Разпореждане по дело №87/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

228

Година

1.7.2014 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.17

Година

2014

Председател:

Секретар:

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК във вр. с чл.317 от ГПК.

С Решение №347 от 10.04.2014 година, постановено по ГР.Д.№335 по описа за 2014 година на В. районен съд, на основание чл. 150 от СК е изменена издръжката, определена с решение на съда по гражданско дело №3003/2012 година на ВТРС, по силата на което Л. П. П., ЕГН-*, с адрес гр. Д., ул.”Р.”, №22, е осъден да заплаща на Л. Л. П., ЕГН-*, лично и със съгласието на неговата майка и законен представител М. Д. Г., ЕГН-*, двамата с адрес гр. В. Т., ул. „К. П.”, №7, Б.4, В.”Б”, А.5, като я увеличава от 90 лв. на 110 /сто и десет/ лв. месечно,считано от датата на завеждане на исковата молба - 27.01.2014 годинадо настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване; ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като е отхвърлена претенцията за разликата до 130 лв. месечна издръжка, като неоснователна и недоказана.

Постъпили са въззивни жалби и от двете страни, подадени в законоустановения срок.

С подадената от ищеца, лично и със съгласието на неговата майка, въззивна жалба се обжалва решението в частта, в която е отхвърлена исковата претенция. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои неправилността на решението в обжалваната част и съображения във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде уважен искът и в отхвърлената му част. Няма доказателствени искания. Връчен е препис от въззивната жалба на насрещната страна.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, подадена от ищец, в законоустановения срок, подаден от ответника чрез процесуалния представител по пълномощие. Заето е становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и наведените аргументи в същата са несъстоятелни и не намират опора в закона. Изложени са доводи във връзка със заетото становище. Направено е искане да се постанови съдебен акт, с който да бъде оставена въззивната жалба без уважение. Претендират се разноски. Няма доказателствени искания.

С въззивната жалба, подадена от ответника, се обжалва решението в частта, в която е изменена издръжката от 90 лв. на 110 лева. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои неправилността на решението в обжалваната част и доводи във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде постановено друго по същество, с което да се остави без уважение изцяло предявения иск за увеличаване на издръжка. Претендират се разноски. Направено е искане да бъде дадена възможност в съдебно заседание да се представят нови медицински документи, тъй като ответникът в момента се намира в процедура и ще му бъдат предоставени нови епикризи и решения на ТЕЛК. С „Молба” В.№ 9572/08.05.2014 година, постъпила в Районен съд град В. Т., са представени болничен лист, амбулаторни листи, етапна епикриза и снимки. Представени са и преписи от документите за връчване на насрещната страна. Въззивният съд констатира, че районният съд не е разпоредил да бъдат връчени на насрещната страна преписи от представените с докладваната молба документи. Поради което по разпореждане на съда се извадиха подредените в делото преписи от документите, приложени към докладваната молба, и се връчиха на насрещната страна, като се предостави възможност на непълнолетния ищец и неговата майка да се запознаят с документите. Връчен е препис от въззивната жалба, подадена от ответника, на насрещната страна.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, подадена от ответника, в законоустановения срок, подаден от непълнолетния ищец, със съгласието на неговата майка. Заето е становище, че оспорването на решението с въззивната жалба, подадена от ответника, е неоснователно. Изложени са доводи във връзка с това становище. Заето е и становище по направеното искане за представяне на нови медицински документи, като се възразява против това искане. Няма доказателствени искания.

Съдъткато взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са искови претенции: за увеличение размера на дължима от родител на непълнолетно дете издръжка от 90 лв. на 130 лв., месечно, и за законната лихва при забава в плащането.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки решението по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за неправилно в частта, в която е отхвърлен предявения иск за разлика от присъдените 110 лв. до 120 лв. Въззивният съд приема, че обуславящата искова претенция е основателна и доказана в размер на 120 лв.месечно. За този извод съдът е мотивиран от следното:

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ - какви обстоятелства приема за установени от фактическа страна от събраните в първоинстанционното производство доказателства.

От събраните във въззивното производство доказателства съдът приема за установено следното: В резултат на констатирани заболявания, от които страда ответника, с „Решение” на ТЕЛК от 21.05.2014 година на ответника е определена от инв. 40 %, преди експертизата, на ивн. 60% ТНР.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също приема за установени, и от приетите за установени обстоятелства, изложени, по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящата - чл.150 от СК във вр. с чл.142, ал.1 от СК; обусловената - чл.146, ал.1, изречение второ от СК.

По отношение на обуславящата искова претенция.

За да възникне правото да бъде увеличен размера на дължима от родител на дете издръжка съгласно разпоредбата на чл.150 от СК е достатъчно да настъпи само едно обстоятелство, което да е съществено и трайно, и да обосновава обективното увеличаване на нуждите на детето.

Настоящият състав счита, че нуждите на непълнолетния ищец съществено и трайно са увеличенис оглед възрастта /16 години и десет месеца/. Изминалият период от определяне размера на дължимата издръжка до предявяване на исковата претенция евъзрастов период, през който нуждите на непълнолетното дете бързо и съществено се увеличават - по-големи разходи за облекло и обувки, с оглед бързото израстване в тази възраст; по-големи разходи за необходимото обучение и образоване; по-големи разходи с оглед бързото и естествено увеличаване на интересите в тази възраст.

Изминалият период от определяне размера на дължимата издръжка и израстването на непълнолетният през този период са обективни факти, определящи същественото и трайно увеличаване на нуждите на ищеца. Нуждите са обусловени и от сегашните условия и изисквания на живот.

Увеличените нужди на непълнолетния ищец обосновават и по-голям размер на необходимата издръжка.

Родителите са задължени да осигурят необходимата издръжка на децата си. Осигуряване по-големия размер на необходима издръжка, обоснован от увеличените нужди, следва да се поеме от двамата родители, а не само от родителя, на когото са предоставени за упражняване родителските права. Аргумент чл.143, ал.2 от СК. До навършване на пълнолетие на детето осигуряване на необходимата издръжка е приоритетно задължение на всеки един родител.

Изложеното обосновава изводза неоснователност на възражението, че ответникът не следва да заплаща по-голям размер издръжка.

Конкретния размерна дължимата издръжкасе определя с оглед критериите, визирани в чл.142, ал.1 от СК, а именно: да е съобразен с нуждите на детето; както и съобразен с възможностите на двамата родители.

За преценка възможностите на родителите имат значениеследните обстоятелства: доходите на двамата родители; здравословното състояние на родителите, отразявали се върху възможността за получаване на доходи, и какви средства са необходими за лечение; имат ли родителите задължение за издръжка към други лица; живеят ли под наем или живеят в собствено жилище; притежават ли имущество, от което реализират доходи или имат обективната възможност да ги реализират.

Друг вид разходи, които всяко едно домакинство по необходимост прави ежемесечно не следва се обсъждат като критерий, тъй като те по хипотеза се приема, че са еднакви. Поради което възраженията на ищцовата страна в тази насока са неоснователни.

При определяне на възможностите за заплащане на издръжка не следва да се имат предвид други парични задължения на родителите, извън задълженията за издръжка към други лица, чийто кръг е определен с разпоредбите на чл.140, ал.1 от СК и чл.141 от СК.

Относно доходите на двамата родители:

Настоящият състав не споделя становището на районния съд, че доходът на бащата следва да се определи от чистата сума, която той получава като трудово възнаграждение.

При определяне възможностите на родителите решаващият съд е задължен да вземе предвид брутното трудово възнаграждение и да отчете непълното му получаване при временна нетрудоспособност, ако тя е обосновава от трайни заболявания. Както се посочи по-горе при определяне на възможностите за заплащане на издръжка не следва да се имат предвид други парични задължения на родителите, извън задълженията за издръжка към други лица, чийто кръг е определен с разпоредбите на чл.140, ал.1 от СК и чл.141 от СК. Поради което не следва да се приспадат от получаваното месечно трудово възнаграждение сумите, върху които е наложен запор. Няма доказателства, че тези суми са запори рани за издръжка на други лица.

В настоящия казус брутното трудово възнаграждение, което следва да получава бащата за отработен пълен месец, е по-голямо по-размер от това на майката. Обстоятелство, установено чрез съдържанието на приетите като писмени доказателства в първоинстанционното производство „Удостоверения”, приложени на л.15 и л.87 от първоинстанционното дело.

Ответникът не е получил пълния размер на месечното си договорено трудово възнаграждение през част от месеците, за които е представено посоченото удостоверение. Но, той е получил обезщетение от НОИ за дните, през които е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. Право, регламентирано с КСО, и не се нуждае от доказване, като за първите три дни обезщетението е 70% , а за останалите дни 80% от брутното трудово възнаграждение. Следва да бъде отчетен факта, че ответникът не е получил пълния размер на договореното трудово възнаграждение, но размерът не е този, който е приет от районния съд по изложените вече съображения.

Относно здравословното състояние на ответника.

Влошеното здравословно състояния на ответника, което има траен характер, е установено чрез съдържанието на приетите в двете инстанции като писмени доказателства „медицински документи”. Поради което са неоснователни възраженията на ищцовата страна в тази насока.

Както се посочи здравословното състояние на ответника се отразява върху размера на получаваното от него трудово възнаграждение и този факт следва да се има предвид при определяне на възможностите на бащата, но при съобразяване с изложените по-горе обстоятелства, свързани

с размера на получаваните доходи от трудово възнаграждение и получаваното обезщетение по КСО. Следва да се има предвид и какви средства отделя ответника за лечение. Чрез съдържанието на „Рецептурна книжка” и фискални бонове, приложени от л.34 до л.45 от първоинстанционното дело, се установява, че ответникът заплаща месечно от между 10 и 30 лв., като останалата част от цената се заплаща от НЗОК.

Относно задълженията за издръжка към други лица.

Настоящият състав не споделя становището на районния съд, че задължението за издръжка към навършилия пълнолетие син на майката на непълнолетния ищец, е неотносимо към определяне възможностите на майката. Вярно е, че приоритет има издръжката, която се дължи на непълнолетния. Но, този факт не може да лиши другия син, имащ право на издръжка, от такава, макар и в минимален размер. Решаващият съд е длъжен да вземе предвид и това задължение на майката. Да се приеме, че майката няма право да отделя никакви средства за пълнолетни си син, който учи, докато не осигури необходимата издръжка на непълнолетния си син, ще бъде извод, несъобразен с регламентирани с правна норма и притезание и задължение.

Относно останалите два критерия, посочени по горе, и двамата родителине живеят под наем и не притежават имущество, от което да реализират доходи или да имат обективната възможност да ги реализират.

Основен принцип при определянена необходимата издръжка и конкретния размер на издръжката, която всеки родител дължи, е какви средства биха отделяли родителите за издръжка на непълнолетния, ако живееха заедно с него.

Извод какви средства биха отделяли родителите за издръжка на непълнолетния, ако живееха заедно с него, следва да бъде направен след преценкана доказаните увеличени нужди на непълнолетния и доказаните възможности на двамата родителите, определени по-посочения по-горе начин; при съпоставка на възможностите на двамата родители, съобразявайки се с обсъдените по-горе обстоятелстваи факта, че майката полага и ще полага лични грижи за отглеждане и възпитание на непълнолетния ищец; както и да бъде взет предвид минималния размер на издръжката, определен на основаниечл.142, ал.2 от СК, който е по 85 лв. за всеки родител.

Преценявайки и съобразявайки се с изложените по-горе обстоятелства съдът прави извод:

Необходимата издръжка, която родителите биха отделяли за непълнолетния ищец, ако живееха заедно, е в размер на 240 лв. месечно, като родителите следва да я заплащат по-равно - по 120 лв. всеки.

Изложеното обосновава извод за неоснователност на възражението, че увеличението на издръжката не е съобразено с възможностите на ответника и с потребностите на ищеца; извод за основателност и доказаност на исковата претенция в размер на 120 лв. месечно; както и извод, че следва да бъде уважена в този размер.

По отношение на обусловената искова претенция.

Поради основателността на обуславящата искова претенция и обусловената с правно основание чл.146, ал.1, изречение второ от СК също

е основателна и следва да бъде уважена, считано от предявяване на исковата претенция.При иск по чл.150 от СК началният момент, от който се постановява промяната е от предявяване на исковата претенция. В този смисъл е задължителната практика на ВС на РБ-П№5/1970 г., т.21.

С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд евалидно и допустимо, а в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 110 лв. до 120 лв. е неправилно. В останалата обжалвана част е правилно.

Жалбата, подадена от ищцовата страна, е частично основателна, а жалбата, подадена от ответната страна, е неоснователна.

Решението на районния съд следва да бъде отменено в посочената неправилна част, вместо което да бъде уважена исковата претенция за още 10 лв. месечно, а в останалата обжалвана част следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото на основание чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.71, ал.1 от ГПК във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ върху уважената във въззивното производство част от исковата претенция в размер на 14,40лв.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване. Цената на иска е под 5 000 лв. Претендира се увеличение на месечната издръжка с четиридесет лева и на основание чл.69, ал.1, т.7 от ГПК цената на иска е 1440 лв.

Водим от горното и по реда на чл.271 от Г¤К В. окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №347 от 10.04.2014 година, постановено по ГР.Д.№335 по описа за 2014 година на В. районен съд, в частта, в която е отхвърлена предявената на основание чл.150 от СК искова претенция за разликата от присъдения размер от 110 лв./сто и десет лева/ до размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл.150 от СК във вр. с чл.142, ал.1 от СК и на основание чл.146, ал.1, изречение второ от СК Л. П. П., ЕГН-*, с адрес гр. Д., ул.”Р.”, №22, да заплаща нанепълнолетния Л. Л. П., ЕГН-*, лично и със съгласието на неговата майка М. Д. Г., ЕГН-*, двамата с адрес гр. В. Т., ул. „К. П.”, №7, Б.4, В.”Б”, А.5, месечна издръжка още по 10 лв. /десет лева/, като по този начинобщият размер на дължимата месечна издръжка е 120 лв. /сто и двадесет лева/, считано от 27.01.2014 година до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочие до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.71, ал.1 от ГПК във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК Л. П. П., ЕГН-*, с адрес гр. Д., ул.”Р.”, №22, да заплати държавна такса върху уважената във въззивното производство част от исковата претенция в размер на 14,40 лв. /четиринадесет лева и четиридесет стотинки/.

РЕШЕНИЕТО неподлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:______________ЧЛЕНОВЕ: 1. _______________

2. ________________