О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260 163
гр.
Пловдив,
07.04.2021 година
Пловдивският апелативен съд, трети състав, търговско
отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЕМИЛ
МИТЕВ
разгледа докладваното от съдия Г. Чамбов въззивно частно търговско
дело № 213 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба
от „И.“ АД против определение № 260037
от 19.01.2021 г., постановено по т. д. № 74 по описа за 2015 г. на Пазарджишкия
окръжен съд, с което е отменено определение №753/22.10.2018 г., с
което съдът на основание чл.638 ал.3 от ТЗ е разрешил продължаването на
индивидуалното принудително изпълнение по изп.д. №10/2013г. по описа на ЧСИ Г. ***
действие Пазарджишкия окръжен съд, срещу несъстоятелния длъжник „С. Е.“ ЕООД
/н./, за реализация на дадените в полза на кредитора „И.“ АД обезпечения: ипотека
на недвижими имоти по нотариален акт № ..., т. ..., рег. № ..., нот. д. № .../... г. на нотариус Н. Х., рег. №
..., подновена с вписване в службата по вписванията под № .../... г., както
следва: лозе с площ от 222,986 дка,
находящо се в м. К., в землището на с. Ю.
и съставляващо имот № ... и лозе с площ от 585.135 дка, находящо се в м. Г. д.,
в землището на с. Р. и съставляващо имот № ..., като е постановено осребряване на имуществото да стане в рамките
на производството по несъстоятелност по т.д. № 74 по описа на ПОС за 2015 г.
Жалбоподателят „И.“ АД, чрез процесуалния си представител
изразява становище, че обжалваното определение е недопустимо, а по същество –
неоснователно, по изложени в жалбата съображения. Искането е определението да
се отмени.
Постъпило е становище от синдика на „С. Е.“ ЕООД
/н./ - Г.Ч., че жалбата е недопустима, поради което същата не следвало да се
разглежда.
Пловдивският
апелативен съд, след като разгледа постъпилата частна жалба, съобразно изложените
оплаквания, приема за установено следното:
С решение № 108 от 06.08.2015 г. по
т.д.несъст. № 74/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, е обявена
неплатежоспособността на „С. Е.“
ЕООД, с начална дата 31.12.2014 г., открито е производство по несъстоятелност
на същото дружество, постановени са общ запор и възбрана на имуществото му,
както и започване на осребряване на имуществото на дружеството, включено в
масата на несъстоятелността.
С определение от
22.10.2018 г., Пазарджишкият окръжен съд, на основание чл. 638, ал. 3 ТЗ е
разрешил на кредитора „И.“ АД продължаването на индивидуалното принудително
изпълнение по изп. д. № .../... г. по описа на ЧСИ Г. *** действие Пазарджишкия
окръжен съд, срещу длъжника „С. Е.“ ЕООД /несъст./ за реализиране на дадените в
полза на този кредитор „И.“ АД обезпечение на паричното му вземане - ипотека на
недвижими имоти по нотариален акт № ..., т. ..., рег. № ..., нот.д. № .../...
г. на нотариус Н. Х., рег. № ..., подновена с вписване в службата по
Вписванията под № .../... г.
Обжалваното
определение е постановено по молба с вх. № 263818 от 16.12.2020 г. /л.1998/ от
други кредитори на „С. Е.“ ЕООД /несъст./ с приети вземания, а именно: К. С. Г.,
Р. А. М. и А. Г. П. в качеството му на ЕТ „А. Г. П.“. С молбата се иска отмяна
на определението от 22.10.2018 г. по реда на чл. 253 ГПК, с довод, че „И.“ АД нямало
качеството на кредитор на несъстоятелността с прието и обезпечено вземане т.е.,
че определението, с което е допуснато продължаването на индивидуалното
принудително изпълнение, е постановено при грешка.
При
постановяване на обжалваното определение, Пазарджишкият окръжен съд не е
възприел доводите на тримата кредитори, тъй като, освен неприето вземане, за
установяването на което банката е предявила иск по чл. 694 ТЗ, производството
по което е висящо, банката разполагала и с прието вземане срещу „С. Е.“ ЕООД /несъст./, обезпечено с
ипотека, за което е било образуваното индивидуално изпълнително производство,
чието продължаване е предмет на определението
от 22.10.2018 г.
За да отмени посоченото определение, Пазарджишкият
окръжен съд се е позовал на забавянето на индивидуалното изпълнение по
отношение на ипотекираните имоти на длъжника, поради което е преценил, че осребряването можело да стане и в
производството по несъстоятелност. Представяйки тази преценка като изменение на
обстоятелствата, Пазарджишкият окръжен съд се е позовал на разпоредбата на чл.
253 ГПК, и е отменил определението си по чл. 638, ал. 3 ТЗ.
Определенията, постановени по реда
на чл. 253 ГПК поначало не
подлежат на инстанционен контрол,
доколкото
такава възможност не е
предвидена изрично с разпоредбата на чл. 253 ГПК, нито такова определение, когато е постановено по молба на страната и
същата е оставена
без уважение, не прегражда по-нататъшното развитие на делото
по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
В случая,
Пловдивският апелативен съд преценява частната жалба като допустима, поради
следното:
Въпреки
позоваването на разпоредбата на чл. 253 ГПК, обжалваното определение няма такъв
характер, тъй като отмененото с него определение на същия съд има съвсем
различен предмет и предназначение от определенията, подлежащи на изменение или
отмяна по този ред. Това по правило са определенията по движението на делото, с
които се администрира неговото развитие.
Определението
по чл. 638, ал. 3 ТЗ има съвсем друг предмет и предназначение, изключващи
приложимостта на чл. 253 ГПК.
Предвиденият от
закона предмет на определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ е да се реши: а) дали да
продължи да бъде преградено по-нататъшното развитие на спряното съгласно с
разпоредбата на чл. 638, ал. 1 ТЗ изпълнително дело по реализация на обезпечението
и обезпеченото имущество да бъде осребрено в производството по несъстоятелност
или б) дали се разреши продължаването на започналото вече индивидуално
изпълнение, при наличието на определени условия - ако е предприето действие в
полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, и съществува
опасност от увреждане интересите на кредитора.
С удовлетворяване
на молбата на обезпечения кредитор и разрешаване продължаване на изпълнителното
дело, се променя по-нататъшното развитие на производството по несъстоятелност в
частта му относно удовлетворяване на кредиторите чрез осребряване на
имуществото, което е предмет на възобновеното изпълнително дело, тъй като:
преди постановяване на определението, това имущество на длъжника е било част от
масата на несъстоятелността, а след постановяване на определението, същото
имущество вече не може да е предмет на евентуален план за оздравяване по чл.
696 и сл. ТЗ, няма да подлежи и на осребряване в процедурите по чл. 716 и сл. ТЗ. Също така продажната стойност на същото това имущество – до размер на
сумата по обезпечения дълг – съответно няма да е предмет на бъдещото
разпределение по чл. 720 и сл. ТЗ, защото вече няма да е съответна част от
масата на несъстоятелността (чл. 638, ал. 3, изр. 2-ро ТЗ).
От изложеното
следва, че определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ не е свързано с администриране на
делото, а е свързано с развитието и приключването на производството по
несъстоятелност и в частност – с начина на удовлетворяване на кредиторите на
несъстоятелността. Затова и редът за изменение или отмяна по чл. 253 ГПК е
неприложим за този съдебен акт.
След като
определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ не може да бъде отменяно или изменяно нито
от постановилия го съд, нито по реда на инстанционния контрол, доколкото съгласно
ТР № 1 от 3.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСТК, не подлежи на
обжалване, следва да се определи действителното основание и правна квалификация
на обжалвания съдебен акт.
Изхождайки от заявените от част от кредиторите
на несъстоятелността основания в молбата за отмяна, както и от мотивите на
обжалваното определение, Пловдивският апелативен съд приема, че като предмет,
цели и правни последици, производството, по което Пазарджишкият окръжен съд се
е произнесъл с това определение, е идентично с това по чл. 642 ТЗ.
Целта на
допускането на предварителни обезпечителни мерки в хипотезата на чл. 642 от ТЗ е запазване на
имуществото в масата на несъстоятелността с оглед удовлетворяването на
кредиторите в откритото производство по несъстоятелност.
В конкретния
случай, част от кредиторите на „С. Е.“ ЕООД /несъст./ са поискали спиране на
индивидуалното принудително изпълнение върху част от имуществото на
несъстоятелния длъжник и връщането му в масата на несъстоятелността, с
твърдението че продължаването му пряко би засегнало правата на кредиторите на
несъстоятелността.
С обжалваното
определение, макар и по различни от изложените от молителите доводи, съдът е
удовлетворил напълно това искане, като на практика е било преградено
по-нататъшното развитие индивидуалното изпълнително производство по реализация
на обезпеченото имущество в полза на обезпечен кредитор на несъстоятелността,
запазвайки това имущество с цел бъдещото му осребряване в производството по
несъстоятелност.
Заявеното с
молбата от една страна, искане на част от кредиторите на несъстоятелността,
предназначението и правните последици на обжалваното определение – от друга,
съответстват напълно на целите на производството по чл. 642 ТЗ – запазване имуществото
на длъжника в интерес на кредиторите на несъстоятелността. Постановените в това производство съдебни актове подлежат на обжалване на
основание чл.613а, ал. 3 ТЗ във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК,
поради което частната жалба срещу обжалваното определение е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е и основателна.
Неоснователни
са преди всичко твърденията, изложени в молбата на кредиторите Г., М. и П., че „И.“
АД нямало качеството на кредитор на несъстоятелността с прието и обезпечено
вземане.
Според списъка за приети вземания, вписан в ТР
към АВ, по партидата на „С. Е.“ ЕООД /несъст./ на 18.07.2018 г., „И.“ АД е кредитор на посоченото дружество, за
главно вземане в размер на 3 017 000 лева, по Договор за банков кредит № .../...
г., обезпечено с ипотека, с поредност на вземането чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Отбелязано е също, че по същото вземане е извършвана продажба на активи на
несъстоятелното дружество и разпределение на суми по изпълнителни дела, с
взискател - банката.
Извършването на
активни изпълнителни действия по образуваното от „И.“ АД индивидуално
изпълнително производство, продължаването на които, след откриване на
производството по несъстоятелност на длъжника „С. Е.“ ЕООД, са предмет на
отмененото определение от 22.10.2018 г. Пазарджишкият окръжен съд, се
установява и от други представени в настоящото производство доказателства. Установените
в това производство факти на практика не подкрепят основния и единствен мотив,
на който се основава обжалваното определение – че заради забавяне на
индивидуалното изпълнение, не можело да се очаква в обозримо и близко бъдеще
осребряване на имуществото и удовлетворяване на взискателя.
Освен това, дори
да се приеме, че индивидуалното изпълнение в случая е продължило по-дълго от
очакваното, макар разрешението по чл. 638, ал. 3 ТЗ да не свързано с определен
срок, този факт по никакъв начин не обуславя извод, че повторно спиране на
индивидуалното изпълнение и включването на имотите в масата на
несъстоятелността, както и бъдещото им осребряване, ще е в интерес на
кредиторите на несъстоятелността.
Приетото от съда
по несъстоятелността, към момента на издаване на разрешението по чл. 638, ал. 3 ТЗ, когато по изпълнителното дело е била насрочена публична продан на имотите,
че нереализирането на обезпечението представлява реална опасност за интересите
на обезпечения кредитор, важи в още по-голяма степен и към настоящия момент.
Освен опасността
от накърняване интересите на „И.“ АД, като обезпечен кредитор от невъзможността
да се удовлетвори от ипотекираното имущество, спирането на индивидуалното
изпълнение и осребряване на същото имущество тепърва, в производството по
несъстоятелност, би се отразило неблагоприятно и за масата на несъстоятелността,
поради необходимостта от допълнителни разходи във връзка с извършването на нови
оценки и с осребряване на върнатото в нея имущество в това производство.
От изложеното
може да се изведе, че искането на кредиторите Г.,
М. и П. по молба с вх. № 263818 от 16.12.2020 г., за отмяна на определение № 753/22.10.2018 г.
по т.д. несъст. № 74 по описа за 2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, което по
същество е искане за спиране на индивидуалното принудително изпълнение по изп.
д. № .../... г. по описа на ЧСИ Г. *** действие Пазарджишкия окръжен съд, срещу
длъжника „С. Е.“ ЕООД /несъст./, за реализиране на дадените в полза на кредитора
„И.“ АД обезпечение на паричното му вземане и за извършване на принудителното
изпълнение по отношение на ипотекираните имоти в производството по
несъстоятелност „С. Е.“ ЕООД /н./, е неоснователно и следва да се остави без
уважение, след като се отмени обжалваното определение.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен
съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 260037 от 19.01.2021 г., постановено по търг.
д. несъст. № 74 по описа за 2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСТАВЯ без уважение молба с вх. № 263818 от 16.12.2020 г. от К. С.
Г., Р. А. М. и А. Г. П. в качеството му на ЕТ „А. Г. П.“, за отмяна на определение
№ 753/22.10.2018 г. по т.д. несъст. № 74
по описа за 2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.