЖДА Н.К.К. ЕГН ********** да заплати на адвокат **** ЕГН **********, личен № *****,
с адрес на кантората:гр. П., *****
сумата от 266.67 лева (двеста, шестдесет и шест лева и шестдесет и
седем стотинки) – разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност
с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.А.А. ЕГН **********, чрез
бащата А.В.А., ЕГН ********** да заплати на Н.К.К. ЕГН ********** сумата
от 77,60 лева (седемдесет и седем лева и шестдесет стотинки) – разноски за
адвокатско възнаграждение по съразмерност с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
Вярно с
оригинала
С.Ч.