Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен, 14.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Шумен, в публичното заседание на шести януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при секретаря В.Русева и с участие на прокурор Д.Арнаудов от Окръжна
прокуратура– Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Б.Бойн
КАНД № 320 по описа за 2019г. на Административен съд- Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа
на касационна жалба на „У.Б.“ АД- ***, с ЕИК ********* срещу Решение № 553/07.10.2019г.
на Районен съд– Шумен, постановено по ВНАХД № 1729/2019г. по описа на съда. С
атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В-0050430/26.06.2019г.
на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което
на кредитната институция е наложена „имуществена санкция” в размер на 10 000 /десет
хиляди/ лева на основание чл.78 ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти
на потребителите /ЗКНИП/ за нарушение по чл.23 ал.3 от същия закон.
Касаторът
релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага
подробни аргументи за
незаконосъобразност на оспореното пред районния съд наказателно постановление,
което било неправилно потвърдено от районния съд. В тази насока, касаторът
обективира становището, че процесната комисионна е предвидена в погасителния
план, който бил част от договора, поради което не са били налице предпоставките
за ангажиране на отговорността на дружеството. В съдебно заседание
санкционираното лице се представлява от адв.Л., която поддържа сочените
отменителни основания.
Ответната
страна, КЗП– Варна, не представя становище, а в съдебно заседание не се явява и
не изпраща представител.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
„У.Б.“
АД- ***, с ЕИК *********,
извършва търговска-банкова дейност като финансова институция, като предлага на
потребителите банкови услуги, в това число и отпускане на ипотечни кредити. Посочената дейност дружеството осъществява в
офис, находящ се на бул.„Славянски“ № 8 в гр.Шумен. На 21.03.2019г. била
извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, звено гр.Шумен,
по повод постъпила потребителска жалба от М.Я., в която се посочва, че банката
отказва да приеме предсрочно погасяване на предоставен от нея ипотечен кредит и
да издаде удостоверение за извършени плащания. При проверката били изискани три
броя договори за потребителски кредит, сключени през месец февруари и март
2019г. в банковия офис, ведно с всички документи към тях. На 04.04.2019г. били
представени и приети с ППД № 0112324 три броя заверени копия на договори за
предоставяне на ипотечен кредит. При проверка на представените договори и
документи към тях било установено, че в Договор за ипотечен кредит от 18.03.2019г./приложен
на стр.36 по въззивното дело/, сключен с дружеството- жалбоподател със стойност
73800.00 лева и срок на договора 30 години, кредиторът „У.Б.“АД *** изисква
заплащане на еднократна комисионна, която е включена единствено в Погасителен
план/стр.50 от въззивното дело/. Комисионната била описана както следва-
„Еднократна комисиона за определяне степента на кредитния риск, начислена върху
общия размер на кредита: 0,30%.“ При проверка на договора се установило, че общият
ѝ размер спрямо стойността на кредита възлиза на 221,40лв., като същата
не е предвидена в договора. Резултатите от проверката били отразени в
Констативен протокол № К-2669972/21.03.2019г., с който представител на
дружеството бил поканен да се яви на 04.04.2019г. за представяне на документи. На
27.05.2019г. на дружеството бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № К-0050430/27.05.2019г. Актът бил съставен за това, че
търговецът „У.Б.“АД *** е нарушил разпоредбата на чл.23 ал.3 от ЗКНИП, като на
18.03.2019г. в гр.Шумен при сключване на Договор за предоставяне на ипотечен кредит,
в Погасителния план към договора за кредит е изискал заплащане на комисионна за
определяне на кредитния риск, която не е предвидена в самия договор. Актът бил
съставен в присъствие на упълномощено от дружеството лице, което го подписало, без
да изложи възражения. Впоследствие дружеството се възползвало от законното си
право и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН е депозирало писмени възражения, които
били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт
и на материалите по делото АНО издал и процесното НП №В-0050430/26.06.2019г. на
директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което
на „У.Б.“АД, е наложена „имуществена санкция” в размер на 10 000 лева на
основание чл.78 ал.1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите
/ЗКНИП/ за нарушение по чл.23 ал.3 от същия закон.
Настоящият
съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка,
както и направените въз основа на нея правни изводи, които са изложени в
пълнота и при съобразяване с приложимия закон. Съгласно чл.23 ал.3 от ЗКНИП,
кредиторът, каквото качество притежава кредитната институция, съгласно §1 т.10
от закона, не може да изисква от потребителя заплащане на суми, включително
лихви, такси и комисионни, свързани с договора за кредит, които не са
предвидени в сключения договор за кредит. В настоящия казус, комисионна е била
изискана с Погасителен план към Договор за банков ипотечен кредит №
322/4716/86821753 от 18.03.2019г. Комисионната фигурира в титулната част на
погасителния план, последвана от стойност на кредитна застраховка и такси,
както и годишен лихвен процент и годишен лихвен процент на разходите, като
всички изброени, с изключение на процесната комисионна, са посочени и в
Договора. Комисионната за определяне на кредитния риск, начислена върху общия
размер на кредита 0,30% не е вписана в чл.11/ Лихви и комисионни/ от Договора,
каквото задължение има кредитната институция, съгласно чл.24 ал.1 т.15 и 16 от
закона, посочващ реквизитите на Договорът за кредит. Същевременно в т.7 от
същата норма се конкретизира какво е съдържанието на Погасителния план, а именно-
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти. В процесния
Погасителен план, който не притежава дата и от него не може да бъде установено
на коя дата е изготвен, кредиторът е включил освен дати и размери на
погасителните вноски по кредита, и дължима от потребителя комисионна, изисквана
единствено по силата на този Погасителен план. Освен това, същата не е посочена
като крайна стойност, а единствено в процент спрямо общия размер на кредита и
със сигурност е затруднила кредитополучателя, да разбере колко точно дължи за
оценка на кредитен риск. Това поведение на банката противоречи на целите на
закона да осигури защита на потребителите и отговорно поведение на кредиторите
чрез предоставяне на обща информация за
основни насоки на потребителя за вземане на информирано решение при получаване
на кредит за недвижим имот./чл.2 и чл.5 ал.1 от ЗКНИП./
Действително,
законодателят в разпоредбата на чл.24 ал.1 т.7 от ЗКНИП е посочил, че договорът
съдържа погасителен план относно условията за погасяване на кредита и в този
смисъл възражението на жалбоподателя, че планът по своята същност представлява
част от договора е основателно, но доколкото клаузи за такси и комисионни не
могат да бъдат елемент от съдържанието на погасителния план, следва да се
приеме, че изисквайки такива с този допълнителен документ към договора,
кредиторът е осъществил нарушение на чл.23 ал.3 от закона.
Касационният
състав приема, че изводът на решаващият съд, който е направен въз основа на
задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които
са преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, че така определената
и изискуема комисионна не е била предвидена в договора е напълно
законосъобразен и правилен. При тези данни, направеният от въззивния съд извод
за безспорната установеност на извършено от дружеството нарушение на чл.23 ал.3
от ЗКНИП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на банката, се споделя напълно и от касационната инстанция.
За
пълнота следва да се отбележи, че изложените аргументи в жалбата за друго
съставено НП № В-0050429/26.06.2019г., като нарушаващо принципа “non
bis in idem” не се
споделят от касационния съд, понеже санкция е била наложена за друго нарушение на ЗКНИП, а именно
на чл.27 ал.2 във връзка с процесната комисионна, която е свързана с
отпускането, усвояването и управлението на кредита. Изложените мотиви по това
възражение от въззивна инстанция са подробни и правилни, като твърдението, че
липсват, направено в касационната жалба, не отговаря на истината.
Като
е обосновал резултат за потвърждаване на издаденото наказателно постановление,
съдът е постановил правилно решение и поради отсъствие на отменителни
основания, същото следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. 1-во от АПК, Шуменският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 553/07.10.2019г. на Районен
съд– гр. Шумен, постановено по ВНАХД № 1729/2019г. по описа на съда.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ:
1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 14.01.2020г.