ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260150
гр. Варна, 27.04.2021г.
Варненски апелативен съд, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов
в. гр. дело № 548/20г., намира следното:
На 07.04.21г. е било проведено единственото
открито с.з. по настоящото въззивно дело. С протоколно определение съдът е счел
делото за разяснено и е дал ход на устните състезания. При подготовката на
въззивното решение съдът съобрази следното:
Настоящото производство
е образувано по подадената от Н.С.В. *** въззивна жалба против решение №
15/17.02.20г., поправено с решение № 260014/28.10.20г., постановени по т.д. №
37/19г. на ОС-Добрич, с което е признато за установено, че същият няма вземане
спрямо „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София,
ЕИК *********, претендирано на основание Договор за цесия от 25.07.2016г., по
силата на който му е прехвърлено вземане срещу застрахователя за обезщетение на
неимуществени вреди, претърпени от цедента Р.Б.А., във връзка със смъртта на
нейния син - Р.Р.А., настъпила при ПТП на 07.02.2015г.; и въззивникът е бил
осъден да заплати на ищеца сумата от 9 600 лв., разноски за първата инстанция,
като решението е постановено при участието на Р.Б.А. в качеството ѝ на
трето лице-помагач на страната на ищеца „Застрахователно акционерно дружество
ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София. Изложени са подробни съображения, че решението
е недопустимо, евентуално неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
В предвидения срок е
депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София чрез адв. Св. С., с който
същата е оспорена като неоснователна по подробно изложени съображения. Споделя
се извода на съда, че цедираното на ответника вземане не е възникнало и не е
съществувало в патримониума на Р.А., тъй като към датата на цесията 25.07.16г.
първоинстанционното производство по гр.д. № 11005/15г. на СГС, І-16 с-в, водено
за вземането на последната, е било висящо. Поради това прехвърляното вземане не
е било установено по основание и размер. Оспорва се тезата на въззивника, че
обжалваното решение е недопустимо, защото в исковата молба ищецът е навел и
такова основание на своя иск - че вземането не съществува поради това, че е
предмет на висящ правен спор. Поддържа се още, че съдът не е обсъдил
твърдението на ищеца, че договорът за цесия е нищожен поради невъзможен
предмет, тъй като страните са се договорили да се прехвърли непрехвърлимо
право, каквото е правото на обезщетение за неимуществени вреди. Добавено е, че
в мотивите на постановеното по в.гр.д. № 500/18г. на САС, 1 с-в решение №
187/20.01.20г., е прието още, че договорът за цесия е нищожен и поради
накърнение на добрите нрави, тъй като цесионерът е пълномощник по делото на
цедента. Претендира се решението да бъде потвърдено, ведно с присъждане на
разноските за настоящата инстанция.
В предвидения срок е депозиран отговор на
въззивната жалба и от третото лице-помагач на ищеца – Р.Б.А. чрез адв. Н. Д. ***,
с който същата е оспорена като неоснователна.
В с.з. въззивната жалба се поддържа лично от
въззивника, който сочи, че в изпълнение на възложената му от първоинстанционния
съд доказателствена тежест е установил по делото, че е уведомил длъжника за
цесията на 29.05.17г. Отделно от това по настоящото дело са събрани
доказателства, че е налице влязло в сила решение по делото, водено от цедента А.
срещу ищцовото понастоящем дружество, с което е установен размера на
притежаваното от нея вземане - от 120
000 лв.
Въззиваемото дружество с писмена молба от
01.04.21г. е заявило, че поддържа изложеното с отговора на въззивната жалба,
ведно с присъждане на разноските по настоящото дело.
Първоинстанционното
производство първоначално е било образувано пред СГС по подадена на 11.10.18г.
исковата молба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД,
гр. София против Н.С.В., с отправена претенция да се приеме за установено по
отношение на ответника несъществуването на негово вземане против ищеца,
претендирано от него на основание договор за цесия от 25.07.16г., по силата на
който му е било прехвърлено вземане за обезщетение на неимуществени вреди,
претърпени от цедента Р.Б.А. във връзка със смъртта на нейния син Р.Р.А.,
настъпила при ПТП на 07.02.15г. В исковата молба е било изложено, че ищцовото
дружество е ответник по предявен на 26.07.15г. от Р.Б.А. иск по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение в размер на 190 000 лв. за
претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на сина ѝ Росен
Ангелов, настъпила при ПТП на 07.02.15г., по който иск е било образувано гр.д.
№ 11005/15г. по описа на СГС, І-16 с-в. По последното е било постановено
решение № 6055/22.08.17г., с което дружеството е било осъдено да заплати на А.
сумата от 120 000 лв. като обезщетение за неимуществените вреди, вследствие на
смъртта на сина ѝ, ведно със законната лихва от 07.02.15г. до
окончателното изплащане на сумата. Въз основа на подадени въззивни жалби от
всяка от страните по делото е било образувано в.гр.д. № 500/18г. на САпС, което
към момента на подаване на исковата молба не било приключило. Ищцовото
дружество е посочило, че на 24.08.18г. е получило уведомление за продажбата на
вземанията на А. за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от смъртта
на сина ѝ, сключен на 25.07.16г. с цесионера Н.С.В.. Тъй като
уведомлението не изхождало от цедента, а от цесионера, то и прехвърлянето нямало
действие по отношение на застрахователното дружество. Освен това се сочи, че
цедентът А. в течение на делото е отправил покана за заплащане на присъденото с
невлязлото в сила решение обезщетение от 120 000 лв. за неимуществени вреди.
Наред с това пък и ответникът С. също е претендирал плащане на същото
обезщетение. Поради всичко това се е поддържало, че цедираното вземане не е
ликвидно и изискуемо, не са определени между страните по цесията и дължимостта
и размера на вземането, а освен това последното се определя от съда по
справедливост. Освен това се поддържа, че договорът за цесия се явява нищожен и
на друго основание – поради невъзможен предмет, тъй като предметът на делото е
бил едно непрехвърляемо по правната си природа вземане. Това е така, защото
обезщетението за неимуществени вреди е свързано с личността на увреденото от
деликта лице и съставлява такова за претърпени болки и страдания и поради това
е непрехвърлимо право. Непрехвърляемостта е функция на естеството на вземането,
подобно на вземането за трудово възнаграждение или пенсия, за издръжка, за
членствените права в кооперация или събирателно дружество и др. Поради това се
счита, че в патримониума на ответника не е прехвърлено правото, въз основа на
което същият претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на Р.А.
от смъртта на сина ѝ, като придобити по цитирания договор за цесия.
С депозирания отговор на исковата молба
ответникът В. е оспорил исковата претенция като неоснователна. Оспорил е
твърдението на ищеца, че уведомяването му за цесията е било извършено на
24.08.18г., тъй като това е било второ писмо до дружеството. Първото такова е
било изпратено на 01.06.17г. и е било получено на 02.06.17г. Отделно от това
предишният кредитор и цедент А. е уведомила длъжника си на 29.05.17г. с писмо
вх. № ЦУ 99-10251. Претендирал е отхвърляне на предявения иск.
Конституираната като
трето лице-помагач на ищцовото дружество Р.Б.А. чрез процесуален представител е
подала отговор на исковата молба, с който е поддържала, че предявеният иск е
допустим и основателен по изложените от ищеца съображения:
–
нищожност на договора за цесия поради невъзможен предмет /чл. 26, ал. 2 от ЗЗД/, предвид естеството на вземането, което се прехвърля с него, което е
непрехвърляемо;
- недействителност на договора за цесия
поради неопределеност на прехвърляното право към момента на сключване на
договора за цесия, който е каузален договор и неговата валидност се преценява с
оглед валидността на нейното конкретно правно основание;
- поради неуведомяването на длъжника от
предишния кредитор за извършената цесия;
С искова молба е било представено копие на
поканата от 22.08.18г. на ответника В. до ищцовото дружество да му заплати
обезщетението, определено с решение по гр.д. № 11005/15г., 16 с-в на СГС
(цялата сума по решението или в необжалваната част), тъй като същото му е било
прехвърлено от А. с договор за цесия от 25.07.16г. Към исковата молба е било
представено и копие на договора за цесия от 25.07.16г. със заличаване на цената,
която цесионерът се е задължил да плати на цедента.
С молба от 12.06.20г. ищцовото дружество е
представило пред първоинстанционния съд копие на договора за цесия от
25.07.16г., чийто текст е без заличавания и е видна цената по договора – в
размер на 9 900 лв. Заверен препис от договора за цесия е представен и от
ответника в с.з. на 06.02.20г.
С оглед изнесеното по-горе следва да се
посочи, че по делото са налице факти, които обосновават извод за необходимостта
от проверка за евентуална нищожност на сделката, въз основа на която се
претендира наличието на вземане на ответника против ищеца по настоящото дело
(договора за цесия от 25.07.16г.) - поради накърняване на добрите нрави поради
нееквивалентност на насрещните престации.
Поради горното се налага определението, с
което е приключило съдебното дирене да бъде отменено на осн. чл. 253 от ГПК и
същото да бъде възобновено с оглед осигуряване на възможността страните да
изразят становища и да ангажират доказателства в тази насока.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 07.04.21г.
по в.гр.д. № 548/20г., с което съдът е приел, че делото е изяснено от
фактическа страна, и ВЪЗОБНОВЯВА съдебното дирене по делото.
УКАЗВА на
страните, че съдебният състав е констатирал факти по делото, които
обосновават необходимостта от извършване на проверка за евентуална нищожност на
сделката, въз основа на която се претендира наличието на вземане на ответника
против ищеца по настоящото дело (договора за цесия от 25.07.16г.) - поради
накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на насрещните престации
/чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/ .
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение
да изразят в писмен вид становища относно действителността на договора за цесия
от 25.07.16г. в посочената по-горе насока, както и да ангажират относими
доказателства.
Насрочва делото за разглеждане в открито
с.з. на 02.06.21г. от 9.45 ч., за
която дата и час да се призоват страните и третото лице-помагач.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на самостоятелно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: