Определение по дело №201/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 декември 2021 г.
Съдия: Евтим Станчев Банев
Дело: 20207060700201
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 459
 
гр. Велико Търново,
23.12.2021 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и трети декември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

Административен съдия: Евтим Банев                                                                                                             

изслуша докладвано от съдия Банев адм. д. № 201 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

             

Производството е по чл. 157, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

           

Образувано е за разглеждане на искане, подадено от „Захарни заводи“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Свети княз Борис I“ № 29, за спиране на изпълнението на Ревизионен акт № Р-29002918008023-091-001/ 29.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ – гр. София, поради изтичане на срока на спиране изпълнението на същия ревизионен акт, извършено с Решение № 16/ 06.01.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. София, преди приключване на производството по обжалването му. Искането е направено с молба, подадена до Върховен административен съд и препратена за разглеждане на АСВТ. Към искането са приложени заверен препис от Банкова гаранция реф. № TFSLGISS010484PA от 24.11.2021 г. на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – гр. София, в сила от датата на издаването й, срок на валидност на банковата гаранция до 17:00 часа на 31.12.2022 г., изчисление на законна лихва върху главницата по РА № Р-29002918008023-091-001/ 29.11.2019 г., към дата 26.11.2021 г. и заверен препис от посоченото по-горе Решение № 16/ 06.01.2020 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. София за спиране изпълнението на същия ревизионен акт. С писмо изх. № 7715/ 02.12.2021 г. от деловодството на ВАС, искането, с посочените по-горе приложения, е изпратено по компетентност на АСВТ.

           

Административният съд – Велико Търново, след като прецени искането и представените с него доказателства и документите съдържащи се в преписката по издаването и обжалването на ревизионния акт и изложените от оспорващото дружество доводи, приема за установено:

Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 2, изр. посл. от ДОПК, искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта от ревизионния акт, която е обжалвана пред съда, т.е. допустимостта за разглеждане на искането се предпоставя от валидно и допустимо обжалване на РА, като подлежи на спиране тази част от ревизионния акт, която се обжалва. В случая жалбата срещу Ревизионен акт № Р-29002918008023-091-001/ 29.11.2019 г. на ТД на НАП „ГДО“ е приета за редовна допустима от АСВТ, същият се е произнесъл по нея с решение, което е било обжалвано от „Захарни заводи“ АД - гр. Горна Оряховица и за разглеждането на касационната жалба е образувано адм. дело № 7715/ 2021 г. на Върховен административен съд. Искането е отправено до компетентния да го разгледа съд по арг. от чл. 157, ал. 2 от ДОПК. Установява се, че в случая е било налице предходно спиране на изпълнението, извършено от решаващия орган. Съдът намира, че искането е подадено от надлежна страна и предвид изложеното по-горе се явява процесуално допустимо.

Съгласно чл. 157, ал. 3, изр. 1 от ДОПК, към искането за спиране на изпълнението, се прилагат доказателства за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Меродавният момент, към който следва да бъдат съотнесени и преценени размерът на направеното обезпечение и размерът на задълженията по РА, чието спиране на изпълнението се иска, е този на подаването на искането, съгласно чл. 153, ал. 3 от ДОПК, приложим в настоящото производство по силата на чл. 157, ал. 3, изр. посл. от ДОПК.

           

Установените с обжалвания РА задължения са в размер общо на 41 380,21 лв., от които главница 26 033,54 лв. и лихви за забава в размер на 15 345,67 лв., изчислени към датата на издаване на акта - 29.11.2019 година.  В делото не се съдържа справка за размера на задълженията на дружеството-жалбоподател към 30.11.2021 г. /когато искането е постъпило в деловодството на ВАС/, но е налице справка за размера н лихвата върху главницата за периода от 29.11.2019 г. до 26.11.2021 година. Като се вземе предвид същата и липсата на твърдения за погасителни вноски по обжалвания РА, се установява, че размерът на задълженията на „Захарни заводи“ АД по този акт, към 26.11.2021 г. е бил 46 651,42 лв., от които 26 033,54 лв. главница и 20 617,88 лв. лихви. При извършени изчисления от съда чрез лихвен калкулатор на НАП /общодостъпен на интернет страницата на агенцията/, се установява, че размерът на процесните задължения към дата 30.11.2021 г. е бил общо 46 680,35 лв., от които главница 26 033,54 лв. главница и лихви 20 646,81 лева. Предложената от жалбоподателя като обезпечение Банкова гаранция реф. № TFSLGISS010484PA от 24.11.2021 г. на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, е безусловна и неотменяема, със срок на валидност до 17:00 часа на 31.12.2022 г. и размер 47 500,00 лв., при което съдът приема, че същата отговаря на изискванията на чл. 153, ал. 3 и ал. 4, предл. второ, вр. с чл. 157, ал. 3 от ДОПК, за размера на обезпечението и вида на банковата гаранция. Същата представлява обезпечение годно да гарантира вземанията на ответника, до срока на валидност на банковата гаранция на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – до 31.12.2022 година. При разглеждането на искането за спиране, когато е представено обезпечение в пари, безусловна и неотменима банкова гаранция или държавни ценни книжа в размера на главницата и лихвата към датата на подаване на искането, съдът действа в условията на обвързана компетентност, като извършва единствено проверка дали предложеното обезпечение отговаря като вид и размер на изискванията на чл. 153, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК. Доколкото по силата на закона посочените видове обезпечения  са определени като пряко и безусловно гарантиращи последващото събиране на установените задължения, при наличието им той е императивно обвързан да спре допуснатото също по силата на закона предварително изпълнение на ревизионния акт. Предвид специфичните условия за спирането на изпълнението на ревизионните актове, въведени с разпоредбите на ДОПК и по-конкретно възможността за предоставяне на определени видове обезпечения до определен срок, и при липсата на изрична забрана в обратния смисъл, настоящият състав намира, че в производствата от вида на процесното е допустимо постановеното от съда спиране на изпълнението да е за определен срок. 

С оглед на това съдът счита, че следва изпълнението на Ревизионен акт № Р-29002918008023-091-001/ 29.11.2019 г. на ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ – гр. София да се спре до 17:00 часа на 31.12.2022 г., тъй като за този срок евентуалното принудително събиране на установеното публично задължение за данъци е гарантирано.

 

Водим от горното и на основание чл. 157, ал. 4 от ДОПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Спира по искане на „Захарни заводи“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Свети княз Борис I“ № 29, изпълнението на Ревизионен акт № Р-29002918008023-091-001/ 29.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ – гр. София, до 17:00 часа на 31.12.2022 година.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

 

 

Административен съдия: