Р Е Ш Е Н И Е
гр. Враца,
27.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, НО, 1-ви състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря Р. Маркова
и като разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д.№96/2020 г. по описа на ВрРС
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Н. К. ***, срещу Наказателно постановление (НП) №26-0000002/02.01.2020
г., издадено от началник ОО АА Враца, с което на основание чл.96г, ал.1 ЗАвП, за
нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвП, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 3000,00 лв.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно
и незаконосъобразно и се моли за отмяна на санкционния акт.
В с.з. жалбоподателят се
представлява от адв. Ир. Иванова - ВрАК, който поддържа жалбата и излагайки
съображения за неправилност на НП, моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Пред първоинстанционния съд са
събрани нови гласни доказателства – разпитани са св. К. К..
Врачански районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 17.12.2019 г., около 15:20
часа, св. К. К. ***, извършил проверка на дружеството-жалбоподател. В хода на
проверката установил, че на 09.03.2019 г. дружеството е извършвало превоз на
товар с водач Юлиян Чавдаров Василев, който е управлявал товарен автомобил *********
с пътен лист №027869 и маршрут Враца-Ботевград. Установили също, че водачът няма
издавано удостоверение за психологическа годност.
С оглед на установеното, на
дружеството-жалбоподател е съставен АУАН №270899, в който е посочено, че като е
извършило превоз на товари с водач, непритежаващ валидно удостоверение на
психологическа годност, дружеството е извършило нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3
ЗАвП. АУАН е съставен в присъствието на представител на дружеството, връчен му
е лично и в същия не са вписани възражения.
Въз основа на така съставения акт,
при идентично словесно описание на извършеното деяние и посочване като нарушена
разпоредбата на чл.7аб ал.1, пр.3 ЗАвП, на 02.01.2020 г. е издадено атакуваното
наказателно постановление, с което на основание чл.96г, ал.1 ЗАвП, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лв.
Изложената фактическа обстановка се
установява от разпитания по делото свидетел К. К. и от писмените материали по
делото. От показанията на свидетеля се установява, че е извършил проверка, че в
хода на същата са установил, че на 09.03.2019 г. дружеството е извършвало превоз на товари с
водач ********, който е управлявал товарен автомобил ********с пътен лист №027869,
без да има издавано удостоверение за психологическа годност. Установява се и
това как и къде е извършена проверката, както и обстоятелствата около
съставянето на АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля в цялост.
Съдът кредитира и писмени
доказателства по делото Доколкото обаче същите са непротиворечиви по отношение
на релевантните за доказване факти, настоящата инстанция няма да ги анализира
по-прецизно.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е депозирана от легитимна
страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно
постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Разглеждайки жалбата по същество,
по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от
жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и
процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН
е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и
съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е
изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват
пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с
посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи и са съставени
в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Изследвайки материално-правната законосъобразност
на атакуваното НП съдът приема, че от възприетото по делото от фактическа
страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че на 09.03.2019 г.
дружеството е извършвало превоз на товари с водач Юлиян Чавдаров Василев, който
е управлявал товарен автомобил МАН кат N2 с рег. №ВР1080СА с пътен лист №027869, като
водачът няма издавано удостоверение за психологическа годност. С това от
обективна страна дружеството е нарушило чл.7а, ал.2 ЗАвП, съгласно която
разпоредба „Лицензираните превозвачи и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална
възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от
съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б,
ал.1 от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от
Закона за движението по пътищата.“
Въпросът за субективната страна на нарушението
не следва да бъде обсъждан, тъй като съгласно чл.83 ЗАНН отговорността на едноличния
търговец е обективна и безвиновна. При това не следва да се прави анализ за
липсата, респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у
други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя
нейната форма.
Правилно е приложена и санкционната
норма на чл.96г, ал.1 ЗАвП. Съгласно разпоредбата „Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое
от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер 3000 лв.“ Съдът приема, че наложената санкция с оглед
абсолютния й размер не може да бъде преценявана с оглед нейната обоснованост и
съответност на извършеното. Единствено следва да се добави, че нормата на чл.28 ЗАНН не намира приложение, тъй като случаят не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.
При горните изводи съдът отчете
наведените от жалбоподателя и защитника му доводи за неправилност на НП поради
това, че липсва място на извършване на нарушението, че е налице неяснота дали
става въпрос за допускане до работа или за назначаване на водач, който няма
удостоверение за психологическа годност, както и че грешно е записано, че
водачът няма валидно удостоверение, тъй като се установява, че такова никога не
му е било издавано. Съдът обаче не споделя, че изтъкнатите представляват
нарушения, водещи до отмяна на атакуваното НП. Видно е, че фактическото
обвинение на жалбоподателя е, че е „извършил превоз“, с каквато терминология
борави и законодателя в разпоредбата на чл.7а, ал.2 ЗАвП. При това, макар в НП
да не е отразено, че чл.96г, ал.1 ЗАвП се прилага в неговото предложение 2, с
оглед фактическото обвинение, не е налице неяснота дали става въпрос за
назначаване на водача или за допускане да се извърши работа. Не може да се
възприеме, че липсва и място на извършване на нарушението. Изрично в АУАН и НП
е отразено, че се касае за „извършване на превоз“ с „тръгване от гр. Враца“ и
доколкото се касае за обвинение спрямо самия превозвач, е повече от изводимо,
че мястото на нарушението е адреса на фирмата. При това повторното непосочване
на адреса на фирмата в АУАН и НП с цел конкретизация на мястото на извършване
на нарушението, макар да не е най-прецизно, не води до такава неяснота, че да
обоснове на самостоятелно основание отмяната на санкционния акт. При
анализиране на доводите на защитата, че грешно е записано, че водачът няма
валидно удостоверение, тъй като се установява, че такова никога не му е било
издавано, съдът констатира, че тези доводи са съвсем правилни. Но същите отново
не могат да обосноват отмяна на санкционния акт, тъй като в чл.7а, ал.2 ЗАвП,
където законодателят въвежда изискванията към водачите, с които се извършва
превоз на товари и пътници, се посочване единствено, че водачът трябва да
отговаря на изискванията „за психологическа годност“, без да се разграничава
дали изискването няма да е изпълнено ако удостоверение за това не е издавано
или пък е издавано, но е изтекло. Не може да има спор, че това дадено лице да
не е имало издавано удостоверение и да е имало издавано, но същото да е изтекло,
са две различни фактологически картини. Не може обаче, да има и спор, че и в
двете хипотези ще е налице липса на такова удостоверение и ще е нарушено
изискването на чл.7а, ал.2 ЗАвП. При това в изтъкнатото възражение съдът не
открива основание за отмяна на санкционния акт.
По изложените съображения съдът
прие оплакванията на жалбоподателя за неоснователни и прие, че НП като правилно
и законосъобразно следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №26-0000002/02.01.2020 г., издадено от
началник ОО АА Враца, с което на основание чл.96г, ал.1 ЗАвП, за нарушение по чл.7а,
ал.2, пр.3 ЗАвП, на Н. К. ***, е наложена имуществена санкция в размер на
3000,00 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: