РЕШЕНИЕ
№ 5840
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20221110203808 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл. 189, ал. 8 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Г. Ц. И. срещу електронен фиш серия К № 5392237, издаден
от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 400,00 лева.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш
поради противоречие с материалния закон. Оспорва се извършеното нарушение, тъй като
жалбоподателят не бил управлявал процесния автомобил. Моли се ел.фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата
на основанията, изложени в нея. Представя писмени бележки.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. В писмени бележки
от 07.11.2022г. процесуалният представител на СДВР поддържа становище и излага доводи
за законосъобразност на атакувания електронен фиш. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства
и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срок, от процесуални
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
1
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и
материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
На 20.07.2021г. вечерта в района на гр. София, бул. „***, полицейски екип от ОПП-
СДВР в състав ***изпълнявали служебните си задължения, като осъществявали контрол по
спазване правилата за движение, в частност измервали скоростта на движение на
автомобилите в района, движещи се с посока от бул. „**” към бул. „Черни връх”.
Измерването на скоростта се извършвало с АТСС CORDON М2 № MD1192.
Ограничението на скоростта в района била 80 км./ч., въведено с пътен знак В-26.
В 20:16ч. на същата дата и място била засечена скорост на движение на МПС – марка
„***. Била отчетена скорост на движение 120 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в
полеви условия 3 % при скорост над 100 км./ч.). Автомобил бил собственост на свид. А. К.
К. ЕГН **********.
Въз основа на тези данни от СДВР бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в
размер на 400 лева на свидетелката серия К № 5104827.
На 30.09.2021г. свидетелката А. К. подала декларация в ОПП-СДВР по чл. 189, ал. 5
ЗДвП, в която посочила, че на дата 20.07.2021г. в 18,00ч. предоставила процесния автомобил
на лицето Г. Ц. И. ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. „**”, както и че към датата и часа
на нарушението, посочени в електронния фиш, автомобилът е бил в негово владение.
Автомобилът й бил върнат в 13,00ч. на 21.07.2021г. В декларацията в графа „Декларатор”
вместо подпис във вид на параф, свидетелката К. изписала фамилията си „К.”. Към
декларацията приложила СУМПС № *********, издадено на 27.08.2019г. на името на Г. Ц.
И..
При така подадената декларация издадения срещу А. К. К. електронен фиш серия К №
5104827 бил анулиран и бил издаден електронен фиш серия К № 5392237 срещу жалб. Г. Ц.
И..
Към датата на нарушението – 30.09.2021г. АТСС CORDON М2 № MD1192 била
преминала последваща проверка за техническа годност на 12.02.2021г. със срок на
валидност една година.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: снимков материал относно измерената скорост; протокол за
използване на техническо средство, ежедневна форма на отчет; протокол за преминал
технически преглед на техническо средство; решение за одобрение на типа уред за
измерване; справка за собствеността на автомобила; електронен фиш серия К № 5104827
срещу А. К.; декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП; писмо на СО ведно с приложена пътна схема
на процесния участък; справка – картон за водач.
Изводи относно екипът на ОПП-СДВР, извършвал проверка за спазване на ЗДвП,
измервайки скоростта на движение в процесния район, както и мястото на извършване на
проверката, съдът направи на база ежедневната форма за отчет, протокола за използване на
АТСС и снимковия материал, съдържащ сведение относно координатите на мястото на
2
измерване на скоростта.
Изводи относно ограничението на скоростта в района и обстоятелството, че се касае за
ограничение, въведено с пътен знак В-26, съдът направи на база приобщения по делото
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, в
който изрично е посочено, че става въпрос за ограничение на скоростта, въведено с пътен
знак В-26, снимковия материал, съдържащ самия пътен знак, въвеждащ ограничение на
скоростта 80 км./ч., както и от справката от СО ведно с пътната схема.
Изводи относно собствеността на лекия автомобил, с който е извършено нарушението,
съдът направи на база справката за собственост предоставена от ОПП-СДВР.
Съдът кредитира изцяло представената декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, въпреки, че
свид. А. К. отрече да е попълнена от нея и да съдържа неин подпис. Съдът не даде вяра на
показанията на свид. А. К., в която същата отрича тя да е попълнила декларацията.
В тази насока съдът съобрази заключението на СГЕ, съгласно което: в графа
„Декларатор” в представената за изследване декларация за предоставяне на информация във
връзка с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП № 101309/30.09.2021г. /оригинал и копие/ не е
положен подпис във вид на параф, а е изписано саморъчно името „К.”. Ръкописният текст
„К.” в графа „Декларатор” в декларацията е написан от свидетелката А. К. К..
Съдът кредитира изцяло заключението на СГЕ, като съобрази, че вещото лице е дало
обосновани и пълни отговори на поставените въпроси.
Именно на база това заключение, съдът направи извод, че декларацията е подадена
именно от свидетелката А. К., въпреки същата да отрича този факт в разпита си като
свидетел. В тази връзка съдът ще посочи, че подписът на едно лице представлява кратък
текст или написано на ръка изображение на нечие име, или дори просто „Х” или друг знак,
чрез който една личност удостоверява самоличността си върху даден документ. В този
смисъл, обстоятелството, че в декларацията по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, свидетелката К. е
попълнила в графа „Декларатор” собственоръчно фамилията си, а не е положила подпис под
формата на параф, по никакъв начин не води до извод, че тази декларация, следва да бъде
дискредитирана. Напротив, фактът, че свидетелката К. е изписала собственоръчно
фамилията си в графа „Декларатор”, както и обстоятелството, че към декларацията, свид. К.
е приложила копие от СУМПС на жалб. Г. Ц. И., означава, че именно тя е попълнила и
подала декларацията, като се е снабдила със СУМПС именно от жалб. Г. И. и го е
предоставила на органите на ОПП-СДВР, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Това
действие е извършено от нея с оглед издадения преди това именно срещу нея като
собственик на процесния автомобил електронен фиш, който въз основа на подадената от К.
декларация е бил анулиран. С оглед на това, твърдението на свидетелката, че не познава
жалбоподателя, и че не знае на кого е бил предоставен автомобила от нейния девер, който
към него момент се занимавал с коли, противоречи на изложеното в подадената от нея
декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и е житейски нелогично.
Обстоятелството дали К. към датата на нарушението е имала СУМПС, или не, и дали
3
самата тя е карала някога процесния автомобил, е без значение. Това е така, тъй като именно
свидетелката К. е била собственик на лекия автомобил, с който е било извършено
нарушението и в съответствие с чл. 189, ал. 5 ЗДвП, именно тя е подала декларацията, в
която е посочено, че не тя, а жалбоподателят е управлявал автомобила, като е приложила и
копие от СУМПС на това лице.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система без човешка
намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. В
процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията
на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
"автоматизирано техническо средство или система“. Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
Използването на АТСС е автоматизиран процес, при който единствената намеса на
контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното
техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са
преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и
софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при
стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология,
осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което
4
е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на
действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на
скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването,
респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата
вида системи е от централизирана информационна система.
Макар да няма възражения в тази насока, съдът ще посочи, че в случая приложение не
намира разпоредбата на чл. 34 ЗАНН. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.11
от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление. Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно
постановление, тъй като с него освен, че се установява нарушението, се налага и конкретно
наказание за това нарушение. Т.е., тук процедурата е различна от тази по ЗАНН, като
нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са инкорпорирани в електронния фиш.
Следователно не може да се приложи разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, относно сроковете за
издаване на АУАН и НП, тъй като ел. фиш е приравнен на наказателно постановление, а за
дата на издаването му се счита датата на извършеното нарушение.
В случая нарушението е установено от АТСС, надлежно калибровано, при което
измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-
камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира
техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната
система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с
което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява
човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй
като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет с
АТСС за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени
датата и часът на нарушението. Върху снимковия материал се вижда регистрационния
номер на автомобила, като по делото по безспорен начин се установява и мястото на
нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение,
като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случай, собственикът на
автомобила – свид. А. К. е подала декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която е посочила
жалбоподателя като лице, което е управлявало автомобил към датата и часа на нарушението,
като е приложила и копие от притежаваното от него СУМПС. С оглед на което, издаденият
по-рано срещу нея електронен фиш е бил анулиран, като е бил издаден процесния
електронен фиш срещу жалбоподателя.
5
В тази насока съдът ще посочи, че прилагането на копие от СУМПС на лицето,
посочено в писмена декларация на собственика на автомобила като извършител на
административното нарушение представлява обстоятелство, гарантиращо пред контролните
органи, че собственикът на МПС е положил дължимите усилия, открил е лицето, което
действително е извършило нарушението, и освен, че добросъвестно го посочва, прилага и
предоставеното му от лицето извършител копие от СУМПС.
Идеята на закона е отговорността за нарушението, за което е съставен ЕФ, да бъде
понесена от собственика или от лицето, посочено от собственика на автомобила, като
задължение на собственика на автомобила е да посочи лицето, извършило нарушението –
чл. 189, ал. 5, изр. второ от ЗДвП, а не да посочи лицето, на което само е предоставило
управлението на моторното превозно средство, както е според разпоредбата на чл. 188, ал. 2
от ЗДвП, която касае случаите, при които собственик на МПС, с което е извършено
нарушението, е юридическо лице.
В заключение, съдът ще посочи, че кумулативно изискуемите предпоставки за
анулиране на електронния фиш при деклариране са две - попълване на декларация и
предоставяне на копие от СУМПС. Липсата на което и да е от тях не изпълнява изискването
на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за анулиране на фиша, нито води до неговата незаконосъобразност.
Представянето на СУМПС е индиция, че лицето, на което се твърди, че е предоставено МПС
за управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде копие на своето СУМПС. В
противен случай, всяко деклариране на лица като водачи при установено нарушение
единствено по твърдение на собственика, би довело до тяхното санкциониране, без
възможност последните да се защитят.
Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити във връзка с извършеното
нарушение, визирани в чл. 189, ал. 4 ЗДвП а именно: дата, място, начин на извършване на
нарушението и самоличност на нарушителя.
Разликата в засечената скорост от 124 км/ч и посочената в ел. фиш скорост от 120 км/ч
се дължи на така наречения "толеранс", който представлява възможната процентна грешка
при засичането на скоростта. Този толеранс е 3 % от засечената скорост и се отчита в полза
на нарушителя, като засечената от радара скорост се намалява именно с тези 3 %, когато
скоростта на автомобила е над 100 км./ч. Точно заради това не може да се говори за
нарушаване правата на жалбоподателя, поради неяснота или противоречия в издадения ел.
фиш. Напротив, правата му са напълно защитени, тъй като евентуално възможната грешка
при отчитането на скоростта е изчислена в негова полза.
Приложеният към преписката протокол от проверка на АТСС, се установява, че
система за видеоконтрол е одобрена да служи за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение, надлежно калибрована и технически годна към датата на нарушението за
осъществяване на посочения видеоконтрол. Мястото на извършване на проверката е мястото
на позициониране на системата, а мястото на позициониране е именно мястото, където е
установено нарушението.
6
В конкретния случай нарушението е безспорно установено, доколкото при разрешена
скорост на движение до 80 км./ч., въведена с пътен знак В-26, съгласно нормата на чл. 21,
ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, водачът се е движел със скорост 120 км./ч., превишавайки допустимата
скорост с 40 км./ч.
Нарушението е извършено виновно при форма на вината непредпазливост. Водачът е
съзнавал задължението си да спазва ограничението на скоростта за населени места, въведени
с пътен знак, но не го е спазил, проявявайки небрежност.
При това положение законосъобразно за това нарушение му е наложена глоба в размер
на 400,00 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП. Съгласно последния текст на закона -
водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както
следва: ...т. 4 - за превишаване от 31 до 40 км./ч. - с глоба 400,00 лв. Размерът на глобата е
фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейното намаляване се явява
безпредметно.
С оглед на горното, електронният фиш се явява издаден съобразно правилата на
материалния и процесуалния закон и като такъв следа да бъде потвърден.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, съобразявайки изрично отправеното искане в очертаната
насока, като с оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на юрисконсултско
възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита,
че юрисконсултското възнаграждението следва да се определи в предвидения в
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а
именно 80 лева.
Направените от бюджета на съда разноски в размер на 300,00 лева за заплащане на
възнаграждение за вещо лице, изготвило СГЕ, следва да бъдат възложени в тежест на
жалбоподателя.
Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 114 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 5392237, издаден от СДВР, с който на
Г. Ц. И. ЕГН ********** за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на
400,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН Г. Ц. И. ЕГН **********
да заплати на СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00
/осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА Г. Ц. И. ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата от 300,00 лева /триста лева/ - разноски, сторени в производството пред СРС.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София
град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8