Решение по дело №16151/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                         2023г., гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

при участието на секретаря Ива Иванова

като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 16151 по описа за 2018г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, в качеството на цесионер, придобил вземането от „БАНКА ДСК“ АД срещу П.В.Н., за присъждане на сумата 18181.04лв. – непогасена, падежирала главница за периода от 02.11.2013г. до 02.09.2018г.; сумата 16556.94лв. – непогасена, непадежирала главница за периода от предявяване на иска - 07.09.2018г. до крайния падеж на вземането, съгласно погасителен план; сумата 6765.97лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 02.09.2015г. до 02.09.2018г.; сумата 2411.59лв. – наказателна лихва за забава за периода от 02.09.2015г. до 02.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане, дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2011г. сключен между „БАНКА ДСК“ АД  като кредитор и П.В.Н. като кредитополучател.

В исковата молба и последвалите уточнения „ОТП Ф.Б.“ ЕАД твърди, в качеството на цесионер съгласно Договор за покупко продажба на вземания от 16.09.2014г., придобил вземането на „БАНКА ДСК“ АД срещу П.В.Н., дължимо по Договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2011г. сключен между „БАНКА ДСК“ АД  като кредитор и П.В.Н. като кредитополучател.

От името на цедента, цесионера „ОТП Ф.Б.“ ЕАД уведомило ответника за цесията, като в случай, че се приеме, че уведомяването е недействително претендира ответника да се счита уведомен с връчване на исковата молба.

Твърди, че след проведено заповедно производство от цедента срещу ответника поради забава при внасянето на месечно дължимите вноски, претенцията за събиране на непогасената част от вземането по Договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2011г. била приета за частично основателна, т.к. не била обявена надлежно предсрочна изискуемост.

Твърди, че най късно с исковата молба, като цесионер по вземането на „БАНКА ДСК“ АД, поради невнасяне в срок на дължимите месечни вноски по дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2011г., обявява кредита за предсрочно изискуем, като претендира събиране на падежиралите до предявяване на иска вноски и лихви, както и на непадежиралите, обявени за предсрочно изискуеми с предявяване на иска главници.

Ответникът П.В.Н. не оспорва, че между него и „БАНКА ДСК“ АД е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2011г., по който е неизправна страна и във връзка със задълженията по който е проведено заповедно производство и частично събрана дължима сума.

Възразява, че с исковата молба узнал за договора за цесия сключен между „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, като цесионер и „БАНКА ДСК“ АД, като цедент, с предмет процесното вземане по Договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2011г.

Възразява, че Договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2011г. е унищожаем, като сключен при крайна нужда, поради тежкото му финансово състояние към момента на сключването, поради тежко заболяване на близък роднина.

Възразява и, че са налице неравноправни и затова нищожни клаузи по договора, поради което не дължи процесните суми.

Претендират исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът  след  като  съобрази  предметните  предели  на спора очертани   с   исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да се приеме, че предявените искове са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, че между страните е налице валидна облигационна връзка с характер на договор за кредит, с твърдяните параметри /размер, срок, падеж, лихви и т. н./, както и реално предаване на сумата от кредитора на кредитополучателя. Следва да установи още наличието на предпоставките за настъпване на изискуемост по падежиралите и непадежирали вноски. Следва да установи и размера на претенциите за главница, лихви и такси.

В тежест на ответниците е да установят главно и пълно възраженията си по исковете.

Не е спорно между страните и съдът приема за установено, че между „БАНКА ДСК“ АД, като кредитор и П.В.Н., като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2011г., за сумата 40000.00лв., със срок на издължаване 120 месеца.

Безспорно е и от доказателствата се установява, че между „БАНКА ДСК“ АД и „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, като цесионер, е сключен Договор за покупко продажба на вземания от 16.09.2014г., по силата на който цесионера придобил вземането към ответника по Договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2011г. Предвид възражението на ответника и липса на доказателства за обратното съдът приема, че исковата молба следва да се приеме за уведомление на длъжника П.В.Н. за осъществяване на цесията. Съобразно изричното изявление на кредитора – цесионер „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, исковата молба следва да се счита и за уведомление връчено на длъжника за обявената по договора предсрочна изискуемост, на основание безспорното просрочие по отношение дължимите по договора за кредит месечни вноски.

От заключението на вещото лице по приетата ССчЕ се установява следното:

Кредитът по Договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2011г. е изцяло усвоен считано от 23.11.2011г.

До датата на предявяване на иска – 07.09.2018г. за погасяване на вземането са постъпили 4704.25лв. След тази дата са постъпили 465.91лв., с която са погасени възнаградителни лихви.

Към датата на предявяване на иска – 07.09.2018г., непогасената падежирала гланица възлиза на 21388.84лв. 

Дължимта възнаградителна лихва за периода от периода от 02.09.2015г. до 02.09.2018г. е 12367.13лв., а за същият период дължимата наказателна лихва в размер на договорната лихва, увеличена с 10 процентни пункта е в размер на 3488.72лв.

Съдът намира заключението на вещото лице за обективно и компетентно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра изцяло.

Съгласно заключението дължимите и неплатени суми по кредита са изчислени, като е приложен лихвеният процент договорен към датата на сключване на договора. Възнаградителната лихва е изчислена върху непогасената главница при прилагане на месечна погасителна вноска в размер към момента на сключване на договора. Всички изчисления са направени при един и същ лихвен процент. Следователно ищеца не  не претендира суми на основание едностранно изменение на лихвеният процент по договора за кредит. Следователно възраженията за нищожност на клаузи по договора във връзка с изчисляване размера на вноските при променлив лихвен процент са неоснователни. Като прегледа клаузите на договора съдът не установи и други неравноправни и затова нищожни такива.

Неоснователно е и твърдението, че договора е унищожаем на основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД – поради даване съгласието на кредитополучателя с оглед крайната му нужда от средства за лечение на близък, при явно неизгодни условия.  Крайната нужда представлява недостиг или липса на средства за посрещане на лични и семейни потребности или за изпълнение на задължения към трети лица и от друга страна – този недостиг или липса на средства следва да упражнява сериозен натиск върху волята на лицето да реши да сключи определена сделка, без който натиск то не би я сключило или не би я извършило при конкретните условия и клаузи. По делото изобщо не са ангажирани доказателства за имущественото състояние на ответника при сключването на договора, поради което е и недоказано възражението, че е ответника е бил в състояние на крайна нужда.

Въз основа заключението и събраните доказателства и предвид вече изложените мотиви относно предсрочната изискуемост на вземането приема, че такава е настъпила с предявяване на исковете предмет на разглеждане в настоящото производство, което съставлява изрично изявление на кредитора отправено и достигнало до длъжника. Налице са предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем – нередовност в погашенията по вноските от страна на длъжника и липса на погасяване на повече от три вноски, със забава на плащането повече от 90 дни. Ответника не е установил главно и пълно, че е погасил процесните вземания, установени като дължими с приетата ССчЕ. В тази връзка въз основа допълнителното заключение на вещото лице по приетата ССчЕ и изявлението на ищцовата страна приема, че сумите отразени като платени за погасяване на вземането от ответника за периода от 01.10.2018г. до 31.03.2013г. по процесния кредит, фактически представляват счетоводно отразяване във връзка с цедиране на вземането, което няма характер на погасяване на вземането по кредита от длъжника.

Поради изложеното съдът намира, че наличието на горните предпоставки за основателност на исковете е установено. Същите следва да бъдат уважени, както следва: за сумата 18181.04лв. – непогасена, падежирала главница за периода от 02.11.2013г. до 02.09.2018г. - изцяло; за сумата 6765.97лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 02.09.2015г. до 02.09.2018г. - изцяло; за сумата 2411.59лв. – наказателна лихва за забава за периода от 02.09.2015г. до 02.09.2018г.- изцяло, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане

За сумата 16556.94лв. – непогасена, непадежирала главница за периода от предявяване на иска - 07.09.2018г. до крайния падеж на вземането, съгласно погасителен план,  ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане искът подлежи на отхвърляне.

Съобразно направеното искане и предвид изхода от спора, в полза на ищеца следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1805.00лв., при 2896.62лв. – поискани.

Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, затова съдът независимо от изхода от спора не присъжда такива в негова полза.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА П.В.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Оборище“, бул. „******, представлявано от И.Г.Д.М.– изп.директор и Е.Д.К.– прокурист, в качеството на цесионер, придобил вземането от „БАНКА ДСК“ АД, сумата 18181.04 /осемнадесет хиляди сто осемдесет и един, 0.04/лв. – непогасена, падежирала главница за периода от 02.11.2013г. до 02.09.2018г.; сумата 6765.97 /шест хиляди седемстотин шестдесет и пет, 0.97/лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 02.09.2015г. до 02.09.2018г.; сумата 2411.59 /две хиляди четиристотин и единадесет, 0.59/лв. – наказателна лихва за забава за периода от 02.09.2015г. до 02.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска – 07.09.2018г., до окончателното и изплащане, дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2011г. сключен между „БАНКА ДСК“ АД  като кредитор и П.В.Н. като кредитополучател, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата 16556.94 /шестнадесет хиляди петстотин петдесет и шест, 0.94/лв. – непогасена, непадежирала главница за периода от предявяване на иска - 07.09.2018г. до крайния падеж на вземането, съгласно погасителен план, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска – 07.09.2018г., до окончателното и изплащане, дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2011г. сключен между „БАНКА ДСК“ АД  като кредитор и П.В.Н. като кредитополучател, на основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА П.В.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Оборище“, бул. „******, представлявано от И.Г.Д.М.– изп.директор и Е.Д.К.– прокурист, в качеството на цесионер, придобил вземането от „БАНКА ДСК“ АД, сумата 1805.00 /хиляда осемстотин и пет/лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски, съобразно уважената част от исковете.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните с въззивна жалба ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

                                                                                 

                                                                                 

 

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: