РЕШЕНИЕ
№ 846
гр. Добрич, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Деница Б. П.
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Б. П. Гражданско дело №
20253230101630 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXV от ГПК - „Бързо производство”:
Образувано e по искова молба, подадена от Д. С. В. ЕГН ********** ,
чрез своята майка С. С. В. ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. "***" № ***, чрез.
адв. М. З. - АК - гр. Д., с която срещу С. В. С. ЕГН ********** от гр. Д., ул.
"***" № *** са предявени кумулативно съединени искове, както следва:
- иск по чл. 143 от СК ответникът да бъде осъден да заплаща на детето
Д. С. В. ежемесечна издръжка в размер на 400 лева, с падеж до 10-то число на
месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, чрез неговата майка и законен представител , начиная от датата на
завеждане на настоящата искова молба /29.05.2025г./ , с падеж 10-то число на
съответния месец, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или
просрочена вноска, до настъпване на законово основание за промяна или
прекратяването й.
- иск по чл. 149 от СК ответникът да бъде осъден да заплати на сина си ,
чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер 400
лв. за една година преди предявяването на иска /или общо 4800/, заедно с
лихвата за забава върху всяка просрочена вноска от датата на завеждане на
1
исковата молба до окончателното и изплащане.
Претендират се сторените по делото разноски.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Детето Д. С. В. ЕГН ********** произхожда от родители С. С. В. ЕГН
**********, и С. В. С. ЕГН **********. От раждането преките и
непосредствени грижи за детето се полагат от неговата майка. Твърди се, че
ответникът никога не се е грижел за детето. Д. и С. С. не поддържали
контакти. Детето посещавало детска градина "***" гр. Д. То често боледувало,
като майката ежеседмично имала разходи за лечение от по 150 лева. Битовите
сметки за жилището, в което живеели детето и майката, било около 700 лева
месечно. През учебна година 2025г./2026г. Д. ще бъде ***клас, като за
подготовка за училище била необходима сума от 1000 лева. С. В. се грижела и
за непълнолетното дете Б., чийто биологичен баща също бил ответникът, но
детето не било припознато. Майката получавала минимална работна заплата, а
С. С. работел в П. и реализирал добри доходи.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа
исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът , редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор, чрез адв. Е. В. - ДАК , е депозирал писмен
отговор. Признава иска за издръжка по чл. 143 от СК до размера на сумата от
300 лева месечно, а за минало време – до размера на сумата от 220 лева
месечно. Оспорва, че не е полагал грижи за Д.. Твърди, че има ново семейство
и полага грижи за други деца.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено от
Община град Д., въз основа на акт за раждане № ***г., детето Д. С. В. ЕГН
********** произхожда от родители С. С. В. ЕГН **********, и С. В. С. ЕГН
**********.
Не е спорно, че майката полага преките и непосредствени грижи
за малолетния Д.. Установява се, че С. В. отглежда и по-малкия си син Б. С. С.,
като в приложеното по делото удостоверение за раждане на Б., издадено от
Община град Д., въз основа на акт за раждане № ***г. не са вписани данни за
бащата.
Не е спорно, че през учебната 2025/2026г. г. детето Д. С. В. е ученик в ***
2
клас в ОУ „***“ град Д.
Ответникът е представил по делото декларция за семейно и материално
положение, в която е заявил, че месечното му трудово възнаграждение е в
размер на 1400 лева. Между страните, че е спорно, че същият живее в Р. П.
От извършените служебни справки за податните възможности на
страните се установява следното: Бащата не полага труд по трудов договор в Р
Б.; притежава л.а.***, с дата на първа регситация през 1996г.; не притежава
недвижими и имоти. Що се отнася до С. В., същата работи на поС.ен трудов
договор като маникюрист, при месечно възнаграждение от 460 лева; не
притежава недвижими имоти; собственик е на два леки автомобила – ****, с
дата на първа регистрация през 2004г., и ***, с дата на първа регистрация през
2018г.
На основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, съдът е изискал
от дирекция „Социално подпомагане“, гр.Д. и по делото е представен
социален доклад. От последния се установява, че преките и непосредствени
грижи за детето се полагат от неговата майка С. В., която работи като ***. По
данни на последната трудовото й възнаграждение е в размер на минималната
работна заплата за страната. Майката се грижи и за по-малкия си син Б.
Установено е, че двете деца и майката живеят в жилище , собственост на
родителите на последната. За децата С. В. на осн. чл. 7 от ЗСПД е подпомагана
с месечна помощ в общ размер от 110 лева. Пред социалния работник майката
е споделила, че Д. почти не познава баща си.
По искане на ищеца са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпита на водените от него свидетели Д. Г. М. и С. С. А., и двете без родство
със страните.
Свид. М. и А. споделят, че С. В. сама се грижи за двете си деца.
Ответникът, който живеел в П., не помагал на майката. Не изпращал пари за
рождения ден на Д.. Майката отглеждала детето с помощта на своите
родители.
Не е спорно, че след образуване на делото, ответникът е заплатил на
детето Д. В., чрез неговата майка и зкаонен представител С. В., по банков път
сума от 4800 лева. В съдебно заседание чрез процесуален представител
ответникът пояснява, че плащането касае издръжка за детето от 300 лева
месечно за период от 18 месеца , броим една година назад от подаване на
исковата молба и изтичащ шест месеца след образуване на делото.
Въз основа на така установените факти, Добричкият районен съд,
като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 143 и чл. 149 от Семейния кодекс. Същите са процесуално
допустими. Задължението за издръжка е установено въз основа на семейна
връзка строго лично и безвъзмездно задължение на определени членове на
семейството да доставят средства за съществуване на други нуждаещи се
членове от същото семейство. Правото на издръжка може да търси лице, което
е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си. Действащият
Семеен кодекс съдържа разпоредба, съгласно която родителите дължат
3
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си - арг. чл.143,
ал.2 от СК. Това е преди всичко рожденият родител.
По делата за издръжка съдът е длъжен да определи размера й, след
като изясни действителните нужди на търсещия издръжка и материалните
възможности на дължащия.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 142, ал.2 от СК минималният
размер на месечната издръжка за дете не следва да е под една четвърт от
размера на минималната работна заплата, в случая под 269,25 лева.
Като се съобразява с настоящото ниво на цените на стоките и услугите,
възрастта на детето - 7г., районният съд счита, че обща месечна издръжка в
размер на 550 лв. би била достатъчна за задоволяване на потребностите му.
Издръжката на всяко дете следва да бъде в такъв размер, който да служи не
само за задоволяване на базисните му потребности от храна и облекло, но
също и да осигурява извънсемейни забавления и занимания, с които детето да
развива и задоволява свои емоционални, физически и социални потребности.
Д. е в такава възраст, която предполага честа смяна на дрехи и обувки.
Обучението му неминуемо е свързано и с допълнителни разходи – за
закупуване на учебни пособия и помагала, за осигуряване на джобни пари, за
транспорт и др. По делото няма данни момчето да имат нужди, извън имат
обичайните, предопределени от възрастта му .
Съдът счита, че от общата сума, необходима за издръжката на Д., бащата
трябва да осигурява средства от по 340 лева месечно . Разликата следва да се
обезпечава от доходите на майката, която освен това полага непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на момчето. За горницата над сумата
от 340 лева месечно до предявения размер от 400 лева месечно искът по чл.
143 от СК следва да се отхвърли.
Задължението за издръжка на непълнолетни деца е безусловно, а
размерът на издръжката се определя от съда принципно .
Що се отнася до исковa за издръжка за минало време, тo за периода една
година назад преди завеждане на иска /28.05.2024г. – 28.05.2025г./ издръжката
възлиза на 3600 лева или 12месеца х 300 лева. През този период детето не е
било ученик, съответно разходите му са били по-малко. Искът по чл. 149 от
СК за сумата от 3600 лева /или 12месеца х 300 лева/ подлежи на отхвърляне
като погасен чрез плащане в хода на процеса /арг. от чл. 235, ал.3 от ГПК/. За
горницата над тази сума до предявения размер от 4800 лева, искът по чл. 149
лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Присъдената по чл. 143 от СК издръжка за детето се претендира с
начална дата - 29.05.2025г. - датата на подаване на исковата молба, до 10-то
число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска и до настъпването на законни причини за нейното изменяване или
прекратяване. На осн. чл. 235, ал.3 от ГПК съдът следва да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Установи се, че след образуване на делото бащата е заплатил
издръжка за минало време в общ 3600 лева. С остатъка от общо заплатената
сума, възлизащ на 1200 лева, ответникът е погасил в цялост дължимата за
детето издръжка за тримесечен период /т.е. за периода 29.05.2025г. –
29.08.2025г./ - 3 х 340 = 1020 лева. С остатъка от 180 лева същият частично е
изплатил издръжката за периода 29.08. 2025г. – 29.09.2025г., като за този
4
период е дължим остатък от 160 лева. На осн чл. 235, ал.3 от ГПК , с оглед
извършеното в хода на производството плащане, ответникът следва да бъде
осъден да заплати за детето сумата от 160 лева – остатък от дължимата за
периода 29.08.2025г. – 29.09.2025г., издръжка , като считано от 30.09.2025г.
той следва да заплаща за детето месечна издръжка в размер на по 340 лева, с
падеж 10-то число на съответния месец, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла или просрочена вноска до настъпване на законово основание
за промяна или прекратяването й.
Относно отговорността за разноски:
Ответникът на основание на чл.78, ал.6 във връзка с чл.69, ал.1, т.7 от
ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, трябва да заплати държавна такса от 4 % върху издръжката по чл. 143
от СК за 3 години, т.е. в размер на 489,60 лева по сметка на ДРС.
Върху издръжката за минало време С. С. дължи държавна такса в
размер на 434,00 лева.
Производството е по спорна съдебна администрация и доколкото не е
налице пълно уважаване или отхвърляне на исковете претенции, в полза на
страните разноски не следва да се присъждат / ТР № 3/2023 г. на ОСГК на
ВКС/.
Така мотивиран, Добричкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143 от СК, С. В. С. ЕГН ********** от гр. Д., ул.
"***" № ***, да заплаща на малолетното си дете Д. С. В. ЕГН ********** ,
чрез неговата майка С. С. В. ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. "***" № ****,
месечна издръжка в размер на по 340 лева /триста и четиридесет лева/ ,
считано от 30.09.2025г. , с падеж 10-то число на съответния месец, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска, до настъпване
на законно основание за нейното намаляване или прекратяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер от 340 лева до
претендирания от 400 лева месечно.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143 от СК, С. В. С. ЕГН ********** от гр. Д., ул.
"***" № ****, да заплати на малолетното си дете Д. С. В. ЕГН ********** ,
чрез неговата майка С. С. В. ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. "***" № ****,
сумата от 160 лева - остатък от дължима за периода 29.08. 2025г. –
29.09.2025г. издръжка.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. В. ЕГН ********** , чрез неговата майка
С. С. В. ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. "****" № ****, срещу С. В. С. ЕГН
********** от гр. Д., ул. "***" № ****, иск по чл. 149 от СК за издръжка за
5
периода 28.05.2024г. – 28.05.2025г. в размер на 3600 лева /или 12месеца х
300 лева/, като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. В. ЕГН ********** , чрез неговата майка
С. С. В. ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. "***" № ****, срещу С. В. С. ЕГН
********** от гр. Д., ул. "***" № ****, иск по чл. 149 от СК за издръжка за
периода 28.05.2024г. – 28.05.2025г. за горницата над сумата от 3600 лева /или
12месеца х 300 лева/ до претендирания размер от 4800 лева /или 12 месеца по
400 лева/.
ОСЪЖДА С. В. С. ЕГН ********** от гр. Д., ул. "****" № ****, да заплати
по сметка на Добричкия районен съд следните суми: сумата от 489,60 лева-
държавна такса по иска за издръжка по чл. 143 от СК и 434,00 лева -
държавна такса по иска за издръжка по чл. 149 лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно
присъдените издръжки на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Банкова сметка, по която ответникът може да заплати присъдените суми в
Първа инвестиционна банка АД.
IBAN: ****
BIC : FINVBGSF
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Добричкия окръжен съд
в двуседмичен срок, считано от обявяването му /02.10.2025 г./.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6