Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 396
гр. Р., 31.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Р., Гражданска колегия, в публичното заседание
на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА
А.
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА
мл.с.
при секретаря Димана Стоянова като разгледа
докладваното от съдия А. в. гр. дело № 620 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от С.Р.Р.,
С.Й.Р. и Р. С.Р.,*** против решение № 1264/11.07.2019 г., постановено по гр. д.
№ 2002/2019 г. на Р.нския районен съд, с което е
признато за установено по отношение на Етажната собственост на бл. „Й.Й.“ вх. 2 в гр. Р., ул. „Б.“ № **, че С.Р.Р. и С.Й.Р. не са собственици на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор **************, отменен е констативен нот. акт № 83, том
ІІ, рег. №3724, дело № 193 от 20.07.2015г. на нотариус Л. Ш., с който С.Р.Р. е признат за собственик по давностно владение на самостоятелен
обект с идентификатор 6342.2.2601.14.28, признато е за установено по отношение
на Р. С. М., че Етажната собственост на бл. „Й.Й.“,
вх.2 в гр. Р., ул. „Б.“ № ** е собственик
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************** като Р. С. М.
ЕГН********** е осъдена да предаде владението върху горепосочения обект на
Етажната собственост на бл. „Й.Й.“ вх.2.
Жалбоподателите твърдят, че са налице множество процесуални нарушения и като цяло решението е
порочно. Намират го и за неправилно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Излагат твърдения, че направените в него правни изводи противоречали на
събраните доказателства и установеното от фактическа страна. Искат отмяна на решението и връщането
му на друг съдебен състав или постановяване на ново, с което предявените срещу тях
искове да бъдат отхвърлени. Претендират
разноски.
Въззиваемата
страна Етажната собственост на бл. „Й.Й.“ вх. 2 в гр. Р.,
ул. „Б.“ № ** не е депозирала отговор по реда и в срока по чл. 263 ГПК. В о. с.
з. на 15.10.2019 г. чрез процесуалния си представител адв. Я.П.АК Р. оспорва
основателността на жалбата. Иска решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски пред въззивната
инстанция съгласно представен списък.
Въззивната
жалба е подадена от процесуално легитимирани лица в законоустановения срок,
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Производството пред РС Р. е образувано по искова молба от Етажната
собственост на бл. „Й.Й.“ вх. 2 в гр. Р. срещу С.Р.Р., С.Й.Р. и Р. С. М.. Наведени са твърдения, че ищецът е собственик
на самостоятелен обект с идентификатор **************, който бил обща част на ЕС
по предназначение. Заявява, че относно този имот първите двама ответници се
снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение,
след което го продали на дъщеря си – третата ответница. С исковата молба ищецът
оспорва съставения нотариален акт, твърдейки че в посочения 10-годишен
давностен период ответникът е имал качеството държател на вещта, тъй като е
заплащал наем за нея, поради което няма как да го е придобил по давност. Иска
се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че първите
двама ответници не са собственици на процесния имот по силата на давностно
владение, да бъде отменен констативния нот. акт, както и да бъде признато за
установено по отношение на третата ответница, че не е собственик на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ************** и да бъде осъдена да предаде на етажните
собственици владението на този самостоятелен обект.
По реда и в срока по чл.131 ГПК ответниците
вземат становище за недопустимост на предявените искове, а в условията на
евентуалност за тяхната неоснователност. Считат, че предявените искове са изцяло
недопустими като предявени от ненадлежна страна. Оспорват и наличието на
представителна власт по отношение на представляващия Етажната собственост. В
условията на евентуалност се изразява становище и за липса на правен интерес от
предявяване на посочените искове.
С Разпореждане от 31.05.2019 г.
първоинстанционният съд, съобразявайки възраженията на ответниците и при
повторна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, я оставил
без движение като указал на ищеца в едноседмичен срок да посочи и представи доказателства,
удостоверяващи представителната власт на "Домоуправител-ЕС" ЕООД,
представлявано от Ц.Ц.Ц.за образуване и водене на настоящото съдебно
производство, вкл. протокол, удостоверяващ решение на ОС на ЕС, с което
управителят на ЕС е упълномощен изрично за това, както и да уточни дали иска да
бъде признато за установено, че третият ответник не е собственик на процесния
обект или иска да бъде установено, че ЕС е собственик, както и да посочи дали
този ответник владее имота.
С молба – уточнение ищецът Етажната
собственост на бл. „Й.Й.“ вх. 2 чрез законен представител "Домоуправител-ЕС"
ЕООД, представлявано от Ц.Ц.Ц.депозирал протокол от 4.06.2018
г. за проведено ОС на ЕС, на което било прието решение да се сключи
договор за управление на ЕС с "Домоуправител-ЕС" ЕООД със съответното
съдържание. Приложил и самия договор. Относно иска срещу третия ответник уточнил,
че се иска да бъде прието за установено, че етажните собственици са собственик
на процесиня имот, тъй като той е с характер на обща част и да бъде осъден
ответника да предаде владението му. Заявил, че към настоящия момент му било
невъзможно да посочи дали третия ответник го владее лично или чрез другиго.
По
повод наведените с отговора на исковата молба от ответниците възражения, съдът
в мотивите на обжалваното пред настоящата инстанция решение приел, че тъй като
ответниците не са страни по упълномощителната сделка, те не могат да повдигат въпроса
и да възразяват за ненадлежно представителство на ищеца. Счел, че по делото са
представени доказателства за представителната власт на „Домоуправител ЕС“ ЕООД,
в т. ч. и за водене на дела, за които се иска изрично упълномощаване съгласно
чл. 23, ал. 3 и ал. 4 ЗУЕС (чл.7, ал.4 и 5 от договора) и пълномощно на
адвоката - процесуален представител по делото.
Релевираните
възражения на ответниците за „ненадлежен ищец“ по делото отхвърлил като
неоснователни, мотивирайки се, че действително ЕС не е персонифицирана и поради
това не би могла да бъде носител на самостоятелни права, още по-малко на вещни,
но непрецизното посочване в исковата молба на "етажната собственост",
вместо "етажните собственици" не съставлява порок, след като страната
по делото (ищците) са ясни, а именно етажните собственици, чието поименно
изброяване не е нужно.
Тези
изводи на съда не се споделят от настоящата инстанция по следните съображения:
Няма спор, че Етажната собственост
представлява неперсонифицирана общност между етажни собственици със свои органи
на управление и представителство, като тя не е обявена от закона за правен
субект, за адресат на материални субективни права и правни задължения. Безспорно
е също така, че независимо, че ЕС не е юридическо лице, няма
пречка да бъде представлявана от управителя, което
е законно представителство, въведено
с цел улесняване процедурата
по движение на делата, тъй като при етажни собствености с множество различни
собственици на отделните обекти в сградата, тяхното отделно призоваване и връчване на съобщения по делото би забавило процеса. В съдебната практика се приема за достатъчно
условие за редовност на исковата
молба посочването на името и адреса на председателя на управителния
съвет или на упълномощеното
от него лице. Именно и на тази
съдебна практика се е позовал
първостепенният съд в обжалваното пред настоящата
инстанция решение. Същият обаче не е отчел
обстоятелството, че тази практика касае само искове на собствениците в етажната собственост, предявени срещу тях във връзка
с общите части, и по исковете, предявени
срещу собственик, ползвател или обитател,
който не изпълнява решение на общото събрание
или задълженията си по ЗУЕС, по които искове те, по силата
на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, се
представляват от управителя, избран по реда на
чл. 19, ал. 4 ЗУЕС или от лица по
чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, с които е сключен
договор, включващ възлагането на правомощието да представляват етажните съсобственици в съда. Във всички случаи, надлежни страни по материалното правоотношение са етажните собственици, а представляващите ги – по чл. 19
ал. 4 или
ал. 8 ЗУЕС, действат от тяхно
име и за тяхна сметка. Ако обаче управителят не може да
осъществява процесуално представителство, защото се касае за
спор, извън категорията на посочените в закона /обстоятелство, което е отчетено в случая от
райнния съд във връзка с представителната власт/, тогава съдът следва да даде срок да се посочат трите
имена, адресите и ЕГН на етажните собственици,
от чието име е подадена исковата молба, съответно те да
я приподпишат или заявят, че я поддържат. (в този смисъл е определение
№ 508 от 16.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. дело № 2791/2015 г., IV г. о.).
Настоящият състав намира за
неоснователно възражението на ответниците за липса на активна процесуална легитимация,
доколкото искът е предявен от ЕС с твърдения в обстоятелствената част, че
процесният имот представлява нейна обща част по предназначение, а с петитума се
иска осъждане в полза на етажните собственици. Тъй като спорът касае материални
права, извън обхвата на ЗУЕС, непрецизното посочване на етажната собственост
вместо на етажните собственици в обстоятелствената част съставлява порок на
исковата молба.
Гореизложеното налага извода, че
първоинстанционното решение е постановено по
ненадлежно предявен иск, поради което
същото следва да се обезсили,
а делото да се върне на
друг състав с
указания за отстраняване на дефектите на исковата
молба - конкретизиране на ищците по
делото и уточняване на размера на
собствеността на всеки от тях.
По разноските:
Настоящото въззивно производството приключва с решение, с което обжалваното първоинстанционно решение се обезсилва
и делото се връща за ново
разглеждане от друг състав на
районния съд, т.е. не се
разрешава по същество правният спор, предмет на
делото, и не се слага край
на делото, поради което за
страните не възниква право на разноски по
чл. 78, ал.
1 и ал. 3
ГПК, които да бъдат присъждани от въззивния съд.
При новото разглеждане на делото първоинстанционният
съд следва да се произнесе
по разноските, направени и в настоящото въззивно производство съгласно чл. 81 ГПК във вр. с
чл. 78 ГПК.
Мотивиран
така, Р.нският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1264/11.07.2019 г., постановено по гр.
д. № 2002/2019 г. на Р.нския районен съд.
ВРЪЩА делото на друг състав
на Районен съд Р.
за предприемане на действия по
отстраняване на нередовностите на исковата молба съобразно изложеното в
мотивите на решението.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: