Определение по дело №55739/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 24961
Дата: 16 юли 2023 г. (в сила от 16 юли 2023 г.)
Съдия: Яна Емилова Владимирова Панова
Дело: 20221110155739
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24961
гр. София, 16.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Гражданско дело № 20221110155739 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба от С. М. Д., чрез адв. Е. Ш., срещу „Елеват“
ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата, в размер на 17
624,20 лв., представляващи неизплатени трудови възнаграждения в нетен
размер (съгласно направено уточнение от 28.11.2022 г.), както и законна
лихва върху главницата (17 624,20 лв.) от датата на депозиране на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането, както и мораторна лихва
върху всички неизплатени трудови възнаграждения (месец юли 2018 година
до месец юли 2021 г.), в размер на 5 172.49 лв.
Ищцата твърди, че на 4.07.2011 година между ищцата и ответното
дружество е сключен трудов договор, по силата на който ищцата
продължавала да изпълнява същите задължения като по прекратения и
действал дотогава между страните граждански договор с предмет почистване
и поддръжка на офис на ответника. На 2.11.2020 г. ищцата депозира молба за
прекратяване на трудовия договор, тъй като е придобила право на пенсия. Със
заповед № 3 от 2.11.2020 г. на управителя на „Елеват" ЕООД сключеният на
4.07.2011 г. трудов договор бил прекратен. След депозирана молба от ищцата
същата била назначена от ответното дружество на длъжност
„чистач/хигиенист". Трудовият договор бил подписан на 04.11.2020 г. Със
заповед на управителя на ответника, считано от 7.07.2021 г. трудовият
договор между страните бил прекратен по взаимно съгласие на страните.
Ищцата представя удостоверение за дължими работни заплати към 23.08.2021
г., от което се установявало, че след прекратяване на трудовия договор между
страните, ответното дружество продължавало да дължи общо дължима сума
в размер на 21 763,20 лв. На 27.10.2021 г. ищцата сезирала Изпълнителна
агенция „ГИТ" с молба, с която моли държавните служители за съдействие да
получи дължимите й се суми от ответника. След проведена среща на ищцата с
управителя на ответното дружество, между тях било постигнато
споразумение, обективирано в спогодба от 30.11.2021 г. Съгласно тази
1
спогодба „Елеват" ЕООД признавало, че дължи на С. Д. сумата в размер на 21
763,20 лева, представляваща неизплатени задължения по трудов договор и се
задължава да й изплати посочената сума на десет равни вноски до 5.10.2022
година. В изпълнение на поетото задължение, ответникът извършил две
плащания - на 31.11.2021 г. изплатил на ищцата сумата от 2 176 лв. и на
1.03.2022 г. изплатил на ищцата сумата от 1960 лв. Други плащания не били
извършени. Остатъкът от дължимата сума възлизал на 17 624,20 лв.,
претендирани от ищцата по настоящето дело. Същата сочи, че съгласно чл.
128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Сочи, че
ответникът на два пъти признава, че дължи изплащане на трудови
възнаграждения на С. Д. - веднъж с изготвянето на удостоверение за дължими
работни заплати и веднъж с подписване на спогодба. Твърди, че от една
страна признанията на ответника доказвали твърденията в исковата молба, от
друга страна - предпоставяли прекъсване на давностния срок за погасяване на
вземането . Ищцата имала правен интерес да води делото за осъждане на
ответника да заплати неизплатената част от възнагражденията в размер на
17624,20 лв. В тази връзка конкретизира, че платената сума от 4 136 лв.
покривала дължимите трудови възнаграждения за следните месеци:
декември 2016 г., октомври, ноември и декември 2017 г., януари, февруари,
март, април, май и частично юни 2018 г. Сочи, че за дължимите трудови
възнаграждения от месец юли 2018 г. до месец юли 2021 г. ответникът
дължал на основание чл. 86 от ЗЗД мораторна лихва върху месечното трудово
възнаграждение за всеки един месец до датата на завеждане на настоящото
съдебно производство, която сумарно изчислена до дата 11.10.2022 г.
възлизала на 5 172.49 лв., съобразявайки, че за задълженията по трудовия
договор 4.07.2011 г., прекратен на 2.11.2020 г., началният срок за изчисление
бил първо число на месеца следващ месеца за който се дължи трудово
възнаграждение, а за задълженията по трудовия договор от 4.11.2020 г.,
началният срок за изчисление бил 28-мо число на месеца следващ месеца за
който се дължи трудово възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, на когото препис от исковата молба е
връчен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, след направена служебна справка относно
вписаните в Търговския регистър седалище и адрес на управление, не е подал
отговор на исковата молба.
Съдът намира, че на ищцата следва да бъдат дадени указания да уточни
дали претендираната сума от 17624,20 лв. включва неизплатени трудови
възнаграждения, считано от юни 2018, по отношение на който месец се
твърди, че възнаграждението е частично заплатено, или се включват
трудовите възнаграждения, считано от юли 2018 г.
С оглед процесуална икономия, съдът намира, че следва да насрочи
делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на
страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

2
1. Правна квалификация: предявени са осъдителни искове с правна
квалификация по 365 ЗЗД, във вр. с чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2. Разпределение на доказателствената тежест:
УКАЗВА на ищцата, че в нейна тежест е при условията на пълно и главно
доказване да докаже следните обстоятелства: 1. Наличие на трудово
правоотношение с ответника, по което е полагала труд за периода, за който
претендира да се заплати трудово възнаграждение 2. Размерът на нетното
трудово възнаграждение (съгласно направеното уточнение, че
възнагражденията се претендират в нетен размер), дължимо за периода, и
неговият падеж 3. Наличие на валидно сключена извънсъдебна спогодба с
ответника с предмет неизплатените трудови възнаграждения за съответния
период 4. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД: наличието на главен дълг; изпадане на
ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е при условията на пълно и
главно доказване на докаже плащане на дължимите трудови възнаграждения в
срок.
3. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне за събиране представените към
исковата молба писмени доказателства.
4. Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.09.2023 г. от 11:40 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от съобщението с писмена
молба с препис за насрещната страна да уточни дали претендираната сума от
17 624,20 лв. включва неизплатени трудови възнаграждения, считано от юни
2018, по отношение на който месец се твърди, че възнаграждението е
частично заплатено, или се включват трудовите възнаграждения, считано от
юли 2018 г.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията изцяло и в срок исковата молба
ще бъде върната.
ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си те
могат да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на
3
спора. Така те ще спестят време, усилия и средства. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена
услуга.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4